Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8798 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 80048 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 70110/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав по предявените от „Е.Б.Т.“ ЕАД срещу Л.И.С., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията
между страните, че Л.И.С. дължи на „Е.Б.Т.“ ЕАД сумите както следва: сумата от 459,10 лева - главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “************ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД; сумата от 20,21 лева - обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до
30.01.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2017 г. по ч.гр.д.№
11289/2017 г. по описа на СРС.
Със същото решение Л.И.С., е осъдена да заплати на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК******, на основание чл. 78,
ал. 1, вр.ал. 8 ГПК сумата от общо 825 лева, представляваща направените
разноски в исковото производство и сумата от общо 175 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 11289/2017 г. по описа на
СРС.
Недоволна
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл.
79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, е останала
ответницата Л.И.С., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че
решението е изцяло неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, при липса на убедителни писмени доказателства за
дължимост на исковите суми. По-конкретно
поддържа, че не се намира в облигационна връзка с ищеца, че не е установено
обстоятелството, че ответницата е единственият собственик на процесния имот, при
твърдения, че е собственик на ¼, респ. ½ от процесния имот, видно
от представеното удостоверение за наследници. Искането й към съда е да отмени
постановеното решение и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Е.Б.Т.“ ЕАД оспорва въззивната жалба с подробно
изложени в нея съображения по същество. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Е.Б.Т.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон - чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката,
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и това, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за
битови нужди. Този извод следва пряко от представените по делото доказателства -
молба за
откриване/закриване на партида от 03.11.1999 г., в която като нов титуляр на
партидата за процесния недвижим имот е посочена ответницата, нотариален акт № **,
том I, дело № 113/1968 г., от който се установява, че М.Ф.Н. и И.В.Н.са
признати за собственици на процесния недвижим имот, както и от удостоверение за
наследници № 127 от 19.04.1988 г. от което
се установява, че ответницата е наследник по закон на М.Ф.Н.. Следователно, анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че въззивницата Л.И.С. има качеството на потребител на топлинна енергия /по силата на
наследствено правоприемство/ по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012
г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Л.С..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Е.Б.Т.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия
за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
От заключенията на изслушаните пред
първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и
компетентни, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата
са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна
уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че за процесния период АС в жилищна сграда на адрес: гр. Пловдив, ул. „**************е
подавала ТЕ за отопление и топла вода към имотите на същия адрес.
Технологичните разходи на АС са приспадани от отчитаните ежемесечно количества
ТЕ през исковия период. В ап. 6 били налични два радиатора, свързани към
отоплителната инсталация на сградата, окомплектовани е ИРРО. Потреблението на
топла вода за БГВ е измервано с узаконен водомер. На двете дати за отчет на
показанията на ИРРО и водомера в процесния апартамент не е осигурен достъп, за което е съставен констативен протокол и
потреблението е изчислено съгласно съответната методика. Ответницата не е
възразила срещу изготвената изравнителна сметка и не е поискала допълнителен
отчет. Вещото лице е посочило, че през исковия период ТЕ е разпределяна
служебно поради неосигурен достъп за отчет на ИРРО, като се потребява ТЕ и от
сградна инсталация. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. Според вещото лице по ССчЕ стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. е общо в размер на 459,10 лева.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на „Е.Б.Т.” ЕАД ***, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за ТЕ в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Настоящият въззивен състав
споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху
вземанията за главница в размер на 459,10 лева за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016
г., считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията -
т.е. за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2017 г., възлиза общо на 20,21 лева.
При така събраните
доказателства и установени факти по делото изводът
на СРС, че ответницата С. се легитимира като единствен собственик на топлофицирания имот, поради което
следва да отговаря за целия натрупан
дълг, е необоснован. Видно от приетите пред първата инстанция и неоспорени Нотариален
акт № 67, том І, дело № 113/1968 г. и Удостоверение за наследници № 127 от
19.04.1988 г., процесният апартамент № 6, находящ се на 2 етаж в сградата
на бул. "Ген. Д. ********в гр. Пловдив, е съсобствен, като ответницата Л.И.С.
притежава само 1/2 идеална част от него. Следователно, тя следва да отговаря
само за половината от натрупаните задължения към топлопреносното дружество. Както
се посочи по-горе, според заключенията на СТЕ и ССчЕ за процесния период от 01.10.2015
г. до 30.04.2016 г. задължението за главницата към ищеца възлиза общо в размер
на 459,10 лева, а това за
лихви - в размер на 20.21 лв. От тях, исковете са основателни и следва да бъдат
уважени само за сумата 229.55 лв., представляваща половината от дължимата
главница, както и 10.11 лв. -
половината от начислената лихва за забава. За разликата до пълните
предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради
несавпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която са признати вземанията на ищеца срещу
ответницата за разликата над действително дължимите от нея размери от 229.55
лв. за главницата и 10.11 лв. мораторни лихви, както и в частта за разноските,
като вместо него за останалата половина от задълженията исковете следва да
бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК съразмерно
уважената и отхвърлената част от исковете на ищеца „Е.Б.Т.“ ЕАД следва да се
присъдят сумите от 412.50 лв. - разноски в исковото производство и 87.50 лв. - разноски в заповедното
производство, като същевременно на ответницата Л.С. следва да бъдат присъдени 375
лв., за заплатено от нея адвокатско възнаграждение, общо за двете съдебни инстанции.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 80048 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 70110/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, В ЧАСТТА в
която по отношение на Л.И.С. искът с правно
основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр.чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД е уважен за сумата над 229.55
лв. до 459,10 лева - главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “************в ЧАСТТА, в която по
отношение на Л.И.С. искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата над 10.11 лв. до 20.21 лв. обезщетение за забава
за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2017 г., както и в ЧАСТТА за разноските, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Б.Т.“ ЕАД******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Л.И.С., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите над 229.55 лв. до 459,10
лева - главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “************както
и за сумата над 10.11
лв. до 20.21 лв. обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до
30.01.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, в която са
уважени предявените
от „Е.Б.Т.“ ЕАД срещу Л.И.С., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите до 229.55 лв. - главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “************ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата до 10.10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.04.2016 г. до 30.01.2017 г.
ОСЪЖДА Л.И.С., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Е.Б.Т.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление:*** сумата 412.50 лв. - разноски в исковото производство
и сумата 87.50 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Е.Б.Т.“ ЕАД със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на Л.И.С., ЕГН ********** разноски в производството в
размер на 375 лв., заплатено от нея адвокатско възнаграждение, общо за двете съдебни инстанции съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.