№ 1561
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602783 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при СРП и частна жалба от повереника
на „БГС“ ЕООД срещу определение на СРС, НО, 110 състав, по н.о.х.д № 14196/21 г.
от 15.01.2021 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в обвинителния акт подробно, точно и ясно
са били описани тегленето на всяка от сумите от сметката на ощетеното юридическо
лице и механизмът на противозаконното разпореждане.
В частната жалба на ощетеното юридическо лице се поддържа, че
определението е незаконосъбразно, иска се неговата отмяна и връщането на делото на
първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Излагат се конкретни
доводи относно необосноваността на изводите на съда за допуснати процесуални
нарушения в обвинителния акт при посочване на времето на престъплението,
длъжностното качество на подсъдимата и действията, чрез които подсъдимата е
осъществила състава на престъплението.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието
на атакуваното разпореждането, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт
след изпращането му по подсъдност от Районен съд Дряново срещу ЦВ. К. ЮР. за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обв. Ю. с трудов договор
била назначена за административен секретар в „БГС“ ЕООД, като е отразено, че по
делото е приложена нейна длъжностна характеристика. На следващо място са
изложени твърдения, че за извършване на плащания на строителна дейност по
изграждане на стопански постройки в животновъдната ферма на дружеството
управителят разкрил две банкови сметки в „ОББ“ АД и упълномощил подсъдимата да
се разпорежда с тях. Отразено е, че управителят, швейцарски гражданин, оставил
подсъдимата да ръководи изграждането на козефермата в района на с. Косарка и се
1
върнал в Швейцария. Оттук насетне са изложени твърдения, че за периода от
10.03.2017 г. до 25.05.2017 г. подсъдимата извършила 15 тегления на парични суми,
като всяко едно е конкретизирано по време и сума. Отразено е, че с част от изтеглените
пари били платени СМР, останалите пари в размер от 40935.74 лв. подсъдимата не
представила на работодателя разходнооправдателни документи, а присвоила за себе си.
В диспозитива на обвинителния акт времето на извършване на престъплението е
посочено в период – от 1.01.2017 г. до 31.05.2017 г. Цифровата квалификация на
престъплението съдържа препращане към чл. 26, ал. 1 НК и словесно е записано
декларативно, че престъплението е продължавано, липсва обаче конкретизация на
отделните деяния, всяко от които следва да се твърди, че осъществява състав на
длъжностно присвояване, т.е. да бъде посочено времето, мястото и конкретните
действия, представляващи акт на разпореждане с парите. В процесния случай в
диспозитива не е посочено нито мястото на извършване на деянията, нито конкретните
разпоредителни действия, които се включват в изпълнителното деяние. В общата
рамка на обвинението преди изреждането на деянията е посочено, че обвиняемата е
теглила парите в клона на „ОББ“ АД в гр. Дряново, без уточнен адрес, както и че е
присвоила посочената сума, „като не е отчитала и не представяла пред М. Моос и / или
счетоводната кантора в гр. Тетевен разходнооправдателни документи“. Независимо че
Районен съд Дряново е приел, че престъплението е довършено в гр. София, защото в
обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че последната сума е
изтеглена в гр. София, този факт не е инкриминиран в диспозитива. Това обстоятелство
не е отразено и при описване на деянията в обстоятелствената част, а е споменато след
изложението, което ги засяга, при излагането на твърденията кога, как и защо
управителят на дружеството св. Моос не успял да изтегли последната сума от
банковата сметка.
С разпореждането, предмет на въззивната проверка, съдията-докладчик при
СРС в разпоредително заседание е приел, че в досъдебното производство е допуснато
съществено и отстранимо процесуално нарушение, тъй като в обвинителния акт не е
описан механизмът на противозаконното разпореждане с парични средства; не е
изяснено инкриминираното поведение на подсъдимата от началото на периода на
продължаваното престъпление 1.01.2017 г. до първото деяние 10.03.2017 г.; налице е
противоречие в мотивите и диспозитива относно мястото на извършване на
престъплението. Съдът приема също и това, че в обстоятелствената част е налице
неяснота и относно длъжностното качество на подсъдимата.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснато процесуално
нарушение в досъдебното производство са правилни. Това е така, тъй като
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК да съдържа ясна
обвинителна теза с еднозначни и непротиворечиви твърдения за всеки от елементите
на състава на престъплението, която да позволява разгръщането на основните
принципи на наказателния процес в съдебната му фаза и ефективно упражняване на
правото на защита на обвиняемата. Изискуемото съдържание на обвинителния акт по
чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи от специфичната съставомерност
на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е извършил, което в настоящото
производство е продължавано длъжностно присвояване. При това положение в
обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочени недвусмислено ясни фактически
твърдения за времето и мястото на всяко деяние, включено в продължаваното
престъпление, субективната и обективната връзка помежду им, включително да отрази
ясно и изчерпателно фактологично проследяване на причинноследствения процес по
причиняване на конкретното имуществено увреждане на ощетеното ЮЛ. Това
обосновава в конкретния случай и нуждата прокурорът да изясни решението си да
2
посочи като начална дата на продължаваното престъпление 1.01.2017 г., а като дата на
първото деяние - 10.03.2017 г. Избраният подход възпрепятства ефективната защита,
защото не позволява на обвиняемата да разбере какви фактически положения от
периода 1.01.2017 – 9.03.2017 г. може да опровергава. Така изложената фактическа
рамка на обвинението в посочените части действително е неясна и непълна и
позволява нееднозначно тълкуване, което е недопустимо за процесуалния акт, с който
се повдига обвинение.
На основата на изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че
повдигнато окончателното обвинение не отговаря на процесуалния стандарт за
формулирането му по чл. 246, ал. 2 НПК, доколкото не гарантира адекватно правото на
защита на обвиняемата, която, за да се защитава пълноценно, трябва да има
възможност да разбере в какво точно е обвинена.
След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд
намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от районния
съд, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални
действия в изпълнение на конкретизираните указания за изготвяне на нов прокурорски
акт. След внасянето му съдът отново следва да реши въпроса за подсъдността на
основата на конкретизираните деяния по време и място, включително, в случай че
местната подсъдност е различна от местоживеенето на страните и останалите
участници в процеса, да провери дали са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за
сезиране на ВКС да реши делото да се разгледа от еднакъв по степен съд, тъй като и
подсъдимата, и свидетелите, и вещото лице живеят в друг апелативен район.
Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 110 състав, по н.о.х.д № 14196/21 г. от
2.02.2022 г., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
СРП за отстраняване на процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3