Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 09.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 16.06.2021г. /Шестнадесети
юни, две хиляди и двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия:
Галя Петрешкова-Ставарова
при секретаря Капка Качева като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 340 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдебното производство по гражданско дело №
340/2020г. по описа на КРС е образувано
по повод депозирана искова молба на Д.Б.К. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник-адвокат М.К., ВрАК със служебен адрес ***
против „Ч.Е.Б.” АД със седалище и адрес на управление ***, Бенч
Марк Бизнес Център, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че К. не дължи сумата от 3158,52 лева.
Препис от исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на
чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска и излага подробни съображения. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В писмения си отговор ответникът „Ч.Е.Б." АД на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК моли да бъде привлечени в настоящото
производство и конституирани като трето лице-помагач наследниците на Цветан
Тодоров Я.. Правния си интерес за привличане на наследниците на Я. като трето
лице помагач ответникът е извел от обстоятелството, че в молба до съда ищецът е
направил изявление, че Я. е бил обитател на имота, където е консумирана
незаплатената ел.енергия. От това следвало, че след като Цветан Я., а след неговата
смърт – неговите наследници са обитавали имота и са потребявали
ел.енергия то те дължат заплащане на сумите за нея по силата на чл. 59 от ЗЗД.
С определение в
закрито заседание на 14.08.2020г. съдът
е конституирал на страната на ответника „Ч.Е.Б.” АД като трети лица помагачи А.Ц.Я.
с ЕГН **********,***, Т.Л.Д. с ЕГН ********** *** и М.Л.З. с ЕГН ********** ***.
Страните са редовно призовани по делото.
За ищеца Д.Б.К. с ЕГН **********,***, се явява адв. М.К. ***, който поддържа иска, като моли да бъде
уважен и бъдат присъдени сторените разноски съобразно приложеният списък по чл.
80 ГПК. Съображенията си излага в писмена защита.
Ответникът
се представлява от ю.к. С.Т. редовно упълномощен, който оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Трето лице помагач А.Ц.Я.-
Редовно призован, явява се лично.
Трето лице помагач Т.Л.Д. –
Редовно призована, явява се лично.
Трето лице помагач М.Л.З.-
редовно призован, явява се лично и с адв. Плешоева, редовно упълномощена да го представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
С този иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи цитираните
суми, поради което в тежест на ответното дружество е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право.
Основният спорен момент се свежда
до това дали страните по делото са в облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия в дома му
и
дължи заплащане на стойността на потребената такава
от негова страна. В тежест на ответника да докаже това си твърдение.
За наличието, респ. липсата на
облигационна връзка между страните и дали ищецът има качеството на клиент на
ответното дружество, в хода на съдебното дирене от събраните гласни
доказателства по категоричен начин се установи, че ищецът Д.Б.К. никога не е живял в процесния имот на адрес с.Рогозен, ул."Балканска” № 9.
Установи се, че на
ул."Балканска” № 7 има недвижим имот - къща, собственост на родителите на
ищеца, които от много отдавна не живеят на този адрес, а в дома на брата на
ищеца на същата улица в с. Рогозен, на № 14.
От събраните гласни доказателства
се установява, че ищецът повече от 20 години живее в с.Рогозен, на адрес ул.
Христо Ботев № 33.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели бе установено, че процесния имот, находящ се на адрес с.Рогозен, ул.“Балканска” № 9 е бил
собственост на покойния Цветан Тодоров Я., бивш жител ***, който е обитавал
този имот до смъртта си, която е настъпила преди 2-3 години. Ищецът не е имал
никакви облигационни отношения със собственика на процесния
имот относно този имот. Това се потвърди и от свидетелите на третата
страна-помагач.
При
така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият
състав, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК - отрицателен установителен
иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност на
изразходвана от него ел.енергия, поради което и доказателствената
тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника.
Той следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през
посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия,
единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и
начина на начисляването й.
В случая, съгласно чл.92 от ЗЕ
страни по сделката с електрическа
енергия в този случай са дружеството
краен снабдител с ел.енергия (т.2 от посочения текст на ЗЕ) и краен клиент
(т.4).:
Безспорно е, че ответното
дружество е доставчик (краен снабдител)
на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в
която се намира обектът, за който се отнася вземането, респ. съгласно чл. 97 от
Закона за енергетиката тези правоотношения са при регулирани цени от Комисия за
енергийно и водно регулиране / преди ДКЕВР/ .
Съгласно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не
са договорили различни условия от общите. По делото няма доказателства, че
между страните има постигнати договорености за условия, различни от посочените
Общи условия, съобразно разпоредбите на чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, поради
което съдът приема, че същите са приложими в отношенията между страните по
делото- предвид и липсата на писмен договор, за наличието на какъвто липсват
данни и твърдения.
При анализа на визираните
разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, каквато възможност съществува само факултативно, което е видно и от
разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ. Следователно отношенията между страните
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството „клиент“. Това качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27г
от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката – „краен клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване.
Не се спори, че доставената
електроенергия е такава за битови нужди. Затова същевременно ищецът следва да
има качеството на битов потребител(клиент)
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители
ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените
към мрежата имоти.
Качеството „потребител“ е
дефинирано в чл. 4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД и е свързано с притежаването на правото на
собственост или на ограничено вещно право върху даден имот, тъй като съгласно
разпоредбата потребител на електрическа енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на съответното право на ползване на
електрифицирания имот.
В тежест на търговското дружество
в случая е да докаже, че за процесния период насрещната страна по делото Д.Б.К. е бил клиент, на когото е доставяна за
битови нужди електрическа енергия от дружеството и че същото му е доставило електрическа енергия
именно за посочения електроснабден обект, находящ се в с.Рогозен, ул."Балканска”№ 9.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че по отношение на ищеца липсва качеството „клиент” по
смисъла на закона и Общите условия – при липсата на право на собственост върху
обекта, друго право (на ползване), в т.ч. дори
и фактическо такова, респ. не се установява и собственикът да е
представил изрично писмено съгласие пред продавача - респ. по
реда, предвиден в чл.4,ал.3 от ОУ друго лице да бъде потребител на ел.енергия за обекта, и то за определен срок, съвпадащ с исковия
период.
Доколкото въпросът относно
материално-правната легитимация е бил спорен, при което качеството „потребител”
обуславя персоналния състав на облигационното правоотношение с предмет доставка
на електрическа енергия в случая - за битов клиент, и изложените изводи по
приетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че между страните няма валидно учредено
договорно правоотношение в рамките на исковия период, като правопораждащ
вземането на търговското дружество юридически факт, което вземане се отрича от
ищеца.
Тежестта на доказване при този иск е на
ответника по делото, при условията на пълно и главно доказване, което съдът
изрично му е указал.
При това положение, съдът намира,
че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
И двете страни претендират
разноски.
От пълномощника на третото лице
помагач М.Л.З., адв. С. Плешоева
е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същата претендира
направените от З. разноски по делото в размер на 500.00лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Тъй като на третото лице – помагач, на основание чл.
78, ал. 10 от ГПК, не се присъждат разноски, искането му следва да се остави
без уважение.
Предвид изхода от спора,
ответникът ще следва да понесе направените от ищеца разноски пред тази
инстанция, съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК, в размер на 755.96 лева,
от които 155,96лв. – държавна такса, и 600 лв. адвокатски хонорар .
Мотивиран
от горните съображения и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Ч.Е.Б." АД с ЕИК: *********, че Д.Б.К. с ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ сума в общ размер на 2954.45
лева, в т. ч. главница 2672.55 лева, лихви 281.90 лева, за периода 31.01.2007г.
до 27.12.2019г. Задължението
на абонат с клиентски номер 300237247445, за обект на адрес с. Рогозен,
ул.”Балканска” №9,
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б." АД с ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.К., ЕГН **********,***, в размер на 755.96 лева, от които 155,96лв. –
държавна такса, и 600 лв. адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от пълномощника на третото лице помагач М.Л.З.,
адв. С. Плешоева, за
направените от З. разноски по делото в размер на 500.00лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните за
обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: