№ 605
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513415 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба на Х.С.Д. - длъжник по изпълнително дело № 1253/20202
година на държавен съдебен изпълнител при СРС срещу постановление от 12.07.2021
година, обективирано в съобщение изх. № 36344/12.07.2021 година, с което са определени
дължимите от жалбоподателя разноски по изпълнението на основание чл. 53, ал. 4 от
ТДТГПК.
Жалбоподателят намира, че в случая е приложима нормата на чл. 53, ал. 2 ГПК и
разноски не са дължими, тъй като изплаща доброволно издръжката, определена по силата на
съдебно решение и не е дал повод за завеждане на изпълнителното производство.
Взискателят намира жалбата за недопустима, евентуално - неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е по същество неоснователна.
Жалбата е допустима, подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител и от легитимирано лице - предмет на обжалване е такса, която е
определена от съдебния изпълнител като дължима за изпълнение на парично вземане и на
основание чл. 53, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Горното съставлява разноски по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2 т. 7 от ГПК
и актът за тяхното определяне е сред обжалваемите от длъжника актове на съдебния
изпълнител.
По същество жалбата е основателна.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е определил таксата за
изпълнение на паричните вземания върху събраната сума по изпълнителното дело, дължима
от длъжника за 6-месечен период /м. 01.2021 година – м. 06.2021 година/ след образуване на
изпълнителното дело и на основание чл. 79 от ГПК и чл. 53, ал. 4 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Според нормативния акт, тази такса се
събира еднократно върху сбора от платените суми на всеки шест месеца, съгласно чл. 53, ал.
4 от Тарифата и по реда на чл. 53, ал. 1 от Тарифата с ДДС, предвид нормата на чл.3, ал.5,
1
т.1 б.о. от ЗДДС.
В случая се касае до периодични плащания на месечна издръжка на малолетно дете,
като при липсата на посочен конкретен падеж на задължението, месечната издръжката е
изискуема от първо число на следващия месеца, за който е дължима. Видно от
доказателствата по приложената преписка от изпълнителното дело, в посочения 6-месечен
период длъжникът е извършвал месечните плащания много преди настъпване на тяхната
изискуемост, като доброволно е превеждал сумите за издръжка по сметката на съдебния
изпълнител. При това положение, следва да се приеме, че такса по чл. 53, ал. 4 не е дължима,
тъй като длъжникът не е станал повод за извършване на конкретни действия по
принудителното изпълнение и е осъществявал плащанията без да допусне забава или - при
условията на чл. 53, ал. 2 от Тарифата.
Поради това, жалбата е основателна.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Х.С.Д. - длъжник по изпълнително дело № 1253/2020
година на държавен съдебен изпълнител при СРС постановление от 12.07.2021 година,
обективирано в съобщение изх. № 36344/12.07.2021 година, с което са определени като
дължими от жалбоподателя разноски по изпълнението на основание чл. 53, ал. 4 от ТДТГПК
в размер на 168 лева с ДДС за шестмесечен период от м. 01. до м. 06.2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2