ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

гр. София, 28.04.2025 год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на  двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа търговско дело № 1408  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С молба от 25.04.2025 г. ищецът, чрез процесуалните си представители адв. Е.и адв. Н. /приложеното по делото на стр. 388 и 389 пълномощно дава изрично правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК на адв. Е.и адв. Н./,  заявява, че се отказва от предявените по настоящето дело осъдителни искове, поради наличието на влязло в сила на 25.01.2025 г. съдебно решение /решение от 12.01.2021 г. на СГС, ТО-12 състав, по т.д. № 817/2019 г. /, с което е прието, че договорите, с които ищецът обосновава основателността на предявените по настоящето дело искове, са нищожни.

Съдът, като взе предвид направеното от ищеца волеизявление за отказ от исковете  и обстоятелството, че същото има характер на десезиране на съда,  намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 233 от ГПК.

Отказът от  иск е действие по десезиране на съда, при което неговото право и задължение да реши делото се погасяват, защото отказът погасява самото процесуално отношение. Съдът само констатира това погасяване и отказва да извършва занапред процесуални действия по изясняване на правния спор, с който е сезиран. Отказът на съда да извършва тези действия се обективира в определението за прекратяване на образуваното производство. Относно надлежното упражняване на правото на ищеца да се откаже от иска не се изисква съгласие на ответната страна и съдът не дължи никаква преценка относно мотивите на ищеца да се откаже от исковата си претенция, съответно причините на ищеца да се откаже от иска си са ирелевантни за настъпване на правните последици на  изявлението по чл. 233 от ГПК. В този смисъл не се прави проверка относно факта съществува ли посоченото от ищеца основание да се откаже от иска си, съответно действително ли ответниците или един от тях носят вина, че договорите, от които ищецът извежда правото си да търси заплащане на процесните суми, са нищожни.  Затова в случая не може да се направи извод, че с извънпроцесуалното си поведение ответниците са станали причина за образуване на делото, съответно че направените от ищеца разноски по това дело следва да бъдат възложени в тежест на ответниците като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. За пълнота следва да се посочи, че наличието на сила на пресъдено нещо на посоченото от ищеца влязло в сила съдебно решение е пречка предявените по настоящето дело искове да бъдат уважени, а изборът на ищеца да се откаже от предявените искове и мотивите му за това не подлежат на преценка от съда, съгласно гореизложените мотиви.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК,  производството по т. дело № 1408/2020  по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски за заплатената държавна такса, дължима за настоящето производство.

Определението да се съобщи на страните, като може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба, пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                  Съдия: