РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
5674 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49
от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от К.И.Б.
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД срещу Б.Н.Т.със
седалище и адрес на управление в гр. София. Ищецът твърди, че на 11.04.2014г. в 08.20ч. в предаването „Д.З.“ председателят
на УС на У.К.Б.АД и председател на Съюза на банкерите в България Л.К.Х.е
направил изявление, че икономиката на РБългария не
работи достатъчно и затова гражданите не могат да си позволят вземането на
кредити при пазарни условия. Тъй като ищецът е счел това изявление за неистина,
на 11.04.2014г. е поискал право на отговор от ответника, в което да опровергае
твърдението на Х.и да заяви, че ние, гражданите на РБългария
не можем да си позволим вземането на кредити при пазарни условия, тъй като
икономиката на РБългария не функционира при пазарни
условия - обстоятелство наложено от банките чрез поддържане на действието на
валутен борд в РБългария в продължение на 17
години. На 16.04.2014г. ищецът получил
отказ от ответника да му предостави право на отговор. Ищецът твърди, че по този
начин ответникът упражнява цензура и дискриминация спрямо него. Сочи, че
отказът на ответника да му даде право на отговор е накърнил достойнството му и
му е нанесъл морални вреди. Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7,5
милиона лева.
Ответникът Б.Н.Т./БНТ/ оспорва
предявения иск по основание и по размер. Сочи, че цитираните изявления на Х.не
се отнасят до ищеца и той не е засегнато от тях лице. Счита, че за да възникне
право на отговор по чл.18 от ЗРТ е необходимо лицето да е конкретно, лично и
обективно засегнато от предаването.Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази представените от
страните доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 11.04.2014г.
в предаването „Д.З.“, излъчено по БНТ е гостувал Л.Х., който е заявил „
икономиката на РБългария не работи достатъчно и затова
гражданите не могат да си позволят вземането на кредити при пазарни условия“.
Още същия ден , 11.04.2014г., в 13,44ч. ищецът
е изпратил с препоръчана поща до ответника писмено искане по чл.18 от ЗРТ -
право на отговор. В искането е посочил, че твърдението на Х.е невярно, като
ищецът твърди, че гражданите на РБългария не могат да
си позволят взимането на кредити при пазарни условия , тъй като икономиката на
страната не функционира поради поддържането в продължение на 17 години валутен
борд. Посочил е, че България е единствената държава в ЕС с валутен борд, че
само банките имат полза от него, тъй като раздадените от тях кредити не
променят цената си в евро и им позволява да изнасят от страната печалбите си в
евро. Посочил е, че Л.Х.е наложил неправомерни и недобросъвестни практики в
ръководената от него банка, както и че ищецът е завел дело срещу У.К.Б.за
нанесени вреди. Приложил е челната
страница от исковата молба срещу банката, както и съобщение по образуваното по
нея гражданско дело.
На 16.04.2014г. ответникът е уведомил
ищеца по електронна поща на посочения в искането за право на отговор електронен
адрес, че няма да му бъде представено право на отговор поради липса на законови
основания за това – ищецът не е засегнат в предаването. Посочено е, че изявлението на Л.Х.представлява
лично негово мнение за икономическото
положение в страната и не е насочено към
ищеца като физическо лице.
На 23.04.2014г. ищецът е депозирал
настоящата искова молба против ответника в съда. Към нея е приложил писмени
документи във връзка с водени срещу У.К.Б.и срещу Л.Х.граждански дела.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения
иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно
деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца,
причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите. Ищецът твърди, че служител на ответника неправомерно и противоправно му е отказал право на отговор, в резултат на
което ищецът се е почувствал обиден и дискриминиран, а достойнството му било
накърнено.
За да се установи, че служител при
ответника е действал противоправно, на първо място
следва да се прецени дали ищецът е имал право на отговор. Защото ако е имал, то
тогава отказът да му бъде предоставено право на отговор ще бъде противоправно действие.
Условията за предоставяне на медийни
услуги са уредени в Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Ответникът е
доставчик на линейни медийни услуги и дейността му се регулира от този закон.
Съгласно чл.18 от ЗРТ лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни
медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат
право на отговор.
ЗРТ не дефинира кои лица са засегнати, респ. имат право на отговор, като е оставил явно отговора на този въпрос да се даде в съдебната практика. ВКС е отклонил произнасяне по този въпрос /така определение № 241 от 17.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1994/2016 г., IV г. о., ГК/. При липса на дефиниция в националното ни право, съдът следва да провери дали международното или европейското право не уреждат този въпрос. Правото на отговор е уредено в Европейската конвенция за трансгранична телевизия от 5 май 1989 на Съвета на Европа /ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 4.12.1997 г. - ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г. , в сила от 1.07.1999 г. /. Право на отговор – чл.8 „ Всяка предаваща страна осигурява възможността за всяко физическо или юридическо лице, независимо от неговата националност или местожителство (седалище), да упражни право на отговор или да прибегне до други сравними правни или административни средства по отношение на програмите, предавани или препредавани от лица или с помощта на технически средства под нейна юрисдикция по смисъла на чл. 3“. Конвенцията също като ЗРТ дава много обща формулировка на правото на отговор. В Обяснителния доклад към Конвенцията /от 5.05.1989г., одобрен от Постоянния комитет по трансгранична телевизия към Конвенцията и задължителен при тълкуване на Конвенцията на основание чл.32 от Виенската конвенция за правото на договорите, също ратифицирана от България, в сила от 21.05.1987г./ обаче е посочено какво е тълкуването и разбирането на чл.8 – правото на отговор по см. на Конвенцията е възможността всяко физическо или юридическо лице да поправи неверни факти или информация, в случаи когато такива факти или информация го засягат или застрашават негови легитимни права /особено по отношение на неговото достойнство, чест или репутация/. Въпреки, че обхватът на Конвенцията са трансграничните предавания, то с оглед принципа на еднаквото третиране на гражданите следва да се прилага и за националните предавания. Разбирането, че право на отговор има засегнато от невярна информация лице е изразено и в Препоръка (2004)16 на Комитета на министрите към държавите-членки относно правото на отговор в новата медийна среда (приета от Комитета на министрите на 15 декември 2004) - На всяко физическо или юридическо лице независимо от националността или адреса трябва да бъде осигурено право на отговор или равносилно възмездително средство, даващо възможност да се реагира на всяка информация в медиите, която представя неверни факти за него и засяга негови лични права. Предвидени са и изключения, при които може да се откаже право на отговор между които и „ако съответното лице не може да докаже съществуването на легитимен интерес“. На плоскост европейско право, което е също част от националното ни право, правото на отговор е уредено още в Директива 98/552, която е изменена с последващи директиви /но не в частта на правото на отговор/, последната от които е Директива 2010/13/ЕС от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги). Въпреки че е влязла в сила през 2010г., Директива 2010/13/ЕС е транспонирана във вътрешното ни право едва през 2017г. Но независимо от това, и двете Директиви - Директива 98/552 и Директива 2010/13/ЕС, в чл.23 и чл.28, съответно, съдържат идентичен текст във връзка с правото на отговор:
„1. Без да се засягат други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното или наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността, чиито законни права, в частност репутацията и доброто му име, са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаване, трябва да има право на отговор или на еквивалентни мерки. Държавите-членки гарантират, че ефективното упражняване на правото на отговор или на еквивалентни мерки не е възпрепятствано от необосновани изисквания или условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок, последващ конкретното искане и във време и по начин, подходящи за предаването, за което се отнася искането.
2. Правото на отговор или равностойните средства за правна защита се отнасят за всички излъчващи оператори, които се намират под юрисдикцията на всяка държава-членка.
3. Държавите-членки предприемат необходимото, за да въведат правото на отговор или равностойните средства за правна защита и да определят реда за тяхното упражняване. В частност, те осигуряват достатъчен период от време и такъв ред, че правото на отговор или равностойните средства за правна защита да могат да бъдат упражнявани по подходящ начин от физически или юридически лица с местожителство в други държави-членки.
4. Молбата за упражняване правото на отговор или на равностойните средства за правна защита може да бъде отхвърлена, ако подобен отговор е неоправдан съгласно условията в параграф 1, ако би включил наказателен акт, ако би направил предаващия оператор обект на търсене на гражданска отговорност или ако би нарушил правилата на общественото приличие.
5. Предвиждат се процедури, които да уреждат реда, по който споровете относно упражняването правото на отговор или равностойните средства за правна защита могат да бъдат разглеждани пред съда“.
Прегледът на законодателството по-горе ясно сочи, че право на отговор има лице, което е пряко засегнато от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаване. И когато случая не е такъв, молбата за упражняване на правото на отговор може да бъде отхвърлена.
Прилагайки това разбиране на законодателя към настоящия случай, съдът счита, че ищецът не е бил пряко засегнат от твърдението на Л.Х., че „икономиката на РБългария не работи достатъчно и затова гражданите не могат да си позволят вземането на кредити при пазарни условия“. Ищецът щеше да бъде пряко засегнат ако Х.го беше посочил поименно или по друг подразбиращ се че касае ищеца начин като гражданин, който не може да си позволи вземането на кредит при пазарни условия или нещо в този смисъл. Ищецът има свое лично отношение към Х.във връзка с твърдяна неправомерна банкова трансакция през 2009г. от банковата карта на неговата съпруга, за което той е завел дела срещу банката и лично срещу Х.. Това лично отношение, което обяснява и критичността на ищеца към всяко изявление на управителя на Уникредит Булбанк, не формира обаче негов легитимен интерес да реагира на такова общо изявление. Ако разбирането на законодателя е било да гарантира право на отговор на всеки, който по някакъв начин се чувства засегнат от изявления на различни лица, предадени по телевизията, то тогава телевизионното време не би било достатъчно за изпълнение на основните функции на телевизията - предоставянето на аудио-визуални предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост /така в ЗРТ/. Тук съдът няма да се спира на правото на свобода на словото на самия Х.и правото му на свобода да изразява мнение, тъй като това не е релевантно към правния спор.
Естествено възниква и въпроса дали отказа на право на отговор не нарушава правата на ищеца по чл.10 от ЕКПЧ – свобода на изразяване на мнението. Практиката на Европейския съд по правата на човека ясно показва, че според Съда чл.10 не дава свобода на форум – свобода за упражняване на правото на изразяване на мнение, вкл. и право на достъп до медии, за да се изрази мнение. Изключение е възможно в конкретни случаи, ако темата е от значим обществен интерес. В искането си за право на отговор ищецът е посочил, че изявлението на Х.не е вярно, тъй като икономиката на страната не функционира поради поддържане на валутен борд в страната, който е единствено в интерес на банките, както и че е увреден лично от Л.Х., поради налаганите от него в У.К.Б.неправомерни и недобросъвестни практики, за което е завел гражданско дело. Това изявление, което ищецът е искал да отправи в право на отговор, въпреки че съдържа конкретна лична информация досежно водено от ищеца дело срещу Уникредит Булбанк, съдържа и тема от значим обществен интерес касаеща валутния борд и необходимостта да продължава да действа в България. Тази тема е актуална и се повдига периодично в публичното пространство. Темата за валутния борд обаче не е повдигната от Л.Х.в предаването „Д.З.“. Ето защо и твърдението на ищеца, че икономиката на страната не работи поради наложения валутен борд не може да се приеме като критика, която служи като част от обществен дебат. Формулираното изявление в правото на отговор не носи като цел повдигане или поддържане на дебат по темата. Освен чрез достъп до медии, ищецът е имал и друг начин да сподели с обществото разбирането си за отпадане на валутния борд или за неблагоприятните последици от съществуването му. Наличието на алтернативни средства за изразяване на мнение в страната /чрез социалните мрежи, създаване на личен блог в интернет пространството, разпространяване на листовки, подписки, сдружаване и др./ не е ограничило ищеца да заяви становището си по изявлението на Л.Х..
Въпросът с дискриминацията е поставен от ищеца на плоскостта защо БНТ дава форум на Л.Х., а е отказала форум на ищеца. Това оплакване не касае обаче отказът на телевизията да предостави на ищеца право на отговор /за дискриминация можем да говорим ако на друго лице е предоставено право на отговор, а на ищеца при същите условия е отказан такъв/ , а по-скоро политиката на телевизията кого да покани за гост в предаванията си. В тази политика съдът не може да се меси директно.
Съдът не установи ответникът неправомерно да е причинил вреда на ищеца чрез свой служител, като не му е предоставил право на отговор. Ищецът не е от кръга лица с правно защитим интерес , директно засегнат от изявлението на Л.Х., поради което ответникът не е имал задължение да му предостави форум да опровергае невярно изнесена за него информация или такава, която е накърнила неговото име, чест и/или достойнство.
Претенции за разноски страните нямат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.Б., ЕГН ********** против Б.Н.Т.– гр.София, ул.“-****** с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 500 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди търпени в резултат на неправомерен отказ на право на отговор на изявление на Л.К.Х., направено на 11.04.2014г. в предаването в „Д.З.“.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: