Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №10444 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10444/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на И.Л.В. ЕГН ********** *** срещу решение №315078 от 16.01.2018 г постановено
по гр.д.№51115/15 г на СРС , 26 състав , в частта, с което е признато за установено
спрямо въззивника по
иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД , че същия дължи на И.И.В. ЕГН ********** гр.София сумата
от 2000 лева неплатена
част от цена по договор
за прехвърляне на дружествен дял от 14.01.2013 г ; както и сумата от 645,16 лева неустойка по чл.3 от
посочения договор ; ведно със законната лихва от 27.08.2015 г до окончателното
заплащане на сумите ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.01.2015 г по ч.гр.д.№71422/14 г на СРС , 26 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй
като на 15.05.2013 г са
издадени две разписки за суми от по 2500 лева , а за сумата от 1500 лева
неправилно СРС не е допуснал свидетелски показания за доказване на плащането .
Няма пречка на една и съща дата да се издадат две различни разписки за еднаква по
размер сума . При наличие на такива разписки в тежест на ищеца е да докаже , че
се касае за едно и също плащане . Свидетелски показания за плащане на сума от
1500 лева са допустими .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Пълната идентичност на двете разписки
от 15.05.2013 г е индиция , че става въпрос за едно и също плащане .
Недопустими са свидетелски показания за установени с писмен акт парични
задължения / чл.164 ал.1 т.4 ГПК/ .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.02.2018 г и е обжалвано в срок на 18.02.2018 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
СРС е уважил исковете за сумата от 2000 лева
част от цена по договор за прехвърляне на дружествен дял от 14.01.2013 г ;
както и за сумата от 645,16 лева неустойка по чл.3 от посочения договор .
Приел е , че има данни за извършени от ответника частични плащания като представените
два броя разписки от 15.05.2013 г за по 2500 лева удостоверяват само
едно плащане . Няма доказателства , че разписките удостоверяват различни
плащания , от претендираните 7750 лева са заплатени 5750 лева и остават да се
дължат 2000 лева главница . Не са допустими свидетелски показания за доказване
на частично плащане от 1500 лева . По отношение на неустойката същата е
намалена поради прекомерност съобразно частично платената част от главницата .
Решението на СРС е частично неправилно. Настоящият
съд счита , че разписките от 15.05.2013 г за суми от по 2500 лева удостоверяват
различни плащания . Съгласно чл.77 ЗЗД при изпълнение кредиторът издава на
длъжника разписка. С аргумент от чл.77 ал.2 , 3 ЗЗД разписката се издава в един екземпляр и поначало в
нея трябва да се удостовери , че се извършва частично плащане . Няма пречка на
една и съща дата да се издаде и повече от една разписка , независимо дали за
една и съща сума или за различни суми . Ако разписката е издадена в повече от
един ОРИГИНАЛЕН екземпляр би следвало това да е изрично посочено в нея . В
противен случай трябва да се счита , че се касае за различни документи . Доказателствената тежест , че е налице една
и съща разписка издадена в повече от
един екземпляр е на длъжника .
В случая не може да се счита , че установените
като АВТЕНТИЧНИ И ОРИГИНАЛНИ от СГЕ разписки от 15.05.2013 г са „идентични“
само поради това , че са издадени на една и съща дата и са за една и съща сума
. Вярно е обратното – по чл.77 ЗЗД
издаването на повече от две разписки удостоверява две плащания , още повече ,
че разписките от 15.05.2013 г видимо се различават в частта за подписите . Законосъобразно
предвид чл.164 ал.1 т.4 ГПК първоинстанционният съд е отказал да допусне
свидетелски показания за плащане на сумата от 1500 лева . Трябва да се приеме , че ответникът е
заплатил общо 14 000 лева или 7000 лева в полза на ищеца т.е. искът за
главница е основателен за 750 лева . При уважаване на възражението за
прекомерност на неустойката и пропорционално на заплатената от ответника сума
последният дължи сумата от 241,94 лева неустойка . За разликата над тези
суми решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят , като се
измени решението и в частта за разноските .
С оглед изхода
на делото в тежест на въззиваемата страна са 40,62 лева деловодни
разноски пред СГС и още 156,07 лева деловодни разноски пред СРС и в
заповедното производство /след компенсация въззивникът не дължи разноски пред
СРС / .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение решение №315078 от 16.01.2018 г постановено
по гр.д.№51115/15 г на СРС , 26 състав , в частта, с което е признато за установено спрямо И.Л.В. ЕГН ********** *** по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.79 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД , че същия дължи на
И.И.В. ЕГН **********
гр.София разликата над
750 лева до сумата от 2000 лева неплатена
част от цена по договор
за прехвърляне на дружествен дял от 14.01.2013 г ; както разликата над 241,94 лева до сумата от 645,16 лева неустойка по
чл.3 от посочения договор ; ведно със законната лихва от 27.08.2015 г до
окончателното заплащане на сумите ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 16.01.2015 г по ч.гр.д.№71422/14 г на СРС , 26 състав ; както и в частта , в която И.Л.В. е
осъден да заплати на И.И.В. сумата от 300,65 лева разноски пред СРС и сумата
от 101,04 лева разноски в
заповедното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на И.И.В. ЕГН ********** гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.79 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД , в частта , да бъде признато
за установено , че И.Л.В. ЕГН ********** *** дължи на И.И.В. ЕГН ********** гр.София разликата над 750 лева до сумата от
2000 лева неплатена част от цена по договор за прехвърляне на
дружествен дял от 14.01.2013 г ; както и разликата
над 241,94 лева до сумата от 645,16 лева неустойка по чл.3 от посочения
договор ; ведно със законната лихва от 27.08.2015 г до окончателното заплащане
на сумите ; които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.01.2015 г по ч.гр.д.№71422/14 г на СРС , 26 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в останалата обжалвана част , в която е признато за установено по исковете
на И.И.В. ЕГН ********** гр.София , че И.Л.В. ЕГН ********** *** дължи на И.И. сумата от 750 лева неплатена част
от цена по договор за
прехвърляне на дружествен дял от 14.01.2013 г ; сумата от 241,94 лева ; ведно със законната лихва от 27.08.2015 г до
окончателното заплащане на сумите ; които суми е издадена
заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 16.01.2015 г по ч.гр.д.№71422/14 г на СРС , 26 състав ; както и И.И.В. ЕГН **********
гр.София е осъден да заплати на И.Л.В. ЕГН ********** *** сумата от 890,32 лева разноски пред СРС и сумата
от 519,35 лева разноски в
заповедното производство .
ОСЪЖДА И.И.В. ЕГН ********** гр.София да заплати на И.Л.В. ЕГН ********** *** сумата от 40,62 лева
деловодни разноски пред СГС и допълнително още 156,07 лева деловодни
разноски пред СРС и в заповедното производство .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.