№ 589
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100380 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „В. Т.“ ООД срещу ЧСИ С.К., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 лева – частичен иск от
обща претенция в размер на 12 000.00 лева, представляваща вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, както и за сумата от 100.00 лева –
частичен иск от обща претенция в размер на 5 300.00 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 7.9.2017 г. до 5.2.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите
от подаването на исковата молба.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1488/2017
г. на Районен съд – Велико Търново, срещу него и срещу трети за делото лица е
образувано изпълнително дело № 714/2017 г. на ЧСИ С.К.. Заявява, че в рамките на
изпълнителното дело с обявление от 27.6.2017 г. е обявена публична продан на
недвижим имот при начална цена от 120 000.00 лева. Сочи, че в протокол от 5.9.2017 г.
проданта е обявена за станала, като за купувач е обявен взискателят „П.“ АД. Твърди,
че след извършване на проданта и изготвяне на протокола представителят на
взискателя се е отказал от най-високото устно предложение, но съдебният изпълнител
не е намалил вземането му с един задатък в размер на 10 % от 120 000.00 лева, т.е. с
12 000.00 лева.
Ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявения иск. Заявява, че към момента на извършване на публичната продан не е
била налице разпоредба, която да определя санкция за взискател, участващ в проданта,
без да е внесъл задатък, както и ред, по който подобна санкция да бъде наложена от
1
съдебния изпълнител. Заявява, че промяната на чл. 493, т. 1 ГПК, определяща санкция
за взискателя-наддавач, е въведена с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., т.е. че към момента на
отказа от наддавателното предложение тази разпоредба не е действала. Отделно от
това, твърди че чл. 495 ГПК преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. предвижда
възможност за отговорност на взискателя, но и че действията на последния не могат да
обосноват имуществена отговорност на съдебния изпълнител.
С определение от 23.3.2022 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран застрахователят ЗАД „Б.”.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа исковата молба. Към молбата представя и писмена защита.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване. Счита,
че ответникът навярно е изпаднал в заблуждение относно нормативната уредба,
касаеща отговорността при отказ от наддавателно предложение.
Третото лице-помагач не изпраща представител, като в писмен отговор се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
В случая по делото е безспорно и се установява от приетите писмени
доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1488/2017 г. на
Районен съд – Велико Търново, срещу ищеца „В. Т.“ ООД и срещу трети за делото
лица е образувано изпълнително дело № 714/2017 г. на ЧСИ С.К.. В рамките на така
образуваното дело с обявление на съдебния изпълнител изх. № 19131/27.6.2017 г. е
обявена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „В. Т.“ ООД, а
именно 573/650 ид. ч. от УПИ XXII-439 в кв. 48 по плана на с. Д., заедно с построената
в него търговска сграда, при начална цена от 120 000.00 лева. С протокол от 5.9.2017 г.
проданта е обявена за станала, като за купувач на имота е обявен взискателят „П.“ АД.
След извършване на проданта, с молба от 5.9.2017 г. взискателят е уведомил съдебния
изпълнител, че се отказа от най-високото устно наддавателно предложение, поради
което с постановление от 7.9.2017 г. за купувач е обявен следващият наддавач ЕТ „Д.“
за предложената от него цена от 120 100.00 лева.
С постановление на ЧСИ К. от 20.9.2017 г. процесният имот е възложен на ЕТ „Д.“
за сумата от 120 100.00 лева, като с решение по гр.д. № 858/2017 г. на ВТОС жалбата
на „В. Т.“ ООД срещу въпросното постановление е оставена без уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74
ЗЧСИ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдението, че
2
обявеният за купувач взискател се е отказал от най-високото устно предложение, но
съдебният изпълнител незаконосъобразно не е намалил вземането му с един задатък в
размер на 10 % от 120 000.00 лева, т.е. със сумата от 12 000.00 лева, в резултат на което
го е ощетил с тази сума.
Както правилно отбелязва ответникът в отговора на исковата молба, към момента
на извършване на публичната продан на недвижимия имот, собственост на „В. Т.“
ООД, не е била налице разпоредба, която да определя санкция за взискател, участващ в
проданта, без да е внесъл задатък, в случай, че същият не внесе цената за възложения
му имот в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК. В случая релевантният момент за преценката
относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител е датата на отказа
от наддавателното предложение от страна на взискателя – 5.9.2017 г., респ. първата
дата след изтичането на едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК, в който обявеният
за купувач взискател е следвало да внесе предложената от него цена – т.е. 13.9.2017 г.
В процесния случай и към двете дати не е съществувала нормативна разпоредба, която
да определя санкция за взискател, участващ в проданта, без да е внесъл задатък, в
случай, че същият не внесе цената за възложения му имот в срока по чл. 492, ал. 3
ГПК. Такава разпоредба е приета едва с промяната на ГПК, обнародвана в ДВ бр. 86 от
27.10.2017 г., с която чл. 493, т. 1 ГПК е допълнен с текста „ а когато наддавачът е
взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък“, като и в този случай
вземането в размер на един задатък не се разпределя между останалите взискатели, а с
този размер се намаля вземането на конкретния взискател-наддавач, който не е внесъл
в срок предложената от него цена. При всички случаи обаче, разпоредбата на чл. 493, т.
1 ГПК в нейната редакция след промяната, обнародвана в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., не
може да се приложи с обратна сила и въз основа на нея съдебният изпълнител да
санкционира взискателя за отказа на последния от направеното наддавателно
предложение. Не може да бъде споделено становището на ищеца, че макар нормата на
чл. 493, т. 1 ГПК в редакцията й съгласно ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. да не е действала
към момента на публичната продан, то съдът по тълкувателен път следва да направи
извод, че вредите за длъжника при неизпълнение задължението на взискателя да внесе
в срок предложената от него цена и бездействието на съдебния изпълнител, изразяващо
се в ненамаляване на вземането с един задатък, са в размер именно на този задатък.
Това е така, доколкото ищецът на практика предлага съдът да придаде обратно
действие на приетата впоследствие разпоредба, което е недопустимо по арг. от чл. 14,
ал. 3 ЗНА, според който не може да се дава обратна сила на разпоредби, които
предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Именно по този повод
ответникът правилно отбелязва, че ако беше приложил тази разпоредба с обратна сила, то
това би дало основание на самия взискател, на свой ред, да търси отговорност за
причинените му вреди.
Единствено в допълнение следва да се посочи, че преди изменението на чл. 493, т.
3
1 ГПК също е била налице възможност за защита на длъжника в хипотеза, при която
взискател, обявен за купувач на имот, не внесе в срок сумата, необходима за изплащане
на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената
надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Такава възможност, както
сам сочи ищецът в писмената си защита, е уредена в чл. 495 ГПК, според който ако
взискателят не внесе съответната сума, отговаря за вредите и за разноските по
проданта. Както правилно отбелязва ответникът обаче, и в тази хипотеза съдебният
изпълнител не носи имуществена отговорност, тъй като неговите действия не са
незаконосъобразни. Междувпрочем, в писмената си защита ищецът излага конкретни и
изводими от закона аргументи именно в насока отговорността, която следва да понесе
взискателят-наддавач при отказ от наддавателното си предложение, но неправилно
счита, че тази отговорност следва да се понесе от съдебния изпълнител.
Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В. Т.“ ООД, ЕИК *** за осъждането на ЧСИ С.К., рег.
№ 809, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, за сумата от 1 000.00 лева
– частичен иск от обща претенция в размер на 12 000.00 лева, представляваща вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 714/2017 г. по
описа на ЧСИ С.К., както и за сумата от 100.00 лева – частичен иск от обща претенция
в размер на 5 300.00 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 12 000.00
лева за периода от 7.9.2017 г. до 5.2.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от
подаването на исковата молба.
ОСЪЖДА „В. Т.“ ООД, ЕИК *** да заплати на ЧСИ С.К., рег. № 809, с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, сумата от 350.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б.” в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5