Р Е Ш Е Н И Е № 375
Гр.Елхово, 29.09.2016
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският районен съд, трети
наказателен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети август, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартина Кирова
при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 360 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
депозирана от И.Г. *** чрез пълномощника му - адв.Ю.Я. *** жалба
против Наказателно постановление №16-0261-000232 от 10.06.2016 година, издадено
от Началника на РУ-Елхово към ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.174 ал.1
от ЗДвП са му наложени кумулативно следните административни наказания – глоба в
размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за извършено административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това, че на
03.06.2015г. в 08.30 часа в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски” до кръстовище с
улица „Ангел Вълев”, посока от „Яница” към гр.Ямбол управлява собствения си лек
автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № *** след употреба на алкохол с
концентрация над 0,5 промила, а именно 1,21 промила, установено по надлежния
ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+" инв. № 0135, отчитащо
и фиксиращо концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух.
Жалбоподателят в жалбата си излага доводи и съображения, с които атакува НП
като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на административно процесуалните правила. В тази насока се изтъква,
че преди да се произнесе по преписката наказващият орган не е спазил изискването
да изследва всички спорни факти и обстоятелства, а при необходимост и да събере
нови доказателства съобразно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като според
жалбоподателя липсват категорични доказателства, че той виновно е допуснал
извършването на административното нарушение, както и не са посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението. Това е ограничило според Г.
възможността му да организира правилно защитата си. В жалбата се сочи, че не са
налице каквито и да било доказателства, удостоверяващи по безспорен и
категоричен начин концентрацията на етилов алкохол в издишания от белите
дробове на нарушителя въздух. Посочването на доказателствата, които
потвърждават процесното нарушение, квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, е
изискване, визирано в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и задължението за ангажирането им
е изцяло в тежест на наказващия орган, като при установеното бездействие от
негова страна, би следвало да се се приеме за недоказано описаното
административно нарушение и извършването му от жалбоподателя. С оглед на тези
си доводи жалбоподателят счита, че е налице абсолютно процесуално нарушение,
което прави НП незаконосъобразно. В жалбата се визират и доводи за липса на
обоснованост при налагане от страна на АНО на наказания в максимален размер при
положение, че досега жалбоподателят не е имал наложено нито едно наказание по
ЗДвП и поради това не би следвало да се счита за деец с по-висока обществена
опасност от обичайните за този вид нарушение. Това от своя страна е нарушение
на разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, тъй като определеното в случая
кумулативно наказание не съответства на тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, както и на имотното състояние на извършителя. Освен това
според жалбоподателя липсва произнасяне в атакуваното НП за прилагането на
чл.28 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Позовавайки
се на Тълкувателно решение № 1 на ВКС от 2007г. и на трайната практика на
съдилищата, в жалбата се изтъква, че административният орган е бил длъжен за нарушението
да изложи съображения за неприлагането на чл.28 от ЗАНН /в т.см. решения по
КНАХД №№ 186/12г., 116/12г., 112/12, 113/12г. на ТАС и др./, като липсата им е
съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин сериозно е ограничили
правото на защита на жалбоподателя. Предвид на тези си съображения
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника
си по делото – адв.Ю.Я. ***, редовно упълномощен, заявява, че поддържа жалбата
на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения процесуалният
представител на жалбоподателя прави и алтернативно искане за
изменение на НП като бъдат намалени размерите на наложените административни
наказания, като се изтъкват доводи за тяхната завишеност.
Административно-наказващият
орган - ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№261000-2795 от 29.06.2016г.
е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради
което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
наложеното с атакуваното НП наказание.
РП-Елхово, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.06.2015г. разпитаните по делото като свидетели –
Г.Д.Б. /на длъжност към датата на деянието - „мл.автоконтрольор“, а към момента
„полицейски инспектор“ при РУ-Елхово/ и П.И.Ч. /на длъжност към датата на
деянието „старши полицай“ при РУ-Елхово, а към момента – „старши полицай“ при
2-ро РУ-Бургас/ били на смяна от 08.00 часа до 16.00 часа и по график назначени
наряд „пътен контрол”. Около 08.30 часа двамата служители на РУ-Елхово
съвместно са изпълнявали служебните си задължения, извършвайки контрол по
спазване на правилата за движение, визирани в ЗДвП, като се намирали на местостоянка
в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски”, в близост до кръстовището с ул.”Ангел
Вълев”. По това време двамата полицаи спрели за проверка движещият се по ул.”Ал.Стамболийски”
в посока от „Яница” към гр.Ямбол, в близост до кръстовището с ул.”Ангел Вълев”,
лек автомобил марка „Рено Меган Сценик" с рег. № ***. В хода на извършената
проверка на документите на водача и тези на МПС, полицаите установили, че
лекият автомобил се управлява от жалбоподателя И.Г.Г..
Други лица, пътници в автомобила не е имало. След справка чрез оперативния
дежурен на РУ-Елхово проверяващите констатирали, че спрения автомобил е
собственост на водача Г.. При проведен разговор с водача във връзка с
извършване на проверката св.Б. се усъмнил, че Г. е употребил алкохол /”същият
ухаеше на алкохол”/, поради което свидетелят поканил водача Г. при служебния
автомобил за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв.№0135. Уредът отчел концентрация на
алкохол в издишвания от водача въздух 1.21 промила. След като възприел
показанията на техническото средство жалбоподателят обяснил на двамата полицаи,
че е консумирал алкохол предната вечер.
За така
констатираното нарушение, свидетелят Б. на място в присъствието на другия
служител на РУ-Елхово – Ч. /свидетел по констатиране на нарушението и по
съставянето на акта/ и в присъствието на жалбоподателя, съставил против И.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение № 223/03.06.2015г.,
а именно за това, че на 03.06.2015г.
в 08.30 часа в гр.Елхово по ул.”Ал.Стамболийски” до кръстовище с улица „Ангел
Вълев”, посока от „Яница” към гр.Ямбол управлява собствения си лек автомобил
„Рено Меган Сценик" с рег. № *** след употреба на алкохол с
концентрация над 0.5 промила, а именно 1.21 промила, установено по надлежния
ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+" инв. № 0135, отчитащо
и фиксиращо концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух. Водачът
ухае на алкохол, говори завалено и заявява, че е пил ракия вечерта преди
проверката. Отказва да получи талон за медицинско изследване №0022002. Така
описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Като доказателства са иззети – СУМПС №********* и СРМПС част 2-ра
№*********.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта
и от нарушителя Г., като на последния, на същата дата срещу подпис, е връчен и
препис от акта. Нарушителят в съставения му акт не е отразил възражения.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят
не е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН е било образувано
по случая на 16.06.2015г. ДП №210/2015г. по описа на РУ-Елхово, по което с
Постановление от 14.04.2016г. на прокурор при РП-Елхово, влязло в законна сила
на 05.05.2016г. е прекратено наказателното производство и повдигнатото
обвинение срещу И.Г.Г. за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК. За да постанови акта си прокурорът се е позовал на заключението на
вещото лице по назначената в хода на ДП техническа експертиза, според което с
оглед стойността на максимално допустимата грешка е възможно концентрацията на
алкохол в кръвта на Г. да е била с 5% по-ниска, т.е. 1.15 на хиляда, която
стойност е под минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК. Поради
това логично представителят на ЕРП е възвел извод, че вмененото на
жалбоподателя обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК се
явява недоказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на което на основание
чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство, водено срещу Г. като обвиняем
е прекратено. С прокурорският акт са дадени указания на Началник РУ-Елхово за
продължаване на административно-наказателното производство, започнало със
съставяне на АУАН №223/03.06.2015г.
Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на
РП-Елхово, на 10.06.2016г. Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Койчо Георгиев Койчев, упълномощен с МЗ №8121з-748/24.06.2015г., е издал Наказателно постановление №16-0261-000232/10.06.2016г. против жалбоподателя И.Г.Г., като констатираното с АУАН административно
нарушение, описано по идентичен начин, е квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
като на жалбоподателя са наложени на основание чл.174
ал.1 от ЗДвП следните кумулативно предвидени административни наказания - глоба
в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Наказателното постановление е редовно връчено лично на
жалбоподателя на 17.06.2016 година, което е удостоверено с подписа му, а
жалбата му е входирана пред АНО по пощата с пощ.клеймо от 24.06.2016г.
Съдът не кредитира приложената към АНП докладна
записка, изготвена от актосъставителя Г.Б., тъй като същата е с дата –
28.06.2016г., следваща издаването на атакуваното НП, а от друга страна
съдържанието й няма доказателствена стойност, тъй като има естеството на
свидетелски показания, дадени не по надлежния ред и начин.
От приложената към АНП Заповед №8121з-748 от
24.06.2015 година на Министъра на МВР-Р. Б., приета като доказателство по
делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното
атакувано НП, а именно: - на Началника на РУ- Елхово да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП, както и тази на контролните органи,
констатирали процесното нарушение.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели – Г.Б. и П.Ч., които съдът приема за последователни, логични и
достоверни, тъй като кореспондират помежду си и с отразените в АУАН констатации
по вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, както и с
приетите писмени доказателства, приложени към АНП и приобщени към
доказателствения материал. В подкрепа на гласните доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП – в оригинал - акт за установяване на административно
нарушение № 223/03.06.2015г. и Наказателно постановление №16-0261-000232/10.06.2016г. на Началника
на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Койчо Койчев, Заповед №8121з-748 от 24.06.2015
година на Министъра на МВР, справка за нарушител и Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 14.04.2016г. на РП-Елхово.
Показанията на посочените двама свидетели не бяха оборени от ангажираните от
страна на жалбоподателя гласни доказателства чрез показанията на разпитаната по
делото като свидетел съпруга на И.Г., Дженка Стоянова Ганчева, която потвърди
заявеното от съпруга й в хода на извършената му на инкриминираната дата
проверка за употреба на алкохол, че предната вечер е бил на банкет и е консумирал
алкохол - ракия.
От така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 7-дневен срок
/видно от разписката за получено НП – 17.06. 2016г. и от датата на депозиране
на жалбата на жалбоподателя Г. пред АНО – по пощата с пощ.клеймо от
24.06.2016г./
и до надлежния съд, по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна
инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.40-42
от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН - налице е описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени,
не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл.43 ал.2 от ЗАНН, във връзка със съставянето
и предявяването му. АУАН е
съставен от
компетентно за това лице в присъствието на жалбоподателя. АНО в издаденото от
него НП е възприел същото нарушение и фактическа обстановка и обстоятелства, при
които е извършено адм.деяние, така както са описани в
АУАН, поради което съдът намира, че атакуваното НП отговаря на изискванията на
чл.57 ал.1 от ЗАН. Спазени са и давностните срокове от АНО да издаде
наказателното постановление, считано от съставяне на АУАН. Не се спори, че АУАН
е съставен на 03.06.2015 г., както е
и че след образуване на
преписката по съставения АУАН, същата е изпратена на Районна прокуратура –Елхово,
във връзка с което на 16.06.2015г. е образувано досъдебно производство срещу И.Г.Г. за престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, като с Постановление
от 14.04.2016г. на прокурор при РП-Елхово е прекратено наказателното
производство и преписката е изпратена на наказващия орган. В тази връзка е
издадено и оспореното НП от 10.06.2016г.,
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
С разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е предвидено административно-наказателното
производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е
издадено наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента
на издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като е налице хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, която
предвижда, че "без приложен акт административно-наказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора
и делото е препратено на наказващия орган", т.е. за приложението на тази
норма се изисква да е било образувано наказателно производство - било то
съдебно или досъдебно, което да е прекратено от съда или прокурора. Настоящият
случай е точно такъв, защото с изпратеното на АНО Постановление от 14.04.2016г.
на прокурор при Районна прокуратура – Елхово е прекратено образуваното досъдебно
производство срещу лицето И.Г.Г. за
престъпление от общ характер, поради което
шестмесечния срок за издаването на НП
е започнал да тече от датата на
влизане в сила на прокурорското постановление – 05.05.2016г. Това е така, защото давността за издаване на НП е била прекъсната
поради възбуждането на наказателно преследване, каквото в случая се установява за описаното в НП деяние /налице
е образувано наказателно производство – ДП №210/2015г. по описа на РУ-Елхово/,
което впоследствие от компетентния орган е прието, че не е престъпление,
прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН, като през време на продължителността на
досъдебното производство за това деяние, давността по чл.34 от ЗАНН се спира
/относно характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН е меродавно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, а относно спирането на давността по чл.34 от ЗАНН -
Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82г., ОСНК/.
С оглед на гореизложеното съдът в
настоящия си състав не възприема доводите на жалбоподателя за допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита
на наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички съществени елементи от
фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.174 ал.1 от ЗДвП и в тази връзка по никакъв начин не
е било нарушено правото му да узнае какво противоправно поведение му е вменено,
респ. и правото му на защита в административно-наказателното производство. Липсата
на доказателства не касае законосъобразността на НП, като не се споделя и
довода на жалбоподателя, че в НП не са посочени съотносимите доказателства. В
случая АНО в НП е посочил изрично, че издава акта си въз основа на
констатациите на АУАН №223/03.06.2016г. и указанията, дадени с Постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП – Елхово от 14.04.2016г., влязло
в сила на 05.05.2016г. В правомощията на АНО изрично разпоредбата на чл.52 ал.4
от ЗАНН му вменява проверка на АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост
и преценка на възраженията и събраните
доказателства, като едва при наличие
на спор е необходимо, извършване на разследване на спорните обстоятелства. Такива спорни
обстоятелства преди издаване на атакуваното НП не са възведени от страна на
нарушителя, като в случая АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, като
такива не са били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП
за издадено в съответствие с материалния закон.
В хода на съдебното производство се
доказа вмененото на жалбоподателя нарушение. Безспорно се установи по делото
както въз основа на показанията на свидетелите Б. и Ч., така и въз основа на
твърденията на ангажираната от жалбоподателя свидетелка Дженка Ганчева, че на
посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Г.
е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол с отчетена
чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.21 на хиляда, което
е отразено като фактическа констатация и
в двата административни акта. За да е
осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП /каквато конкретизация на
посоченото предложение 1-во липсва в НП/ и за да бъде ангажирана
административно-наказателна отговорност на виновното лице по чл.174, ал.1 от ЗДвП, следва да е налице
наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0.5 на
хиляда до 1.2 на хиляда, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух. В случая употребата на алкохол е установена с
техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+“ с инв.№0135, отчитащо и фиксиращо
концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух, резултатът от който е
отразен в атакуваното НП – 1.21 промила. Освен това законодателят
изисква това количество алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от министъра на
здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това
е редът, установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. При невъзможност за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС чрез техническо средство, при отказ, оспорване, некачествена проба с
техн.средство или здравословна причина, то това обстоятелство се установява с
лабораторно изследване. Тези специални правила са били съобразени от страна на АНО
след прекратяване на воденото
наказателно производство и изпращане на преписката по компетентност.
Разпростирането на приложното поле на Наредба №30 важи и за административно-наказателното
производство, както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с
техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т.
н. на кръвните проби. Факт е в случая, че отчетените стойностни параметри на
наличния алкохол в кръвта /1.21 на хиляда/ е установена с анализатор на
алкохолното съдържание в кръвта, тип Алкотест Дрегер 7410+ с инв.№0135, чиято
техническата изправност не е поставяна под съмнение от страна на жалбоподателя, като последният изрично е
отказал да даде кръвна проба за лабораторно изследване чрез удостоверения по
надлежен начин в издадения му талон за медицинско изследване отказ да го
получи. Това действие следва да се възприеме като неоспорване на фиксираните с
"Алкотест Дрегер 7410+"
показатели, отразяващи количествените измерения на наличния алкохол в
кръвта. Възприемането на същите от наказващия орган, респ. от съда в този
случай, е предпоставено от неоспорването
им от жалбоподателя, който изрично е отказал да съдейства за изготвяне на
химическа експертиза. Всъщност извода на наказващия орган, че в случая следва
да се зачете резултата, установен с техническото средство е законосъобразен и
правилен при липсата на друго меродавно изследване. В случая жалбоподателят
като водач на МПС е отказал талон за кръвна проба, не се явил в указаното
лечебно заведение и е отказал да даде кръв – чл.6 от посочената наредба. Или
жалбоподателят с това си поведение е показал ,че не оспорва резултата от
техническото средство. По отношение на обстоятелството, че АНО в НП е вписал
установената концентрация, която е над допустимата от 1.2 промила, а именно –
1.21 промила и като такава попада в рамките на тази, която квалифицира деянието
като престъпно по смисъла на чл.343б ал.1 от НК, то в тази насока е налице
произнасяне от надлежния орган – РП-Елхово с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.04.2016г., влязло в сила на 05.05.2016г., в
което прокурорът
се е позовал на заключението на вещото лице по назначена в хода на ДП техническа
експертиза, според което с оглед стойността на максимално допустимата грешка е
възможно концентрацията на алкохол в кръвта на Г. да е била с 5% по-ниска, т.е.
1,15 на хиляда, която стойност е под минимума, предвиден в разпоредбата на
чл.343б ал.1 от НК. Поради това логично представителят на ЕРП е възвел извод,
че вмененото на жалбоподателя обвинение в извършване на престъпление по чл.343б
ал.1 от НК се явява недоказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на
което на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство, водено
срещу Г. като обвиняем е прекратено.
Съдът намира, че правилно както
актосъставителят в АУАН, така и административно-наказващия орган в НП, са
квалифицирали нарушението, извършено от жалбоподателя Г. като такова по чл.5,
ал.3, т.1 /предл.1/ от ЗДвП, като прецизно и правилно са съотнесени
необходимите и надлежно визирани текстово фактически констатации към хипотезата
на правната норма. От материално правна страна обжалваното НП е
законосъобразно, постановено и при правилно приложение на материалния закон. В
качеството си на водач, по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, жалбоподателят Г.
предприемайки управление на МПС, е бил субект на задължения, визирани в нормите
на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата и изискванията към
движещите се превозни средства. С поведението си жалбоподателят виновно е
нарушил въведената в чл.5 ал.3 пр.1 от ЗДвП забрана да управлява МПС след
употреба на алкохол, която консумация се установи, че е реализирал предната
вечер в късните часове, когато според св.Ганчева е бил на банкет.
Неизпълнението на задължението по чл.5
ал.3 т.1 /предл.1/ от ЗДвП се санкционира от разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, който в случая безспорно се явява осъществен и която норма визира „наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6
до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух”. Но при индивидуализиране на вида и
размера на наказанието съобразно правилата на чл.27 от ЗАНН, съдът намира, че наказващият
орган не е взел предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и за това трябва да се
съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наказващият орган е наложил за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 /предл.1/ от ЗДвП,
кумулативно предвидените в чл.174, ал.1 от ЗДвП наказания – глоба в размер на 1000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. в
максималния им предвиден в санкционната норма размер. Съдът съобразявайки
имущественото състояние на жалбоподателя, социалният му статус, начинът на
извършване на деянието и мотивите за това, както и останалите събрани по делото
доказателства и целите визирани в чл.12 от ЗАНН, намира, че следва да се измени
НП като се намали размерът на глобата до предвидения минимум от 500.00 лева,
както и лишаването от право да управлява МПС до предвидения минимум от 6 месеца.
В случая не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е
налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №16-0261-000232/10.06.2016г. на Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – К. К., упълномощен с МЗ №8121з-748/24.06.2015г., В ЧАСТТА, с която на И.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1
000.00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, за извършено административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като намалява размерът на кумулативното наказание – глоба от 1000.00 лева на 500.00
/петстотин/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца на 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №16-0261-000232/10.06. 2016г. на Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – К. К., упълномощен с МЗ №8121з-748/24.06.2015г. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/М. Кирова/