Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 768
27.07.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
СветославУзунов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 807/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба от М.Г.Д. *** против Решение № 4345/ 14.11.2019г. постановено
по гр.д.№ 4992/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с., с което
е отхвърлен предявеният от М.Г.Д.,***, против
Г.Т.С. *** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сключения на 14.03.2017 г. между последната и Г.
Х. Д., починал на 27.07.2017 г., договор във формата на Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 31,
том І, рег. № 910, дело № 30/14.03.2017 г. на Нотариус рег № 644 по регистъра
на НК – И. М., вписан в Служба по вписванията – Пловдив под № 186, том 15, дело
№ 3049/17 г., посредством който Г. Д. е прехвърлил на Г.С. ¼ ид. ч. от
следния недвижим имот : СОС с идентификатор 56784.518.910.1.15, по
кадастралната карта и кадастрални регистри на град Пловдив, одобрен със заповед
РД 18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес на
имота - гр. Пловдив, п.к. 4000, бул. „***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой
нива на обекта : едно; с площ 81.38 кв. м., обектът се намира в сграда 1-едно,
разположена в поземлен имот 56784.518.910, и се състои от две стаи, хол, кухня,
при съседи - на същия етаж: 56784.518.910.1.10, 56784.518.910.1.14, под обекта:
56784.518.910.1.9, над обекта: 56784.518.910.1.21, ВЕДНО с избено помещение №
5, с площ 8.10 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, външен
зид, мазе 6, мазе аптека, ведно с таванско помещение № 5 с площ 6.81 кв. м. при
граници: коридор, междублоково пространство, сушилня, таван ап. 7, както и
5.487% ид. ч. идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от
ЗС и от правото на строеж, „…срещу положените от началото на 2009 г. до момента
от приобретателя Г.Т.С. към прехвърлителя Г. Х. Д. грижи, изразяващи се в
ежедневна издръжка и гледане, осигуряване на достатъчно храна, облекло,
лекарства и медицински грижи, светлина, отопление и чистота, както и срещу
задължението приобретателят да осигури на прехвърлителя, до края на живота му,
в пълен обем всички горепосочени грижи и му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил досега, както и при условие прехвърлителят Г. Х. Д. да си
запази правото на ползване върху прехвърляната част от имота … докато е жив“,
поради това, че липсва основание, като в тежест на жалбоподателката са
поставени направените от ответницата разноски по делото в размер на сумата от
801,19 лева. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на така предявения иск.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв.Т.П.,*** като пълномощник на
въззиваемата Г.Т.С., с който отговор се оспорва
въззивната жалба като недопустима поради просрочие и като неоснователна, по изложени в отговора
съображения. Иска се отхвърляне на жалбата като недоказана и неоснователна и
присъждане на основание чл.38 ЗА
разноски за настоящото производство.
Пловдивски окръжен
съд като взе предвид представените доказателства по делото и на основание
чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба
изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения
съдебен акт. Видно от комплектованото първоинстанционно дело съобщението за
обжалваното решение е получено чрез процесуален представител на ищцата адв.М.П.
на 03.12.2019г., като с представеното с жалбата „Електронно изявление“
№**********/17.12.2019г. и обратна
разписка № 5300156272975 на Еконт се установява изпращането на жалбата на
датата 17.12.2019г, адресирана до деловодство на РС-Пловдив и получена на 18.12.2019г в деловодството. Следователно
жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК и се
явява процесуално допустима.
С жалбата се поддържа изложението на
фактическата обстановка по казуса въз основа на обстоятелствата, че
прехвърлителят по атакуваната сделка от 14.03.2017г. Г. Д./ баща на
жалбоподателката/ е имал множество различни здравословни проблеми, които поради
нормалните биологични процеси са прогресирали във времето; междувременно се
развили близки отношения с ответницата Г.Т.С., която се възползвала от неговата
доверчивост и уязвимост и генерирала изгоди за себе си; последната имала достъп
до банковите сметки на прехвърлителя, като била осъществявала безконтролни от
негова страна операции с личните му средства, които били сериозни по размер предвид
статуса на прехвърлителя, бащата на жалбоподателката генерал Г. Д.; не били
ангажирани доказателства, че изтеглените суми са му били предавани, като се
сочи, че сумите били на разпореждане на ответницата и същата разполагала със
своеобразна „оперативна самостоятелност“ как да оперира с тях. Формулират се
доводи по отношение на фактическото
осъществяване на гледане и издръжка чрез позоваване на разпитаните по делото
св. Т. и Б., от които се сочи неустановеност на полагане на такива грижи,
налагало се негови близки и бойни другари да му помагат, като тези показания се
подкрепяли и от медицинската ситуация на прехвърлителя; относно депозираните
показания на св.Ж. С. и св.М. Г. се иска същите да бъдат анализирани критично,
като се счита, че описаната от тях картина не е реалност поради множеството
заболявания на прехвърлителя, а и св.Г. била близка с ответницата; въз основа
на събраните по делото доказателства се поддържа тезата, че здравословното
състояние на Г. Д. е било лошо и се влошавало прогресивно, като последната
година от живота си бил хоспитализиран 20 пъти, а поради състоянието му се
прави довод, че дори и за човек, който няма никакъв достъп до медицински
познания ставало ясно, че човекът угасва и краят наближава; в процесния случай
ответницата е интелигентен и добре образован човек, като е обслужвала здравното
заведение, в което е бил лекуван прехвърлителя, което й давало неограничена
възможност за контакт с лекуващия персонал и достъп до медицинската
документация; оспорваната сделка е осъществена на 14.03.2017г., на която дата
прехвърлителят е приет за лечение по спешност в здравното заведение, в което
работи ответницата; като довод се сочи, че общият размер на вещните права /1/2
от имота/ не е реализиран в рамките на една сделка, а в две, като се явява
очевидно, че с двете сделки се цели заобикаляне на ограниченията за
разпореждането със съсобственост, предвидени в Закона за собствеността;
прехвърлителят макар и безспорно интелигентен, няма юридическо образование и
няма как да структурира подобна схема на прехвърляне от една страна, а от друга
е бил в тежко здравословно състояние, а ответницата имала пълен контрол върху
него и изборът как да бъде направено прехвърлянето е бил нейн; в допълнение се
сочи фактът, че през всичките години ответницата не е давала издръжка на
прехвърлителя, защото той имал достатъчно средства, а дори и да е полагала част
от твърдените грижи за него, това не било безвъзмездно, защото имала достъп до
банковите му сметки.
Постъпил е отговор по въззивната
жалба от адв.Т.П.,*** като пълномощник на въззиваемата Г.Т.С., с посочен
съдебен адрес: ***, офис № 304, с който се оспорва въззивната жалба като
недопустима поради просрочие и по същество като неоснователна, като се оспорват
като неоснователни и формулираните доводи във въззивната жалба с насрещните
доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение поради обсъждане на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, вкл. относно приетото, че
процесният договор е сключен не само за бъдещи грижи, а и за вече предоставени
такива за един достатъчно дълъг период
от повече от 8 години, поради което е налице основанието за предоставянето на
процесната имотна облага и това е извършената от приобретателя вече престация,
за което е налице изрично признание от прехвърлителя, обективирано в договора
при сключването му, което е отчетено от районния съд; по отношение на
уговорените бъдещи грижи и издръжка се сочи правилността на обжалваното решение
относно това, че в деня на сключване на договора прехвърлителят е постъпил в
лечебното заведение, но не за лечение „по спешност“ на онкологично заболяване,
а с диагноза „нарушаване проходимостта на червата поради механично
препятствие“, като в тази насока се извършва позоваване от въззиваемата страна
на установеното от депозираната по делото СМЕ.
При отхвърляне на така
предявения иск, районният съд е констатирал наличието на материалноправна
легитимация у ищцата като наследник на праводателя по алеаторния договор,
изходил е от каузалния характер на процесния договор с оглед наличието на
основание за неговата действителност, както и действието на оборимата
презумпция съгласно изричната разпоредба на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД относно
наличието на основание в договора до доказване на противното. Отчетен е също въведеният
от ищцовата страна главен предмет на оспорване действителността на процесния
договор за неосъществено основание по договора, свързано с оспорване от
фактическа страна на обема на осъществените от страна на ответницата действия,
както и наличието на условия за това за даване на издръжка и полагане на преки
грижи спрямо наследодателя на ищцата поради заявеното твърдение за наличие на
знание у ответницата с оглед здравословното състояние на праводателя й за
близката му кончина, на което се основава искането за прогласяване нищожността
на атакуваната сделка. Независимо от наведеното основание за недействителност
на процесния алеаторен договор, отчетено е от районния съд, че същият е сключен
не само за бъдещи грижи и издръжка, а и за предоставени вече такива и то за
дълъг период от повече от 8 години от страна на ответницата спрямо праводателя
й, за което е налице изрично признание от прехвърлителя, обективирано в
договора при сключването му, както и мотивирано, че в случай, че това признание
не отразява действителното фактическо състояние, договорът би бил привиден и ще
прикрива друго съглашение, каквито твърдения не са налице, поради което нямат
отношение към спора между страните. В тази насока е извършено позоваване на
съдебна практика на ВКС. На второ място независимо от констатацията относно
наличието на валидно и неоспорено фактическо и правно основание за сключване на
атакуваната сделка, ангажираните от ищцовата страна гласни и писмени
доказателства / свидетелски показания, съдебно-медицинска експертиза и
медицинска документация/ се явяват надлежно обсъдени в обжалваното решение, въз
основа на които е обоснован крайният фактически и правен извод, че към
релевантния момент на м.март 2017г. не е могло да се даде точна прогноза
относно продължителността на живота на покойния прехвърлител, поради което е
установена недоказаност на твърдението на ищцата, че в деня на сключване на
процесния договор у ответницата е било налице знание за скорошното настъпване
на смъртта на прехвърлителя. Неотносимо е отчетено и възражението на ищцовата
страна, че наследодателят й е имал достатъчно средства за издръжката си, с
което същият е имал възможност да си позволи грижи от всяко трето лице,
доколкото право на прехвърлителя е да прецени от кого би желал да бъде
обгрижван, вкл. с оглед установени по делото обстоятелства за неподдържани
контакти в последните години между прехвърлителя по сделката и ищцата.
С
депозираната въззивна жалба жалбоподателката поддържа и понастоящем твърдение
както за липсващи към момента на сключване на процесния договор условия за
реализиране на значителни по обем бъдещи преки грижи, съответстващи на
получената насрещна престация - собствеността на процесния недвижим имот, така
и изначално липса на условия за даване на издръжка от страна на приобретателката
по договора спрямо праводателя й, с оглед заявеното в исковата молба прогнозно
развитие на здравословното състояние у прехвърлителя и наличието на достатъчни
средства у последния за своята издръжка. Акцентира се развитата теза от
жалбоподателя за ангажираност на близки и приятели на прехвърлителя по сделката
за оказвана му помощ и подкрепа в създалата се комплицирана ситуация за него,
свързана със здравословното състояние.
Въз основа на критичен анализ в жалбата на ангажираните от ответницата гласни
доказателства с възражения за липса на яснота у тях относно реалността на
събитията и близките отношения с ответницата, се навежда довод за липса на
основание за тяхното кредитиране, което следва да се приеме от въззивния съд, с
оглед на което да се обоснове извод за неустановено наличие на фактическо и
правно основание на договора към момента на неговото сключване, водеща до
неговата недействителност като основание за прогласяване нищожността му.
Жалбата е
неоснователна.
Съдът
е сезиран от М.Г.Д. ***, като наследник на Г. Х. Д., бивш жител ***, починал на
27.07.2017г., против Г. Т. С. ***, с иск на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 ЗЗД за прогласяване нищожност на нотариален договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.03.2017г.
Безспорно
установено е по делото, че атакуваната каузална сделка по НА № 31, том I, дело
№ 30/ 2017г. на нотариус с рег.№ 644 от
регистъра на НК, е сключена на две
основания, удостоверени в нотариалния договор – полагани от приобретателката
грижи за издръжка и гледане за минал период до момента на сключване на
сделката, както и срещу поемане задължението от страна на приобретателката на
бъдещи такива спрямо прехвърлителя, и двете основания покриващи възмедния
характер на процесния договор. Действително безспорно установено е също и
обстоятелството, че прехвърлителят по алеаторния договор е починал около четири
месеца след сключване на атакуваната сделка в резултат на установени по делото
множество заболявания, удостоверени с представената по делото медицинска
документация на лицето и поради това влошеност на здравословното му състояние.
Независимо от това обаче установено е чрез депозираното в първоинстанционното
производство заключение на в.л.проф. д-р Я. И. по СМЕ по делото, че въпреки многократно
провежданото болнично лечение / над 20 пъти/ в последните години липсата на
престой в ОАРИЛ е обосновавала надеждата за временна стабилизация на здравето
на прехвърлителя и продължаване на живота му.
Доказателственият процес, иницииран от ищцовата страна в
първоинстанционното производство, в каквато връзка е и проведеното от ответната
страна насрещно доказване, е целящ оборване въведената от Закона с разпоредбата
на чл.26, ал.2, пр.II ЗЗД презумпция за наличие на основание, въз основа на
който е сключен договора, във връзка с поетите от страна на приобретателката
бъдещи задължения по алеаторния договор.
Независимо от интерпретацията на събрания по делото доказателствен
материал, ангажиран както от ищцовата страна при реализиране на доказателствената
си тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, така и на ангажираните по
повода доказателства за насрещното доказване от ответната страна, преценката за
нищожност на атакуваната като нищожна сделка не може да се основе само на
твърдението за липса на основание поради заявеното от ищцата такова състояние у
прехвърлителя, което да е предполагало предстояща в близко време смърт на
наследодателя й и което като безспорно установено да е било известно на
длъжника по договора. В тази насока не може да не се отчете правното значение
на тази част от алеаторния договор, в която с нарочна клауза е удостоверено
надлежно волеизявлението на прехвърлителя за прехвърляне на процесния имот за
осъществени грижи и издръжка и за минал период от време до момента на сключване
на договора, което се приема непротиворечиво от съдебната практика, че покрива
самостоятелно наличието на установено с договора основание като форма на
признание от страна на прехвърлителя по алеаторния договор. С оглед на това презупцията по чл.26, ал.2, пр.II ЗЗД не би
могло да се приеме за оборена, което обосновава правният извод за
неоснователност на така предявения по чл.26, ал.2, изр.I, пр.4 ЗЗД иск за
нищожност на сключения на 14.03.2017г. с НА
№31/ 2017г на нотариус с рег.№
644 по регистъра на НК.
По
така изложените съображения жалбата ще се остави без уважение, а обжалваното
решение ще се потвърди като законосъобразно.
На
основание чл.38, ал.1 и ал.2 ЗА и чл.9, ал.1 НМРАВ на процесуалния представител
на ответницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло № 4345/ 14.11.2019г. постановено по гр.д.№ 4992/ 2018г по описа на Пловдивски
районен съд – ХIХ гр.с. което е отхвърлен предявеният от М.Г.Д. с ЕГН
**********,***, против Г.Т.С. с ЕГН
**********,***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД
за прогласяване на нищожността на сключения на 14.03.2017 г. между последната и
Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., договор във формата на Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
31, том І, рег. № 910, дело № 30/14.03.2017 г. на Нотариус рег № 644 по
регистъра на НК – И. М., вписан в Служба по вписванията – Пловдив под № 186,
том 15, дело № 3049/17 г., посредством който Г. Д. е прехвърлил на Г.С.
¼ ид. ч. от следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.518.910.1.15, по кадастралната карта и
кадастрални регистри на град Пловдив, одобрен със заповед РД 18-48 от
03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес на имота - гр.
Пловдив, п.к. 4000, бул. „****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива
на обекта : едно; с площ 81.38 кв. м., обектът се намира в сграда 1-едно,
разположена в поземлен имот 56784.518.910, и се състои от две стаи, хол, кухня,
при съседи - на същия етаж: 56784.518.910.1.10, 56784.518.910.1.14, под обекта:
56784.518.910.1.9, над обекта: 56784.518.910.1.21, ВЕДНО с избено помещение №
5, с площ 8.10 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, външен
зид, мазе 6, мазе аптека, ведно с таванско помещение № 5 с площ 6.81 кв. м. при
граници: коридор, междублоково пространство, сушилня, таван ап. 7, както и
5.487% ид. ч. идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от
ЗС и от правото на строеж, „…срещу положените от началото на 2009 г. до момента
от приобретателя Г.Т.С. към прехвърлителя Г. Х. Д. грижи, изразяващи се в
ежедневна издръжка и гледане, осигуряване на достатъчно храна, облекло,
лекарства и медицински грижи, светлина, отопление и чистота, както и срещу
задължението приобретателят да осигури на прехвърлителя, до края на живота му,
в пълен обем всички горепосочени грижи и му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил досега, както и при условие прехвърлителят Г. Х. Д. да си
запази правото на ползване върху прехвърляната част от имота … докато е жив“,
поради това, че липсва основание, като в тежест на жалбоподателката са
поставени направените от ответницата разноски по делото в размер на сумата от
801,19 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН:
********** *** да заплати на адвокат Т.П.П.,***, с посочен адрес на упражнявана
дейност : гр.Пловдив, ул.”** *, сумата 300 лева / триста лева/
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: