№ 16517
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110142131 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Е. Е. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ККИ“ № 46, със
съдебен адрес гр.София, бул.“Ввт“ № 1А, кант.341 – адв.Ч., насочен срещу Л. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.сзсс“ № 49, вх.А, ет.2, ап.27, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ от 52.30% ид.ч. от поземлен имот с
идентификатрор 68134.303.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, находящ де в гр.София, ул.“пр“ № 131.
В исковата молба се твърди, че ответникът оспорва правата на ищеца, тъй като по
негово искане се е вписал като собственик на процесния имот в кадастралните регистри.
Заявява се, че при вписването не са отбелязани идеални части, притежавани от ответника,
поради което същият е заявил самостоятелни права върху имота и по този начин оспорва и
отрича правата на ищеца.
В същото време, след размяна на книжата по делото, е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Л. Г., в който той заявява, че никога и по никакъв повод не е
оспорвал правата на ищеца, а вписването му в кадастралните регистри е с оглед допълване
на същите с всички собственици на имота, като е видно, че е допусната грешка, доколкото
от една страна не са отразени притежаваните от него ид.ч., а от друга страна не е заличен
като собственик неговия праводател - иа.
При тези данни съдът намира предявения иск за недопустим като предявен при
липсата на правен интерес, по следните съображения:
Съобразно предвиденото в чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че такъв е налице във всички случаи, когато се оспорва
претендирано от ищеца право или се претендира оспорвано от него право. Правният интерес
при установителните искове за собственост се обуславя от съществуването на
гражданскоправен спор между страните относно принадлежността на правото на
1
собственост върху конкретен имот, изведен въз основа на изложените от ищеца
обстоятелства в исковата молба. Затова, когато ищецът не твърди с поведението си извън
процеса ответникът да оспорва или да отрича претендираното от него право, липсва правен
спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда /в тази насока
определение № 155/12.07.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 2249/2022 г. по описа на ВКС, ІІ
г.о., ГК/.
Настоящият случай е именно такъв. Съобразно предвиденото в чл.51 от ЗКИР,
кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2/ непълноти или
грешки; 3/ явна фактическа грешка. Производството се инциира по заявление от собственик,
друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община, като се при наличието на непълнота или грешка,
допуснатото изменение се одобрява със заповед на началника на съответната службата по
геодезия, картография и кадастър.
Безспорно, както и самият ищец твърди в исковата си молба, ответникът е
собственик на ид.ч. от процесния имот и като такъв, той има право да поиска да бъде вписан
в кадастралната карта. От това как е отразен този факт от СГКК-София не може да се
извличат съображения за субективните намерения на ответника. Нещо повече – видно от
приложеното на л.24-25 от делото писмо от СГКК-София и от скицата на процесния имот
/л.22-23/ от делото, след като е вписан ответника, ищецът не е заличен от регистрите. Срещу
името на същия са посочени общо 4/8 ид.ч. от 52.3%, т.е.1/2 ид.ч. от 52.3% от поземления
имот, колкото и самият той с исковата молба твърди да притежава.
Действително, срещу името на ответника е записано, че липсват данни за
притежаваните от него идеални части, но по делото няма данни това отразяване да е поради
наличието на спор между страните относно обема права на всяка една от тях в спорния имот.
За отстраняване на такава неточност същестувава административен ред, от който може да се
възползва всяко заинтересовано лице.
Ето защо, при липсата на твърдения от страна на ищеца, извън разгледаните вече,
относно предприети от ответника действия, с които последният да оспорва правата на ищеца
върху процесния имот, съдът намира, че между страните не е налице правен спор, който да
ангажира правораздавателната компетентност на съда, респ. че за ищеца липсва правен
интерес от водене на настоящето дело.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за недопустим,
поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 42131/2024 г. по описа на СРС, 128 състав
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3