№ 2526
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110161540 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Ж. Ж., с която срещи "С. са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.
10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. вр. чл. 146, ал. 2, т. 5 ЗЗП, ев.чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД по отношение на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
1001583/18.01.2024 г., и по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ев. вр. чл. 14, т. 3 ЗПП по отношение на клаузата на чл. 6, ал. 2 от
същия договор за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск.
В първоначалната искова молба щецът твърди, че на 18.01.2024 г. е сключил с
ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е
предоставил сумата 2400 лева, която се е задължил да върне заедно с възнаградителна
лихва при посочени в договора ГЛП 44,50 % и ГПР 56,73 % на 30 погасителни вноски.
Твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в
съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка в размер на 1756,44
лева. Така общият размер на дълга нараснал до сумата 4530 лева. Развива подробни
съображения за нищожност на клаузата за неустойка с императивни материалноправни
разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33 ЗПК, за противоречие
на същата с добрите нрави, както и за неравноправност на клаузите за обезпечение, за
неустойка и за неправилно посочен ГПР. Твърди да е нищожна и клаузата от договора,
предвиждаща дължимостта на разходи за извънсъдебно събиране на вземания при
забава на потребителя, като противоречаща на императивни норми на ЗПК и пореди
нейната неравноправност. В обобщение на подробните аргументи, изложени в
подкрепа на застъпената с исковата молба позиция, са заявени искания съдът да уважи
исковете, да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ищеца. Представя документи, които иска да се приемат като
доказателства по делото.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът по
1
първоначалните искове ги оспорва. Не отрича сключването на договор между страните
с параметри, описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез
съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че
съответните клаузи за неустойки не са нищожни. Оспорва ГПР да е бил погрешно
посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на
обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена
цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е
наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност
да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Излага гледната си точка
за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава, че между страните
са били сключени 13 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме,
че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и
трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да
предоставя обезпечения по кредитите. Излага подробни съображения относно
същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР.
Оспорва клаузите да имат неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят
е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и
тези относно дължимата неустойка и такси. Излага подробни доводи в подкрепа на
становището си, че оспорените клаузи не противоречат на закона и добрите нрави.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. Не оспорва документите,
представени с исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „С. е предявил насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, ев. чл. 23 ЗПК
срещу първоначалния ищец за сумата 274,37 лева, представляваща непогасен остатък
от главницата по същия договор за потребителски кредит и част от претенция в общ
размер на 1805,77 лева (на главното заявено основание), ведно със законната лихва от
депозиране на насрещния иск до плащането. Заявява, че общо погасената сума по
договора за кредит е в размер на 2125,63 лева, с която били погасени 13 вноски от
договора за кредит. Сочи, че задължението по договора за кредит е изцяло
падежирало, като непогасена е останала главница в размер на 1805,77 лева, но ищецът
предявява иска си като частичен за сумата 274,37 лева. Заявява, че същата сума
претендира и на евентуално основание по чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на
насрещния иск и претендира разноски. Заявява искане съдът да допусне прихващане
на насрещните вземания за разноски в производството, ако са налице основанията за
това. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото,
вкл. и справка за движението по кредита.
Постъпил е отговор на предявения насрещен иск от ответника по същия, с който
искът е оспорен като неоснователен. Възразява, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19 ЗПК, с оглед което
и моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Ответникът не е взел
становище по твърденията на ищеца по насрещния иск за заплатените от потребителя
по договора за кредит суми.
Съдът намира, че за страните е налице правен интерес от разглеждане на
предявените искове, доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното
договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да
внесе яснота по спорния въпрос, като съображенията на ответника, изложени в
протичната насока, не могат да бъдат споделени. От друга страна, за кредитора е
налице правен интерес да предяви осъдителен иск за сумата за главница по договора за
кредит, с оглед което и насрещният иск следва да бъде разгледан по същество в
2
настоящото производство.
За да бъдат уважени предявените първоначални искове, в тежест на ищеца е да
докаже, че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т.ч. и че има неравноправен характер, поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По насрещния иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и че е изпълнил
задълженията си по същия – предоставил е в заем на ищеца сумата 2400 лева.
В тежест на ответника по този иск е да установи погасяването на сумата за
главница по договора.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
2400 лева, която последният се е задължил да му върне.
На ответника по настрещния иск следва да се укаже в срок до първото по
делото съдебно заседания да вземе становище по твърденията на ищеца по този иск за
размера на извършените от потребителя плащания във връзка с процесния договор за
кредит. Ако страните не оспорват размера на заплатените от потребителя суми, то и
съдът ще приеме, че делото е изяснено от фактическа страна и не би било необходимо
попълването му с повече доказателства.
На страните следва да се укаже, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и
доколкото е предявен иск за реално изпълнение на задължения по договор за кредит
следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.
Следва да се приемат представените от страните документи като доказателства
по делото.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
3
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск чрез адв. Г. в срок до първото
открито съдебно заседание да заяви дали оспорва твърденията на ищеца по този иск
за размера на извършените от потребителя за погасяване на задълженията по договра
за кредит плащания и конкретно, че същите възлизат на сумата 2125,63 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че
с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност
на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и
поради противоречието му с добрите нрави.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните до приемане на доклада по делото да
допълнят становищата си във връзка с валидността на договора за потребителски
кредит и оспорените клаузи от същия.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните до
настоящия момент в производството документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025
г. от 10:30 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание по ел.път (на първоначалния ищец чрез ав. Г. чрез ССЕВ, а на
ищеца по насрещния иск чрез адв. М. съобразно разпореждане № 178051/03.12.2024
г.), като на ищците се връчат съответните отговори на исковите молби, подадени от
насрещните страни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4