№ 31737
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110124371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. В. С. срещу „П. К. Б.“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими за разрешаването на спора, поради което следва да бъдат приети.
Ищцата е посочила, че с оглед данните по делото, намира, че в случая не е необходимо
допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като е направено евентуално такова искане -
в случай на преценка от страна на съда. Съдът намира, че допускането на съдебно-
счетоводна експертиза по първия поставен въпрос не е необходимо по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК, тъй като за извършване на изчислението относно размера на ГПР не са
необходими специални познания. Допускането на експертиза по отношение на втория
поставен въпрос е неотносимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като размерът на
заплатените от ищцата суми е ирелевантен при предявени установителни искове за
недействителност на договора, евентуално на негови клаузи.
Като неотносимо следва да се отхвърли и искането на ищцата за задължаване по реда
на чл. 190 ГПК на ответника да представи справка за заплатените суми по договора за
кредит, както и справка за дължимите суми. В случая не е предявен осъдителен иск за
връщане на недължимо платени суми, а иск за установяване нищожност на процесния
договор, поради което събирането на посоченото доказателство не е необходимо в
настоящото производство по арг. от чл. 146, ал. 4 ГПК. Искането следва да бъде отхвърлено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.09.2024 г. от 11:15 часа, за когато да се
призоват страните.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответното
1
дружество да представи справка за заплатените суми по договора за кредит, както и справка
за дължимите суми.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - препис от
подадения отговор на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит „П. .... Стандарт” № ........... от 25.06.2022 г., сключен между Д. В. С. в
качеството й на кредитополучател и „П. КРЕДИТ Б.“ ЕООД в качеството му на
кредитодател.
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват
обективно съединени:
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., сключен между
страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“;
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“
№ ........... от 25.06.2022 г., сключен между страните, в частта му относно възнаградителната
лихва.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили процесния Договор за
потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., за сумата от .... лв.
със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на
кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,60 %, а
ГЛП е в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на .... лв., страните са
уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на .. лв.,
която услуга е уредена в чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ. Ищцата твърди, че след
закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е .... лв., общият
размер на вноската - 368,48 лв., при дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Твърди, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което
има неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че неправилно
е отразен размерът на ГПР , тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ погрешно не
били включени в него, а същите представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. Намира, че тъй като отразеният размер на ГП не е реално прилагания в
отношенията между страните, то целия договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, т. 10 ЗПК. Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са включени в
ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения счита, че процесният договор е недействителен.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен,
предявява два кумулативно съединени иска за обявяване недействителността на отделни
клаузи от договора. Ищцата навежда, че клаузата (чл. 6 от договора), предвиждаща
допълнителни възнаграждения за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ е нищожна,
доколкото е договорена в нарушение на материалния закон - ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в
нарушение на ЗЗП. Счита, че атакуваната клауза от договора е установена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита.
Същевременно заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното
задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите
нрави. На следващо място твърди, че уговореният размер на възнаградителната лихва
2
противоречи на добрите нрави, тъй като договорената между страните лихва в размер на 41
% годишно надхвърля повече от 4 пъти законната лихва за забава, с което е и в разрез с
принципа за добросъвестност. Предвид тези и други доводи, моли съда да постанови
решение, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на целия договор за
кредит, а при условията на евентуалност - клаузата на чл. 6 от него, в която са уговорени
такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и възнаградителна лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „П.
Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцата заем в размер на .... лв., а ищцата се е задължила да върне на
кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора.
Счита, че всички императивни изисквания на закона (ЗПК) са спазени, поради което
сключеният договор е действителен. Твърди, че не е необходимо посочването на взетите
предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано
вземане - възнаградителна лихва, което не се променя. Счита, че дори да се приеме, че ГПР е
изчислен неправилно, то това не би довело до недействителност на целия договор за кредит.
Посочва, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги,
кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването
на кредита при конкретните условия. Твърди, че услугата „Фаст“ осигурява приоритетно
разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, поради което потребителят
се е възползвал от нея при сключването на кредита и възнаграждението за тази услуга не
следва да се включва при изчисляване на ГПР, който е уговорен в размер, който не
надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на размера на възнаградителната
лихва счита, че той не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Посочва, че
доколкото е небанкова институция, възнаградителните лихви са по-високи от тези в
банковите институции. В допълнение посочва, че ищцата се е възползвала и от услугата
„Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, включена в
предоставената допълнителна услуга „Флекси“, като съгласно Анекс № 1 и № 2 към
договора за кредит, по волята на последната, вноска № 2 и вноска № 4, 5, 6 съгласно
Погасителния план към договора за заем е отложена и съгласно ОУ към ДПК ще бъде
дължима едва в края на погасителния план. Навежда твърдения, че по този начин ищцата е
била добре информирана за вида, условията и параметрите на предоставените допълнителни
услуги, поради което и сама е изявила желание да се ползва от тях, а необходимостта от
анексиране на промените не следва от самоцелната воля на кредитора, а следва от ЗЗП,
който изисква всяка промяна на срока да се уговаря писмено между страните. Твърди, че
възникналото между страните правоотношение отговаря на формалните изисквания за
действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищцата, че целият договор
за потребителски кредит, както и че отделни негови клаузи са недействителни, са
неоснователни, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищцата по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между нея и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г., който е нищожен на
твърдените в исковата молба основания - поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни части
от чл. 6 от договора, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
3
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че
посочените договорна клауза в частта, предвиждаща заплащането на допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, противоречи на закона, респ., че частта на уговорения размер на
възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, както следва: че клаузата от договора,
сключен с ответника - конкретно чл. 6 от договора в частта за допълнителна услуга „Фаст“ е
нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, както и че клаузата от
договора, сключен с ответника - конкретно чл. 6 от договора в частта за възнаградителната
лихва е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на
добрите нрави, както и че клаузата има неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба
възражения.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ СЛЕДНИТЕ
ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит „П. Кредит Стандарт“ № ........... от 25.06.2022 г. и Анекс № 1 към него, с посочената
в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4