Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 30.08.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 30.08.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1887 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
Ищцата сочи, че сключила граждански брак с
ответника на *****.2018 г., имали едно
дете – Ж. Н. Р., роден на *** г.
Твърди, че в брачният им живот настъпило
неразбирателство, появило се напрежение помежду
им и родителите на ответника се намесвали в отношенията им. Твърди,ч е
ответникът я обиждал и й нанасял побой. Сочи, че от два месеца го напуснала и
се върнала при родителите си в град К..
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между нея и ответника граждански брак без да третира въпроса
за вината; да предостави на нея родителските права над роденото от брака дете Ж.
Н. Р.; да постанови живеенето на детето да бъде на адреса на майката- гр. К., ул. „******“ № ******; да определи режим на
свиждане на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 10,00 часа до 19,00 часа, както и 20 дни в годината през лятото, когато това
не съвпада с годишния отпуск на майката; бащата Н.Ж.Р., ЕГН ********** да бъде
осъден да заплаща чрез нея като майка и законен представител на детето Ж. Н. Р.
ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменяне; след
прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име К.; семейното
жилище в гр. М., ул. „******“ ***да се предостави за ползване на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени преписи от съдебните
книжа за другата страна.
Заинтересована страна - Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
В открито съдебно заседание се явява лично ищцата Р.Д.Р. заедно с процесуалния си представител и поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и заявява, че не желае да се развежда със съпругата си.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на *****.2018 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *********.2018 г. на Община К./.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2018 г. на Община К., е видно, че от брака си ищцата и ответникът имали родено дете – Ж. Н. Р., ЕГН **********.
От приложената по делото декларация от ищцата е видно, че същата получава майчинство в размер на 140,00 лева месечно.
По делото е представен социален доклад. На база на направеното проучване, социалните работници констатирали, че всички базисни потребности на детето Ж. Н. Р. са се задоволявали от майката Р. Д. Р.. Била осигурена сигурна и стабилна среда за отглеждането му, имало достъп до здравни грижи и образователна дейност, съобразена с възрастта му. Майката имала подкрепата на близкия роднински кръг, които също активно се включвали в обгрижването на Ж..
В доклада се сочи, че съвместното съжителство на съпрузите не протичало с лекота, г-н Р. злоупотребявал често с алкохол и проявявал физическо и психическо насилие над съпругата си.
Не се събраха доказателства за доходи на ответника.
По делото се събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетелите
– А. М. А. и Д. А. А., съответно дядо и майка на ищцата, се установява, че от 3
месеца същата, не живеела със съпруга си. Заявяват, че ответникът биел
постоянно Р., тормозил я е и сексуално. Категорични са, че ищцата желаела да се
разведе с ответника. Сочат, че тя се грижила добре за детето си.
От така приетите за установени
факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Причина за това е, че по време на съвместното им съжителство, се появили напрежение и противоречия между съпрузите. Ответникът злоупотребявал с алкохол, отправял обиди към съпругата си, проявявал физическо насилие над нея, тормозил я психически и сексуално.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, въпреки че същите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като те кореспондират с всички останали събрани доказателства по делото, както и с данните от социалния доклад.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз, не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Р.Д.Р. и Н.Ж.Р., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата по делото е направила искане още в исковата молба, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето Ж., съдът намира, че в негов интерес е да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителя, на когото не са присъдени родителските права, е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между малолетния Ж. и ответника, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в събота, без преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето Ж. е на една година. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му.
Ответникът не представи доказателства за доходите си, каквито беше изискал съдът. Същият се яви в откритото съдебно заседание по делото и не направи възражение относно претенцията на ищцата.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния Ж., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 180,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от 09.07.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. М., ул. „******“ 12-а. С депозиране на исковата молба ищцата заявява, че желае същото да остане за ползване от ответника.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото
производство ищцата заявява, че желае
занапред да носи предбрачното си фамилно име – К.. Затова същата следва да носи
предбрачната си фамилия след приключването на брака.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева, както и 259,20 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА сключения на *****.2018 г. в гр. К. граждански брак между Р.Д.Р., ЕГН ********** *** и Н.Ж.Р., ЕГН ********** ***-а като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето Ж. Н. Р., ЕГН ********** да живее при майката Р.Д.Р., ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете Ж. Н. Р., ЕГН ********** на майката Р.Д.Р., ЕГН **********, като дава възможност на бащата Н.Ж.Р., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в събота, без преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н.Ж.Р., ЕГН ********** ***-а да заплаща на малолетния си син Ж. Н. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Р.Д.Р., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева и нула стотинки/, считано от 09.07.2019 г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., ул. „******“ № ***на съпруга Н.Ж.Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената да носи предбрачното си фамилно име – К..
ОСЪЖДА Н.Ж.Р., ЕГН ********** ***-а да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки), както и 259,20 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: