Р Е Ш Е
Н И E
№
242 25.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на
двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Жана Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 568 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на А.И.П. ***, с ЕГН **********, против А.И.В.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и А.М.Й. с адрес ***, ЕГН **********, с искане да бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца
договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №65, том І, рег.№1415, дело
№57/28.02.2013 год. на нотариус Цв.Атанасова, вписан в вх.рег.№2031/28.02.2013
год., акт №158, дело №1030/13 год. на Сл.вп.Бургас, с който А.И.В. продава на А.М.Й.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.614.90.6.7 с предназначение
жилище, с площ от 57,23 кв.м., с прилежащи части 24,19 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата, ведно със склад №6 с площ от 5,12 кв.м., с административен
адрес гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ №27.
В исковата молба се твърди, че на
28.02.2013 год. ищецът сключил договор за заем с ответницата А.В.. Твърди се,
че сключването на договора било предшествано от срещи между страните, на които
ответницата В. уверявала ищеца, че ще започне работа в чужбина и след около 3
години ще му върне парите. Отделно от това ищецът знаел, че ответницата
притежава два недвижими имота в гр.Бургас и бил спокоен, че ако не му върне
сумата, може да се удовлетвори от имуществото ѝ. Ищецът твърди, че
заемната сума е предадена от него и получена от ответницата В. и на 28.02.2013
год. сутринта те сключили писмен договор за заем. От този момент ищецът
придобил качеството на кредитор на първата ответница. Твърди се, че отделно от
това, на 06.01.2015 год. А.В. издала запис на заповед в полза на ищеца, което
още веднъж потвърдило неговото качество на кредитор. Твърди се, че на датата на
сключване на писмения договор за заем, но няколко часа по-късно, А.В.
прехвърлила на втората ответница свой недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.614.90.6.7 , а на 22.04.2014 год. се разпоредила и с другия си имот, като
по този начин останала без имущество. Първата ответница напуснала страната още
след продажбата на първия апартамент и се върнала единствено заради продажбата
на втория си имот. Ищецът твърди, че В. живее в ОАЕ и не се е завръщала повече
от три години.
Ищецът твърди, че
са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, които законът
поставя в чл.135 ал.1 от ЗЗД.
В първото съдебно заседание е направено
уточнение на фактическите твърдения на ищеца за предоставяне на заемната сума,
а именно, че тя е била предадена на първата ответница на части чрез преводи със
системата „Уестърн юнион“, преди, на датата и след сключването на договора за
заем, до достигането на сумата от 26 500 евро, посочена в договора за заем
и записа на заповед, каквато е била договореността между страните.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата
А.Й., с който претенцията се оспорва като неоснователна.
Ответницата заявява, че ищецът няма
качеството на кредитор на А.В. към момента на извършване на покупко-продажбата,
пък и в по-късен момент. Заявява, че договора за заем е недействителен. Оспорва
датата, подписа на първата ответница и съдържанието на договора. Оспорва също и записа на заповед – датата,
подписа на първата ответница и съдържанието му.
Заявява се, че договорът за заем не
доказва, че ищецът има качество на кредитор. Ответницата твърди, че договорът
за заем е реален и се сключва с предаването на парите на заемателя, а в
настоящия случай пари по договора не са били предадени и следва да се приеме,
че договор не е бил сключен. Заявява се, че към 2013 год. вече е бил влязъл в
сила ЗОПБ, тъй че плащане в брой на каквато и да било част от евентуален заем
на сумата от 26 500 евро би било недопустимо. Акцентира се на съдържанието
на договора, според което парите ще бъдат предадени на първата ответница в
бъдеще, докато достигнат посочената сума от 26 500 евро най-късно до
06.01.2015 год. От това ответницата Й. заключава, че при подписване на договора
на 28.02.2013 год. заемната сума не е била предадена на първата ответница.
Според ответницата Й. този извод следва и от чл.2 от договора, с който В. се е
задължила на 06.01.2015 год., т.е. около две години след подписването на
договора, да издаде запис на заповед за получената сума. Заявява се, че от
доказателствата по делото не е видно такава сума по договора за заем да е била
предоставена на В. и в бъдеще. Сочи се, че самото издаване на записа на заповед
не доказва по никакъв начин предаването на сумата по договора за заем,
най-малко пък това да е станало на 28.02.2013 год. Заявява се, че е възможно
евентуалният заем да е бил върнат, а записа на заповед да е бил издаден заради други отношения между
страните.
Ответницата Й. твърди, че договорът за
заем не може да породи действие и като предварителен договор, тъй като по
дефиниция, а и в конкретния случай е безвъзмезден, а предварителните договори,
с които се уговаря сключване на безвъзмездни сделки, се явяват нищожни.
По отношение на записа на заповед се
твърди, че с него не се удостоверява получаване на пари в заем от първата
ответница, още по-малко по договора от 28.02.2013 год., тъй като сделката е
абстрактна и по нея не може да се установи основание на подобно вземане, нито,
че то е възникнало две години преди това по договор за заем от 28.02.2013 год.
Ответницата оспорва датите, съдържанието и подписа на А.В. в договора за заем и
записа на заповед и пояснява, че първата страница на договора не е подписана от
страните, поради което В. не е обвързана от текста на тази страница.
Заявява се, че договорът няма достоверна
дата и час и не може да се приеме, че е съставен и подписан преди договора за
продажба на процесния имот. Твърди се, че дори и ищецът да е придобил
качеството на кредитор на В., това е станало след продажбата на имота, при
което положение се е осъществила хипотезата на чл.135 ал.3, а не на чл.135 ал.1
от ЗЗД. Заявява се, че дори и чрез
записа на заповед първата ответница да се е задължила да заплати на ищеца
някакви пари, това е станало две години
след продажбата на имота и отново сочи на хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
договорът за заем е бил подписан няколко часа преди изповядването на сделката с
нотариален акт. Заявява се, че сделката е била сключена рано сутринта на
28.02.2018 год., когато В. току-що се била върнала от чужбина.
Оспорва се довода на ищеца, че бил
увреден от извършената сделка. Заявява се, че за да бъде увреден, трябва да са
накърнени интересите му и възможността да се удовлетвори евентуално негово
вземане, а в случая ищецът няма вземане, чието събиране се осуетява с
атакуваното действие. Твърди се, че сделката е била сключена на действителната
цена и плащането по нея е действително. Сочи се, че застроената площ на
жилището е само 57,23 кв.м., а в отразената площ погрешно е посочена и площта
на избата. Освен това се заявява, че твърдението на ищеца за незаплащане на
цената представлява оспорване на официален документ, за което той носи
доказателствена тежест, но независимо от това ответницата Й. представя банкови
документи за реално заплащане на цената. Сочи се, че към 28.02.2013 год.
ответницата В. е имала и друго имущество, което се посочва в самата искова
молба, затова ищецът е имал възможността да се защити много по-рано, като
насочи изпълнение върху този по-скъп имот. Твърди се, че ответницата В. е имала
и банкови сметки, по които е получила сумите от продажбите на двата
апартамента.
Оспорва се твърдението на ищеца за
знание за увреждане у прехвърлителката, с доводи, че ако изобщо има договор за
заем, той не е бил сключен преди сделката. Заявява се, че след като няма дълг,
няма как длъжникът да знае за увреждането. Освен това не може да има знание за
увреждане, след като първата ответница е притежавала активи на стойност около
200 000 лв. – собствен имот и
преведените от втората ответница пари по сделката.
Оспорва се твърдението на ищеца, че и
втората ответница е знаела за увреждането. Сочи се, че след като е приложима
нормата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, ищецът следва да установи не просто знание за
увреждане, а че сделката е била предназначена от съдоговорителите да го увреди. Оспорва се твърдението, че
ответниците са се познавали и се заявява, че Й. нито е виждала, нито е
разговаряла с В. преди сделката. Сочи се, че Й. избрала имота чрез посредник –
„Мантини“ ООД, където жилището било обявено за продажба от В.. Заявява се, че
страните по сделката се запознали на 28.02.2013 год., когато В. пристигнала в
България, и същия ден сключили договора пред нотариус. Твърди се, че след
сключване на сделката и превод на цената по банковата сметка на В., всички
участници се разотишли, а В. отново заминала за чужбина. Ответницата Й. твърди,
че повече не е виждала В., нито е имала друг контакт с нея.
Постъпил е отговор от назначения от съда
особен представител на А.В. – адв.Р..
Заявява се, че в договора за заем
страните са постигнали съгласие заемната сума да бъде предадена на
заемодателката на части, в срок до 06.01.2015 год. Сочи се, че независимо от
съдържанието на договора, че частичните вноски ще бъдат съобразени със ЗМИП,
след като се касае за договор на стойност на 15 000 лв. (съобразно
позволените разплащания в брой към датата на сключване на договора), плащанията
по него е следвало да бъдат извършени по банков път, без значение на колко
отделни части ще са заплатени. Заявява се, че в делото няма нито един документ,
удостоверяващ предоставянето на заемната сума на първата ответница – без
значение на цяло или на части. Сочи се, че ищецът не заявява на колко отделни
транша са ѝ предоставени заемните средства. Заявява се, че ищецът
представя записа на заповед, който според неговите твърдения трябвало да служи
като потвърждение за получената заемна сума, и се акцентира, че въпреки
наличието на ценната книга ищецът не се е снабдил с изпълнителен лист, след
като не е получил плащане на падежа. В отговора се сочи, че очевидно ищецът се
е интересувал от имотите на първата ответница, които е описал в исковата молба,
и не може да се обясни факта, че въпреки разпореждането с недвижимия имот още
на датата на сключване на договора за заем, ищецът е предоставил заемната
сума. Ако заемната сума е била
предоставена на части, няма обяснение факта, че кредиторът е знаел за
разпореждането с имота и въпреки това е продължил да ѝ предоставя пари по
договора. Сочи се, че самия факт на подписване на записа на заповед през 2015
год., когато ответницата В. вече се е била разпоредила с двата си имота, е в
противоречие с твърденията в исковата молба. Заявява се, че ако сумата е била
предоставена изцяло на 28.02.2013 год., то тогава няма обяснение фактът, че
записът на заповед е издаден две години след това, а не на 28.02.2013 год.,
след като по твърдения на ищеца записът на заповед служи за потвърждение за
получаване на сумата. Ако е бил предоставян на части, не е ясно към датата на
сключване на сделката по разпореждане с процесния имот била ли е получена
изобщо от първата ответница част от сумата по договора и ако да – каква е тази
част, за да се твърди наличие на предпоставките по чл.135 от ЗЗД. Сочи се, че е
напълно възможно към датата на сключване на договора за покупко-продажба
никаква част от заемната сума да не е била предадена, поради което ответницата В.
да си е осигурила нужните средства чрез продажбата на имота. Сочи се, че
записът на заповед е издаден с основание представения договор за заем, т.е. за
да е валиден, то следва каузалното правоотношение, послужило като основание за
издаването му, да се е осъществило валидно – да е предоставена заемната сума.
Оспорва се твърдението, че
разпореждането с имота уврежда кредитора. Сочи се, че към датата на сделката
първата ответница е разполагала с още един имот, на много по-висока стойност,
който в достатъчна степен е обезпечавал интереса на кредитора. Заявява се, че
предвид неяснотата дали и кога първата ответница реално е получила пари по
договора за заем, невъзможно е да се твърди наличие на действие, което уврежда
кредитора.
Заявява се, че ищецът следва да установи
знание за увреда както у длъжника, така и у третото лице. Според отговора на
ответницата В., нуждата от средства за установяване в чужбина обяснява
сключването на договора за заем и продажбата на недвижимия имот на една и съща
дата. По отношение на твърдението, че
имотът е бил продаден на цена, по-ниска от пазарната стойност, се сочи, че
следва да се държи сметка на свободата на договарянето и явното намерение на
ответницата В. да се снабди със средства, необходими ѝ за заминаване в
чужбина.
В съдебно заседание ответниците поддържат
оспорването. Първата ответница се представлява от адв.Р. след упълномощаването
ѝ пред съда.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействително спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, като обявената относителна
недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение
на кредитора по арг.от чл.133 от ЗЗД.
За да бъде уважена претенцията с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително
вземане, възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ
характер, както и да е налице определено субективно отношение – знание за
увреждането.
Между страните е безспорно, че на 28.02.2013
год. между двете ответници е сключен
договор за продажба, обективиран в нотариален акт №65, том І, рег.№1415, дело №57/28.02.2013
год. на нотариус Цв.Атанасова, вписан в вх.рег.№2031/28.02.2013 год., акт №158,
дело №1030/13 год. на Сл.вп.Бургас, с който А.И.В. продава на А.М.Й.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.614.90.6.7 с предназначение
жилище, с площ от 57,23 кв.м., с прилежащи части 24,19 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата, ведно със склад №6 с площ от 5,12 кв.м., с административен
адрес гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ №27.
За да обоснове кредиторово качество към
момента на сключване на сделката, ищецът се позовава на заемно правоотношение
по писмен договор за заем от същата дата (28.02.2013 год.) и запис на заповед
от 06.01.2015 год. и твърди, че
посочената сума от 26 500 лв. е била предадена на ответницата В. на части чрез преводи със системата „Уестърн
юнион“, преди, на датата и след сключването на договора за заем, до достигането
на сумата от 26 500 евро, посочена в договора за заем и записа на заповед,
каквато е била договореността между страните. Първоначалното твърдение на ищеца
е било, че сумата е била предадена на 28.02.2013 год. сутринта при подписване
на договора, а атакуваната сделка е сключена няколко часа по-късно на същия
ден. Т.е. твърдението на ищеца е, че е придобил качеството на кредитор преди
извършване на действието, а не след него, като съдържащият се в приложеното
ч.гр.д.№3418/18 год. на БРС запис на заповед представлява документ, неразривно
свързан с договора за заем, с който ответницата окончателно е признала
получаването на заемната сума. С оглед на твърденията, макар и променени в хода
на делото, правната квалификация следва да бъде дадена по ал.1, а не по ал.3 на
чл.135 от ЗЗД, както се сочи от ответницата Й..
По делото се представя нотариално заверен
препис на договора за заем с дата на заверката 23.10.2017 год., на който
законът придава същото правно значение като на оригинал – чл.183 от ГПК. Това
дава основание да се приеме, че към 23.10.2017 год. е съществувал първообраза
със същото съдържание като преписа.
Както договора, така и записа на заповед
са били оспорени от ответниците като неавтентични, с твърдения, че подписите в
тях не са изпълнени от А.В.. От заключението на в.л.Н. по съдебно-графическата
експертиза се установява, че копието на договора е с качество, което позволява
графическо изследване. Обект на изследване са били подписите върху двата
документа, както и ръкописния текст в записа на заповед – трите имена на
първата ответница. При изследване на ръкописния текст в записа на заповед и
експерименталните образци вещото лице е установил съвпадения по общи признаци –
обработеност, размер, натиск, свързаност, разтегливост. Установени са
съвпадения по частни признаци, обозначени със зелен цвят на стр.142 от делото, общо
21, и само едно различие в частните признаци, обозначено с червен цвят под №3.
Според заключението, съвпаденията са характерни, устойчиви и в своята
съвкупност достатъчни за извода, че ръкописния текст (три имена) са изписани от
ответницата В..
По отношение на подписа в записа на
заповед е установено различие по транскрипция и съвпадение по обработеност,
размер, разтегливост, натиск, свързаност, топографска насоченост, наклон.
Установени са съвпадения по частни признаци, обозначени със зелен цвят, но и
различия в началото на изследвания подпис – други буквени елементи и щрихи,
обозначени с отметки 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 с червен цвят. Позовавайки се на
съвпаденията от средната част до края на подписа по общи и частни признаци,
вещото лице е достигнал до извод, че това е „автоподлог“ – случай, при кото
авторът умишлено „бяга“ от подписа си, но поради създадените и запаметени
писмени-двигателни навици след корекцията в началото авторът механически
продължава да изписва вече запаметени
букви или буквени елементи и приключва със същата или изменена заключителна
част. Според заключението, подписът е изписан от ответницата В., но е
видоизменен.
По отношение на подписа в договора, в
експертизата са установени съвпадения по общи признаци - транскрипция, обработеност,
размер, разтегливост, натиск, свързаност, топографска насоченост, наклон. Установени
са съвпадения по частни признаци – отбелязани със зелено, като единственото
различие е прекъсването на движението по направление долен до горен овал, отбелязано
с червено. Обяснението на това прекъсване според вещото лице е фактът, че
изследването е направено върху копие, като е било възможно натиска върху щриха
да е бил по-слаб и да не е излязъл при копирането. В съдебното заседание вещото
лице е обяснил, че в оригинала най-вероятно тази линия е съществувала, тъй като
е възможно документът да е копиран няколко пъти, но продължава формата и
направлението на движение. В заключението се сочи, че съвпадащите общи и частни
признаци са характерни, устойчиви и в своята съвкупност водят до извод, че
вероятно подписът е изписан от А.В., като в съдебно заседание изрично се уточни
от вещото лице, че вероятността в извода му е поради факта, че е работил с
копие, а не с оригинал, а не защото няма достатъчно съвпадения за формиране на
изводи.
Заключението е обективно и пълно, изготвено е
от вещо лице с необходимата квалификация в съответната област, поради което
съдът го цени като годно доказателство. Освен това следва да се посочи, че то
напълно кореспондира с показанията на св.Радослав Н., който изготвил документа
запис на заповед по поръчка на ищеца и го предложил на ответницата В. за
подписване на 06.01.2015 год. Свидетелят
заявява, че ответницата подписала документа в негово присъствие и в това на
ищеца, но свидетелят се усъмнил в намеренията ѝ, тъй като му направило
впечатление явното разминаване на двата подписа – този в договора и този в
записа на заповед. Тогава свидетелят
поискал личната карта на ответницата и след като тя му я дала и станало ясно,
че подписът ѝ се различава, ищецът скъсал документа и ответницата
подписала нов. Свидетелските показания явстват, че при задължаването си по
записа на заповед втората ищца е „бягала“ от подписа си, но въпреки различията
подписът е положен от нея и документът е автентичен. Същото следва да се каже и
за договора за заем - въпреки, че изводите на експертизата са вероятни, това се
дължи на работата с копие, а не с оригинал, и на минималната възможност за
техническо пренасяне, каквото впрочем не е установено при изследването.
Съдебната практика със задължителен
характер за настоящия съд приема, че когато кредиторът предяви само павловия
иск, без да предяви вземането си, правоотношенията, от които произтича
вземането, не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да
преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор (така решение №552/15.07.2010 год. по гр.д.№171/2009 год. ІV г.о.
ВКС). Страната, която е поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, следва да установи
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно
и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (решение
№328/23.04.2010 год. по гр.д.№879/09 год. ІІІ г.о. ВКС), като съществуването на
правата се извлича от твърдените факти. Качество
на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес поради
възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със
съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, съществуването му
,т.е дали страните продължават да са обвързани от договор , или изискуемостта.
От гореизложеното следва, че е достатъчно
кредиторът да посочи факти, които му придават качеството на такъв, а дали
действително са се осъществили, това не е предмет на производството по чл.135
от ЗЗД, тъй като в него се изследва обвързващото действие на сделката и същото
представлява вид обезпечение на кредитора, а самото вземане е предмет на
производството по снабдяване с изпълнителен титул.
С представянето на автентично, нотариално
заверено копие на договора за заем ищецът доказва осъществяването на факти,
годни да го направят кредитор, поради което следва да се приеме, че
легитимацията му по претенцията с правно основание чл.135 от ЗЗД е доказана,
без да се изследва въпросът за реалното предаване на заемните средства.
Сделката, сключена между двете ответници
с нотариален акт №65, том І, рег.№1415, дело №57/28.02.2013
год. на нотариус Цв.Атанасова, има увреждащ характер спрямо ищеца. Увреждане на кредитора е налице когато
длъжникът се лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в случаите,
когато длъжникът не се обеднява, но с действието си затруднява
удовлетворяването на кредитора си. Получаването на пари срещу недвижим имот
представлява затруднение за удовлетворяването на кредитора, тъй като парите за
потребими, за разлика от недвижимия имот. В настоящото производство длъжникът
не може да се брани с възражения, че към момента на разпореждането е разполагал
с друго имущество, тъй като кредиторът, а не длъжникът имат право на избор
върху кое имущество да се насочи изпълнението.
Знанието на длъжника за увреждащия характер на
действието винаги е предпоставка за упражняване на потестативното право по
чл.135 от ЗЗД, без значение дали разпореждането е възмездно или безвъзмездно.
Със задължаването си по облигационното отношение длъжникът е наясно със
задълженията си, както и че цялото му имущество служи за удовлетворение на
кредиторите (чл.133 от ЗЗД), поради което всяко разпореждане с имущество
представлява увреждане за кредиторите. Доколкото настоящата сделка е възмездна,
за уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че приобретателят също е
знаел за увреждането. По делото не се
установи, че приобретателят – втората ответница, е знаела за увреждането. Разпитана
е св.Джендова, която не се намира в лични отношения с нито една от страните, и
която нееднозначно е заявила, че страните по сделката не са се познавали, още
по-малко втората ответница е била наясно със задълженията на В. към кредитори.
Установява се от показанията ѝ, че страните са се запознали в деня на
сделката, а преди това купувачката е контактувала само с агенцията за продажба
на недвижими имоти, тъй като първата ответница се е намирала в чужбина. Свидетелката
сочи, че след като втората ответница харесала имота, за времето от огледа до
сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт В. изпратила
пълномощно и чрез него агенцията поучила удостоверение за данъчна оценка, а
останалите документи били занесени в агенцията от свекърва ѝ, която
живее в Бургас. Разпитани са и
свидетелите Кърджев (син на първата ответница) и Демирев (съжителстващ с втората
ответница), чиито показания са в същия смисъл – че страните са се запознали в
деня на сделката. Тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, но
въпреки това съдът кредитира показанията им, тъй като кореспондират с
показанията на св.Джендова и с отбелязванията в нотариалния акт, от който е
видно, че всички приложения – схема, удостоверение за данъчна оценка и удостоверение
за идентичност на адрес са били издадени непосредствено преди сделката, в
периода 21.02.-27.02.2013 год. Освен това следва да се посочи, че втората
ответница, също както и първата, не е живеела в гр.Бургас към момента на
продажбата. Ответницата А.Й. *** и това се установява от записванията в
нотариалния акт, нареждането за кредитен превод, приходните квитанции на л.22 и
23 от делото и от показанията на св.Демирев, който сочи, че освен него и негови
приятели А. не познавала други лица от Бургас. Показанията на св.Тодоров за
познанство между ответниците са изолирани и не следва да бъдат ценени, още
повече, че те са и крайно неконкретни – той заявява, че може би в периода 2013
– 2014 год. е виждал двете ответници заедно в заведение в Бургас.
Липсата на каквито и да било предходни
отношения между двете ответници изключват възможността у приобретателя да е
съществувало знание за увреждащия характер на сделката – ответницата Й. е
предприела обичайни действия за закупуване на имот по обява на агенция за
продажба на недвижими имоти и изцяло се е доверила на действията на продавача,
посредника и нотариуса. Липсата на субективния елемент от фактическия състав на
чл.135 ал.1 от ЗЗД правят претенцията неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена. При възмездно договаряне и добросъвестност на приобретателя
законът дава превес на интереса на третото лице пред този на кредитора.
Съобразно изхода на спора, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват сторените разноски по представени
от тях списъци по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на А.И.П. ***, с
ЕГН **********, против А.И.В. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и А.М.Й. с
адрес ***, ЕГН **********, и настоящ адрес ***, с искане да
бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт №65, том І, рег.№1415, дело №57/28.02.2013 год. на нотариус
Цв.Атанасова, вписан в вх.рег.№2031/28.02.2013 год., акт №158, дело №1030/13
год. на Сл.вп.Бургас, с който А.И.В. продава на А.М.Й. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.614.90.6.7 с предназначение жилище, с площ от
57,23 кв.м., с прилежащи части 24,19 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата,
ведно със склад №6 с площ от 5,12 кв.м., с административен адрес гр.Бургас,
ул.“Цар Калоян“ №27.
ОСЪЖДА А.И.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на А.И.В. с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1 513,41 (хиляда петстотин и тринадесет
0.41) лв.
ОСЪЖДА
А.И.П. ***, с ЕГН **********, да
заплати на А.М.Й. с адрес ***, ЕГН ********** и настоящ адрес ***, разноски по
делото в размер на 3 065,41 (три хиляди шестдесет и пет 0.41) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: