№ 211
гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201613 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. М., с номер от регистъра на НАП
**********, с адрес гр.П. ул. „Р.“ № против Наказателно постановление №
795455-F789418 от 05.11.2024г. на Директора на Офис Благоевград при ТД на
НАП-София, с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.50, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при особено съществено нарушение
на процесуалните правила по ЗАНН, както и че са налице нарушения на
приложението на чл.34 от ЗАНН, а именно акт за установяване на
административно нарушение е съставен след изтичането на 3-месечния срок
от откриване на нарушителя. Иска се от съда, да постанови решение с което да
отмени обжалваното наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не ангажира
процесуален представител, не прави доказателствени искания и не изразява
становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З. оспорва жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление и излага
становище по същество, с което моли съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
1
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На свидетелките Й. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите и
Н. Й. М. на длъжност старши инспектор по приходите, двете в ТД на НАП –
Варна, офис Шумен било възложено с нарочна заповед да извършат ревизия
на чуждия гражданин С. Г. М. с идентификационен номер за ФЛ №
********** на територията на ТД на НАП – София, като обхватът на
ревизията бил: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
След извършване на ревизията, резултатите от която се обективирани в
Ревизионен доклад № Р-22000122006945-092-001 от 08.08.2024г. /л. 11-23 от
делото/, като било установено, че С. Г. М. притежава недвижими имоти в
Република Гърция, а именно:
- 6 недвижими имота /сгради и терени/, четири от които се намират в
Кардица и представляват сгради, съответно по 36 кв.м., 34 кв.м., 38,3 кв.м. и
130,80 кв.м., един терен в Кампомирини с площ 819,21 кв.м. /37,5 % на
съсобственост/ и един терен в Кератея с площ 295,20 кв.м. /50 %
съсобственост/;
- Един поземлен имот с идентификационен номер № 00744789884 в
Община Кардица – напоявана земя 2500 кв.м. с едногодишни култури. Имота е
50 % съсобственост на ревизираното лице С. М., не е електроснабден.
Съгласно чл.52 ал.2 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да
подават годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за притежаваните
акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена
база и недвижима собственост в чужбина, дори когато за тях са налице
условията на чл.52 ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно които лицата нямат задължение за
подаване на декларация. Проверяващите приели, че данъчното
законодателство и в частност ЗДДФЛ не дефинират понятието „недвижима
собственост в чужбина“, поради което следва да се има предвид общоприетия
смисъл на това понятие. Най-общо, това може да бъде всякакъв вид
недвижимо имущество в чужбина, което е собственост на местно в Република
България физическо лице. Местните физически лица за притежаваната
недвижима собственост в чужбина следва да попълват ежегодно Приложение
№ 8 образец 2081 за притежавани акции, дялови участия в дружества, място
на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина,
което е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
За целта се попълва Част IIнедвижимо имущество в съответната държава,
адрес, дата и година на придобиване. За 2022 г. С. М. не е подал ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ. Тъй като лицето не е декларирало в законоустановения срок
притежаваните недвижими имоти в чужбина е нарушил разпоредбата на чл.52
ал.2 от ЗДДФЛ, като нарушението е извършено на 02.05.2023г. в гр.П., ул. „Р.“
№. За 2023 г. С. М. също не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Тъй като лицето
не е декларирало в законоустановения срок притежаваните недвижими имоти
в чужбина е нарушил разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗДДФЛ, като нарушението
е извършено на 30.04.2024г. в гр.П., ул. „Р.“ №. Във връзка с констатираното
нарушение на С. Г. М. била връчена Покана за явяването му пред
2
проверяващите за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение № 22000122006945-999-003 от 20.08.2024г., но лицето не се явило,
поради което акта бил съставен в негово отсъставие на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН. Тъй като проверяващите приели, че в случая се касае за осъществено
административно нарушение по чл.50 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ, актосъставителката
Н. Й. М. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна,
офис Шумен, в присъствието на свидетелката по установяване на
нарушението и съставяне на акта Й. Р. К., на 24.09.2024г., в отсъствие на
нарушителя С. Г. М., в служебното си помещение в гр.Шумен съставила Акта
за установяване на административно нарушение № F789418 от 24.09.2024г.
Актът е връчен на жалбоподателя с Разписка лично, срещу подпис на
09.10.2024г., който не направил възражения и не отразил обяснения по същия.
Въз основа на така съставения акта, на 05.11.2024 година, Директора на офис
Благоевград при ТД на НАП-София, оправомощена със Заповед на ИД на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. издала
атакуваното Наказателно постановление (НП) № 795455-F789418 от
05.11.2024г, с което за административно нарушение по чл.50 ал.1 т.4 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, на основание чл.80
ал.1 от ЗДДФЛ наложил на С. Г. М. административно наказание “Глоба” в
размер на 100.00 (сто) лева. НП е връчено на жалбоподателя лично и с
разписка срещу подпис на 02.12.2024 година, като в законоустановения срок,
на 11.12.2024г. е постъпила пред административнонакзващия орган и
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 26085 от 11.12.2024г.
По делото е приложена заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.,
удостоверяваща материалната компетентност на административнонаказващия
орган да издава НП.
По делото е разпитан и свидетеля К. З., на когото е било възложено
връчването на наказателното постановление, като същият сочи, че
задълженото лице е владеел български език писмено и говоримо, прочел е
наказателното постановление и го е получил лично срещу подпис.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Н. М. и свидетеля по акта Й. К., които сочат че извършили
проверка на жалбоподателя и констатациите отразили в ревизионен акт. Сочат,
че акта е съставен гр.Шумен, след връчване на покана. Свидетелките изцяло
поддържат изложените в акта констатации.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти, подкрепят се от
писмените такива и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
3
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок (на 11.12.2024г.) от връчване на НП (на 02.12.2024г.), поради което
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
НП е издадено в съответствие с изискванията на закона и от компетентен
орган, видно от заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като ясно, точно и конкретно е посочено, че се касае за едно административно
нарушение, квалифицирано по чл.50 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ. В действителност в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, е посочен
фактически състав на две идентични административни нарушения, с посочена
дата на извършване съответно на 02.05.2023г. и на 30.04.2024г. Съгласно
разпоредбата на чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН, не се образуват
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по
Изборния кодекс, Закона за политическите партии, закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за
секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби
с финансови инструменти, Закона за дейностите на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране,
част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ – две години. В настоящия казус, доколкото се
касае за данъчно нарушение, то не следва да се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението.
Като се съобрази, че двете изпълнителни деяния на нарушенията по чл.50 ал.1
т.4 от ЗДДФЛ са установени от проверяващите при извършена ревизия на
жалбоподателя, за която е съставен и ревизионен доклад от 08.08.2024г., то
като именно тази дата следва да бъде приета, като момента в който тези
деяния са установени, като АУАН за същите е съставен на 24.09.2024г., или
именно в тримесечният срок по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН, считано от откриване
на нарушението. Аналогично към момента на съставяне на акт – 24.09.2024г.,
не са били изтекли две години, както считано от 02.05.2023г., така и от
30.04.2024г., т.е от момента в който е осъществено всяко едно от двете деяния,
което сочи на извод, че в случая както актосъставителя, така и санкционния
орган е съобразил правилно давностните срокове по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН,
като неприложими в настоящия казус. Не са налице формални предпоставки
4
за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. По изложените съображения, съдът отхвърли
възраженията на жалбоподателя, като неоснователни и недоказани.
Деянията осъществени чрез бездействие от жалбоподателя
представляват административно нарушение и правилно са квалифицирани от
административно наказващия орган като нарушение по чл.50, ал.1, т.4 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че жалбоподателя С. Г. М. с поведението си е нарушил
двукратно посочената разпоредба, както от обективна, така и от субективна
страна. Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска
дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, което съгласно
чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ следва да стане от 10 януари до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода. От обективна страна
жалбоподателят С. Г. М. не е подал въпросната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
в указанията от закона срок за календарната 2022г., за която срока за подаване
на тази декларация е изтекъл на 02.05.2023г., предвид обстоятелството, че
30.04.2023г. е почивен ден – неделя и последният възможен срок за подаване е
бил 01.05.2023г., както и за календарната 2023г. законовият срок за подаване
на тази декларация е бил 30.04.2024г. Имено по този начин, чрез бездействия
същият е допуснал виновно осъществяване на административно нарушение
по чл.50, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, поради което съдът намира разглежданото
административно нарушение за установено и доказано от обективна страна.
От субективна страна, С. Г. М. е осъществил състава на това
административно нарушение виновно, тъй като същият като
данъчнозадължено местно лице, притежаващо акции недвижима собственост
в чужбина е бил наясно, че следва да подаде декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
календарната 2022г. до 02.05.2023г. и за календарната 2023г. до 30.04.2024г. и
е бил длъжен да предвиди, че с неизпълнението на тези си задължения
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а
именно да подаде в ТД на НАП декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в съответния
законоустановен и да предвиди обществено опасните последици от тези си
действия (бездействие).
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ административнонаказващият орган е
санкционирал С. Г. М. с административно наказание “Глоба” в размер на
100.00 лева. Съгласно посочения законов текст, лице, което не подаде в срок
данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. При
определяне размера на административното наказание по отношение на
5
извършеното нарушение, съдът намира, че административнонаказващият
орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наказващият орган
правилно е съобразил, че нарушението е формално и единствено релевантен е
фактът на подаване или неподаване в срок на декларацията по ЗДДФЛ, като
наред с това е съобразил също, че се касае за физическо лице, което е
осъществявало състав на това разглеждано нарушение на два пъти, за две
последователни години – през 2023г. за календарната 2022г. и през 2024г. за
календарната 2023г. Право на административнонаказващият орган е да
прецени дали да санкционира всяко едно от установените две деяния като
отделни нарушения или да приеме, че се касае за едно продължавано
нарушение и наложи законоустановеното по вид наказание, съобразно
тежестта на нарушението. Съдът намира, че в случая правилно
административнонаказващият орган е наложил установено по вид и размер
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, като същото е съобразено с
изискванията на чл.27 от ЗАНН. По така изложените съображения съдът
счита, че наказание и в такъв размер, ще осъществи в случая целите на
административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 във връзка с ал.9 от
ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 795455-
F789418/05.11.2024 г. на Директора на Офис Благоевград при ТД на НАП-
София, с което на С. Г. М., с номер от регистъра на НАП **********, с адрес
гр.П. ул. „Р.“ № за административно нарушение по чл.50, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ,
на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
съд - Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6