№ 15
гр. Дряново , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20204220200160 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-0258-000064/ 28.02.2020г.
на началника на РУ Дряново.
Жалбоподателят Е. Г. П. от гр. *** обжалва издаденото НП, като твърди, че
било нарушено правото му на защита при проверката, при произнасяне на наказващият
орган и наказанието се явявало несправедливо. Нарушението не било възможно да е
извършено, като при проверката не било установено правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят своевременно направил възражение и поискал изследване на кръв, но
написаният талон бил връчен с определено време, за което било невъзможно да се яви в
Център за спешно медицинска помощ в гр. Дряново. Същият не знаел, нито
предполагал каква концентрация на алкохол може да има в кръвта му, като не е
управлявал автомобила опасно. Твърди, че при тръгване на автомобила включил
стъкломиещото устройство, в което имало течност с високо съдържание на алкохол,
като алкохолните пари от същата влезли в купено. Тези пари били поглъщани в
продължение на 1-2 минути преди да се извърши проверката с техническото средство.
Посочва, че НП не било връчено своевременно, а по искане на жалбоподателя било
открито и връчено на 11.11.2020г., което пораждало основателно съмнение в
обективността на действията при проверката и при налагането на наказанието. Моли
съда да отмени НП, поради съществени нарушения на административно наказателната
процедура, правото на защита и невъзможност да се провери обективното положение
при проверката, както и справедливо ли е наложено наказание.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган РУ Дряново, редовно призовани, не
изпращат представител.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят Петков е правоспособен водач на МПС категория C, B, DE, CE,
D, АМ, TKT, BE, B1, C1, C1E, D1 и D1E. На 31.01.2020г., около 16,43 ч. същият
управлявал товарен автомобил “Фиат Скудо” с рег. № *** в с. Соколово към ПП-5, км
118+979 м. На това място бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – св. Ч. и
св. К. – служители на РУ Дряново. Била му извършена проверка за алкохол с
техническо средство “Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен номер ARBB-0081, който
отчел 0,91 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Св. Ч. съставил акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), който бил връчен на
жалбоподателя. На мястото на проверката бил издаден и талон за изследване №
0024536, който бил подписан от жалбоподателя. Видно от отбелязаното в същия бил
връчен лично на жалбоподателя в 17,30 ч. на 31.01.2020г., като бил уведомен, че следва
да се яви в ЦСМ- Дряново до 45 минути от връчване на талона. До 18,30 ч. на
31.01.2020г. лицето не се е явило във ФСМП Дряново, което е удостоверено с подписа
на св. Ц..
С НП № 20-0258-0000/ 28.02.2020г. на началника на РУ Дряново, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 31.01.2020 г.
на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Наказанията са наложени на жалбоподателя за това, че на 31.01.2020г., около 16,43 ч. в
с. Соколово, улица без име в посока на движение към ПП-5, км 118+979 м. управлява
товарен автомобил „Фиат скудо“ с рег. № ***, собственост на Г.В.К. от гр. ***, като
при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест
Дрегер” 7510 с фабричен номер ARBB-0081 същият отчита 0,91 промила концентрация
на алкохол, измерена в издишания въздух. Петков заявил, че е изпил две бири около
12,30 ч. Същият е бил с мирис на алкохол и видимо неповлиян от него. Издаден талон
за изследване № 0024536, в който Петков е записал, че не приема показанията на техн.
средство, но до определеното време не се е явил в ЦСМП- Дряново, за да даде кръв за
химическо изследване.
Приложен по делото е цитираният АУАН № 63/ 31.01.2020г., бл. № 439920, в
2
който фактическото описание на нарушението съвпада с това в издаденото въз основа
на акта НП. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Относно талон за медицинско изследване е посочено, че такъв е издаден.
Свидетелите Ч. и К. – служители на РУ Дряново потвърждават констатациите в
акта. Св. Ч., който е актосъставител, твърди, че написал в талона колко време дава на
жалбоподателя да се яви в ФСМП Дряново. Посочва, че по инструкция има определени
часове, когато са извън населеното място, където е заведението, в което вземат кръвна
проба. Твърди, че когато се появил резултата, показал показанието на жалбоподателя и
му обяснил какъв е реда.
По делото са разпитани като свидетели сочените от защитата Г.К., която живее
на семейни начала с жалбоподателя и С.С. – негов познат. Свидетелката К. посочи, че
присъствала при проверката. Била в автомобила и не видяла как е била извършена
проверката за алкохол. Понеже не можела да шофира, се наложило да организират
транспорт, който да ги закара до поликлиниката в гр. Дряново. Минало около един час,
тъй като човекът, който дошъл да ги вземе бил от ***. Пристигнали в гр. Дряново
около 18,30 ч., като било отказано вземането на кръвна проба, тъй като определеният
час бил изтекъл. Св. С. заяви, че жалбоподателят му се обадил да го закара до гр.
Дряново около 17,30 или 18,00 часа. Тръгнал почти веднага след това, отнело му 10
минути, докато тръгне от ***, 20-25 минути докато стигне до с. Соколово и още 20
минути, докато стигне до Дряново. не си спомня в колко часа са били в поликлиниката
в гр. Дряново.
По делото е разпитан св. Ц. – служител на ФСМП Дряново, който потвърди, че е
записал на талона, че лицето не се е явило за кръвна проба. Няма спомен дали същото
се е явило, но дори и да е идвал било без значение, след като е минал определения от
полицаите час. Нямали право да вземат кръв от това лице без разпореждане.
Приложената е като доказателство справка от паметта на техническото средство
“Алкотест Дрегер” 7510 с фабричен номер ARBB-0081. Видно от същата на
31.01.2020г. в 16,43 ч. била извършена проба с резултат 0,91 ‰, което съвпада с
посоченото в АУАН и НП относно часа и резултата от проверката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок
(от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). Разгледана по същество е основателна.
3
От представената по делото заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установи компетентността на административно наказващият
орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в
обжалвания акт, в т. 2.8 началникът на РУ Дряново е сред изрично оправомощените да
издават НП по ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 31.01.2020г., а НП - на
28.02.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обстоятелството, че
същото е връчено на жалбоподателя по-късно, а именно на 11.11.2020г., не опорочава
проведеното административнонаказателно производство.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на
алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че при
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. Видно от чл. 6, ал. 1 от същата наредба талонът се попълва в три
екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното
заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а
третият остава за отчет.
В настоящия случай не е спорно, че талон за медицинско изследване е издаден
на мястото на проверката, както и че същият е подписан от жалбоподателя, като му е
бил връчен екземпляр в 17,30 ч. Жалбоподателят признава факта, че не е дал кръвна
проба за алкохол, като оправдава поведението си с това, че бил закъснял и медиците
отказали да вземат кръв. Последното обаче е в съответствие с обективирания час,
посочен от длъжностното лице, назначило това изследване и след като жалбоподателят
е закъснял, то съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
няма как да бъде взета кръвна проба. В тази посока са показанията на св. Ц.. Поради
което закъснението на жалбоподателя следва да се отчете в негова тежест.
Действително мястото на проверката е било извън гр. Дряново, но разстоянието
от с. Соколово до града е 6 км., определено с общодостъпна в интернет програма за
измерване на разстоянията. Поради което следва да се приеме, че на жалбоподателя е
било дадено достатъчно време за явяване в болничното заведение, тъй като мястото
където е била извършена проверката е в непосредствена близост до населеното място,
4
където е трябвало да се вземе кръвната проба. Като са му били определени 45 минути
за придвижване до гр. Дряново е била гарантирана възможността му да се яви на
време. Не бяха представени някакви доказателства за обективна невъзможност на
жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба, като в
тази връзка такива не бяха изнесени и от свидетелите С. и К., ангажирани от
жалбоподателя.
Твърдението на жалбоподателя, че непосредствено преди проверката измил
стъклата на автомобила с течност за чистачки, след което техническото средство е
отчело концентрация на алкохол 0,91 на хиляда е не само житейски нелогично, но и
направо абсурдно. Ако този продукт (при това употребен извън автомобила) би могъл
да има такова непосредствено въздействие върху човешкият организъм, то същият
отдавна следваше да бъде забранен за употреба. Освен това пред полицейските
служители жалбоподателят е обяснил, че изпил 2 бири около 12,30 ч. Именно това
обстоятелство е отразено в съставения АУАН. Ето защо съдът счита възражението на
жалбоподателя за защитна теза с цел да се избегне административно-наказателната
отговорност.
Поради което съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно не е
изпълнил задължението си като водач на МПС - лек автомобил, възложено му от
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, да не управлява след употреба на алкохол,
управлявал е с концентрация над 0,5 промила – 0,91 промила, с което е осъществил
състава на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Признаците на нарушението се съдържат в чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДП, като в АУАН и НП изчерпателно са посочени всички
релевантни факти.
Не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично
за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения
ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. В
настоящия случай нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е застрашило
обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата, като това нарушение
е формално - самото деяние, осъществено от водача е обявено за наказуемо по
административен ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни
последици, поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да
бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.
На следващо място санкциите са правилно наложени във фиксирания за
нарушението размер, поради което не подлежат на контрол по критериите на чл. 27 от
ЗАНН. Правилно е постановено и отнемането на 10 контролни точки, предвид
5
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 на МВР. В тази си част НП няма
санкционен характер и липсата на точно отразяване на разпоредбата от посочената
наредба, не нарушава правото на защита на жалбоподателя в степен, че да се отрази
върху валидността на целия обжалван акт. Предвид на изложеното съдът счита, че
жалбата е неоснователна и НП, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неоснователността на жалбата, разноските,
направени от жалбоподателя, следва да останат за негова сметка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0258-000064 от 28.02.2020 г. на
началника на РУ гр. Дряново, с което на Е. Г. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** са
наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на
основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6