№ 102
гр. , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело
***0215510101759 по описа за 2021 година
Предявен е иск от П. Д. Г., ЕГН ********** от с. Р, общ. К, ул. „***“ ***
против М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ.
К, ул. „***“ *** с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че се запознала с ответинка в Гърция през
2006 г., където пребивавали и двамата в онзи момент. Върнали се в България
през 2017 г., заживели в дома на родителите й, сключили граждански брак
през 2018 г.
Сочи, че първоначално отношенията им били хармонични, но постепенно се
появили пререкания и спорове между тях. Ищцата започнала работа и нейната
заплата била единственият източник на доходи в семейството.
Твърди, че през м.02.2020 г. лошите им отношения ескаларали и ответникът
напуснал семейното жилище. От този момент тя не знае къде пребивава.
Сочи, че от брака си нямали родени деца, нямали придобито недвижимо
имущество, което да е СИО. По време на брака придобили единствено два
автомобила, по един за всеки, които не желае да бъдат поделени в настоящото
производство. Семейното им жилище било собственост на родителите на
ищцата, поради което не претендира съдът да се произнася по този въпрос.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ответника, като след прекратяването му,
да продължи да носи фамилното име Г..
Претнедира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения
представител на ответника – адв. М. Д., АК-С.
Счита исковата молба за допустима. Твръди, че не може да осъществи
връзка с ответника.
Сочи, че от изложените в исковата молба твърдения, не може да се направи
извод за наличие на вина на ответника за създалите се отношения. Относно
1
ползването на семейното жилище – ищцата следвало да докаже, че същото е
собственост на нейните родители.
Счита за уместно бракът да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в
град К на 2***** г. /удостоверение за сключен граждански брак №
****/2***** г., съставен в община К/.
Ищцата е представила декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
По делото се събраха гласни доказателства
Свидетелят ДХД без родство със страните, сочи, че бил в приятелски
отношения със семейството на М и П. Появили се проблеми помежу им. М не
искал да работи, П го издържала през цялото време. М за 1-2 месеца работил
в „***“, но незнае защо е напуснал или са го изгонили. През 2020 г.
съпругът напуснал жилището, а като ценности, всичко взел - лаптопи, злата.
От раздялата им същият не се е обаждал, дори и по празници. Твърди, че
ищцата била категорична, че желае да се разведе.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за
дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Установи, че през времето, през което са живеели заедно,
страните не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си
за съвместно съжителство и брачен живот, което водело до неразбирателство
- разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси, отстъпки, на
грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на
партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на
доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост. Между страните
няма разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за
семейството, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според
морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва
да бъде прекратен.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Съдът не следва да се произнася по този въпрос, поради това, че семейното
жилище на страните било собственост на родителите на П.Г., като
ответникът го е напуснал при раздялата си с нея. В исковата молба ищцата
не претендира съдът да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако
2
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата П. Д. Г. сочи, че желае да запази
фамилното си име Г., поради което същото след прекратяването на брака, не
следва да се променя.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигуряват благополучието на семейството.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод,
че ответникът е станал причина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. След сключването на гражданския брак между
страните, започнали пререкания и спорове между тях, съврзани с издръжката
на семейството. Ответникът започвал работа временно и спорадично, не
намирал постоянна такава, поради което финансовата тежест за издръжката
на семейството се поемало изцяло от ищцата.
Съдът счита, че именно начинът на живот и поведението на съпруга е довело
до настъпване на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от
съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина
на ответника.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се
поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищецът
претендира за сторените по делото разноски, които са в общ размер на 1
225,00 лева, от които: 25,00 лева държавна такса; 600,00 лева адвокатско
възнаграждение и 600,00 лева разноски за особен представител, които
ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 40,00 лева по сметка на РС- К.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 2***** год. в гр. К граждански брак между П.
Д. Г. с ЕГН ********** от с. Р, общ. К, ул. „***“ *** и М. М. Г., роден на
****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ. К, ул. „***“ ***, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
фамилно име – „Г.“.
ОСЪЖДА М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р,
общ. К, ул. „***“ *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд – К 40,00 лв. /четиридесет лева и нула стотинки/
3
окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р,
общ. К, ул. „***“ *** да заплати на П. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. К, ул.
„***“ *** направените по делото разноски в размер на 1 225,00 лева /хиляда
двеста двадесет и пет лева и нула ст./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
4