№ 66 10.05.2019г. гр. Попово
гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на единадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1011/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от Т.Я.К.чрез ю.к. Д.А. със съдебен адрес за получаване на книжа
гр. С ***, СРЕЩУ В. И.С.с ЕГН: **********,***
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
по Договор за кредит № *** от 16 март 2016 г. във връзка с Договор за
гаранция от 16 март 2016 г. сумата от 700 лв. главница, сумата от 161 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2016
г. до 11.03.2017 г., сумата от 100 лв. административна такса за събиране на
вземането, сумата от 539 лв. такса за гаранция, сумата от 35.62 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 12.03.2017
г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва от 28.05.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между „Ф.Б.“
ЕООД като Кредитор и В. И.С.като Кредитополучател, чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ бил сключен Договор за кредит № *** от 16.03.2016 г., по силата на
който на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 700 лева, който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 161 лева, за срок от 360 дни.
С цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Ф.Б." ЕООД, ответникът бил предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Ф.Б.“ ЕООД. В тази връзка, на 16.03.2016 г. г. между В. И.С./Кредитополучател/
и „Ф.Б." ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № ***, по силата
на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението
на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл. 5 от Общи условия,
които се прилагат към Договор за гаранция № ***, сключен между В. И.С.и „Ф.Б.“
ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 539 лв.
В. И.С.не изпълнила договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Ф.Б.“ ЕООД. Вследствие на
това, Дружеството-гарант „Ф.Б.“ ЕООД, било погасило дължимата сума в пълен
размер към „Ф.Б.“ ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този
момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен
ред срещу Кредитополучателя.
Датата на последна вноска по
кредита е била на 11.03.2017 г., след която дата вземането било станало изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл.
10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в
забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която била в размер на 100 лв. и
представлявала административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017г. бил сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Ф.Б."
ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата
на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По договора за кредит, ответникът
не е извършвал плащания, поради което дългът бил в общ размер на 1535.62 лв.,
от които главница: 700 лв., договорна лихва: 161 лв. за периода от датата на
първа вноска 15 април 2016 г. до 11 март 2017 г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 539
лв., мораторна лихва върху непогасената главница
35.62 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 12 март
2017 г. до 17 май 2018 г. -дата на подаване на заявлението, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции. Възразява, че не е подписвала договор за кредит и не е
получавала заем от „Ф.Б.“ ЕООД. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен представител. Депозирана е
молба, с която се моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като бъде
постановено решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Ответницата, редовно призован, се
явява лично и с адв. И.Ц. – ТАК. Процесуалният
представител на страната пледира за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 от ГПК, във вр. чл.6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен искът с посоченото правно
основание, ищецът следва да докаже,
че между „Ф.Б.“ ЕООД и В. И.С.е налице валидно сключен договор за кредит от
разстояние, че дружеството е изправен кредитор по договора /предоставило е на заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по
договора са изискуеми, валидно сключен договор за гаранция /поръчителство/, по
силата на който „Ф.Б.“ ЕООД е
заплатило на „Ф.Б.“ ЕООД претендираната сума от 700 лв. - главница, както и валидно сключен договор за
цесия, за които длъжникът е надлежно
уведомен.
Липсата на който и е да е от елементите на
горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай по делото липсват
доказателства, че именно ответницата е направила искане за кредит, респ. е сключила процесния
договор за кредит от разстояние, както и такива удостоверяващи, че „Ф.Б.“ ЕООД
е изпълнило задължението си да предостави на В. Стоянова претендираната
като главница заемна сума от 700 лв.
При това положение, съдът намира, че вземане спрямо ответницата не е
възникнало нито в полза на „Ф.Б.“ ЕООД,
нито в полза на цесионера – ищец по делото, поради
което исковата претенция се явява изцяло неоснователна.
По
иска исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, по
чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99
от ЗЗД.
Предвид становището на съда относно
липсата на главен дълг, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за сумата от 161.00 лв. - договорна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 11.03.2017 г.,
административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00 лв., такса за гаранция в
размер на 539.00 лв. и мораторна лихва в размер на 35.62
лв., за периода от 12.03. 2017 г. до 17.05. 2018г., при което същите подлежат
на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответницата следва да бъде присъдена сумата от 350.00 лв., представляваща
направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от Т.Я.К., действащ чрез ю.к. Д.А. със
съдебен адрес за получаване на книжа гр. С ***, СРЕЩУ В.И.С.с ЕГН: **********,*** искове за
признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца по Договор за кредит № ***
от 16.03.2016 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД СУМАТА от 700.00 лв. /седемстотин лева/ - главница, СУМАТА от 161.00
лв. /сто шестдесет и един лева/ - договорна лихва за периода от 15.04.2016 г. до
11.03.2017г., СУМАТА от 100.00 лв. /сто лева/ - административна такса за събиране на
вземането, СУМАТА от 539.00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/
- такса за гаранция по Договор за гаранция № *** от 16.03.2016г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД и СУМАТА от 35.62
лв. /тридесет и пет лева и шестдесет
и две стотинки/ - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 12.03.2017
г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва от 28.05.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 599/13.07.2018г. по ч.гр.д №
663/2018г. по описа на РС –Попово.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от Т.Я.К.,
действащ чрез ю.к. Д.А. със съдебен адрес за получаване на книжа гр. С *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.С.с ЕГН: **********,*** СУМАТА от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: