Решение по дело №3539/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 194
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330103539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 194/29.4.2020г.

 

гр. ЯМБОЛ.29.04.2020..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично

заседание на ........20.02.2020г........година в състав:

                                                                                                               Председател:Св.Димитрова.

                                                                                 

при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и в присъствието на

прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  Димитрова.……………….....…...гр.дело N .3539... по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

Производството по делото е  образувано по искова молба на „БИЛДИНГ ВАЗ-О1” ЕООД, против „ТРАНС МИТЕВИ'' ООД, с която желае да се осъди ответника да му заплати сумата от 10 570.02 лв. - главница - представляваща дължимо заплащане за закупено, но неразплатено дизелово гориво по фактури №№ *** г. и № *** г., сумата от 3 050 лева- законна лихва за забава начислена върху главницата, за фактура *** г. лихва за периода от 14.04.2017г до 03.10.2019г и за фактура *** г. лихва за периода от 13.05.2017 г. до 03.10.2019 г., както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумите.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че в качеството си на търговец на горива  продава на ответника „ТРАНС МИТЕВИ" ООД, в периода 02.03.2017 г. до 30.03.2017 г. 3183.30 литра дизелово гориво на стойност 6493.93лева. Във връзка с продажбата е издадена фактура № *** г. Твърди, че на 31.03.2017г. ответникът е заплатил частично задължението си по фактурата в размер на 822.41лв. в брой, като остатъкък в размер на 822.41 лв. не е заплатен.

          Твърди, че като търговец на горива ищеца продава на ответника „Транс Митеви" ООД, в периода 12.04.2017 г. до 26.04.2017 г.  2395.60 литра дизелово гориво на стойност 4898.48лева. Във връзка с продажбата е издадена фактура № *** г., което задължение не е заплатено.

Въпреки многократните разговори от продажбата на горивата и изготвянето на фактурите и до сега ответникът не е заплатил остатъка от задължението си в размер на 10570.02лв. към ищеца представляващо сбора от неплатените суми по двете фактури. Върху тези суми ищецът претендире и лихва за забава в размер на 3050лв.

В хода на съдебното дирене исковете се поддържат изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който счита така предявеният иск за допустим, но напълно неоснователен.

Ответникът твърди, че при извършена проверка в счетоводството на дружеството „Транс Митеви“ ООД констатирал, че процесните суми по    фактурите са изплатени  напълно и в брой на  ищцовото   дружество   по  разходни касови ордери, съгласно  аналитичен регистър на „Транс Митеви”ООД – сметка ***   „Билдинг Ваз 01”  ЕООД, където   подробно   са записани внесените суми и датите на заплащане на същите.

Освен това след като не е налице неизпълнено задължение по процесните фактури общо в размер на 10 570.02 лева, според ответника то не е налице и задължение за заплащане на натрупала се законна лихва върху главницата - лихва за забава начислена върху главницата в размер на 3 050   лева, тъй като няма забава в плащането на претендираните суми по фактури, поради което   счита, че искът за лихва е напълно неоснователен.

Не оспорва, че между страните са съществували търговски отношения, т.е.  ответникът е закупувал дизелово гориво от ищеца, което е заплащано по начин и в  установени   срокове, съгласно издадени фактури и фиксални бонове от дружеството – ищец. След приключване на  горепосочените отношения между дружеството ищец и дружеството ответник, т. е. покупко – продажба на гориво, вече близо две години, разговори между страните не били провеждани,  както е  посочено в И.М. Моли да се постанови решение, с което предявеният иск за бъде отхвърлен напълно като неоснователен със съответните законни последици. Претендира за направените по делото разноски. В хода на производството възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното решение от 04.02.2002г. постановено по ф.д.№*** по поиза за 2002г. на БОС ищецът е вписан в търговския регистър на БОС вследствие преобразуването чрез отделяне на „Билдинг-ЗАХ“ ООД гр.А., като е поело активите и пасивите от преобразуваното дружество съобразно одобрен и приет разделителен протокол, който е представен по делото – факти които не са спорни по делото, въпреки липсата на в протокола на бензиностанция в с.В.

С исковата молба ищецът е представил и заверени копия от процесните фактури в които са отбелязани продажба на ответника на дизелово гориво на стойност от 6493.93лв. и на стойност от 4898.48лв. с ДДС.

В подкрепа на възраженията си за плащане на доставеното от ищеца гориво, ответникът е представил заверени копия от анаритичен регистър на „Транс Митеви“ ООД сметка *** Билдинг ВАЗ 01 ЕООД от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. заедно с 11 бр. фискални бонове и аналитичен регистър на дружеството от 01.04.2017г.до 30.04.2017г.  ведно с 9бр. фискали бонове, където са отрази процесните доставки по фактурите и начина и датите на плащанията по тях.

По искане на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според даденото заключение вещото лице е констатирало, че по данни от счетоводните регистри на „Транс Митеви“ООД фактури №***г. и ***г. издадени от „Билдинг ВАЗ“ЕООД са осчетоводени, като процесните фактури са платени в брой, издадени са касови бележки /фисколен бон/, приложени по делото и плащането е осчетоводено като плащане в брой при ответното дружество. Към момента на изготвяне на заключението в счетоводството на „Транс Митеви“ООД не се води задължение към „Билдинг ВАЗ-01“ЕООД. В счетоводните регистри на ищеца по процесните фактури е отразено само частична плащане в брой, в размер на 822.41 лв., като експертизата не е установила защо не са осчетоводени касовите бележки /фискалните бонове/, с които е извършено плащането. Експертизата е установила, че фактури №***г. и ***г. са включени в „Дневник за покупките“ и Справки-декларации по ЗДДС в законоустановените срокове. След като процесните фактури са въведени в „Дневник за покупките“ на ответника, те участват във формирането на резултата, отразен в Справка-декларация по ЗДДС и правото за ползване на данъчен кредит е упражнено. Т.к. вещото лице е констатирало, че по процесните фактури не е налице забава, съответно лихва за забава не може да бъде начислена.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени иска е с правно осн. чл.318 и чл.327, ал.1 от ТЗ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ  купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Търговската продажба е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор. Основните права и задължения на страните при търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба. Продавачът дължи прехвърлянето на собствеността и предаване на стоката, предмет на договора ( чл. 183, ал. 1, 187 ЗЗД ) , а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката ( чл. 200, ал. 1 ЗЗД ).

По делото страните не спорят , че между тях са съществували търговски отношения, като през процесния период те са сключвали търговски продажби за доставка на гориво. Не се спори , че ищецът е доставил, а ответникът е приел дизелово гориво през посочените периоди , като не се спори за количеството и стойността на доставеното горивото, за което са съставени фактури ***г. на стойност от 6493.93лв. и фактура № ***г. на стойност от 4898.48лв. с ДДС. Спорът е дали ответникът е заплатил доставеното му гориво. За установяване на този факт ответникът представи касови бележки /фискални бонове /, с които същият е заплатил в брой посочените във фактурите суми. Това плащане бе установено и от изготвеното заключението по назначената ССчЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено. Експертизата установи, че задълженията по процесните 2бр.фактури са платени в брой с представените от ответника касови бележки/фискални бонове/ . Същите са редовно отразени в счетоводстата на двете дружества, отразени са в „Дневник за покупките“ при ответното дружество в законоустановените срокове, съответно са отразени в Справки-декларации по ЗДДС. Обстоятелството, че касовите бележки/фискалните бонове не са отразени в счетоводството на ищцовото дружество не дава основание да се приеме, че е останало неизпълнено задължение от ответика по процесните фактури.

Според ЗСч касовата бележка /фискалният бон/ е първичен счетоводане документ, който се издава задължително за всяко отделно плащане в брой по достаставка на стока или услуга, независимо дали за тази доставака е издадена фактура, като  по този начин се регистрира и отчита извършването на продажби на стоки или услуги.

Съгл. Решение №12/12.04.2010г. по т.д.№ 142/2009г., ТК ­I т.о. ­­фискалният бон /касова бележка/, издаден от въведени в експлоатация фискални устройства са приравнени на данъчни фактури, ако има надпис „фискален бон“, ако сдържа реквизитите на чл.7, ал.1 от ЗСч и са съобразени с разпоредбите на чл.94 от ЗДДС. Такива бонове представляват доказателства за извършено плащане. В случая не се спори относно валидността на представените от ответника фискални бонове. Същите съдържат посочените3 в чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити. С оглед на това съдът приема, че купувачът е изпълнил задължението да заплати цената на доставеното му гориво. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Искът по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен следва съдбата на главния иск, поради което също следва да се отхъврли.

При този изход на делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, които са в размер на 1000лв.

Воден от горното , съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХЪВРЛЯ предавеният от „БИЛДИНГ ВАЗ-О1” ЕООД против „ТРАНС МИТЕВИ'' ООД иск по чл.318 и чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 570.02 лв. представляваща главница за закупено, но незаплатено дизелово гориво по фактури №№ *** г. и № *** г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата за веждане на иска в съда, до окончателното му изплащане, като неоснователен.

ОТХЪВРЛЯ предавеният от „БИЛДИНГ ВАЗ-О1” ЕООД против „ТРАНС МИТЕВИ'' ООД иск  по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 050 лева- законна лихва за забава начислена върху главницата, за фактура *** г. лихва за периода от 14.04.2017г до 03.10.2019г и за фактура *** г. лихва за периода от 13.05.2017 г. до 03.10.2019 г., като неоснователен.

Осъжда „БИЛДИНГ ВАЗ-О1” ЕООД да заплати на „ТРАНС МИТЕВИ'' ООД направените по делото разноски в размер на 1000лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: