Решение по дело №2180/2019 на Районен съд - Асеновград

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 №                                                  гр. Асеновград,  11.01.2021г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.  с-в в публично заседание на  тринадесети октомври  две хиляди и двадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА  като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2180 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

           

             Предявени искове  с правно снование  чл.   422 ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД.

          

             Агенция за събиране на вземания , със седалище и адрес на управление гр. София,   бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25   моли да бъде   постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му по отношение на  С.Е.М., с постоянен адрес ***  в размер на  1310,25лв главница, 343,48лв договорна лихва дължима за  периода от 16.06.2018г  до 11.01.2019г, 78,24лв обезщетение за забава, дължима за периода от 16.06.2018г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда и да бъде осъден ответникът да заплати направените в заповедното производство разноски. Евентуално, в случай че не бъде уважен първоначално заявеният иск, да бъде осъден ответникът да заплати 1310,25лв главница, 343,48лв договорна лихва дължима за  периода от 16.06.2018г  до 11.01.2019г, 78,24лв обезщетение за забава, дължима за периода от 16.06.2018г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда.  Твърди, че  на 16.03.2018г е сключен Договор за стоков кредит № 338204 между БАНКА ДСК ЕАД - кредитодател и ответника – кредитополучател, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1430,65лв, от които 1299лв стойност на избрана стока, и 131,65лв застраховка Стандарт +, която сума ответникът се е задлжил да върне на 18 броя месечни погасителни вноски, с краен срок за издължаване – 16.09.2019г.  Длъжникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 22.02.2019г, а кредиторът  е продал  на ищеца вземането си към кредитополучателя по силата на Допълнително споразумение от 11.01.2019г към Рамков договор за продажба и  прехвърляне на вземания от 11.04.2018г.    За вземането си ищецът  се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 1397/2019г на АРС.  Представя писмени доказателства.

               Ответникът чрез назначения му особен предсавител адв. А., оспорва иска. Твърди, че при подписване на Договора за стоков кредит не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1 от ЗПК, доколкото размера на шрифта с който е изписан текста на подписания договор, приложенията към него и ОУ е в по- малък размер от 12, каквото е изискването на цитираната разпоредба. На това основание прави възражение за недействителност на договора. Сочи, че разпоредбата на чл. 10 ал 1 от ЗПК въвежда изисквания за формата и съдържанието на договора, визираната разпоредба е от императивен характер и страните са длъжни да се съобразяват с нея, е неспазването на тези предписания води до недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Оспорва предявените искове по размер.

               Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:  НА 16.03.2018г между БАНКА ДСК ЕАД гр София  - кредитор и С.Е.М. *** - кредитополучател е сключен договор за стоков кредит № 338204, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1430,65лв, формирана от цената на закупуван  телевизор PANASONIC 55EX610  брой 1- 1299лв,  ведно с начислените лихви и застрахователна премия, със срок за издължаване на кредита 18 месеца, считано от датата на неговото усвояване, съгласно погасителен план, при договорен ГЛП  от 40,16% и ГПР в размер на 48,44%. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е изплатил на търговеца фактурната стойност на стоката. На 11.04.2018г между БАНКА ДСК ЕАД гр София  - продавач и Агенция за събиране на вземания ЕАД гр София - купувач е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания,  с предмет на договора - вземанията на продавача, произтичащи от просрочените стокови кредити на физически лица, за което продавачът ежемесечно формира измеримо портфолио от стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210дни, и не се погасяват надлежно.  С допълнително споразумение от 11.01.2019г е договорен начинът на изчисляване на покупната цена на вземанията, посочени в приемо предавателен протокол. Продавачът  е потвърдил  на основание мл. 99 ал.3 ЗЗД издършената цесия, и е упълномощил купувача да уведоми от името на продавача всички длъжници по вземанията по кредити които банката е цедирала с допълнително споразумение от 11.01.2019г(л.46). Ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне с уведомително писмо от 18.02.2019г, получено  на 21.08.2019г съгласно отбелязването в представенитото и приложено  по делото на л. 48 известие за доставяне. Горното се установи от представените и приети по делото, неоспорени от страните:  Договор за стоков кредит от 16.03.2018г, ведно с погасителен план към него и ОУ, съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, сертификат на застраховано лице и ОУ,  искане за стоков кредит, декларация, уведомително писмо, касов бон от 16.03.2018г, рамков договор за покупко продажба на вземания от 11.04.2018г,  допълнително споразумение към него о 11.01.2019г, потвърждение по чл. 99 ал.3 ЗЗД, приемо предавателен протокол л.43-45вкл,    уведомително писмо ведно с известие за доставяне.

               Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД – главен  иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1397/2019г по описа на АРС, както и  евентуално заявен осъдителен  по чл. 79, 86, 99 ЗЗД за сумите за които е издадена заповед за изпълнение по ч гр д 1397/2019г.  От приложеното в настоящото производство  ч.гр.д. 1397/2019г се установява, че   установителният иск е допустим,   като   предявен  от взискателя в законоустановения срок, и поради това осъдителният иск се явява недопустим, при липса на интерес. Поради това производството в частта касателно заявения осъдителен иск ще се прекрати.

              Разгледан по същество.    В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че   има вземане към ответника на основание  валиден договор за прехвърляне на вземания,  размера на претенциите си, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства(неоспорени от страните), че между БАНКА ДСК ЕАД и ответника е сключен договор за стоков  кредит № 338204 от 16.03.2018г, по силата на който на ответника е отпусната сумата от   1299лв за закупуване на избрана стока, която сума ведно с начислените лихви и застрахователна премия – в общ размер от 143,65лв ответникът е следвало да заплати на кредитора на 18 месечни вноски.  Не е спорно и обстоятелството, че по силата на договор за прехвърляне на вземания  ищецът е придобил вземането на кредитора по договора, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.  Това също се установява от ангажираните писмени доказателства.  Ето защо съдът  намира, че извършеното прехвърляне е породило действие по отношение на длъжника.  Ответникът прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 10 ал.1  от ЗПК -  поради това, че  договорът и приложения към него са изписани на шрифт по-малък от 12.   Текстът на чл. 10 ал.1 ЗПК въвежда изискване договорът за потребителски кредит  да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Ищецът счита, че изискването на цитираната разпоредба  в частта й по отношение размера на шрифта противоречи на  Директива  2008/48/ЕО на ЕП и НА съвета, тъй като  въвежда   непредвидени в директивата изисквания към страните по договора, неизпълненитето на които до значителна санкция за кредитодателя – загубване правото да получи лихви и разноски по кредита.  В Директива  2008/48/ЕО липсват изисквания за шрифта на който е написан договора за кредит, поради което и  не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗПК.  В преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения, като от една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Ето защо съдът намира, че изискването на чл. 10 ал.1 от ЗПК не  въвежда допълнителни изисквания към договора за кредит, а  единствено критерии, поради което и възраженията на ищеца са неоснователни. Съдът намира, че за изследване размера на шрифта не са необходими специални знания по смисъла на чл.195 ГПК. При  визуално сравняване на  текста в представените    Договор за стоков кредит и приложения към него,  се установява че  договорът, общите условия съм него към него са написани на шрифт по-малък от 12. Ето защо съдът намира  договора за кредит  недействителен  по смисъла на чл. 22 ЗПК, като противоречащ на чл. 10 ал.1 от с з . В този случай разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представените по делото писмени доказателства се установява, че чистата стойност на предоставения кредит е в размер на 1299лв – стойността на закупената стока. Поради това следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по Заповед за изпълнение по ч гр д 1397/2019г на АРС в размер на 1299лв главница,  като искът се отхвърли в останалата му част.

              При този изход на делото следва да се разпредели отговорността за разноските в заповедното и настоящото производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 63,48лв, както и разноски в настоящото производство в размер на  399,76лв

               Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

          

               ПРЕКРАТЯВА производството по гр д 2180/2019г по описа на АРС по отношение предявеният от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р Петър Дертлиев“ №  25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева   и Мартин Деспов Деспов  иск за осъждане С.Е.М.  ЕГН **********, с посочен адрес ***  да му заплати сумата от   1310,25(хиляда триста и десет лв двадесет и пет ст)лв главница, 343,48(триста четиридесет и три лв четиридесет и осем ст)лв договорна лихва дължима за  периода от 16.06.2018г  до 11.01.2019г, 78,24(седемдесет и осем лв двадесет и четири ст)лв обезщетение за забава, дължима за периода от 16.06.2018г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда.             

          

           Решението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на     АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р Петър Дертлиев“ №  25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева   и Мартин Деспов Деспов   по отношение на  С.Е.М.  ЕГН **********, с посочен адрес ***    по Заповед за изпълнение издадена по ч гр д 1397/2019г по описа на АРС в размер на  1299(хиляда двеста деветдесет и девет)лв главница,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда -03.07.2019г  КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от   1310,25(хиляда триста и девест лв двадесет и пет ст)лв главница, 343,48(триста четиридесет и три лв четиридесет и осем ст)лв договорна лихва дължима за  периода от 16.06.2018г  до 11.01.2019г, 78,24(седемдесет и осме лв двадесет и четири ст)лв обезщетение за забава, дължима за периода от 16.06.2018г до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г.

            ОСЪЖДА С.Е.М.  ЕГН **********, с посочен адрес ***     да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р Петър Дертлиев“ №  25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Николина Тодорова Станчева   и Мартин Деспов Деспов    разноски по заповедното производство в размер на 63,48(шестдесет и три лв четиридесет и осем ст)лв, както и разноски в настоящото производство в размер на 399,76(триста деветдесет и девет лв седемдесет и шест ст)лв

              

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: