ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600004 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 885/19. 12. 2022 г. по ЧНД 1100/2022 г.
Старозагорският окръжен съд е отменил постановление на Окръжна
прокуратура Стара Загора от 17. 11. 2022 г., с което е прекратено на
основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК наказателното
производство по ДП 1/2021 г., по описа на * водено за престъпление по чл.
123 ал. 1 НК и е върнал делото на Окръжна прокуратура Ст. Загора с
указания, съдържащи се в мотивите на определението.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура в Стара Загора, която го е протестирала с искане то да бъде
отменено и се потвърди постановлението за прекратяване от 17.11.2022 г.
Пострадалите не са взели становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд
1
законосъобразно е преценил, че обжалваното постановление за прекратяване
на наказателното производство е поставено преди да са събрани всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина.
З. И. работел в * „*“, отдел *-Вулканизации, на длъжност машинен
оператор, вулканизатор каучукови изделия - гумено-транспортни ленти,
въгледобив. Страдал от исхемична болест на сърцето. През пролетта на 2016
г. претърпял трансмурален миокарден инфаркт и му бил поставен стент на
дясната коронарна артерия (л.110, том 1 ДП).
На 07.01.2021 г. отишъл на работа (л.18 ДП, том 1 ДП) и влязъл в * - 3,
„Вулканизации“ в 06:49 часа.
Според показанията на свидетеля В. И. (л.103, том 1 ДП), преди обед
починалият се чувствал добре и нямал оплаквания. След като обядвали в
11:30 ч. видял З. И. легнал на пейка в цеха, който се оплакал, че нещо не му е
добре. Свидетелят посъветвал колегата си да отиде до медицинския център и
му предложил да го закара до там с автомобил, но пострадалият отказал, като
обяснил, че ще отиде пеша, за да се разхлади.
В 11:53 часа З. И. посетил Здравната служба в *, където споделил пред
д-р В. М. (л.47, л.106 и л.126, том 1 ДП) - лекар в *. Оплакал се, че има
стомашно неразположение, за което свидетелката му дала две таблетки
фамотидин и една таблетка активен въглен. Външният вид на работника бил
видимо добър, не бил изпотен, нито пребледнял, отсъствали признаци на
някакво страдание. Прегледът е отбелязан в амбулаторния журнал на
здравната служба (л.123, том 1 ДП), ведно с копие от рапорт за дневното
дежурство от 07.01.2021 г., изготвен от д-р В. М. (л.124, том 1 ДП).
След това З. И. се прибрал във фургона за почивка, намиращ се в
участъка, където работел. Около 12:20 часа, св. А. Х. (л.101, том 1 ДП),
отишъл до фургона пред цеха, за да вземе чанта с инструменти. Заварил
колегата си да стои прав, видимо потен. Казал му, че най-добре е да легне и
да си почине.
Малко по-късно, св. А. Х. се върнал до фургона, за да върне чантата с
инструменти и намерил З. И. да лежи по лице между намиращите се там маса
и пейка. Веднага по телефона се обадил на прекия си ръководител и в
здравната служба на *. След получен в 13:21 часа сигнал за спешност в
участък „Вулканизации“ (л.125, том 1 ДП), д-р В. М. пристигнала незабавно с
линейка на място за оказване на медицинска помощ. З. И. лежал с лице към
пода, бил посинял и без жизнени показатели. Нямал симптоми за сърдечна
дейност и констатирала смъртта му.
Своевременно били уведомени органите на МВР, като на място e
изпратена дежурна следствено-оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествие (л.4 ДП), в който е отразено, че пострадалият е заварен да
лежи по гръб, с поставени електроди за електрошок, включени.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №
2
7/2021 г. (л.40, том 1 ДП) при огледа и аутопсията на трупа на З. И. са
констатирани: атеросклероза на аортата, венечните артерии, склероза на
сърдечния мускул, хипертрофия на лявата и дясната камери на сърцето,
пресен инфаркт на сърцето по задната стена на лява камера. Макро и микро
цикатрикси на миокарда. Състояние след стентиране на дясната венечна
артерия. Оток на мозъка и белите дробове. Остри циркулаторни разстройства
на вътрешните органи. Липса на травматични увреждания. Направен е извод,
че причината за смъртта на З. И. е пресен инфаркт на сърцето, развил се като
усложнение на увреждане на сърцето от атеросклероза и високо кръвно
налягане.
Според съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 213/2021 г.
(л.38, том 2 ДП) на вещите лица д-р Х. Е. (съдебен лекар в катедра „Съдебна
медицина“ -*), д-р П. Р.(директор на ЦСМП - *.) и д-р А. Е. (специалист по
кардиология при МБАЛ -*) основните симптоми, които изпитва болният при
разгърната форма на миокарден инфаркт са следните: основен и водещ
симптом е болката, която е изключително силна (исхемична болка), появява
се зад гръдната кост и/или в лявата гръдна половина. Болката се
разпространява към лявото рамо и лявата ръка, като в областта на ръката се
чувства и изтръпване. Болката се съпровожда с изпотяване (студена пот) и
чувство на тревога и страх; усещане за задух. Възможни са прояви на гадене
и повръщане.
Изпотяването е неспецифична вегетативна реакция и не е специфичен
признак за инфаркт на миокарда. Има диагностично значение само, като
елемент от целия изброен от тях сбор от характерни симптоми.
Въз основа на наличната медицинска документация и след разчитане на
хистологичните препарати вещите лица са приели, че в конкретния случай
диагнозата „миокарден инфаркт“ не е доказана безспорно със съответните
характерни морфологични признаци. Сочат, че описаният в аутопсията
пъстър вид на миокарда (сърдечния мускул) в областта на задната стена на
лявата сърдечна камера не представлява морфологично доказателство и не
отговаря на действителната макроскопска картина на миокарден инфаркт.
Това описание съответства на обичайните хипостатични промени, които
настъпват във всички вътрешни органи след смъртта. Хипостазата е оттичане
на кръвта в ниските части на тялото, след спиране на сърдечната дейност.
При проведеното микроскопско изследване на материал от сърдечния мускул
(хистологично изследване) не се установяват данни за наличие на миокарден
инфаркт в разгърната форма.
Установено е, че при З. И. има изменения в сърдечния мускул,
характерни за исхемична болест на сърцето, за която има документи от 2016
г. - налице са признаци на миокардио склероза и миокардио фиброза и
липоматоза на сърдечния мускул. Обясняват, че тези изменения са
предпоставки за възникването на така наречената внезапна сърдечна смърт,
която се дължи на остри ритъмни или проводни нарушения в сърдечната
3
дейност, без развитието на миокарден инфаркт. Вещите лица излагат, че тези
състояния не могат да бъдат предвидени и евентуално предотвратени, че те
настъпват ненадейно и при видимо добро здраве, което ги отнася към т.нар.
скоропостижна ненасилствена смърт от сърдечен произход.
Във връзка с предшестващото сърдечно заболяване на пострадалия по
делото е представена медицинска документация (л.110 - л.113, том 1 ДП). От
показанията на личния лекар на пострадалия - д-р Д. И.-Й. (л.109, том 1 ДП),
се установява, че последният преглед на пострадалия от личния му лекар е на
11.06.2018 г.
Вещите лица, изготвили горепосочената СМЕ по писмени данни, са
приели, че З. И. е страдал от исхемична болест на сърцето, като през 2016 г. е
прекарал трансмурален миокарден инфаркт. Не е провеждал системно
наблюдение, профилактика и лечение въпреки сериозността на състоянието
си. Допълнително, на фона на сърдечното заболяване, същият е имал
затлъстяване IV степен, което допълнително е влошавало общия му сърдечен
статус.
Според Старозагорския окръжен съд в изготвената в хода на ДП СМЕ
на труп № 7/2021 г. е видно, че причината за смъртта на З. И. е свързана с
неговия сърдечен статус. Установена е атеросклероза на аортата, склероза на
сърдечния мозък, хипертрофия на дясната и лявата камера на сърцето, пресен
инфаркт на сърцето по задната стена на лявата камера. Именно този пресен
инфаркт развил се като усложнение на увреждане на сърцето от
атеросклероза и високо кръвно налягане е посочен, като причина за смъртта
на лицето. В тройната СМЕ е отразено, че според вещите лица миокардният
инфаркт като причина за смъртта не е категорично доказан. Вещите лица са
приели, че по отношение на З. И. от 2016 г. са налице признаци на
миокардиосклероза и миокардио фиброза и липоматоза на сърдечния мускул.
Тези изменения са предпоставка за възникване на така нар. внезапна сърдечна
смърт, която се дължи на остри ритъмни или проводни нарушения в
сърдечната дейност, без развитието на миокарден инфаркт. Тези състояния не
могат да бъдат предвидени и евентуално предотвратени. Настъпват при
видимо добро здраве и се отнасят към така нар. скоропостижна
ненасилствена смърт от сърдечен произход.
Старозагорският окръжен съд е приел, че в случая е необходимо да бъде
назначена експертиза от референтен характер т. е. арбитражна експертиза,
поради наличие на противоречието между тройната експертизата и
изготвената моноекспертиза на труп. Освен това е приел, че актът, с който е
4
назначена тази експертиза от три вещи лица не отговаря на изискванията на
чл. 145 от НПК, тъй като е дадена възможност на водещия експертизата –
вещото лице д-р Е., да определи кои други вещи лица да участват при
нейното изготвяне.
Пловдивският апелативен съд счита, че доводите, които са изложени в
протеста са основателни.
На практика между моноекспертизата и тройната експертиза няма
противоречия относно това, че смъртта на З. И. е настъпила вследствие на
сериозен сърдечен проблем. Единствената разлика в становищата на вещите
лица е свързан с това, че от първоначалната единична експертиза като
причина за смъртта е посочено наличието на настъпил миокарден инфаркт, а
в тройната експертиза е прието, че се касае действително за миокардна
склероза и миокардна фиброза и липоматоза на сърдечния мускул, които
изменения са предпоставка за развитието на ритъмни или проводни
нарушения на сърдечната дейност. Очевидно е, че тройната СМЕ е
разполагала с много повече информация относно здравния статус на З. И.. Тя
се е запознала с пълната медицинска документация, която е била представена,
а освен това и въз основа на микроскопско изследване и разчитане на
хистологичните препарати, които са били предмет на анализ в тази
експертиза. Поради това и нейните изводи принципно съвпадат с единичната
експертиза, но са много по-убедителни, тъй като експертите са разполагали с
медицинска документация и хистологичните изследвания на З. И..
Не може да се приеме, че липсва акт за назначаване на въпросната
експертиза. С основание в протеста се твърди, че с постановлението за
назначаването й /т. 2 л. 36/ е посочен ръководителят на Катедрата по съдебна
медицина включително и специалностите на останалите две вещи лица, а
именно инвазивен кардиолог и директорът на Центъра по спешна медицинска
помощ в гр. *. Обстоятелството, че поименно тези лица не са посочени в
постановлението не означава, че органът на досъдебното производство не е
изготвил акт за назначаването на експертизата в съответствие с изискването
на чл. 145 НПК.
Основателен е и доводът, според който са дадени указания от
първоинстанционния съд да се разпитат други колеги на пострадалия, за да се
преценя неговия здравен статус към момента на прегледа в здравната служба,
5
намираща се на работното му място. Органите на досъдебното производство
напълно правилно са преценили, че в случая е необходимо да се използват
лица, притежаващи специални знания, поради което не може да се приеме, че
колеги на З. И. биха дали по-точен и компетентен отговор от експертите
досежно здравословното му състояние преди настъпване на леталния изход,
за да може въз основа на това да се изграждат и съответните правни изводи.
По отношение дадените указания да се съберат доказателства относно
наличието на медицински стандарти за оказване на помощ в здравните
служби с основание е направен довод в протеста, че в тази насока се издават
съответните нормативни актове. Освен това по делото, посредством
коментираната тройна СМЕ по безспорен начин е установено, че
медицинското лице, което е извършило прегледа му, е спазило правилата на
добрата медицинска практика, с оглед анамнестичните данни, които сам той е
съобщил. Вещите лица изрично са посочили, че не е имало основание за
задълбочаване на анамнезата и извършване на подробен физикален преглед на
сърдечния статус. Не са били наложителни и прилагането на някакви
неотложни и спешни мерки, тъй като по време на прегледа не е манифестиран
сърдечен инцидент, който да насочи лекаря към предприемане на действия за
неговото преодоляване.
В заключение вещите лица са посочили, че няма действие или
бездействие от страна на медицинското лице при обслужването на З. И.,
които да са в причинно следствена връзка с настъпилия резултат.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че
протестът е основателен. В хода на разследването не са събрани
доказателства за виновността на конкретно лице, което с действията си да е
осъществило от обективна и субективна страна деянието, визирано в чл. 123
ал. 1 НК, а именно да причини смъртта на З. И., поради немарливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност. Касае се за
скоропостижна ненасилствена смърт от сърдечен произход, което състояние
не е можело да бъде предвидено и евентуално предотвратено. То е настъпило
ненадейно и внезапно.
В идентичен смисъл, досежно на необходимостта от причинна връзка
между действията респ. бездействията на конкретно лице и настъпилата
смърт на починалия е и Р-125-2015 III н.о. ВКС, постановено по НОХД
6
55/2013 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното определение следва да бъде отменено и се потвърди
постановлението на ОП Ст. Загора.
Ето защо съдът и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 885/19. 12. 2022 г., постановено по ЧНД
1100/2022 г., по описа на ОС Ст. Загора.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17. 11. 2022 г. на Окръжна
прокуратура гр. Ст. Загора, с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 1/2021 г. по описа на * за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК, поради
липса на извършено престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7