РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 08.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря
Павлина Плючарска,
като
разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 421 по описа за 2020
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Пред съда е представена молба от молба от
Дирекция “Социално подпомагане” – Червен
бряг, в която на основание чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 26 от Закона за закрила
на детето е направено искане съдът да постанови решение, с което да настани
детето В.Ш.Н., с ЕГН ********** в професионалното приемно семейството на Д.Ц.Д., с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес:*** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата,
наложили настаняването. Иска се съдът да се произнесе и че при нужда детето
може да ползва заместваща приемна грижа.
Приложени са следните писмени доказателства: Заверено копие на Заповед №
ЗД/Д-ЕН-084/13.05.2020г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг; заверено копие на Социален доклад; Заверено копие на у-ние за
раждане, издадено въз основа на акт зараждане № 1/08.05.2020г. от
Община-Плевен; Заверено копие на заповед № ЗД-ЗДПГ01-0024 от 10.06.2015г. на
Директора на РДСП-Плевен за утвърждаване на приемния родител; Заверено копие на
Заповед № 15-РДПС-0015 от 14.02.2018г. на Директора на РДСП-Плевен за промяна в
профила на приемното семейство.
Молителят
Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Червен бряг редовно призована в съдебно
заседание се представлява от социалния работник Е.М., която поддържа молбата.
Районна
прокуратура – гр.Плевен – редовно призована не се представлява и не взема
становище.
Родител А.Г.Й. – редовно призована в съдебно заседание не се явява.
Приемен родител Д.Ц.Д. -редовно призована в съдебно заседание се явява. Взема становище, че желае
да отглежда бебето.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От
приетите от съда писмени доказателства се установява, че В.Ш.Н., с ЕГН **********
е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя му в
приемното семейство се отразява изключително благоприятно по
отношение на неговото психично и физическо развитие.
Видно от социалния доклад е, че майката не може да
се справя с отглеждането на детето, същата не може да осигури на детето
защитена и безопасна среда за отглеждането му. Няма възможност за задоволяване
на основните му жизнени потребности.
С оглед задоволяване основните потребности на детето – режим на хранене съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в него на чувство за сигурност и спокойствие, Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Червен бряг е приел, че настаняването на детето в професионалното приемно семейство на Д.Ц.Д., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** се явява най-подходящата мярка за правилното обгрижване, израстване и отглеждане на малолетния В.Ш.Н., с ЕГН ********** и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до произнасяне на съда с решение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата
на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и
съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са
"... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".
В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото на всяко дете на закрила
за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на
защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от доказателствата
по делото, че поведението на родителите и близките на малолетния А. А.М., с ЕГН
********** създават реална опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява
"дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от
Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал.
1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на
детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният
орган е преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в
семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома на приемен родител, с
цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията
или интересите на родителите.
В конкретния случай са налице предпоставките на
чл.25, ал.1 т.1 и т.2 ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са
починали или без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките
за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на
адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията
на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни.
Съдът приема, че с оглед законодателните
изисквания, охрана интересите на детето и изследване на настъпването на промени
в поведението му, адекватен срок за настаняване на детето е една година.
Поради това съдът намира, че следва да настани малолетния
В.Ш.Н., с ЕГН ********** в семейството
на професионално приемно семейство на Д.Ц.Д., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването.
Искането за предоставяне на услугата, заместваща
приемна грижа също е основателно и следва да се уважи. Същото е основано на
необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока по смисъла на чл. 20
ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на детето, както и
отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице постоянен
контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на регулиране на
проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от неговата
компетентност да замести грижата по отношение на детето без да преминава през
съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на детето.
Воден от горното и на основание чл.28, ал.1 от
Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване
в приемно семейство” по отношение на детето В.Ш.Н., с ЕГН ********** и го НАСТАНЯВА в професионално
приемното семейство на Д.Ц.Д., с ЕГН ********** *** и настоящ
адрес:*** ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА от датата на постановяване на решението или до
промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 20 от „Наредбата за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца в тях” възможност детето В.Ш.Н., с ЕГН ********** да ползва „заместваща приемна грижа” при условията за ползване на тази грижа съгласно Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето през периодите, в
които за професионалните приемни родители са възникнали извънредни
обстоятелства, непозволяващи им да полагат грижи за детето.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на детето.
Решението
подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: