РЕШЕНИЕ
Гр.София, 09.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.д. № 4800 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
решение № 276850/17.11. 2019 г.,
постановено по гр.д. № 71192/2016г. от Софийски районен съд, III ГО, 148 състав, е уважен изцяло за сумата от 5000 лв.,
ведно с разноски, искът на К.Д.С.,
предявен срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З." АД на основание чл.432,
ал.1 КЗ - за обезщетяване на неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие на 18.10.2016г. С решението е отхвърлена претенцията за присъждане
на лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на злополуката.
В
уважената част на иска решението е обжалвано от ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.И З." с твърдения за
необоснованост, неправилност и в противоречие с материалния закон. Според
жалбоподателя първоинстанционният съд е постановил съдебния акт при неизяснена
фактическа обстановка – липса на данни за скоростта на движение на превозните
средства, липса на данни на какви светлини са се движили – дълги или къси, несъобразяване с
показанията на единствения свидетел – очевидец. Изложени са съображения за
липса на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Л., в
причинна връзка с което за ищеца са настъпили сочените увреждания. При
условията на евентуалност жалбоподателят намира определеното обезщетение за
несправедливо завишено с оглед действителните увреждания на ищеца, счита, че
сумата от 2 000 лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди, поради което
моли в частта, в която искът е уважен за сумата над 2000 лв. до предвения
размер от 5000 лв. решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което
претенцията да бъде отхвърлена за сумата от 3000 лв. и съответно да се
редуцират присъдените на ищеца разноски.
Срещу
решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на лихва за
забава върху обезщетението от датата на злополуката е подадена насрещна
въззивна жалба от ищеца К.Д.С. с
оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят моли в обжалваната част
решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което лихвата да се
присъди от датата на произшествието.
Страните оспорват взаимно жалбите.
В
настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са
ангажирани.
Решението
е вадилно и допустимо.
Рагледана по същество, въззивната жалба на
ответника е неоснователна поради следното:
По делото не е имало спор, а е установено и
от ангажирания доказателствен материал, че на 18.10.2016 г. на път 1-4 км.
39+600 е станало пътно-транспортно произшествие между л.а. „Пежо 207" с
рег.№ ******с водач Е. Л., и насрещно движещия се т.а. „Ивеко 50Ц35" с
рег.№ ******, управляван от ищеца. Няма спор, че към момента на злополуката
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била валидно
застрахована при ответника с полица N9 БГ/30/116002580274/ 04.10.2016 г. С
въззивната жалба не се оспорват приетите от първоинстанционния съд получени от
ищеца травми в причинна връзка с произшествието - навяхване (дисторзио) на
шията, контузия на гръден кош, контузия на лумбалната област, контузия на
дясното коляно, контузия на ляв клепач с кръвонасядане.
Спорен
е въпросът виновен ли е за злополуката водачът на лекия автомобил Л..
В тази
насока първоинстанционният съд е приел въз основа на заключението на комплексната експертиза и съобразно изявленията на
вещото лице в открито съдебно заседание, че виновен за станалото е водачът на
лекия автомобил, поради което, след преценка на получените от ищеца травми в
причнна връзка с катастрофата, е ангажирал отговорността на ответника за обезщетяване
на неимуществените вреди.
Решението
е частично законосъобразно.
Злополуката е
станала в момент, когато водачът на лекия автомобил Л. е предприел изпреварване, поради което
навлязъл в лявата по посоката на движението си лента, при което се е блъснал в
насрещно движещия се товарен автомобил, като основно сблъсъкът е бил между
предните левите части на двата автомобила. По време на инцидента времето е бил
тъмно, пътният участък е бил прав с по една лента за движение за всяка посока,
съответно към София и към Варна. Скоростта на движение на двата автомобила е
била около 50.60 км/ч, като в този смисъл е заклчението на комплексната
експериза, неоспорено от страните. Според експертите липсват конкретни данни за
конкретната скорост към момента на произшествието, но експертизата е направила
извод за скоростта на движение въз основа на вида и характера на нанесените на
превозните средства щети. Така налице са достатъчно данни за релевантен извод
за скоростта на двете превозни средства. В този симисъл доводът на жалбоподателяза
постановяване на обжалвания съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка
досежно скоростта на движение,е неоснователен.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя за липсата на данни за това на какви светлини са
се движели превозните средства, и по-специално – товарният автомобил. В
експертизата е посочено, че липсват конкретни данни за светлините по време на
инцидента. Но предвид факта, че злоолуката е станала в тъмната част на
денонощието – около 1.20 ч. през нощта, то е абсурдно да се твърди, че
товарният автомобил не е бил с включени къси светлини. При това положение
според експертизата автомобилът, управляван от ищеца, е бил видим на около 150
м., като за ищеца ударът е непредотвратим, а за водача на товарния автомобил –
предотвратим. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото
констативен протокол, изготвен от орган на МВР, АУАН, подписан от водачите,
наказателно постановление - необжалвано, схема, административно-наказателна
преписка, снимков материал, снетите по делегация показания на Е. Л., като
всички доказателства са обсъдени от вещото лице при изготвяне на комплексната
експертиза.
При
посочените данни поведението на водача
на лекия автомобил е в нарушение на императивните изисквания на чл.42, ал.2,
т.2 ЗДвП, според който когато при изпреварваненавлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, водачът е
длъжен да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради
присъждане на неадекватно на травмите и последиците от тях обезщетение. Както
бе посочено по-горе в причинна връзка със станалото ищецът е получил навяхване
(дисторзио) на шията, контузия на гръден кош, контузия на лумбалната област,
контузия на дясното коляно, контузия на ляв клепач с кръвонасядане. За
прегледи и консултации ищецът бил откаран по спешност в „Пирогов", където
му били извършени прегледи и изследвания в различни кабинети. Поради
продължаващите оплаквания ищецът бил прегледан в „Сити клиник" - София на
20.10.2016 г., от съдебен медик на същата дата, от специалист по очни болести
на 27.10.2016 г., от ендокринолог на 04.11.2016 г. и от ортопед на 21.11.2016
г. Състоянието му било свързано с болки със средна, стихваща интензивност,
имал големи синини на кръста и гърдите, куцал и трудно движел кръста си. Пиел
обезболяващи и др., няколко седмици след катастрофата започнал да ходил на
масажи. Възстановяването поначало настъпва за 30 дни, като на ищеца бил
определен отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 44 дни. И към
12.09.2018 г. ищецът е имал болки във врата. Тези обстоятелства са установени
от представените амбулаторни журнали, листове за преглед, съдебно-медицинско
удостоверение, рецепти, личен картон, като тези документи са обсъдени от вещото
лице М., извършило и личен преглед. Състоянието на ищеца след произшествието е установено
от неоспорените показания на дъщеря му В.С., а данни за травмата на крака се
съдържат и в показанията на свид. Л.. Ищецът не е бил с опасност за живота, не
е лежал в болнично заведение, не е бил опериран, не е имал фрактури,
интензитетът на страданията е бил среден по сила. Ищецът е изпитал силен стрес,
както и болки, по време на и в първите дни след злополуката, а в рамките на
възстановителния период от около месец е изпитвал средни по сила болки и
житейски затруднения. Спорадични болки се наблюдават и две години след
злополуката.
При
посочените данни пърлвоинстанционният съд, съобразявайки и липсата на връзка
между изтръпването на палеца на дясната ръка и болката от рамото до дланта,
както и на инсулинозависия диабет с разгледаното произшествие, е определил
обезщетение от 5000 лв. Така определеното обезщетение е адекватно на получените
травми и последиците от тях и справедливо ще обезщети неимуществените вреди на
ищеца – не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи
релевантен извод за по-малко обезщетение. В
този смисъл решението в уважената част на иска следва да бъде потвърдено.
Основателна е жалбата на ищеца в частта на решението, с която е
отхвърлена претенцията за лихва върху обезщетението.
На
06.04.2017 г. ищецът е предявил искане до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение. С уведомление от 27.04.2017 г. ответникът поискал от ищеца да
представи план-схема към произшествието, копия от рентгенографии и други
медицински документи, както и удостоверение за банкова сметка. ***.05.2016 г.
ищецът е посочил, че не разполага с други документи, а банкова сметка ***нието.
С уведомление от 23.05.2017 г. ответникът е заявил, че липсват достатъчно данни
за определяне на обезщетението, поради което не са налице каквито и да е
основания за ангажиране на отговорността на застрахователя.
При
посочените данни първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за лихва върху
обезщетението с мотиви, че ищецът е изпаднал в забава поради непредставяне на
банкова сметка.
Според чл.380,
ал.1 КЗ всеки застрахован или ползващо се
от застрахователното покритие лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като към нея трябва да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В
разпоредбата на чл. 380, ал.3 КЗ е уредена неблагоприятна правна
последица за кредитора, който не е съдействал на застрахователя за представяне
на данни за банковата сметка, като той изпада в забава и застрахователят не
дължи лихва, но само по правилата на чл.409 КЗ,
който регламентира правилата за заплащане на законна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение при договори за имуществено застраховане. Не е
обаче такъв настоящият казус.
С оглед засилената обществена функция на договора за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя е функционално
обусловена от обема на деликтната отговорност на виновния
"автомобилист" съобразно дефинитивната разпоредба, уредена в пар.1, т.3 от ДР на КЗ, т.е. застрахователят обезпечава
неговата деликтна отговорност. А съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. изпада в забава при настъпване на вредоносните последици. Именно
поради тези правни съображения по отменения КЗ застрахователят отговаряше и за
изтеклите лихви за забава, които дължеше застрахованият делинквент - арг.от чл.223, ал.2 КЗ /отм./, като се пораждаше регресно право
срещу деликвента за изплатените лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата за
настъпване на покритие застрахователен риск - арг.от чл.227, т.2 КЗ /отм./
По действащия КЗ е ограничена обезпечително-гаранционната отговорност на
застрахователя по договора за задължително застраховане "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по отношение момента на забавата за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие - застрахователят изпада в забава едва след
предявяване на т. нар. застрахователна претенция по чл.498, ал.1 КЗ във вр. с чл.380, ал.1 КЗ. В този смисъл е и чл.423 от КЗ, който предписва, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на КЗ. Но
правната норма, уредена в чл.380, ал.3 КЗ, препраща пряко единствено към
имущественото застраховане, като предписва, че непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по, ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по КЗ. Следователно изрично е уредена забавата на кредитора при
имущественото застраховане - при непредставяне на банкова сметка. ***, без с
изрична разпоредба да е ограничена отговорността на застрахователя по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по отношение на началния момент, от който той изпада в забава,
е недопустимо в материалноправния смисъл на това понятия - с оглед на
специфичната социална функция на тази застраховка, да се прилагат по аналогия
нормативните правила, уреждащи забавата на кредитора по имуществено
застраховане. За договорите за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите са уредените
изрични нормативни изисквания, при които застрахователят изпада в забава - арг.
от чл.497, ал.1 КЗ във връзка с чл.496 КЗ, като
в отлика с имущественото застраховане изрично не е предвидено основание за
изпадане на кредитора в забава - до представянето на данни за банкова сметка ***,
на което да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Именно поради това
обстоятелство застрахователят, за да се освободи от последиците на своята
забава, е могъл да сключи договор за банков влог в полза на трето лице (в полза
на ищцата) - арг. чл.425, предл.2 ТЗ. А
съгласно правната норма, регламентирана в чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗДдлъжникът е могъл, ако положи грижата на добрия стопанин (в
конкретния случай на добрия търговец), винаги да се освободи от своята забава,
когато предмет на задълженията са пари, като ги вложи в банка по
местоизпълнението и без разрешение от съда. По същество в същия смисъл е и р.№ 197/18.02.2014г. по т.д. №
666/2012г. на ВКС, ТК, 1 т.о., в което се приема, че би била налице "кредиторова
забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл.95 ЗЗД ако длъжникът би представил доказателства, че освен
предложението, действително е предприел каквито и да било действия по чл.97, ал.1, предл. ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на
откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените
по-горе законови и подзаконови предпоставки. Такива доказателства по делото не
са били представени. Но дори и да се приеме различно
тълкуване на правните норми, уредени вчл.497, ал.1 КЗвъв
вр. с чл.496, ал.1 КЗ и чл.380, ал.3 КЗ, за да
изпадне в забава кредиторът - при непредставяне на данни за банкова сметка, ***,
че е определил конкретен размер на застрахователно обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно
събитие - по правилата на чл.499, ал.1 КЗ във връзка с чл.493а КЗ.
В случая със заявлението от
06.04.2017 г. ищецът е предявил искане до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение. С уведомление от 27.04.2017 г. ответникът поискал
от ищеца да представи план-схема към произшествието, копия от рентгенографии и
други медицински документи, както и удостоверение за банкова сметка. ***.05.2016
г. ищецът е посочил, че не разполага с други документи, а банкова сметка ***нието.
С уведомление от 23.05.2017 г. ответникът е заявил, че липсват достатъчно данни
за определяне на обезщетението, поради което не са налице каквито и да е
основания за ангажиране на отговорността на застрахователя. Дори и да се е нуждаел от допълнителни
документи, в случай че е действал съобразно
правилата на добросъвестността, той е могъл да изиска на основание чл.496, ал.4 КЗ доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица, които са свързани с обстоятелства относно произшествието. Представянето на данни за банкова сметка ***тение, поради
което и този довод на застрахователя за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение е неоснователен. А
без да бъде определена конкретна сума като заместващо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди - при постановен отказ за изплащане
на поисканото застрахователно обезщетение, непредставянето на данни за
банковата сметка на пострадалата е ирелевантно за поставянето на кредитора в
забава, поради което следва да се присъди законна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение с начален момент три месецаслед представяне на заявлението за обезщетение,
като този момент в случая е 06.07.2017г.
По изложените съображения решението
в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на лихва следва да бъде отменено.
Следва да се постанови ново, с което върху обезщетението да се присъди
законната лихва от 07.07.2017г.
При този изход на спора присъдените на ищеца разноски за производството пред
първата инстанция не следва да се корегират.
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция на жалбоподателя – ищец се следват разноски в размер на
610 лв. – държавна такса 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
по представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №
276850/17.11. 2019 г., постановено по гр.д. № 71192/2016г. от Софийски
районен съд, 3 г.о., 148 състав, в
частта, в която претенцията за лихва е отхвърлена и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З."
АД с ЕИК********да заплати на К.Д.С., ЕГН **********,законна лихва върху обезщетението,
считано от 07.07.2017 , както и разноски за въззивната инстанция в размер на
610 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.