Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
гр. Пловдив,16.01.2024 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети декември, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Кичка
Пеева-Казакова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административно дело № 2761, по описа на съда за 2023г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Д., чрез адв. Н., против Решение
№ 1582/05.10.2023 г., постановено по АД № 2629/2022 г. на Административен съд
Пловдив, с което е отхвърлена предявената от Д. искова претенция срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
за присъждане на обезщетение в размер на 7000 (седем хиляди) лв. за претърпени неимуществени вреди
по време на изтърпяване на наказание в ЗООТ
Смолян за периода от 01.10.2019г. до 28.02.2021г. и в Затвора Пловдив за
периода от 01.02.2022г. до 12.10.2022г. Излагат се
съображения за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло исковата
претенция на Д.Д.. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
чрез ст.юрисконсулт Ч., в писмен отговор посочва, че касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, предлага да бъде
оставено в сила.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав
приема следното:
Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на Д.Н.Д., чрез адвокат Н., с която на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 7000 лв. за причинени
неимуществени вреди по време на престоя му в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника – ЗООТ Смолян за периода от 01.10.2019г. до 28.02.2021г.
и Затвора Пловдив за периода от 01.02.2022г.
до 12.10.2022г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХIII състав е отхвърлил изцяло исковата
претенция на Д. и е отхвърлил направеното искане за присъждане на разноски в
полза на ишеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че Д. е пребивавал в ЗООТ
Смолян за периода от 18.12.2019г. до 18.02.2021г. вкл. /спални помещения № 315,
314 и 306/ и в Затвора Пловдив за периода от 11.03.2022г. до 17.03.2022г. вкл.
/в приемно отделение, спално помещение РЦ/ и за периода от 18.03.2022г. до
12.10.2022г. вкл. /спално помещение № 57/. Съдът е установил, че в
пенитенциарните заведения е осигурена минимална жилищна площ за съответните
периоди, с изключение на два дни – 14.03.2022г. и 15.03.2022г., когато Д. е
пребивавал в Приемното отделение, стая РЦ на Затвора Пловдив, където всеки от
общо 9 л.св. е разполагал с 3 кв.м. жилищна площ. Прието е, че в този случай не
е налице „особено съществено нарушение“ във връзка с пилотното решение на ЕСПЧ
по делото „Н. и други срещу България“, тъй като на лицето не е предоставено
жизнено пространство под 3 кв.м. Направен е извод, че дори и да е налице
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, така установеният кратък период на
пренаселеност не довел до настъпването на описаните в исковата молба негативни
последици за лицето.
Съдът е приел, че администрацията на ГДИН по отношение на престоите на
лицето в пенитенциарните заведения е спазила изискванията за достъп до самостоятелен
санитарен възел и течаща (вкл. и топла) вода, баня (в подходящо за използване
състояние), отопление и вентилация, осигуряване на дезинфекция и дератизация,
препарати за почистване, спално бельо, завивки, обзавеждане. Първоинстанционният
съд е приел за недоказани твърденията на Д. за неосигуряване от страна на ГДИН
на корекционна работа, с оглед приетите по делото доказателства за провеждани
беседи на лицето с компетентни служители и назначването му на работа.
Установено е, че за части от първия исков период ищецът не е пребивавал в
ЗООТ Смолян, като за тези части – от 01.10.2019г. до 17.12.2019г. вкл. и от
19.02.2021г. до 28.02.2021г. исковата претенция е приета за недоказано. Същото
е установено и по отношение на периода от 01.02.2022г. до 10.03.2022г., за
който в ИМ е посочено, че Д. ***, но по делото липсват данни за това, поради
което и в тази част исковата претенция е приета за недоказана. По отношение на
останалата част - за периодите, в които действително е установено пребиваване
на лицето в ЗООТ Смолян и в Затвора Пловдив, исковите претенции са отхвърлени.
Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на
обжалваното решение, че на лицето не са причинени твърдените в ИМ негативни
последици. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
доказва Д.Д. да е претърпял вреди при пребиваването си в ЗООТ Смолян и в
Затвора Пловдив, които да са в резултат на незаконосъобразно бездействие на
ответника – ГДИН.
Неправилно е възражението в КЖ, че е налице нарушение от страна на
администрацията на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на вентилация и свеж въздух, слънчева светлина и корекционна работа на Д.. Съгласно чл. 20,
ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина. В случая не се установява, че количеството дневна светлина е в
противоречие с изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. В КЖ е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 113 от
Наредба № 7/22.12.2003г. , които обаче се отнасят за жилищни сгради. Въпреки че
килиите имат характер на жилищни помещения, те са разположени в обществена
сграда, пенитенциарно заведение, съобразено със заложените при строителството му
стандарти по отношение на големината на прозорците, тяхната отваряемост,
съоръжения по тях с оглед зоната на сигурност. Настоящият съдебен състав
намира, че прозорците в помещенията, в които е бил настанен Д.Д. в ЗООТ Смолян
и в Затвора Пловдив, по брой, размер и отваряемост са достатъчни за осигуряване
на достъп до естествена дневна светлина и достъп до свеж въздух. Достатъчното
количество светлина е въпрос на лично усещане и възприятия, но при установения
факт, че спалните помещения в съответните пенитенциарни заведения имат отваряеми
прозорци и осветителни тела, оплакванията в тази връзка следва да се приемат за
неоснователни. Условията, при които касаторът е бил настанен и се отнасят до
проветряемост и осветеност, не са такива, че да причиняват страдания,
надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“, така че да могат да се окачествят като изтезание,
нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
Не се потвърждават и твърденията в КЖ за липса на доказателства за
осигуряване на л.св. Д. на корекционна работа в рамките на престоя му в съответните
пенитенциарни заведения. Видно от Първоначален план на присъда, подписан лично
от Д., от страна на ответника са посочени цели и задачи за изпълнение,
изискващи участие на лицето в индивидуална или групова форма на провеждане,
реализирани са спрямо него беседи по теми и съдържание, описани в Дневник за
индивидуална работа, в който лицето е полагало подпис, удостоверяващ участието
му. Видно от представеното по делото становище от администрацията на ЗООТ
Смолян при престоят му в пенитециарното заведение Д. не е подавал молби за
участие в групова работа, съответно няма как непредставянето на такава да се
вмени в отговорност на ответника. Отделно от това, в същото становище е посочено,
че спрямо лицето са проведени три специализирани програми и същото е полагало
труд в мандрата на общежитието и във фирми в града и региона.
Касационната инстанция приема, че действително не са налице изискуеми
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди
по чл.284 от ЗИНЗС – не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от
страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на
задължения да осигурят на лишения от свобода по време на изтърпяване на
наказание – лишаване от свобода, достатъчно жилищна площ, вкл. и в рамките на
установените два дни на пребиваване на лицето в Приемното отделение на Затвора
Пловдив. Посоченият период е твърде кратък и предхожда постоянното настаняване
на лишените от свобода в регулярни спални помещения за изтърпяване на
съответната присъда, което в случая е наложило пребиваването в Стая РЦ на Затвор Пловдив на по-голям брой хора, но
при предоставяне на всеки един от тях на 3 кв.м. жилищна площ. В този смисъл според настоящия касационен
състав правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция и в тази
ѝ част.
Същевременно не се установява незаконосъобразно бездействие на ГДИН, свързани
с липсата на достатъчен достъп до слънчева светлина, условия за вентилация и
корекционна работа, от които Д. да е претърпял негативни изживявания от вида на
твърдените от него.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди,
претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, се
предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса е доказал, че
условията на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗООТ Смолян и в
Затвора Пловдив отговарят на минимално изискуемите стандарти през целия исков
период.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Същото, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Ответникът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Стриктното тълкуване на
разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС води до извода, че законодателят
прави разлика между разноски за производството и заплатено възнаграждение за
един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Последните, макар и да
са разходи по делото, не са разноски по производството. В ЗИНЗС не е предвидено
изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска
услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза,
което означава, че при отхвърляне на иск по ЗИНЗС, в тежест на ищеца остава
заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените
от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални
действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за
юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗИНЗС.
По тези съображения, настоящият съдебен
състав счита, че искането на ГДИН за присъждане на юрисконсулско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1582/05.10.2023
г., постановено по АД № 2629/2022 г. на Административен съд Пловдив.
ОСТАВЯ без уважение искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.