Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 480
гр. Хасково, 17.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р* Р*
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
770 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София е останал недоволен от решение № 611 от
04.10.2019 год., постановено по гр.д. № 226 / 2019 год. по описа на Районен съд
– Хасково, с което са отхвърлени предявените от него установителни искове за
съществуване на вземания, за които е издадена заповед № 1212 от 14.11.2018 год.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2687 / 2018 год. на Районен съд
– Хасково, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „СКАЙ – ФЕЙС ЛОГИСТИК“ ЕООД – гр.Хасково - оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД – гр.София против „СКАЙ –
ФЕЙС ЛОГИСТИК“ ЕООД – гр.Хасково, с искане да се признае за установено
съществуването на вземания в общ размер на 1 943.17 лева, включващи –
618.40 лева – месечни абонаментни такси по договор за използване на мобилни
услуги № М 4871029 от 15.02.2016 год., за периода от 12.05.2017 год. до
12.10.2017 год.; 63.88 лева – месечни абонаментни такси по договор за
използване на мобилни услуги № М 5273444 от 15.08.2016 год., за периода от
12.01.2017 год. до 12.07.2017 год.; 1 168.89 лева – неустойка за
неизпълнение на договор за използване на мобилни услуги № М 4871029 от
15.02.2016 год. и 99 лева - неустойка за неизпълнение на договор за използване
на мобилни услуги № М 5273444 от 15.08.2016 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, присъдени със
заповед № 1212 от 14.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 2687 / 2018 год. на
Районен съд – Хасково.
За
да отхвърли положителния установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че
липсва идентичност между вземанията, присъдени в заповедното производство с
тези, заявени с исковата молба, въз основа на която е образувано производството
по чл.422 от ГПК и, че ищецът не е доказал съществуването на вземанията,
присъдени от заповедния съд, непредставяйки и договорите, въз основа на които е
основал вземанията си, индивидуализирани в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. По отношение на вземанията за неустойка, първоинстанционният съд
е обосновал извод за тяхната недължимост, позовавайки се на нищожност на
неустоечните клаузи, като такива, противоречащи на добрите нрави.
Безспорно по делото е, че на 13.11.2018
год. в Районен съд – Хасково е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД – гр.София против „Скай – Фейс Логистик“ ЕООД –
гр.Хасково, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 2687/ 2018 год. по описа на съда и издадена заповед № 1212
от 14.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „Скай – Фейс Логистик“ ЕООД – гр.Хасково да
заплати на кредитора - „А1 България“ ЕАД – гр.София – гр.София следните суми – 618.40 лева –
месечни абонаментни такси по договор за използване на мобилни услуги № М
4871029 от 15.02.2016 год., за периода от 12.01.2017 год. до 12.09.2017 год.;
63.88 лева – месечни абонаментни такси по договор за използване на мобилни
услуги № М 5273444 от 15.08.2016 год., за периода от 12.01.2017 год. до
12.07.2017 год.; 1 161.89 лева – неустойка за неизпълнение на договор за
използване на мобилни услуги № М 4871029 от 15.02.2016 год. и 99 лева -
неустойка за неизпълнение на договор за използване на мобилни услуги № М
5273444 от 15.08.2016 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане, както и деловодни разноски в размер
на 300 лева – адвокатско възнаграждение и 38.86 лева – държавна такса.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 09.12.2018 год., а подаденото от него
възражение е входирано с № 23336 от 12.12.1018 год., от което следва извода, че
е постъпило в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Установителният
иск за съществуване на присъдените със заповедта за изпълнение вземания е
предявен на 29.01.2019 год. - в едномесечния срок, считано от връчване на
съобщението за постъпилото от длъжника против заповедта възражение – на 03.01.2019
год. – обстоятелства, обуславящи допустимостта на предявения иск.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер.
Ищецът
е основал вземанията си към ответника, позовавайки се на допуснато неточно
изпълнение на задължения, поети от длъжника с договор за използване на мобилни услуги № М 5273444 от
15.08.2016 год. и на договор за използване на мобилни услуги № М 4871029 от
15.02.2016 год., като видът, размерът и основанията на вземанията, описани в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са идентични с тези, отразени
в обстоятелствената част на исковата молба, с което е спазено изискването за
идентичност в предмета на делото, заявен с исковата молба, въз основа на която
е образувано исковото производство, явяващо се продължение на заповедното. Заявеното от ответника оспорване на иска е
обосновано с твърдения за това, че не е сключвал с ищеца посочените по-горе два
договора, позовавайки се на липса на идентичност между вземанията, заявени и
присъдени в заповедното производство с тези, за които ищецът е представил писмени
доказателства при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Действително, от страна на ищеца не са представени описаните в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба два договора, но само по
себе си това не обосновава извод за несъществуване на процесните вземания,
както и за липса на идентичност между вземанията, описани в заявлението с тези
– в исковата молба, предвид събраните по делото доказателства, установяващи
идентичност на вземанията, произходящи от договор за използване на мобилни услуги № М 5273444
от 15.08.2016 год. и на договор за използване на мобилни услуги № М 4871029 от
15.02.2016 год. с тези по представените от ищеца при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд договор № ********* от 15.02.2016 год. и договор № *********
от 10.08.2016 год. В подкрепа на извода за идентичност между договорите,
описани в заявлението и в исковата молба с тези, представени при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, както и, че вземанията, присъдени със
заповедта за изпълнение и тези, чието съществуване се иска да бъде установено в
настоящото исково производство, произхождат именно от договорите, представени
от ищеца, съдът изхожда от съвпадението между страните и предмета, включващ
вида на услугата и срокът, в който същата може да бъде ползвана, които
безспорно изпълват същественото съдържание на един договор, при което липсата
на съвпадение в номерата на договорите не може
да обоснове липса на идентичност между
представените и приети като писмени доказателства договори с тези, въз
основа на които се претендират вземанията. В подкрепа на този извод съдът цени
и заключението, представено по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза, от което се
установява, че за период, предшестващ процесния, от страна на ответника са били
извършвани плащания в полза на ищеца за същите по вид услуги, описани в договор
№ ********* от 15.02.2016 год. и договор
№ ********* от 10.08.2016 год., като задълженията са осчетоводявани като такива
по партиди с номера, съвпадащи с тези, посочени в заявлението и в исковата
молба, чиито буквени и цифрови обозначения са отразявани във фактурите, сумите по които формират
размера на вземанията, уточнени като основание и период, съвпадащ с този по
представените от ищеца договори. Фактът на извършено от ответника частично изпълнение
по двата договора, преценено съвкупно с липсата на други договорни взаимоотношения между страните за исковия
период, също обосновава извод за идентичност между вземанията, основани на неизпълнение на задължения, поети с договорите, посочени в
заявлението и в исковата молба, идентични с договорите, приети като писмени
доказателства по делото, неоспорени от ответника по предвидения за това процесуален
ред. Изхождайки от съдържанието на договорите с това на представените по делото
фактури, съдът приема, че същите отразяват вида и размера на задълженията на
ответника, поети с договор № ********* от 15.02.2016 год. и с
договор № ********* от 10.08.2016 год., отчитайки и начина на счетоводното им
отразяване, ценейки в тази насока и заключението на вещото лице Ламбова,
неоспорено от ответника, от което се установява още, че към 31.07.2019 год.
задълженията на ответника са в размер на 618.40 лева – за ползвани от него
услуги „телефон, факс и интернет“ по договор *********, партида М 4871029 от
15.02.2016 год. за периода от 12.05.2017 год. до 12.10.2017 год.; в размер на
63.88 лева – за ползвани от него услуги „интернет“ по договор **********,
партида М 5273444 от 15.08.2016 год. за периода от 12.01.2017 год. до
12.07.2017 год.; в размер на 1 161.89 лева – неустойка за неизпълнение на
договор № М4871029 от 15.02.2016 год. за услугата „телефон и факс линия“ и в
размер на 99 лева – неустойка за неизпълнение на договор М 5273444 от
15.08.2016 год. за услуга „интернет“. Размерът на неустойките е изчислен от
вещото лице Ламбова съгласно неустоечните клаузи, договорени в Приложение № 1
от 28.03.2016 год. за номера ********** и ********** – т.5.2 – неустойка за
тарифно обвързване и т.6.3.1. -
стандартна неустойка; по Приложение № 1 от 15.02.2016 год. за услуга
факс линия – т.7.3.1 и по всички останали Приложения № 1 – т.5.3.1, явяващи се
неразделна част от договорите, съгласно т.3.2 от същите, според които всяка
избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване,
ценови и други условия за ползване, се описват в приложения. Според посочените
клаузи от приложенията в случай, че договорът бъде прекратен в рамките на срока
за ползване по вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими до изтичане на срока за ползване на съответната СИМ
карта / номер. Видно от заключението е още, че представените по делото сметки
за неустойки съдържат всички реквизити на фактура и представляват счетоводни
документи. В подкрепа доказаността и основателността на иска съдът цени и
заключението на вещото лице Игнатова, представено при разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд, според което в софтуерната програма на мобилния
оператор – ищец, съществуват два договора между страните по делото, под номера
М 4871029 от 15.02.2016 год. и М 5273444 от 15.08.2016 год. за домашен телефон
и мобилни услуги – факс линия, телефонни услуги и интернет, като в системата
стоят неплатени фактури на стойност от
1 780.29 лева и от 162.88 лева. През поцесния период активността на мобилните услуги по двата договора е била променяна
автоматично в зависимост от статуса на задължението, като част от услугите са
били спирани и впоследствие – след заплащане на дължимите суми, активирани.
Прекратяването на договорите ставало автоматично след изтичането на 124 –я ден
на забавата в плащанията. Сметките за неустойки се генерирали автоматично при
прекратяване на договора в зависимост от предварително заложените параметри.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира за основателен предявеният иск за установяване съществуването
на присъдени в заповедното производство вземания, основанието за присъждане на
които се съдържа в сключените между страните
договори № ********* от 15.02.2016 год. и № ********* от 10.08.2016 год., задълженията по
които счетоводно са отразявани в софтуерната програма на оператора с номера
съответно М 4871029 от 15.02.2016 год. и М 5273444 от 15.08.2016 год. Досежно
размера на вземанията за ползвани и неплатени услуги и неустойки, съдът цени заключението на вещото
лице Ламбова, в подкрепа на което са и приетите като писмени доказателства по
делото фактури, приложения и сметки, неоспорени от ответника.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответника възражение за нищожност на
договорените неустоечни клаузи, по следните съображения: Безспорно по делото се
установи, че ответникът е неизправна страна по сключените с ищеца два договора,
допускайки забава в плащанията на дължимите такси за предоставените и ползвани
от него услуги за срок по-дълъг от 124
дена, предвидено като основание за едностранно прекратяване на договора,
съгласно клаузата на т.54.12 от Общите условия. След прекратяването на
договорите, начисляването на месечните абонаментни такси е било преустановено, но
именно вземанията за същите, дължими до изтичане на срока, прекратен по вина на
абоната, са били обезпечени с договорените от страните неустойки, при което
изводът на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите, които я уреждат, като
неравноправни такива, се явява неправилен, отчитайки в тази насока както компенсаторния
характер на договорените неустойки, така също и качеството на страните -
търговци, които са ги договорили, с оглед нормата на чл.309 от ТЗ.
Достигайки
до извод в противна насока, първионстанционният съд е постановил неправилно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявения
установителен иск.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски
по делото в общ размер на 1 100 лева, от които 661.14 лева – разноски,
направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, включващи
161.14 лева – държавната такса, 250 лева – възнаграждение за вещо лице по
допуснатата ССЕ и 250 лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата СТЕ;
338.86 лева – разноски, направени в заповедното производство, включващи 38.86
лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, и 100 лева – държавна
такса, направени при разглеждане на делото пред въззивния съд.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 611 от 04.10.2019 год.,
постановено по гр.д. № 226 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СКАЙ – ФЕЙС ЛОГИСТИК“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Васил
Левски“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.16 съществуването
на вземания в размер на 618.40 лева – неплатени месечни абонаментни такси
по договор за използване на мобилни услуги № М 4871029 от 15.02.2016 год.;
63.88 лева – неплатени месечни абонаментни такси по договор за използване на
мобилни услуги № М 5273444 от 15.08.2016 год.; 1 161.89 лева – неустойка
за неизпълнение на договор за използване на мобилни услуги № М 4871029 от
15.02.2016 год. и 99 лева - неустойка за неизпълнение на договор за използване
на мобилни услуги № М 5273444 от 15.08.2016 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 12.11.2018 год. до окончателното им
изплащане, присъдени със заповед № 1212 от 14.11.2018 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2687/ 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково, присъдени в полза на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1.
ОСЪЖДА „СКАЙ – ФЕЙС ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Васил Левски“ №
47, вх.Б, ет.2, ап.16 да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1 сумата
в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева – деловодни разноски за първа и
втора инстанции, и за заповедно производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: