МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 29/ 04.07.2016 г. ПО НОХД № 51/2016 г. по
описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
---------------------------------------------------------------------------------------
Обвинението против подсъдимите е по чл.
277а, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК като с присъдата
същите са признати за виновни в извършване на това престъпление и им е наложено
наказание при условията на чл. 54 от НК.
На 10.02.2016 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара
Загора против тримата подсъдими С.М.И., М.М.К. и Т.М.К., както и против четвъртия С.Г.Л., срещу когото делото е прекратено с определение за
одобряване на споразумение, и пред съда същият е бил конституиран и разпитан
като свидетел. Същото е за това, че на 21.08.2014г. в землището на с. ****, общ. ***, в
местността „****”, четиримата в
съучастие помежду си, като съизвършители, без съответно разрешение по Закона
за културното наследство: Чл. 147. ал.1 от ЗКН – „Археологическите обекти
се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания”; Чл. 147
ал.2 от ЗКН – „Теренните проучвания на археологическите ценности се
осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода”;
Чл. 148 ал.1 от ЗКН – „Теренните проучвания на археологически ценности се
извършват с разрешение на министъра на културата или оправомощено от него
длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни
проучвания” и Чл. 148 ал.2 от ЗКН –
„Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с
цел издирване на
археологически обекти с
недеструктивни методи, разрешението за
тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за
теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява
министъра на културата”, са търсили археологически обекти - съгл. чл. 146
ал. 1 от ЗКН – „Археологически обекти са всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания”, като при извършване на
деянието са използвали технически средства, а именно: 1бр. металотърсач
с надпис: „*****”, 1бр. металотърсач „*****”, 1бр. металотърсач „*****”, 1бр. лопата, 1бр. малка лопата - 50см., 1бр. малка лопата с дървена
дръжка /сап / с дължина 35см, 1бр. кирка с дръжка /сап / 70см. - престъпление по чл. 277а ал.3 предл. първо,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
В с.з. представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение
като намира, че в хода на съдебното
следствие изцяло е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, а именно- всички обстоятелства относно времето, мястото и начина, по който
подсъдимите са извършили престъплението,
за което са предадени на съд, в подкрепа на което са събраните в хода на ДП и
на съдебното следствие убедителни и непротиворечащи едно с друго доказателства.
Поради което предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения като им се наложат
предвидените в закона наказания
„Лишаване от свобода”, размерът на които
да бъде определен както следва: предвид наличието на смекчаващи и
отсъствието на отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимите М.К. и Т.К., именно: чистото им съдебно минало, да
бъде определен размер между минималния и средния предвиден от закона като не се
противопоставя изпълнението на това наказание да бъде отложено по реда на
основание чл.66 от НК. Предлага на подсъдимия С.И. с оглед лошите
характеристични данни и липсата на смекчаващи вината обстоятелства наказанието
лишаване от свобода да бъде определено поне към средния размер, предвиден в
закона, което да бъде изтърпяно
ефективно, или ако с оглед на здравословното му състояние бъде приложен института на условното осъждане, срокът
му да бъде също около средния, предвиден в закона. Досежно кумулативно предвиденото в закона наказание
“глоба”, предлага същото да бъде наложено и на тримата подсъдими, но за
подсъдимия С.И. то да бъде към средния размер на глобата предвиден от закона, а
за подсъдимите Т. и М. К.- между минималния и
средния.
Подсъдимите С.М.И., М.М.К. и Т.М.К.,
не се признават за виновни по така предявените обвинения, дават обяснения и в
дадената им дума за лична защита заявяват, че поддържат казаното от защитника
им. В последната си дума молят да бъдат оправдани, защото са невинни.
Защитникът им по делото адв. С.Ч., счита, че от събраните по
делото доказателства не е установено по безспорен начин, че подзащитните му са
извършили престъплението, в което са обвинени, и следва да бъдат признати за
невиновни. На първо място счита, че обвинението почива на предположения и
на събрани посредством СРС-та ВДС-та, и твърденията на подсъдимите за
това какво в действителност се е случило на инкриминираната дата и място не са
опровергани по един категоричен начин от доказателствата по делото, и от техния
анализ не следва единствено възможния извод за виновността им.
На второ място счита, че в случая не е
налице престъпно деяние с посочената квалификация, тъй като от обективна
страна не е доказано подсъдимите да са търсели целенасочено
археологически обекти на инкриминираната дата, като според него и от
приложените ВДС не може да бъде направен такъв извод, а също така и че подсъдимият
С.И. изобщо се занимава с такава/ иманярска/ дейност. От факта, че същият
притежава и се занимава с покупко- продажба на металотърсачи, което не е
забранена от закона дейност, за която цел посещава различни райони и извършва
проби с тях, не можело да се правят изводи в посоката на обвинението, а именно,
че подсъдимите са заловени в момент, в който са извършвали археологически
разкопки. Липсвали преки доказателства, вкл. и от свидетелските
показания, от които да могат да се направят категорични изводи, че в този ден
на посоченото място те са копаели с цел установяване къде точно се намират
такива обекти, а не са извършвали проби с металотърсачите.
На
трето място се излага довод относно квалификацията на деянието като счита,
че посочените от прокурора разпоредби от Закона за културното наследство не са
във връзка с обвинението по чл. 277а от НК. Счита, че в случая от обективна
страна изобщо не е доказано изпълнителното деяние на това престъпление,
свързано с понятието “търсене на археологически обекти” без разрешение,
което да се намира във връзка с посочените от обвинението конкретни разпоредби
на чл.147, ал.1 и на чл.148 ал.1 и 2 от
Закона за културното наследство, и да е свързано с “теренни проучвания”,
които се извършват съгласно разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗКН като
археологически разкопки, за да се изяснят характеристиките на
археологическите обекти. Прави довод, че в тази връзка посочените в
обвинителния акт текстове от ЗКН насочват към посочените в закона два метода за
извършване на теренни проучвания, но от обвинителния акт не ставало ясно
какъв е използвания в случая метод- деструктивен или недеструктивен. Според
него в случая с оглед конкретното обвинение следвало да бъде посочена връзката
между текстовете, касаещи изучаването на археологическите обекти и понятието “
теренни проучвания”, а това бил текстът, свързан с разпоредбата на чл.147, ал.3
от Закона за културното наследство. Самият
той намира, че нито един от двата метода не е използван в случая от подсъдимите,
а е използван метода на наблюдението, чрез който се определя
къде има археологически обекти, което не е престъпление. С оглед на това обстоятелството
дали подсъдимите са имали или не разрешение от държавен орган чрез горепосочените
два метода, в случая е неотносимо към обвинението. В този смисъл
според него относими към случая са и разпоредбите на Наредба № Н-00-0001 от
14.02.2011 г. за извършване на теренни проучвания, в сила от 11.03.2011
год.. От което следвало, че тези действия не представляват “извършване на археологически разкопки” по смисъла на чл.147 от Закона
за културното наследство. Предвид което моли за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитните му.
Алтернативно в случай на осъдителна присъда
пледира за налагане на по- ниски наказания като по отношение на
подсъдимия С.И. счита, че безспорно са налице смекчаващи вината обстоятелства с
оглед наличието на висок процент инвалидност, тежко материално и семейно
състояние/болна жена, две деца/, както и чисто съдебно минало. Счита, че в
случая за него изобщо не са налице лоши характеристични данни и представените
такива от полицейски служители не са такива.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
В
началото на месец август 2014
г. след проведена операция на *****, свидетелите
Д.С.Д. и Н.С.С. - *****, получили *****, че лица от град ***** се занимават с незаконна
иманярска дейност, а именно незаконни разкопки на археологически обекти,
укриване и търговия с движими археологически ценности в района на град ******.
Според информацията от оперативен източник, имената на едното от лицата били С.М.И.,
по прякор „****” или ”*****”, който бил най-изявеният като иманяр и дилър
на антични предмети в сформираната групичка, за която се отнасяла информацията.
Същият постоянно контактувал с различни лица и посещавал множество
места, на които се извършвали незаконни разкопки, посредством които били
намирани археологически обекти, които впоследствие били продавани с неговото
съдействие. За проверка на тази информация била заведена преписка на
предварителен отчет, вид оперативно дело, по което е искано и получено
разрешение за използването на СРС-та, въз основа на които по ДП са изготвени и
приложените по настоящото дело ВДС-та.
В
периода на законното експлоатиране на СРС-та по чл. 6 от ЗСРС на 20.08.2014 г. св.
Д. получил нова конкретна информация, че подсъдимият С.М.И. се подготвял
за следващия ден - 21.08.2014г. – отново да посети място, където
незаконно щели да бъдат търсени
археологически обекти. Поканата дошла от подс. С.Л., и за целта той
се свързал с подсъдимите Т. и М. К. Придобитата текуща информация свидетелят докладвал
на ръководството на *****, както и на ******, в резултат на което било взето
решение на 21.08.2014г. св. Д. да бъде служебно командирован на територията
на град ***** заедно с **** от ***** – св. Н.С.С.. Задачата била в случай, че
информацията бъде потвърдена на място, да бъде проведена ***** и лицата да
бъдат задържани в момента на извършване на престъпната дейност, а именно търсене
на археологически обекти без съответно разрешение.
На 21.08.2014 г. свидетелите Д.С.Д. и Н.С.С.
били служебно командировани и пристигнали в *****, където запознали ръководството на ***** с целта
на посещението си и задачата, която им била поставена от *****. На място бил
сформиран екип, в който били включени още двама ***** – св. Б.Й.В. и ****св. А.К.Й.. В
изпълнение на задачата си, ***** в условията на ***** локализирал и провел ****
наблюдение върху подс. С.И. *** до момента, в който същият се срещнал с подсъдимите М.М.К.
/по прякор „**** ”/
и Т.М.К..
От
проведеното **** наблюдение те установили, че тримата подсъдими- С.И., М.К. и Т.К., се качили в тъмно червен лек автомобил марка
„Опел Астра” с рег. № СТ 3583 АМ, за който впоследствие се потвърдило, че е собственост
на подс. Т.К.,***.
Автомобилът бил управляван от подс. М.К.. Четиримата **** шофирали след тях в ****
и се движели по *****. В отсечката след разклона за гр. ***** в посока гр. ****,
на отбивка встрани от пътя забелязали, че е спрян сив л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № СТ 2836 КК, за който по- късно установили, че е управляван от подсъдимия
по настоящото дело/ по-късно конституиран като свидетел/ С.Г.Л..
По-късно е установено, че автомобилът е собственост на ***** Н. С. Г./****/. Подсъдимите И., К. и К. спрели
лекия автомобил „Опел Астра” на отбивката до л.а. „Фолксваген Голф” и свидетелите
видели как четиримата слизат от колите и
разговарят помежду си. За да не бъде *****, ***** подминал отбивката, но
веднага след това намалили скоростта, при което забелязали, че всички отново се
качили в колите си. Тръгнали след тях и в района на землището на село ****,
общ. ****, ***** забелязали, че двата автомобила, в които пътували лицата, се
отклонили от главния път. Поели в посока север по черен път към *****
към местност, находяща се в землището на с. *****, известна сред местното
население с наименованието „*****”. Малко след това ***** спрели ***** и
започнали наблюдение на подсъдимите от разстояние.
Свидетелите Д. и С./които са разпитани пред съдия на
ДП/ заявяват в разпита си по настоящото дело, че са разполагали с информация,
че подс.Л. ще води подс. И. и останалите до археологически обект- останки от
стара римска вила/наричана от тях “****”или “*****”/, на който той бил
ходил и преди това, като бил изкопавал старинни монети. За този обект/около с.*****/
той бил разбрал от друго лице. Показанията им се подкрепят напълно от
приложените по делото годни ВДС-та, приобщени като доказателства. От подслушан
телефонен разговор на 17.08.2014 г./л.93 от приложения *****/ се установява, че
подс. Л. е знаел, че терена е предварително заравнен с трактор, а обекта
представлява някаква къща, от което място излизат много монети. В този разговор
му съобщава и какви точно са монетите, а подс.И. по описание ги разпознава. От подслушаните разговори също
така става ясно, че подсъдимите се занимават именно с иманярска дейност и
постоянно контактуват помежду си и с
други лица с цел обмен на информация. Освен това постоянно търсят такива места
и ходят на обекти, за които е известно само в техните среди, че на тях могат да
се намерят археологически паметници. Тази дейност те развиват не просто от
интерес, а с цел покупко- продажба, която осъществяват в т.нар. “*****” в гр. *****.
Подсъдимите Т. и М. К. също така се занимават с почистване на монети, открити
от тях или от други лица.
При визуалното наблюдение св. Д.
използвал бинокъл, което му позволило да установи мястото, на което подсъдимите
спрели колите си, както и мястото, до което са отишли пеша. Четиримата ***** също
паркирали *****, слезли от него и продължили пеша към мястото, където се
намирали подсъдимите, като успели да се приближат без да бъдат забелязани на
разстояние от около 500 - 600
метра. От това място св. Д. продължил наблюдението с
бинокъл, като съобщил на останалите свидетели, че лицата стоят наведени и копаят
на едно място.
Свидетелите ***** тръгнали към тях по черен
път, който стигал до *****, на което същите копаели. Приближавайки на около 10 метра към нещо като
тераса, намираща се над тях, св. св. Д. и С., чули подсъдимите да
говорят помежду си, като в този момент не ги виждали, тъй между тях имало дървета
и храсти, които ***** използвали за
прикритие. Това били ясни звуци от работещи металотърсачи, както и
шум от копаене, от удари на инструменти върху каменистата почва. Шумът от
работата на металотърсачите наподобявал “пиукане”. Този шум показвал, че
на мястото се намират много предмети, които следвало да бъдат извадени на
повърхността с помощта на земекопните инструменти. Поради това лицата усилено
работели и със земекопните инструменти. Дори когато били на около 5-6 м от тях св. Д. успял да чуе
част от разговор между подс. С.Л., който коментирал с подс. С.И. как току-що
бил извадил някаква монета. Свидетелите В. и Й.
***, също дошли на мястото, и приближавайки към него, чували въпросните шумове.
Моментът бил подходящ и *****, без да произвеждат шум, се разбрали помежду си да
започнат операцията по задържането, както и по какъв начин да подходят, за да
обградят подсъдимите без да ги изплашат. Разделили се като свидетелите Д. и С.
минали през храстите и се появили от източната страна на мястото, докато в
същото време свидетелите В. и Й. *** обиколили и навлезли в мястото от южната
му страна през едни храсти. След като ги обградили издали разпореждане: „*****”,
и се легитимирали. Подсъдимите били
толкова изненадани, че изпълнили разпореждането и без да се съпротивляват останали
на място, след което им били поставили белезници.
В по- предния момент, в който излезли на
самото място, ***** забелязали, че подсъдимите копаят и двама от тях се намирали
в нещо като “табан” или дупка с размери
2 на 3 /или 3 на 4/ метра и 0, 30 м дълбочина, която била
изкопана от тях, защото пръстта била още прясна. Мястото до него изглеждало
заравнено като че ли с някаква земекопна техника- “като дръпнато”/ сякаш е бил дръпнат
горния пласт от земята/. Личало си, че е имало предварителна подготовка, тъй
като било разчистено и на него нямало никаква растителност. На самото място на
две- три места имало и други дупки/копки/, показващи че е било пробвано с
металотърсач и копано след това на самото
място.
Подсъдимата
Т.К. била забелязана от свидетелите да копае в самия “табан” с лопата или мотичка,
а подс.С.Л., който също бил в него,- да държи
металотърсач, респ. да копае, и като че ли току-що бил оставил намиращия се непосредствено
до него металотърсач. Подсъдимият М.К. бил извън табана на около 4-5 м пред тях, като копаел с
кирка, а пред тях, вляво от него, бил подс. С.И., който държал в ръцете си
включен металотърсач и го използвал в момента. В изкопа и извън него имало парчета
от разтрошена строителна и битова керамика,която видимо не била съвременна, тъй
като имало обли парчета от питуси, гърнета и съдове вероятно от римско време/, част
от която все още не била изкопана. До подсъдимите имало черен сак, в който те установили
наличието на един металотърсач, 4 монети, сечени на ръка, които били току-що изкопани
от земята,/ тъй като били доста замърсени, непочистени от пръстта по тях/,
както и 1 бр. метално острие от стрела, също със следи от пръст по него. Освен
това на самото място били намерени общо 3 броя металотърсачи, както и земекопни
инструменти – 3бр. лопати и 1бр. кирка, и 8 фрагменти от древноримска керамика,
иззети и приобщени като ВД по делото. На място била установена самоличността на
подсъдимия С.М.И., на подсъдимата Т.М.К., на подсъдимия М.М.К. и на сключилия
споразумение с прокуратурата по настоящото дело
подсъдим- свидетеля С.Г.Л.. На
въпрос какво правят, подсъдимите не могли да дадат смислени обяснения,
заявявайки обичайното при такива случаи- че копаят за железа. По време на
съдебното следствие те не поддържат тази версия, а на зададения от съда въпрос защо са се намирали точно на
това място, респ. защо са отишли “да пробват” металотърсачите именно там/
според новата им защитна версия/, също не дадоха логичен отговор.
Местопроизшествието е било
запазено и ****, които незабавно сигнализирали на колегите си от гр. *****,
откъдето била изпратена дежурна оперативно– следствена група, която пристигнала
на мястото и извършила оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни
лица и специалист–технически помощник.
Видно от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.08.2014г., на
мястото, на което са били задържани подсъдимите, са били открити и
иззети технически средства както следва: 3 броя металотърсачи, а именно:
1бр. металотърсач с надпис: „****”, 1бр. металотърсач „*****”, 1бр.
металотърсач „*****”; както и земекопни инструменти: 3 бр. лопати- 1бр. лопата/ голяма/, 1бр. лопата/ малка/ -
50см., 1бр. лопата/ малка с дървена дръжка-сап / с дължина 35см; както и 1бр.
кирка с дръжка /сап / 70см; а също така и археологически обекти: черен
сак/голям/ с 4 броя монети и 1 брой метално острие от стрела, както и 8 бр.
фрагменти от керамика.
На самото място
бил извършен и оглед на местопроизшествие като в л.а. “Опел Астра”, управляван от
подс. К., също са били намерени и иззети предмети и монети във връзка с обвинението.
Видно от Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2014г., съставен от ****, в лекия автомобил „Опел Астра”с
рег.№ 3583 АМ, в багажника е намерен черен сак/малък/ с 1 бр. металотърсач в
него с надпис „******”, както и 2 бр. старинни монети с жълтокафяв
цвят.
Видно от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.08.2014г., съставен от *****,
обект на допълнителен оглед е изкопът, във и до който са били задържани подсъдимите,
при което са направени фотоснимки и изготвен фотоалбум, приложен по
делото.
Веднага за резултата от проведената полицейска
операция била информирана и *****, откъдето
било разпоредено извършване на спешни огледи, претърсвания и изземвания в
домовете на подсъдимите.
Видно от Протокол за претърсване и изземване от
21.08.2014г., одобрен от съдия при условията на чл. 161,
ал. 2 от НПК, както и от приложения към него фотоалбум, в дома на подсъдимите
М.К. и Т.К. са били открити и иззети множество старинни монети и
предмети. При извършване на претърсването подсъдимата К. съдействала на
полицейските служители, като им показала местата, в които тя и съпругът й
съхраняват старинни предмети, някои от които имащи характер на археологически
обекти, като в самия протокол саморъчно е вписала, че вещите са открити в
нива в с. *****, без да посочи кога. Видно от Протокол за
претърсване и изземване от 21.08.2014г.,
одобрен от съдия при условията на чл. 161, ал. 2 от НПК и приложения към
него фотоалбум, в дома на подсъдимия С.М.И. са били открити и
иззети множество старинни монети и предмети, както и 1бр. металотърсач с
надпис „****/фигуриращ на части като ВД по делото/.
Видно от Протокол за претърсване и изземване от 21.08.2014г., одобрен от съдия при условията на чл. 161,
ал. 2 от НПК и приложения към него снимков материал, в дома на С.Л. също
са били открити и иззети множество старинни монети и предмети. При
извършване на претърсването подсъдимия Л. е съдействал на полицейските
служители, но не е посочил откога съхранява вещите.
Предвид
което съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин, че на
въпросната дата и място подсъдимите са извършвали незаконни действия-
търсене на археологически обекти, за което са имали както предварителната
информация, така и подготовка. Доказателство за това са намерените при
задържането им достатъчен брой специални технически средства и различни видове земекопни
инструменти. Що се отнася до възражението им, че мястото, на което са отишли
“да пробват” металотърсачите “с цел продажба”, нямало видими белези на
археологически обект, съдът намира същото за несъстоятелно предвид
местонахождението му/ гористо място в **** в землището на с. ****, община гр.****,
и предвид състоянието му- разчистена площадка със следи от предварителна
обработка- отнет повърхностен слой /хумус/ с машина с размери 2х4 м и дълбочина
0,2 м, заравняване
и почистване на наличната растителност със земекопна машина, с натрошени
сегменти от антична битова и строителна керамика, недалеч от което се намира
могила, което е видно от огледния протокол и приложения фотоалбум /л.9-16, т.І
от ДП/, и доклада на ***** /л.147 от ДП, т.І/, както и информацията, получена
от *****. Поради което съдът прие, че действията
на подсъдимите са били извършени на място, което представлява археологически
обект, макар и все още неизвестен и нерегистриран като такъв в специалния
регистър за културните паметници.
За
изясняване на това обстоятелство по ДП е била предприета кореспонденция с
оторизираните институции като видно от приложената по делото официална писмена
справка от „Национален археологически институт с музей” при Българска академия
на науките – София, а именно, че се касае до археологически обект в
местността „*****” в землището на с. ****, общ. ****, което е установено от
проведения оглед от археолог от ***** на 22.08.2014г.. Предвид
гореизложеното и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено
такова съдът прие за безспорно доказано обстоятелството, че действително се
касае до такъв обект. При огледа е установено, че в границите на
археологическия обект, на площ с размери 10 х 17 метра, е бил отнет
повърхностния слой с машина. В централната част на тази площ, на ръка е
бил направен изкоп с размери 2х4 метра и дълбочина 0,2 метра/ 0,3 метра. В
протокола е записано, че в цялата площ, в която е отнет хумусният слой, се
наблюдават разнесени или смачкани от машината керамични фрагменти.
Заключението на археолога е, че иманярските действия са разкрили и отчасти
унищожили антична постройка от І – ІV век, представляваща част от
крайградска вила или обществена сграда. Установено е, че до 22.08.2014г.
обектът в местността „*****” не е бил известен на науката, но че това е
обект от римската епоха от І–ІV век сл. Хр.. . На базата на изготвения от
археолога доклад и откритите археологически материали понастоящем обектът е
регистриран в компютърната система ***** от научен работник от *****. Поради
което новооткритият обект в местността „*****” в землището на с. ****, общ. ****
представлява недвижима културна ценност с национално значение, съгласно
чл.146 ал.3 от Закона за културното наследство, съгласно който: „Недвижимите и движимите
археологически обекти имат статут на културни ценности с категория
съответно национално значение или национално богатство до установяването
им като такива по реда на този закон” и по
силата на Разпореждане на Министерския съвет № 1711/22.10.1962г. са публична
държавна собственост.
Безспорно
е установено от Констативен протокол от 04.11.2014 г. на Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на
културата – София,/ на л. 151 от ДП,т.І/, че обектът не е могила и в обхвата на обекта “крайградска
вила или друг вид обществена сграда” се намират множество ломени камъни най-
вероятно с оградна функция. Касае се за новооткрит археологически обект по
смисъла на чл.160 от ЗКН и от момента на откриването му на 22.08.2014г.
вследствие проведената на полицейска акция предния ден, притежава статут на
недвижима културна ценност съгласно чл. 146 ал.3 от ЗКН. Поради което изкопните
работи в обекта не са извършени съгласно чл. 148 ал.1 и ал.2 от Закона за
културното наследство. Освен това от направените справки е
категорично установено, че изкопните работи /представляващи застрашаване на
културна ценност, тъй като иманярските действия са разкрили и отчасти унищожили
част от обекта/, са извършени без разрешение за провеждане на теренни
археологически проучвания от лица, които нямат право да провеждат
такива, според изискванията на чл. 148 и чл. 150 от ЗКН. На ИМ “****
е препоръчано да нанесе информацията за новооткрития археологически обект в
информационната система АИС АКБ . Видно от удостоверение № 136/ 27.02.2015
г. на РИМ-****, само посочените в него предмети/между които липсват монети/ не
отговарят на изискванията за движими културни ценности по смисъл на ЗКН. От
удостоверение № 137/ 27.02.2015 г. на РИМ-****, 96 броя предмети, приети
за идентификация, съответстват на изискванията за движими културни ценности по
смисъл на ЗКН, описани в протокол № 8/ 27.02.2015 г. на РИМ-*****, представляват
археологически и нумизматични обекти от минали епохи, които не са регистрирани
в РИМ-*****. От тях 74 броя са монети, 15 бр. са археологически
паметници от областта на археологията и 7 бр. -от областта на етнографията и
историята, и са от римско време/ вж.л. 82-84, т.І от ДП/. Същите са били
предмет на назначената по ДП Културно-историческа и археологическа експертиза/КИАЕ/, състояща се от 55 бр.
експертни заключения,/ находяща се на л.85-139 от ДТ, т.І/. Експертизата
съдържа подробен опис и характеристики на всички обекти, имащи характер на всички
движими културни ценности, които са били иззети от местопрестъплението и от
домовете на четиримата подсъдими. Макар и при изготвяне на заключението
експертите да не са конкретизирали точно кои обекти от кои места са били
иззети, от доказателствата по делото безспорно се установява, че абсолютно
всички изследвани предмети са иззети от местопрестъплението, от лекия автомобил
„Фолксваген Голф”, управляван от подсъдимия Л., и от домовете на
четиримата подсъдими.
Изкопните работи са извършени посредством
използването на годни технически средства. Видно от заключението на КИАЕ, неоспорена
от страните и приобщена като доказателство по настоящото дело, представените за
изследване общо 4 бр. металотърсачи, използвани
в случая от подсъдимите, а именно: 1бр. металотърсач с надпис: „*****”, 1бр. металотърсач „*****”,
1бр. металотърсач „*****, иззети от местопрестъплението, са действащи и
годни за работа.
Служат за откриване на метални предмети, заровени в земята; 1бр. металотърсач с надпис „*****”, иззет от лекия автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. № СТ 2836 КК, управляван от подс. С.Г.Л..
Един брой
металотърсач с надпис „*****”, е иззет от дома на подс. С.М.И.. Всички те са
действащи и годни за работа.
Предвид изразеното съгласие на
подсъдимите и техния защитник съдебното следствие да протече като съкратено
такова по чл. 371, т.1 от НПК/ с изслушване само на свидетелите от ДП/ , както и
извършената предварителна преценка, че събраните на ДП доказателства са годни
такива и са събрани по съответния процесуален ред, съдът не счете за необходимо
да изследва повече този въпрос. От експертното заключение по безспорен начин се
изяснява характера на обектите, които представляват движими културни ценности
по смисъла на ЗКН, както и обстоятелството, че между тях няма никакви
съвременни монети или предмети. Последното обективно установено от експертизата
обстоятелство категорично опровергава твърденията на подс. И., че в сака му/ВД
по делото/ се намирали монети, за които не знаел дали са антични или не, както и
че били намерени от тях “на плажа” през лятото. Твърдението, че същите са били придобити
от друг обект и носени от него в сака, за да се пробват с тях металотърсачите,
каквато защитна теза развиват същите едва по време на съдебното следствие, е нелогично.
Липсва и обяснение защо именно на това място е било необходимо да се изпробват
носените от него металотърсачи с цел продажба, и защо не са извършвани проби
със съвременни монети, а точно с такива като намерените в сака му. Поради очевидното
противоречие в обясненията на подс. И., съдът намира, че обясненията му в тази
им част имат защитен характер и не отговарят на действителното фактическо
положение, а именно, че монетите са открити същия ден при извършеното
разкопаване с помощта на металотърсачите преди идването на полицаите. В тази
насока са и показанията на св. С.Л., който не съобщава за подобно
обстоятелство, и заявява, че не знае подс. С.И. да е носел в себе си подобни
монети, с които да са извършвани пробите.
По време на съдебното следствие св. Д. и св.
Н.С. потвърждават дадените от тях показания пред съдия на ДП. В този си
разпит св. Н.С. е заявил, че е забелязал, че когато излезли на “площадката” всички
са копаели с изключение на подс. С.И./който е “**** С., а не **** С.”,
както неправилно е записано в протокола за разпит/, който според него е имал
някакви проблеми с *****. Това лице според него е държало металотърсач в ръцете
си. Наличните несъществени разминавания с дадените от тях показания на ДП в разпитите
им пред съдия относно някои детайли главно относно това какво са видели на
място и какво са правели подсъдимите при установяването им, обяснява с изминалия достатъчно дълъг период
от време и участието им в други подобни операции, както и с ангажираността
предимно на св. Д. по случая. Предвид което и с оглед обстоятелството, че
показанията на двамата свидетели на ДП пред съдия са дадени пред съдия, съдът
изцяло кредитира тези им показания като по-пълни и по-достоверни. Предвид
прочитането им изцяло със съгласието на страните съдът прецени показанията им
за напълно достоверни предвид липсата на каквато и да е заинтересованост както
и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото/ с изключение на
обясненията на подсъдимите и частичното им припокриване с показанията на св. С.Л./.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от
показанията на свидетеля Б.Й.В./ ****/. Последният в разпита си пред съда
потвърждава информацията от първите двама свидетели, че ****, за които е имало
съмнение, че се занимават с незаконни разкопки и придобиват археологични
ценности. е била подготвяна от доста дълго време от *****, като това е ставало
и в самия ден, в който същите са били заловени да копаят на въпросния терен.
Чрез проследяване и наблюдение са установили лицата, след което са ги
последвали по черен път и се отправиха в посока към *****. Съобщава, че за да
не бъдат забелязани са спрели на около 2 км от тях и са вървели пеша в ***** докато наближили мястото на 10-15 м. Тъй като то било отгоре
над тях, някакво възвишение /на
1-1,20 м/, те не виждали, но чували тракането на земекопните инструменти и
пиукането на металотърсачите. Съобщава, че св. Д. преди това е установил
мястото чрез наблюдение с бинокъл. Потвърждава казаното от предходните
свидетели, че с колегите си са се разделили на две групи като той подходил от
южна страна, а св.Д.- от източна страна,
и заедно са излезли на терена. При изкачването им на “площадката” са
установили, че същата е била заравнена от някаква техника, респ. багер,
целенасочено, като “избутано”, зачистено- без растителност. Категоричен е, че е
видял подс. К. да копае с кирка или с мотика, а подс. С.И. да държи
металотърсач, като счита, че четиримата са изкопали една дупка с правилна правоъгълна
форма около 25 см
дълбочина. Имало и четвърти човек, който е бил извън дупката. Спомня си, че на
мястото са били разхвърлени “поне четири металотърсача”, вкл. намерените в един
от леките автомобили, а имало и много земекопни инструменти и разхвърляна
антична керамика/счупени парчета/ между това, което е било изкопано.
Ценното според него е било в един черен сак, в който установили наличието на
няколко монети. Потвърждава, че с колегата си Д. е присъствал на
претърсване в дома на подс. Т.К., където са открили монети. В този си разпит
св.В. е заявил, че заедно са провели наблюдение на лицата, но в с.з. заявява,
че само св. Д. се е загубил за малко някъде и после им е казал, че с бинокъл е
установил местонахождението им. След прочитане
показанията му от ДП на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК /на л.60 от ДП/ в частта относно която е налице
липса на спомен, поддържа изцяло казаното от него в този разпит, тъй като
впечатленията му са били по- пресни тогава. По отношение на някои детайли
разпитът му пред настоящия състав на съда обаче е по- пълен, поради което по
отношение на тези детайли съдът кредитира показанията му като достоверни, още
повече че напълно съвпадат с тези на предходните свидетели.
Свидетелят А.К.Й.,
*****, си спомня, че информация за случая са подали ****/което всъщност е
грешка/ и повода, по който те са присъствали на задържането на подсъдимите е
поставената им задача относно тези лица, което е трябвало да стане в момент на
разкопаване на археологически обект. Потвърждава казаното от колегите си
относно начина на проследяване и наблюдение/което е станало от други лица и
структури/, а установяването на самото място и задържането е станало от тях, като
***** е била, че тези лица се занимават с иманярска дейност. *****, защото ****от
лицата- С., е ****. Също е категоричен, че когато са наближили, докато са
стояли в едни храсти, без да могат да
видят лицата, са чули гласове, говор и специфичен шум от пиукане на металотърсачи
и от работа със земекопни инструменти. Когато излезли на височината, където се
намирали подсъдимите, забелязал, че и четиримата са държали в ръце някакви
инструменти, вкл. металотърсачи, и са “копаели близко
един до друг, през метър два един от друг с кирки и лопати”. Не е
категоричен обаче кой какво е държал в ръцете си. Този свидетел също е
забелязал особеностите на “площадката”, всъщност възвишението, заравнено като
площадка. Заявява, че видимо мястото е било заравнено с някаква машина,
“разчистено като площадка”, както и обстоятелството, че на място са установили
наличието в голям черен сак на изкопани от тях антични предмети- няколко непочистени
монети и връх от стрела. Потвърждава участието си в извършеното претърсване и
изземване в дома на С.Л. *** и намирането на множество антични предмети-монети.
Видно от обясненията на
подсъдимите, дадени на досъдебното производство, непосредствено след залавянето
им, същите не са дали никакви обяснения. Видно от протокола за претърсване и
изземване от 21.08.2014 г./л. 23 от ДП, т.І/ подсъдимата Т.М.К. е заявила, че
намерените предмети в дома им са от нива в близост до с. ****, и са били
открити докато са търсели желязо. Видно от протокола за претърсване и изземване
от 21.08.2014 г. в дома на подс. С.И. са
намерени предмети и монети от същата епоха. По време на съдебното
следствие тримата подсъдими дават
обяснения, от които се установява частично изложената по-горе фактическа
обстановка.
По настоящото дело подсъдимите С.И., Т. и М. К.
дават обяснения, в които посочват съвсем различна причина за установяването
им на инкриминираната дата и място.
Подсъдимият С.М.И.,
който според
представеното и прието като доказателство по делото Решение на ТЕЛК № **** г., е
инвалид със ***загубена работоспособност с чужда помощ пожизнено поради
заболяване на *****, обяснява присъствието си там с това, че бил извикан от С.
да пробва някакъв металотърсач, понеже
разбирал от антична история и от такива машини. В разпита си заявява, че може
по описание да разпознава и да дава информация за предмети с античен произход,
тъй като до 2000 г.,
****, се е занимавал с антична история “за информация”. Признава,
че разбира и от металотърсачи, тъй като
се занимава и покупко- продажбата на
такива. Съдът приема тези му обяснения за напълно достоверни с оглед дадената
от него достатъчно подробна информация пред съда относно вида и наименованието
на едни от най- често откриваните на територията на България римски сребърни монети/систерции/,
златни такива/ ауреуси/ и пр., което пък
напълно кореспондира с казаното от св. Д. в разпита му пред съдия на ДП, че
подс. С.И. е най- изявеният от групичката, която се сформира, в смисъл
най-запознат с това, което се търси и намира в земята. Обясненията му се в тази
им част, представляващи всъщност частични самопризнания, се подкрепят и от
приложените ****, приобщени като доказателства по делото.
Досежно останалите му обяснения, относно това: от
какво се препитава той и семейството му, къде по принцип търсят и намират
въпросните монети и предмети/открити в дома му/, какви суми могат да се изкарат
от тази дейност, както и относно това какво се е случило на инкриминираната
дата и място, съдът не ги кредитира с доверие поради тяхната вътрешна
противоречивост както и пълното им несъответствие с останалите гласни, писмени
и веществени доказателства по делото. Неправдоподобни и противоречащи на
логиката както и вътрешно противоречиви са твърденията му за това, че той и ****
намирали монетите с помощта на металотърсач като от тази дейност/ търсене на
монети на плажа/ през лятото изкарвали около 1000 лв. на месец, както и това,
че намерените в сака му монети са “от плажа”, за които от една страна твърди,
че не ги е проверявал какви са, а от друга- че “е сигурен, че не са антични”. Израз
на защитна версия са и обясненията му, че на въпросната дата е трябвало да
изпробва металотърсач за продажба, който бил дал на С. около месец преди това,
във връзка с което отишъл на мястото, където той го извикал, защото “някой”
преди това му бил казал, че е вадил от там златни и други монети, и им
казал, че е “идеално разчистено”, както
и че заедно с Т. и М. били тръгнали на рожден ден на ***** на С., която пък много
искала да има такъв металотърсач. Версията, че докато били там пробвали “стари
монети от плажа” и метални капачки, които заравяли в земята, и че това е
продължило около 15-20 минути преди да дойдат полицаите без да доловят какъвто
и да е “античен сигнал” /т.е. без да намерят нещо/, както и че не са копаели, а
са пушели в момента на появата на полицаите, също не се възприема с доверие,
тъй като противоречи не само на казаното от свидетелите ****, но и на всички останали доказателства по делото с
изключение на обясненията на останалите подсъдими. Досежно откритите при
извършеното претърсване и изземване от дома му предмети -монети, за които
заявява, че не знае дали са антични, тъй като били непочистени, твърди, че
същите са намерени от него в една
нива в землището на с.****, докато събирал железа. На първо място такава
версия, че могат да се намерят антични монети в нива от землище на ***, което е
било предмет на многократно разораване и засяване, е твърде нелогична. Освен
това съдът намира, че същата се поддържа с цел да бъде доказано, че държаните
от тях други монети и предмети в домовете им, за които твърдят за намирането им
предния ден, не са могли да бъдат предадени. Съдът разгледа и другата версия
относно произхода на въпросните монети и предмети, развита главно от подс. И. по
време на съдебното следствие, а именно, че същите са били открити и придобити
от тях “от плажа”, по време на почивки на семействата им, докато са търсели
загубени стотинки и предмети. Тя обаче според съда е още по- нелогична предвид
обстоятелството, че става въпрос за старинни монети и предмети от античността,
а на такива места те явно не биха могли да се запазят, или да не бъдат открити,
още повече предвид произхода им отпреди няколко века.
От приложените **** се установява, че подс. И. и подс.
Л./впоследствие свидетел/ много добре са познавали въпросното място, наричано
от тях “*****”, и отиването им там на инкриминираната дата не е случайно. Същото
им е било известно отдавна и те много добре са знаели какво може да бъде
намерено на това място, както и че същото “е богато”, тъй като и друг път са го
посещавали. Също така от ***** става ясно, че подс.И. действително се занимава
с иманярска дейност и е на по- високо ниво от подс. М. К. и Т.К.. Разполагал е
и с възможности за осигуряване на специалните технически средства, чрез които
се е извършвала тази дейност. Видно от приложените ***, в един такъв разговор
от 28.06.2014 г. той се уговаря с подс. Т. и М. К. и със св. С.Л., да отидат на
“****” като съобщава, че ще вземе със себе си металотърсачи и земекопни
инструменти. От **** се установява, че подс. И. разполага и с каталог за
археологически обекти, и сам установява контакти с колекционери с цел продажба
като е свързващо звено между такива лица. Гореизложените обстоятелства частично се
признават от подс. И., видно от обясненията му по делото, макар и същият да
отрича, че лично участва в търсенето на археологически обекти.
Обясненията на подсъдимата Т.М.К., че на инкриминираната дата тримата са тръгнали с
тяхната кола за рожден ден на **** на С., като по пътя решили да и купят
металотърсач, заради което отишли да пробват на това място, където ги извикал С.,
носените от С. три металотърсача, и точно когато седнали да пушат, дошла
полицията, също не се приемат с доверие от съда. Относно
произхода на намерените в дома им антични монети, потвърждава казаното от нея при съставяне на
протокола за претърсване и изземване от 21.08.2014 г за намирането на които на
19.08. в землището на с.****. Предвид гореизложеното относно
неправдоподобността на една такава теза както и с оглед приложените по делото
ВДС-та, тези и обяснения не се възприемат като достоверни. Предвид което и
обясненията и, че в случая не са намерили такива монети, а в изкопа е имало
само парчета строителна и битова керамика, и че не и е известно дали С. да е
изкопал на процесното място антични монети, също не се кредитират с доверие. Съдът
намира, че в случая става въпрос за защитна позиция, опровергана от останалите
доказателства по делото, посочени по- горе. Още по- нелогични са твърденията и,
че от търсене на монети по плажовете през лятото можело да се изкарат до
3 000 лева на месец.
Такива са и обясненията
на подсъдимия М. М.К., който
подкрепя казаното от ****, че на 19.08.2014 г. подс. И. е намерил монети в с.****,
когато са били заедно, и това са монетите, открити в сака му на инкриминираната
дата и място. Предвид гореизложеното тази му защитна теза е опровергана от
доказателствата по делото.
Пред настоящия състав на съда подсъдимият
С.Л./ сключил споразумение с прокуратурата/, бе конституиран и разпитан в
качеството му на свидетел по делото пред съдебния състав. Въпреки че се е
признал за виновен в извършване на инкриминираното деяние в съучастие с
останалите подсъдими по делото, и бе предупреден за наказателната отговорност
за даване на неверни показания пред съда, която носи в това му качество, и
същевременно за правото му да не дава показания по въпроси, които го уличават в
извършване на престъпление, същият частично поддържаше версията на останалите
подсъдими, изложена по- горе. Заяви, че съвсем случайно е намерил мястото,
което предварително е било изчистено с трактор и е извикал С., за да пробват
"машинките”, тъй като щял да си купува от тях такава. Същевременно
признава някои обстоятелства в подкрепа на обвинението. Признава, че в колата
си е имал малка кирка и лопата, а на място са пробвали металдетекторите, и те
са “писукали” преди да дойдат полицаите. Показанията му са противоречиви, тъй
като от една страна заявява, че те не са копали, а на място е имало “копано” и “малки
дупки”, както и, че той или те не са открили нищо. От друга потвърждава
обстоятелството, че когато металотърсачите са “пиукали”, те са изкопавали
малки дупки с лопатите и кирките. Последното не би могло да бъде възприето
по друг начин освен като “търсене” на антични предмети. Като цяло показанията му бяха преценени от
съда предвид възможната тяхна заинтересованост с оглед обстоятелството, че по
същото ДП той е бил и обвиняем.
Съдът категорично не дава вяра на
показанията му в частта им, в която заявява, че друг път на този обект не е
ходил, не знаел, че този обект е археологически, и не е инициатор на случилото
се, както и, че до този момент не знаел,
че търсенето на такива обекти е незаконно. От друга страна признава, че притежава
каталог за антични монети и е наясно, че такива предмети не могат да бъдат
държани. В тази насока съдът обсъди и приобщените като доказателства по делото ****
от извършени ****, от които е видно, че именно той е лицето, което е поканило
подс.И. на инкриминираното място като в телефонен разговор с него му е съобщил,
че “там излиза много керамика, трябва да има и нещо друго”. Предвид което не даде
вяра на показанията му в тази им част. По отношение на подсъдимите св. Л. заявява,
че не знае дали се занимават с иманярство както и с почистване на монети и
предмети, изкопани от иманяри, срещу заплащане. В тази насока показанията му
също не се подкрепят от останалите посочени по- горе доказателства. Поради
което съдът не им даде вяра.
Съдът обаче кредитира с доверие
показанията му в частта им, в която досежно откритите в дома му монети заявява,
че ги намерил отпреди и ги има от незаконна иманярска дейност, с която се е
занимавал. Също така, показанията му, че не си спомня някой да е носил антични
монети в себе си, са в потвърждение на извода, че намерените в сака на подс. С.И.
монети са изкопани от подсъдимите на
самото място. Такова обстоятелство е и обстоятелството, че полицаите са дошли на мястото не
след 10-15 мин., а след около 20-30 мин. Тези обстоятелства са потвърдени
напълно от останалите гласни и веществени доказателства по делото, поради което
в тази им част бяха възприети като достоверни.
В тази връзка съдът отчете и информацията,
съдържаща се в годните за ползване ****, основани на използваните *****. От
същите се потвърждава напълно обстоятелството, че подсъдимите се занимават
именно с иманярска дейност и постоянно контактуват помежду си и с други лица с цел обмен на информация.
Освен това постоянно търсят такива места и ходят на обекти, за които е известно
само в техните среди, че на тях могат да се намерят археологически паметници.
Тази дейност те развиват не просто от интерес, а с цел покупко- продажба.
Подсъдимите Т. и М. К. също така се занимават и с почистване на монети, открити
от тях или от други лица.
С оглед на
гореизложеното от събраните на досъдебното производство доказателства, както и тези по настоящото дело по реда на съдебното
следствие, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК
след проверка, прочитане и приемане, съдът намира, че от фактическа страна обвинението
е доказано по един безспорен начин.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимите С.М.И., М.М.К. и Т.М.К., затова че на 21.08.2014г. в землището на с. ****, общ. ****, в местността „******,
в съучастие помежду си и със С.Г.Л. с ЕГН **********, като съизвършители,
без съответно разрешение по Закона за културното наследство, изискуемо
съгласно: Чл.
147. ал.1 от ЗКН – „Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности
чрез теренни проучвания”; Чл. 147 ал.2 от ЗКН – „Теренните проучвания на
археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода”; Чл. 148 ал.1 от ЗКН – „Теренните
проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на
културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно
становище на Съвета за теренни проучвания”, и Чл. 148 ал.2 от ЗКН – „Когато теренните
проучвания са спасителни или се извършват
с цел издирване
на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на
случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания.
За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява Министъра на
културата”, са
търсили археологически обекти каквито съгласно нормата на чл. 146 ал. 1 от ЗКН са: „… всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания”, като при извършване на деянието са
използвали технически средства, а именно: 1бр. металотърсач с надпис: „*****”, 1бр. металотърсач
„******”, 1бр. металотърсач „****”, 1бр. лопата, 1бр. малка лопата - 50см.,
1бр. малка лопата с дървена дръжка /сап / с дължина 35см, 1бр. кирка с дръжка /сап
/ 70см., с което са осъществили състава на престъплението
по чл. 277а, ал.3 предл. първо, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК и чл.54 от НК както от обективна така и
от субективна страна.
Бланкетната
диспозиция на правната норма на чл. 277а, ал.1 от НК/във връзка с която
е настоящото обвинение- по ал.3 на същата/ в случая се запълва от изредените
текстове от специалния закон- Закона за културното наследство, указващи
какъв е разрешителния режим според ЗКН. Пълни разяснения на
съдържанието на понятието „теренни проучвания” се съдържат в чл. 147 от ЗКН:
ал.1- Археологическите обекти се издирват и изучават като културни
ценности чрез теренни проучвания; ал.2- Теренните проучвания на
археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната
повърхност, на сушата и под вода; ал.3- Теренните проучвания на
археологически ценности се извършват чрез деструктивни и недеструктивни
методи. Недеструктивните методи на изследване се прилагат при всяка
възможност; ал.4 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)- В методическо отношение теренните
проучвания на археологически ценности са: 1.издирване на археологически
обекти - недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване,
чрез който се разпознават археологическите ценности; 2. археологически разкопки
- деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се
изясняват основните характеристики на археологическите обекти - хронология, вид
и граници; 3. археологическо наблюдение - установяване на наличието на
археологически структури на дадено място; ал.5- В организационно отношение
теренните проучвания на археологически ценности са: 1. (изм. - ДВ, бр. 54
от 2011 г.)
редовни - планират се за решаване на определена научна задача и за целите на
интегрираната консервация; 2. спасителни - извършват се при необходимост за
частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност,
при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при
непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно
проучване; ал.6- Теренните проучвания се извършват по ред, определен с
наредба на министъра на културата.
Престъплението по чл. 277а, ал.1 от НК е на просто извършване. Непосредствен
обект са обществените отношения, касаещи защитата на културното наследство. Не
е необходимо при извършване на посочените в изпълнителното деяние действия
подсъдимите да са намерили някакви предмети. Достатъчно е дейците без
надлежно разрешение да са търсили археологически обекти в защитено
от закона място- територия на археологически паметник на културата. В
случая е доказано, че подсъдимите не са имали такова разрешение.
Неоснователен е довода на защитата за
несъставомерност на деянието на подсъдимите, поради това че от обективна страна
не било доказано подсъдимите да са търсели целенасочено археологически
обекти на инкриминираната дата, и липсвали преки доказателства, че на
инкриминираната дата и място подсъдимите са извършвали проби с
металотърсачите, а не са копаели с цел установяване къде точно се намират
такива обекти, вкл. от приложените ****. От гласните доказателства и от
приложената кореспонденция с НАИ към БАН и докладната на **** М. П. за
извършения оглед на обекта в землището на с. ****, общ. ****, се установява, че по земната повърхност на това място/терен с
естествен наклон от север на юг/ на площ с приблизителни размери 10х17м,чиито
повърхностен слой с дебелина 0,2-0,3м е отнет с машина, е имало неравномерна
концентрация на голямо количество керамика-строителна и битова, разнесена при
маневриране на машината, което е сигурно указание за археологически обект,
въпреки липсата на официално проучване
до момента. Още повече, че на около 3 м североизточно от направения на терена
изкопна повърхността е видимо петно от ломени камъни с неправилна форма.
Наличието на керамични фрагменти както и разнесените камъни според уредника в
музея биха могли да бъдат разрушени зидове на някакво съоръжение/постройка/ и
представляват доказателство за наличието на обект от римската епоха, най-общо
датиран от –ІVв. сл.Христа. Поради което съдът прецени, че става въпрос за
видими на терена белези за наличието на такъв обект. Предвид гореизложеното
налице е именно целенасочено търсене на археологически обекти и целта на
отиването им този ден на това място, което не им е било на път, и изобщо е
доста отдалечено, тъй като до него се стига само по черни пътища и след продължително
ходене пеша, а и с оглед външните му белези, е могло не само да се предполага,
че там има такива предмети, но и със сигурност се касае до неразкрит и
неидентифициран все още обект на културно- историческото наследство. Откритите
предмети и монети, иззети от самото място, приложени по делото като ВД, самия
факт, че са отишли на място всеки със собствен металотърсач и земекопни
инструменти, е достатъчно доказателство за намеренията и мотива на подсъдимите.
Оттук не само обективната страна, но и
субективната страна на деянието е безспорно установена. Без значение е
обстоятелството, че този архитектурен обект е новооткрит и не е бил известен до
този момент, поради което не е бил регистриран като такъв. Горното
обстоятелство не влияе върху съставомерността на деянията на подсъдимите, и не
може да обоснове липсата на пряк умисъл за извършването им. Обясненията на
подсъдимите, че не са знаели, че извършват вкопавания на територията
паметник на културата от национално значение, и че на това място са пробвали
металотърсачите или са търсели железа, се възприемат по- скоро като една
защитна позиция, на каквато те безспорно имат право.
Неоснователен е и другия довод на защитата, че не е доказано изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 277а, ал.1 от НК, свързано с понятието “търсене на
археологически обекти без разрешение”, което “да се намира във връзка с посочените от
обвинението конкретни разпоредби на чл.147, ал.1 и на чл.148 ал.1 и 2 от Закона за културното
наследство, и е свързано с “теренни проучвания”, които според защитата се
извършват съгласно разпоредбата на чл.147, ал.4 от ЗКН като археологически
разкопки.
Обвинението срещу подсъдимите не е за
“извършване на археологически разкопки” съгласно терминологията на ал.2
на чл. 277а от НК. Поради което непосочването на метода, чрез който са
извършени теренните проучвания в случая е без съществено значение. В случая методите
са посочени само информативно, за да бъде направена съпоставка със
законоустановения разрешителен режим. Поради което не се касае за неясно обвинение. В
действителност в случая от подсъдимите е използван не само визуален
метод за ориентиране за това къде би могло да има такива обекти, както
твърди защитата, но е проведено и целенасочено търсене вкл.
посредством технически средства и земекопни инструменти. Налице са активни
действия по отиване на място на терен с видимо разкрит и почистен чрез
земекопна машина повърхностен земен слой, за който са знаели, че се откриват
такива обекти; целенасочено търсене чрез използване на специални технически
средства, последвано от изкопаване на
изкоп/табан/ въз основа на подаден звуков сигнал от металотърсачите, извършване
на вкопавания чрез земекопни инструменти в този участък/табан/ с цел разкриване
и изваждане на повърхността на откритите обекти. Твърденията на подсъдимите, че са отишли на
това място “за да пробват” детекторите, противоречат на обективните находки,
отразени в протокола за оглед и приложения фотоалбум, където ясно се забелязва
направения от тях изкоп на заравнената и почистена предварително “площадка”; отразено е използването на откритите у тях на
самия терен и в единия лек автомобил специални технически средства и земекопни
инструменти, с които всеки един от тях е
бил оборудван, и които са били забелязани от свидетелите да употребяват в
съответствие с функционалната им употреба непосредствено преди задържането им.
Доказателство за предприетите от тях действия са и намерените и иззети от
самото място веществени доказателства- антични монети и връх от стрела все още
непочистени и с остатъци от пръст по тях. Не на последно място- такива са и
намерените в домовете им ВД, които са
достатъчно много на брой и доказват съпричастността им и към други подобни
деяния в предходен период, които биха могли да бъдат придобити както от това
място както и от други подобни места. Последното достатъчно ясно показва
знанието им за това какво може да бъде намерено на това място и разкрива прекия
им умисъл за извършване на деянието. Само по себе си последно представлява
осъществяване и на друг вид престъпление- това по чл.278 от НК- държане на
културни паметници и несъобщаване на властта в продължение на 7 дни. За
достигането на това място същите са използвали леките си автомобили, в единия
от които е бил открит още един металотърсач.
С оглед
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗКН не е необходимо каквато и да било
регистрация, за да бъде означен определен обект като археологически, дори не е
необходимо за това да бъде извършено и теренно проучване, каквото в настоящия
случай е осъществено. Предвид гореизложеното съдът прие, че
законоустановеният ред за издирване на археологически обекти, е
гореописаният разрешителен режим съгласно чл. 146, ал.1 и ал.2, чл. 147, ал.1 и
ал.2 и чл.148 ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство. В
случая този режим/който освен разрешителен е и забранителен/ като цяло не е спазен
от подсъдимите, които са търсили археологически обекти напълно самоволно
и неправомерно.
С оглед използваните в случая специални
и други технически средства деянието осъществява по-тежко квалифицирания състав
на престъплението по чл. 277а, ал.1 от НК,
и обуславя съставомерността му като престъпление по чл. 277а, ал.3,
пр.1, вр. с ал.1 от НК.
Предвид
горните събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се и
непротиворечиви, съдът прие, че на инкриминираната дата и място подсъдимите са
извършвали целенасочено и координирано дейност, която представлява търсене
на архитектурни обекти без разрешение в нерегистриран до този момент археологически
паметник на културата при използване на технически средства, и изключва
като нелогични твърденията им относно целта на извършените от тях действия. С
оглед на което прие, че от обективна страна обвинението, че на инкриминираната
дата и място подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние на престъплението по 277а,
ал.3, пр.1, вр. с ал.1 от НК е безспорно доказано.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
Деянията са осъществени от подсъдимите виновно,
при пряк умисъл, тъй като същите са съзнавали обществено опасния им
характер, предвиждали са общественоопасните им последици и са искали
настъпването им. В случая тримата подсъдими, без да са получили разрешение от
съответен държавен орган по реда, предвиден в чл. 148 ал.1 и ал.2 от ЗКН, която
процедура е в пряка връзка с понятията, категоризирани в чл. 147 ал.1 и ал.2
от ЗКН, са търсили археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал. 1 от ЗКН., като при извършване на деянието са използвани лопати,
кирка и металотърсачи – последните, имащи характер на технически средства. Същите са знаели, че извършват
изкопни работи именно на терен, където се очаква откриването на ценни предмети.
Деянията им са
извършени в съучастие като съизвършители, тъй като всеки един от тях е участвал
в самото изпълнение на деянието и е налице общност на умисъла за осъществяване
на престъплението, в което всеки един е участвал и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. Съзнавали са, че търсят археологически
обекти в археологически паметник на културата. За това говорят и средствата,
които те са използвали при извършване на тази дейност- специални технически средства- металотърсачи, както и
на земекопни инструменти, а така също и намерените в домовете им множество предмети
с културна и научна стойност, чиито
брой свидетелстват за една целенасочена,
осъзната и системна дейност по търсене,
откриване, придобиване и държане на такива обекти /което всъщност и те самите отчасти признават/.
Намерените металдетектори, които представляват специални технически средства за
по- лесно откриване на метални предмети в земята, също е безспорно
доказателство, че в случая се касае за целенасочена дейност, а не до случайно
откриване на горепосочените предмети. Държането и съхранението дори
на монети и на части от монети или метални предмети без научна или културна
стойност стойност, пък представлява индиция, че дори и да не са знаели с
категоричност, същите са смятали, че се касае до културни ценности. Без значение е факта, че непосредствено преди задържането подс. И. е бил
забелязан само с металотърсач предвид наличието на няколко земекопни
инструмента в непосредствена близост до него. Напълно недостоверни в тази
връзка са изложените според тях “оневиняващи” обстоятелства, че не знаели, че
тази дейност представлява престъпление. В този смисъл съдът
прецени обясненията и казаното от подсъдимите в предоставената им дума за лична
защита като опит за омаловажаване на извършеното с цел постигане на по- ниско
по размер наказание. Предвид
гореизложеното съдът прие, че тези им твърдения не почиват на обективната
истина, и че същите много добре са разбирали, че извършват престъпление.
При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намери, че и тримата
дейци – подсъдимите С.И., М.К. и Т.К., са съзнавали обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици, като са
искали и са целели настъпването на тези последици, поради което при
извършването на деянието са действали умишлено/ при наличие на пряк умисъл/
по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 277а, ал.3,
пр. първо, вр. с ал.1 от НК предвижда налагането на наказание в размер от
една до шест години „Лишаване от свобода” и комулативно- глоба от
5 000 лв. до 50 000 лв..
При определяне на наказанието на
подсъдимите съдът взе предвид както действителната
тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност на деянието/, така
и личността на всеки един от дейците, и
целите на чл. 36 от НК. Съдът счете, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства за нито един от подсъдимите. Поради което не е
налице основание при определяне на наказанието да бъде приложена и разпоредбата
на чл. 55, ал.1 т.1 от НК. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото
предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая предвиденото в закона наказание с оглед
извършеното от подсъдимите деяние не е несъразмерно тежко. Касае се до
лица, които макар и неосъждани, не са с ниска степен на обществена опасност
предвид обстоятелството, че се занимават с такава незаконна дейност системно и
целенасочено. Само по себе си и деянието с оглед неговия характер и обекта на
засегнатите обществени отношения е с висока степен на обществена опасност.
Спрямо подс. И. са налице
следните смекчаващи вината обстоятелства: Видно от изисканата от съда
нова справка за съдимост на подсъдимия С.М.И., същият е неосъждан/реабилитиран
на основание чл. 88а, ал.1 и 3, вр. чл. 82, ал.1,т.4 от НК/. По отношение на него обаче са налице и други
смекчаващи вината обстоятелства- състоянието му на ****/обстоятелството,
че е ****/ и недоброто му материално и семейно положение/наличие на ****
и две деца/; частичните самопризнания. Като смекчаващо вината и
отговорността обстоятелство в случая както
по отношение на него, така и на всички подсъдими, следва да бъде отчетена
и сравнително ниската стойност предвид експертните заключения на КИАЕ на
намерените в случая археологически обекти, които обаче за науката имат
голяма културна и художествена стойност и са неоценимо национално богатство
като материални паметници на културата от древноримската епоха.
В случая по отношение на него са налице обаче следните отегчаващи вината
обстоятелства: наличието на предходни осъждания/представляващи лоши
характеристични данни въпреки настъпилата реабилитация/, както и липсата на трудова заетост / на фона на постоянно и целенасочено занимание с незаконна иманярска
дейност като вид бизнес/. Последното на фона на лошите му
характеристични данни/предвид предходните му осъждания/ показва, че същият не е
осъзнал смисъла на наложените му наказания и същите не са му въздействали
поправително и превъзпитателно, нито пък с тези наказания е постигнато възпитателно
и предупредително действие върху другите членове на обществото. По отношение на
него е налице и друго отегчаващо вината обстоятелство-това, че той в случая
е осигурил специалните технически и други/земекопните инструменти/
средства за извършване на престъплението, както и водещата му роля при
извършване на деянието/той е свръзката между подс.С.Л. и други лица, като
разполага с информация за извършване на деянията/.
Поради
което съдът прецени, че по отношение на подс. С.И. наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но в размер
малко по- висок от минималния, предвиден в правната норма на закона. Предвид
което прецени, че наказанието, което следва да му бъде наложено, следва да бъде
в размер на 2 години лишаване от свобода.
По отношение на подсъдимите М. и Т. К.
са налице предимно смекчаващи вината обстоятелства като освен чистото
съдебно минало е налице още едно такова- недоброто материално и семейно
положение/наличието на малко дете/. Обстоятелството, че същите са безработни
и се занимават с иманярска дейност като препитание, която развиват почти като
“законен бизнес”, обаче представлява отегчаващо вината и отговорността
обстоятелство по отношение на тях.
Гореизложеното
дава основание наказанията на тези подсъдими да бъдат определени при условията
на чл. 54 от НК- в рамките на предвиденото в закона наказание, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. По отношение на тях обаче съдът прецени,
че с оглед по- малкото им участие в извършване на деянието от тази на подс. И.,
наказанията им следва да бъдат определени на самия минимум, предвиден в закона-
1 година лишаване от свобода.
Съдът
счете, че тези размери на наказанието са най- подходящи с оглед постигане
целите на чл. 36 от НК да поправи и превъзпита осъдените към спазване на
законите и добрите нрави; да въздейства предупредително върху тях и да им се
отнеме възможността да вършат други престъпления; както и да въздействат
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът
прецени, че с оглед наличието на
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/
липса на предишни осъждания с наказания лишаване от свобода/ за които да не са
реабилитирани/, налагане на наказание под 3 години, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на осъдените, са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, и не е необходимо същите да изтърпят ефективно наложените им наказания. По
отношение на подсъдимия С.И. бе определен максималния изпитателен срок от 5
години предвид размера на наложеното му наказание от 2 г. ЛС и необходимостта от по-
дълъг период, през който същият реално би осъзнал характера и значението на
извършеното, както и предвид водещата му роля в деянието. По отношение на
останалите двама подсъдими М.К. и Т.К. изпитателния срок бе съобразен с липсата
на предишни осъждания, с размера на наложеното им наказание от 1 г. ЛС както и с по- малката
им роля в извършване на деянието.
Съдът счете, че този вид и размер
от една страна са съответни на престъплението, а от друга са най- подходящи за
подсъдимите и ще спомогнат както за поправянето и превъзпитанието им към
спазване на законите и добрите нрави, така и за предупредителното въздействие
върху тях и отнемане възможността да вършат други престъпления, а също така и
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото/ чл. 36 от НК/.
Предвид
отсъствието на предпоставките на чл. 55 от НК съдът наложи на подсъдимите и императивно
кумулативно предвиденото в чл. 277 а, ал.3 от НК заедно с ЛС по-
леко наказание „глоба” . По
отношение размера на наложените на тримата подсъдими наказание глоба съдът взе
предвид посоченото по- горе относно тяхното материално и семейно положение
както и участието им в извършване на деянието, а също така и данните, че в
резултат от упражняваната постоянно от тях незаконна дейност разполагат с
по-високи материални възможности от посочените в справките им за материално,
семейно и имотно положение. Поради което наложи на подс. И. наказанието “глоба”
в размер към минимума, но малко над него- 6 000 лева, а на подсъдимите К.
и К.- глоба в размер на самия минимум, предвиден в закона- 5 000 лева..
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.112, ал.2 от НПК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства, предмет на престъплението,
притежаването на които е забранено, а именно следните културни ценности, представляващи предмети и монети: 1бр. Бронзова монета имп. Септимий Север; 1бр. Бронзова монета
Цезар Август, 1бр. Бронзова монета имп. Лициний; 1бр. Бронзова монета имп.
Константин; 1бр. Бронзова монета имп. Константин; 1бр. Бронзова монета
имп. Константин Тесалоника; 1бр. Бронзова монета имп. Луций Вер, Августа Траяна; 1бр. Бронзова монета имп. Теодосий, Хераклея; 1бр. Бронзова монета имп.
Тацит 275г., Тациниум; 1бр. Бронзова
монета имп. Нумеиан 282-283г.; 1бр. Бронзова монета имп. Гордиан III 283-242г.;
1бр. Бронзова монета имп. Проб 276-282г.; 1бр. Бронзова монета имп. Каракала;
1бр. Бронзова монета имп. Теодосий, Константинопол; 1бр. Бронзова монета имп.
Нерон; 1бр. Бронзова монета имп. Нерон; 1бр. Бронзова монета имп. Максимилиан; Медни
монети, латински имитации - 4бр.; Монета Северина, 275г., Антониниан; 1бр. Медна монета, латински
имитация; 1бр. Медна монета, латински имитация; Монети бронзови, Филип II
Македонски - 3бр.; Монети бронзови, Филип II Македонски - 12бр.; монети Александър
III Велики - 6бр.; 1бр. Монета бронзова, имп. Диоклециан 284-305г.; 1бр. Монета
бронзова, Константин I Велики, комеморативна; 1бр. Монета бронзова, Константин
II 337-340г. Кизик; Монети медни, латински имитации, XIII - 11бр.; 1бр. Монета
бронзова, имп. Диоклециан;
Монети бронзови имп. Максимин - 3бр.;
1бр. Монета бронзова имп. Максимилиан
Херкулий 286- 310г.; 1бр.
Монета бронзова имп. Марциан
450-457г.; 1бр. Монета бронзова, имп. Гордиан III; Монети бронзови,
антични 8бр.; 1бр. Стрела, желязна; пръстен, бронзов - 7бр.; стрела, бронзова -
2бр.; 1бр. прешлен, глинен; 1бр. гривна, бронзова; 1бр. апликация,
бронзова; 1бр. Фибула, бронзова; 1бр.
апликация, бронзова; 1бр. религиозен медальон с изображение на Богородица с
младенеца; 1бр. религиозен медальон с изображение на св.Панталеймон; 1бр.
фигурка, оловна, изобразяваща камила; 1бр. Медальон с изображение на кръст,
поставен в сърцевидна /листовидна
форма/; 1бр. Пръстен с корона във
формата на "дяволска глава"; 1бр. Камбанка, малка, бронзова; 1бр. бронзово копче от българска
военна униформа; 2бр. пръстени; 1бр. капковиден предмет, метален; 3 бр. шила
метални; 1бр. четка; 1бр. метален предмет с извито острие; метални корозирали
части от предмети - 6бр., метални
предмети с неправилна
форма - 10бр., съвременни
български монети - 7бр.; монети и части от монети напълно изтрити -
19бр.; монети неопределяеми, напълно изтрити - 22бр.; монети напълно изтрити -
5бр.; фрагменти от строителна керамика - 7бр.; фрагменти от битова керамика -
8бр., всички вещи предадени на съхранение в *****.
На основание чл. 53, ал.1 б. “а”от НК съдът отне в полза на
Държавата веществените доказателства, принадлежащи на виновните и предназначени
или послужили за извършване на престъплението, а именно: 1бр. металотърсач с
надпис: „*****”, 1бр. металотърсач „*****”, 1бр. металотърсач „*****”, 1бр. металотърсач с надпис „*****” и 1бр.
металотърсач с надпис „*****., предадени на съхранение в *****,
а също така и следните вещи или части от такива: 3 бр. части от
металотърсач, 1бр. книга, 1бр. кирка, 3бр. лопати, 1бр. черен сак, 1бр. малък
черен сак - приети
на съхранение в ОС- Стара Загора с протокол от 01.04.2016 г., като разпореди последните
след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи с
малозначителна стойност и негодни за употреба.
Съдът разпореди приложените по
делото ***, събрани посредством ***, да останат към делото до произнасянето на
оторизираните органи по съответния нормативен ред.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимите са признати за
виновни и са им наложени съответните наказания по НК, на основание чл. 189, ал.3
във връзка с чл. 88, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК същите бяха осъдени да заплатят
в полза на държавата всички направени по делото разноски като осъди всеки един
от тях да заплатят сумите в размер на от по 155 лв. в полза на бюджета на МВР за извършване на културно-историческа и археологическа експертиза и изработка на фотоалбуми, както
и на държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София-
направените по настоящото дело разноски в размер на сумите от по 26, 67 лева.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите, ниската правна
култура и желанието за облагодетелстване по непозволен начин.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: