Р Е Ш Е Н И Е № 513
гр. Монтана, 16 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 30.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при участието
на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 428 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с
чл. 208 от АПК.
С Решение № 229
от 16 07 2020 г. по АНД № 522/2020 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено
Наказателно постановление № 38-10/19.03.2020 г. на Председателя на ДАНС, с което на „Б.Е.Д.К.” ООД, *** е
наложена имуществена санкция, затова че, в качеството си на задължено лице по
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, не е идентифицирало У*** Ш***
Н*** – кредитополучател по договор за кредит, в който смисъл са изискванията на
закона.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното
дружество. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд
приема, че характерът на засегнатите обществени отношения, свързани с мерките
за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение изключва, независимо от практиката,
прилагането на чл. 28 от ЗАНН и съотвено квалифицирането на процесния случай
като маложавен. Тази разпоредба е обща и приложното й поле не може да бъде
дерогирано на посоченото основание. Няма обществени отношения, които само
поради своето естество изключват прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Всяко такова
твърдение е неправилно тълкуване и прилагане на закона. Кредитирайки този
подход на ДАНС първоинстанционият съд ограничава гарантираното от закона право
на защита и възможността за справедлив процес. Приемайки, че с оглед на
отношенията, които ЗМИП цели да гарантира, не е необходимо наказващият орган да
извърши отграничаване на маловажните случаи, както е посочено ясно в
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС се установява. че ДАНС. като
контролен орган по отношение на спазването на ЗМИП стои над закона. Вярно е, че
за осъществяване на състава на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП
не се изисква настъпването на вредни последици, но в конкретния случай
посоченото неизпълнение не е с естество да засегне регулираните от ЗМИП
обществени отношения, тъй като Б.е.Д.К. ООД не е неглижирало задълженията си, а
е идентифицирала кредитополучателя посредством предоставеното и снето копие от
удостоверение за постоянно пребиваване, чийто срок на валидност не е изтекъл,
като същото съдържа в пълнота данните изискуеми по чл. 53, ал. 2, т. 1-5 ЗМИП.
Принципно е вярно, че разрешението за пребиваване не представлява официален
документ за самоличност по смисъла на Закона за българските лични документи и
ЗМИП, но трябва да се вземе под внимание, че демонстрираният краен подход на
отричането му, не отчита обстоятелството, че законодателят предоставя
възможност в случаите, когато в официален документ за самоличност не се
съдържат всички данни по ал. 2, събирането на липсващите данни да се извършва
чрез предоставяне на други официални документи за самоличност или други
официални лични документи, чиито срок на валидност не е изтекъл и на които има
снимка на клиента, и снемане на копие от тях (чл. 53, ал.5 ЗМИП), т.е. в
определени хипотези удостоверението за постоянно пребиваване е определено от
закона като документ, който при нужда би могъл да послужи за идентификацията на
физическо лице. Също така на етапа на съдебното следствие не са представени
доказателства за наличието на други нарушения на ЗМИП, санкционирани с влезли в
законна сила Наказателни постановления, които биха завишили степента на обществена
опасност на Дружеството и на неизпълненото правно задължение, предмет на
настоящото производство, което мотивира извод, че се касае за инцидентност на
противоправното бездействие. Ето защо, неизпълнението на посоченото правно
задължение само формално изпълва признаците на нарушението по чл. 53, ал.1 във
връзка с чл. 15, ал.1 ЗМИП, но не разкрива достатъчна по интензитет степен на
обществена опасност, която да оправдава неговото санкциониране. То не разкрива
никаква степен на обществена опасност, тъй като целта на закона е изпълнена
изцяло и идентификацията на лицето е извършена. Повече от очевидно
неизпълнението на визираното правно задължение по никакъв начин не е препятствало
идентификацията на клиента и не е довело до компрометиране на целите на ЗМИП. Всички
изброени обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, мотивират
несъмнен извод, че процесният случай е маловажен и наказващият орган е допуснал порок,
изключвайки хипотезата за преценка, относно приложимостта на чл. 28 от ЗМИП,
който порок е потвърден и пренесен в първоинстанционното решение. Конкретната
обществена опасност на неизпълненото от Дружеството правно задължение е
преувеличена и оценена едностранно и представляват неправилна и
непропорционална реакция на упражняване на държавна принуда. Фактът на
образуваното административнонаказателно производство е напълно достатъчен да
формира в съзнанието на законните представители на Б.е.Д.К. ООД задължение за
въздържане на други нарушения, както и съзнание за необходимостта от спазване
на установения в страната правов ред (данни в очертаната насока са налични по
делото, имайки предвид представените задължителни указания до служителите на
Дружеството, касаещи идентификацията на клиентите в съответствие с изискванията
на ЗМИП). Моли отмяна на решението и отмяна на Наказателното постановление.
Ответната
страна, в писмено становище оспорва жалбата и моли решението на районния съд да
остане в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като
правилно, мотивирано и обосновано. В хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, която правилно е описана в диспозитива на издаденото НП и която не
указва на маловажност на извършеното деяние. Възраженията в касационната жалба
са навеждани и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното:
За да потвърди
издаденото НП, районният съд приема, че на 12.08.2019г. в гр.
Монтана между оспорващото дружество, в качеството си на кредитор, „Б.е.Д.к."
ООД, ЕИК * и У*** Ш*** Н*** , ЕГН * в качеството си на кредитополучател, е
сключен Договор за кредит с номер МАХ *********, без дружеството, като
задължено по смисъла на ЗМИП лице, да извърши идентификация на кредитополучателя.
Дружеството е вписано в Регистъра на БНБ като финансова институция с
Удостоверение № BGR00250 и се представлява от Б*** К*** Б*** и С*** И. Г*** . При извършена от служител на ДАНС проверка е установено, че на
различни дати през 2019 г. дружеството е сключило четири броя договори за
кредит с различни физически лица, без да изиска от тях личните им документи от
държавата, на която те са граждани. Изискани са само разрешенията за временно
пребиваване, издадени от Министерството на вътрешните работи. Въз основа на
така установената фактическа обстановка, този съд приема, че административнонаказателното производство е
започнало и завършило при спазване на материалноправните разпоредби по ЗМИП и
процесуалните правила, разписани в ЗАНН. Оспореното НП е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.123 на ЗМИП, според който текст „наказателните
постановления се издават от председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност", като в случая, актът е издаден именно от председателя на ДАНС
в рамките на възложената му от ЗМИП компетентност. НП е издадено срещу
задължено лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП - финансова институция по смисъла на
Закона за кредитните институции. Установеното административно нарушението е
формално и преценката за наличието и значителността, респективно липсата и
незначителността на вредни последици не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да влияе на обществената опасност в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. От събраните
доказателства не са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Обществените
отношения по регулиране на финансово-стопанката сфера имат за цел недопускане
ощетяването на фиска, включително използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари, което в съвременните условия следва да се реализира и
чрез превантивни мерки. Такива са именно предвидените в ЗМИП мерки за превенция
срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари,
както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. Характерът на тази
дейност, като такава с приоритет в държавно-регулираните отношения е дала
отражение в удължения срок за съставяне на АУАН по извършени нарушения по ЗМИП
( чл.34, ал.2 от ЗАНН) размера на предвидената от законодателя санкция (чл.116
от ЗМИП) и други видове гаранции, свързани с нормативно изискване за събирането
или декларирането на определени данни или приемане на специални правила, които
следва да се извършат под страх от административнонаказателна отговорност. Ето
защо предвид приоритетния характер на тази дейност в държавно-регулираните
отношения, съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, б.
„а" от ЗАНН. Наложеното административно наказание „имуществена
санкция" е в минимален размер - 5 000 лева, поради което наказващият орган
е съобразил характера и тежестта на нарушението с целта при налагане на
административното наказание, съгласно чл.12 от ЗАНН, а именно постигане на
превантивен и предупредителен ефект на наказанието към спазване на установения
правен ред. Относно наведените в жалбата твърдения за наличие на процесуални
пороци в АУАН и НП, съдът намира същите за неоснователни, неподкрепени от
събраните по делото доказателства. Твърди се, че от съдържанието на АУАН не
става ясно мястото на извършване на нарушението, като жалбоподателят игнорира
факта, че проверката от страна на органите на ДАНС е извършена по документи. В
приложеното копие на процесния договор, от страна на дружеството - като мястото
на сключването му, е отбелязано: „Днес, 12.08.2019г., в гр. Монтана”,
следователно едва ли за „Б.Е.Д.К." ООД остава неясно кое е това място,
където е сключило договора си в гр. Монтана. Допълнително, проверка в
официалния сайт на дружеството показва, че т.нар. „представителен офис" е
един на територията на гр. Монтана. В жалбата се твърди и нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5, а именно липса на доказателства за извършеното нарушение, като на
стр.3/9, трети абзац, АНО е изброил доказателствата, които е събрал, изследвал
и обсъдил във връзка с извършеното нарушение.
При
разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното
решение. Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са
изведени обосновани и логични правни изводи, които изцяло се споделят от
настоящия състав, към които мотиви съдът препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
В
касационната жалба единствените възражения, които се навеждат са по
неприложимостта от АНО и въззивния съд на нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид
наличието на условията за това.
Съгласно
чл. 28 от ЗАНН – За маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН –
По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК – Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния
смисъл: "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая
извършеното деяние, така както е описано в съставените актове по същество представлява
бездействие, изразяващо се в неизвършване на идентификация на лицето У*** Ш*** Н***
, ЕГН * каквото задължение касаторът - „Б.е.Д.к." ООД има по смисъла на ЗМИП,
във връзка с установяване на делови взаимоотношения по повод на сключен Договор
за кредит. Така описаното деяние е правилно квалифицирано като нарушение по
смисъла на чл. 53, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, според които норми идентифициране
на клиенти и проверка на тяхната идентификация се извършва преди установяването
на делови взаимоотношения, чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. В § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП изчерпателно
са изброени официалните документи за самоличност, въз основа на които лицата
могат да бъдат идентифицирани. В същия параграф изречение второ е посочено, че
разрешението за пребиваване не е официален документ за самоличност.
Изпълнителното
деяние е с характер на просто извършване, без законовият му състав да предвижда
резултатност, т.е. настъпването на вредни последици. Същевременно, за да бьде
квалифицирано едно нарушение като маловажно, същото следва да съдържа в себе си
признаци/обстоятелства, които да го отличават от другите подобни/аналогични на
него нарушения и от там да обуславят по-ниска степен на обществена опасност. В
случая такива обстоятелства, нито се твърдят, нито се установяват от съда. Твърдението,
че на етапа на съдебното следствие не са представени доказателства за наличието
на други нарушения на ЗМИП, санкционирани с влезли в законна сила Наказателни
постановления, които биха завишили степента на обществена опасност на
Дружеството и което мотивира извод за инцидентност на противоправното
бездействие, е несъстоятелно. От приложения по делото Констативен протокол /л.
24 от въззивното дело/, което доказателство не е оспорено по надлежния ред, е
видно, че деянието не е извършено инцидентно, обратно такова деяние е извършено
на 07 02 2019 г., 05 07 2019 г. и на 31 07 2019 г. спрямо три други физически
лица, а несанкционирането на тези деяния е обстоятелство, което не може да ги
заличи като съществуващи от правния мир. Последващо извършени от дружеството
действия по идентификация не променят фактическите обстоятелства на деянието и
поради това не променят неговата правна същност/квалификация.
Текстът на чл. 53 ал. 5 от ЗМИП, на който се
позовава касаторът няма отношение, нито към нарушението, нито към въпросът за
неговата маловажност, тъй като същият касае случаи, при които официален
документ е представен, но в него липсват посочените в чл. 53, ал. 2 данни, докато
при настоящия случай липсва представяне на официален документ или този текст не
може и не обосновава по-ниска степен на обществена опасност, поради което чл.
28 от ЗАНН не може да намери приложение.
С оглед на изложеното касационната инстанция
намира подадената жалба за неоснователна, а
въззивното решение за законосъобразно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение
първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 229 от 16 07 2020 г. по АНД № 522/2020
г. на районен съд гр. Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :