Р Е Ш Е Н И Е
№ 332 30.03.2023
година град
Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Йовка
Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 93 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
Образувано е по жалба
на Г.М.М. ***,
с ЕГН: **********, против Заповед №Л-5515/23.12.2022г.,
издадена от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 и
чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 и т.16, чл.204, т.3 и чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение на младши
инспектор Г.М. – надзирател I-ва степен в Затвора
гр.Бургас, I-ва категория, считано от датата на връчване на
заповедта.
В жалбата са изложени
доводи, че заповедта е незаконосъобразна
– постановена е при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са аргументи,
че е издадена след изтичане на двумесечния срока по чл.195 от ЗМВР. Твърди се,
че в заповедта има констатации, които не отговарят на фактическата обстановка, акта е неясен и неточен, като е направено и
възражение за неправилна квалификация на констатираното нарушение на служебната
дисциплина. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Л.. Подържа жалбата и
пледира за отмяна на заповедта. Не претендира разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът - Главен директор на ГДИН - София, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Ч., който оспорва жалбата и поддържа изложеното
в писмения отговор. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че Г.М. работи като младши инспектор - надзирател I-ва степен в Затвора
гр.Бургас, I-ва категория, както и че към 09.09.2022г. е изпълнявал служебните
си задължения като постови на пост № 5 в Затвора гр.Бургас.
От представената по
делото преписка се установява, че в деловодството на Затвора гр.Бургас е
получено писмо от началник на сектор ПП – Бургас, с рег.№
769000-23724/27.09.2022г. (с вх.№ 11746/29.09.2022г.) относно установено от
служители на сектор ПП – Бургас административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от младши инспектор Г.М.М. като водач на МПС (л.56). Към писмото е
приложена административна преписка (копие на ЗППАМ, копие на АУАН, копие на
талон за мед.изследване, копие на докладна записка, копие на протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози и
др.).
С писмо вх.№ 12561 от
14.10.2022г. в деловодството на Затвора гр.Бургас е получено заверено копие на протокол-експертна
справка № И-8399/12.10.2022г. (л.69), изготвена от ВМА – София относно кръвната
проба на Г.М.М., ведно с копие за медицинско изследване № 939/09.09.2022г.
(л.71). Резултатът от извършеното изследване на кръвната проба на младши
инспектор М. е за наличие на наркотични вещества от групата на стимулантите –
амфетамин и метамфетамин.
С писмо изх.№
2333/14.10.2022г. до главния директор на ГДИН гр.София е изпратено предложение
за образуване на производство за извършено от младши инспектор Г.М. -
надзирател I-ва степен в Затвора гр.Бургас, I-ва категория тежко нарушение на
служебната дисциплина (л.72).
Със заповед №Л-4415/14.10.2022г.,
на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.215,
ал.1 от ЗМВР, главният директор на ГДИН е образувал дисциплинарно производство
срещу младши инспектор Г.М.-надзирател I-ва степен в Затвора гр.Бургас, I-ва
категория, с което е определил дисциплинарно - разследващ орган (ДРО), в
състав от председател, зам.председател и трима членове, който орган следва да
запознае служителя с настоящата заповед и да му разясни правото да участва в
дисциплинарното производство; ако в хода на дисциплинарното производство бъде
открито друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203,
ал.1 от ЗМВР органът да квалифицира деянието съобразно установените факти и
обстоятелства; дисциплинарното производство да приключи в срок до 4 месеца от
образуването му и ДРО да изготви становище относно наличието на основание за
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Със заповедта М. е
отстранен от длъжност младши инспектор - надзирател I-ва степен в Затвора
гр.Бургас, I-ва категория за срок от 2 месеца, като е разпоредено да му бъдат
иззети служебната карта, личния знак и служебно оръжие, считано от датата на
запознаване със заповедта (л.27-29). Заповедта е връчена на жалбоподателя на
24.10.2022г. в 08:45ч. видно от направеното за това отбелязване (л.29).
На 25.10.2022г. до
жалбоподателя е изпратена покана с изх.№6629/25.10.2022г. за даване на
обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство, като
видно от отбелязването М. е получил поканата на 26.10.2022г. в 10:30ч. (л.47).
С писмо рег.№ 6656 от
26.10.2022г., адресирано до ДРО, жалбоподателят е посочил, че не е взимал
никакви наркотици (л.48).
В обобщена справка изх.№
2517 от 04.11.2022г. (л.37) дисциплинарно-разследващия орган е направил анализ
на събрания доказателствен материал, въз основа на който е установил следната
фактическа обстановка:
На 09.09.2022г.
мл.инспектор М. е застъпил наряд за 24 часово дежурство като постови надзирател
на пост № 5 /втори въоръжен пост/. В 19:00ч. е сменен на поста от мл.инспектор
Д. П., за да ползва почивка, при която с личното си МПС е отишъл до магазин,
намиращ се в кв. „Акациите“. В 19:40ч. мл.инспектор М. е уведомил по телефона
инспектор П. К. – дежурен главен надзирател в Затвора Бургас, че при управление
на личното си МПС по време на почивка е спрян за проверка от служители на МВР,
направен му е полеви тест за алкохол, който е отрицателен. Съобщава, че е
отказал полеви тест за употреба на наркотични вещества, за което е изпратен в
УМБАЛ – Бургас за даване на кръвна проба. В тази връзка в 20:00ч. на основание
чл.306, ал.2 от ППЗИНЗС, във вр. с чл.310, ал.1 от ППЗИНСЗ мл.инспектор Г.М. е снет
от дежурство, за което са съставени съответните протоколи. В изпълнение на
издадения му талон за изследване № 118949, мл.инспектор М. е изпълнил
предписанието в сградата на УМБАЛ – Бургас, където е дал кръвна проба за
химико-токсилогично лабораторно изследване. От получените с писмо рег.№
769000-23724/27.09.2022г. материали – копие на протокол-експертна справка № И-8399/12.10.2022г.,
изготвена от ВМА – София по кръвната проба на Г.М., ведно с копие за медицинско
изследване № 939/09.09.2022г., се установява наличие на наркотични вещества от
групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин. Събраните в хода на
дисциплинарното производство документи, наложили извод, че са събрани
достатъчно доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина
от мл.инспектор Г.М. по смисъла на чл.203, ал.1, т.13, т.15 и т.16 от ЗМВР,
което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в
ГДИН, уронващи престижа на службата, регламентирани в чл.6, чл.17, чл.26 и
чл.27, ал.3 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН,
утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г., с който служителят е запознат на
10.01.2018г. Въз основа на изложеното, Комисията е счела, че са налице
основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на мл.инспектор Г.М.М..
След изпращане на две
покани от 04.11.2022г. (л.49) и от 18.11.2022г. (л.52) за запознаване с
обобщената справка и даване на допълнителни сведения или възражения, жалбоподателят
се е запознал с обобщената справка на 22.11.2022г., като саморъчно е отбелязал
това и е поискал, копие от протокол-експертна справка рег.№ И-8399/12.10.2022г.
на ВМА (л.43). Информиран е, че на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР в срок от 24
часа след запознаване с обобщената справка има право да даде допълнителни
обяснения или възражения. Видно от нарочното отбелязване на началната страница
на обобщената справка, главният директор на ГДИН се е запознал с нея на
06.12.2022г.
В установения срок М.
е депозирал писмено сведение с изх.№ 2660/23.11.2022г. по описа на Затвора
Бургас, в което изразява несъгласието си
с отразеното в обобщената справка, както и несъгласие с констатациите в
протокол-експертна справка на ВМА – София. Сочи, че не е употребявал наркотици,
в т.ч. амфетамин и метамфетамин, поради което е невъзможно кръвната му проба да
е положителна. Изтъква, че отказът му да даде проба с дръг тест е с оглед
съмненията му в неговата достоверност. Заявява, че отказа му не може да се
третира като нарушение на служебната дисциплина, тъй като все пак е дал кръвна
проба. Отделно от това прави искане за повторно извършване на химически анализ
за негова сметка (л.54).
Дисциплинарно - разследващият
орган е изготвил становище с изх.№ 2667/24.11.2022г. до главния директор на
ГДИН за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на
младши инспектор Г.М.М. - надзирател I-ва степен в Затвора гр.Бургас, I-ва
категория, в което
са възпроизведени съдържащите се в обобщената справка
констатации и е направен извод, че мл.инспектор М. е нарушил етичните правила и норми на поведение, като е
управлявал личното си МПС и е изпълнявал служебните си задължения след
употребата на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и
метамфетамин. ДРО е приел за установено, че са налице основания за реализиране
на дисциплинарна отговорност на мл.инспектор М., тъй като с поведението си е
нарушил обществено установените етични правила и норми изпълнявайки служебните
си задължения след употребата на наркотични вещества, което представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 и т.16 от ЗМВР и е предложил да бъде наложено наказание „Уволнение“ (л.30). Видно
от нарочното отбелязване на началната страница на обобщената справка, главния
директор на ГДИН се е запознал с нея на 06.12.2022г.
С покана рег.№ 13691
от 08.12.2022г. дисциплинарно-наказващият орган на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР е поканил младши инспектор Г.М., в срок от три дни след
връчването й да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за
твърдяните от него факти и обстоятелства. Посочено е, че в писмените си
обяснения следва да отговори каква е причината да откаже да му бъде направен
тест за употреба на наркотични вещества; счита ли, че явяването на работа под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози се отразява на изпълнението
на служебните му задължения и дали кореспондира с професионалната етика и
принципите за поведение на държавните служители, както и дали счита, че
извършеното от него е съвместимо с Етични кодекс на поведение на държавните
служители.
В поканата е посочено, че ако в указания срок М. не
представи писмените си обяснения, това ще се счита за отказ по зависещи от него
причини (л.22). Поканата е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка на посочения от М. адрес за кореспонденция, след като е отказал по
телефона да дойде и да я получи лично. За тези обстоятелства е съставена
докладна записка с рег.№ 8019/12.12.2022г. (л.17). Видно от представеното с
преписката известие за доставяне, поканата е получена от жалбоподателя на 16.12.2022г.
(л.19). За времето от 16.12.2022г. до 21.12.2022г. (тридневния срок за даване
на писмени обяснения), при извършена на 22.12.2022г. проверка в 08:30ч. в
регистрационния дневник на Затвора Бургас и в 09:00ч. в деловодната система на
ГДИН се установява, че не са постъпвали писмени обяснения или възражения от
младши инспектор Г.М.. За извършените проверки са съставени протокол рег.№
8177/11.12.2022г. (л.16) и рег.№ 14319/22.12.2022г. (л.15).
Дисциплинарното
производство е приключило с издаване на заповед №Л-5515/23.12.2022г., издадена
от Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197,
ал.1, т.6, във вр. с чл.203, ал.1, т.13 и т.16, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР, на Г.М.М. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на младши инспектор – надзирател I-ва степен в Затвора гр.Бургас, I-ва
категория, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта подробно е
описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от
комисията. нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта.
Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема,
че деянието е умишлено, настъпилите от деянието вредни последици, като наказанието
е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му.
Екземпляр от заповедта е връчен на М. на 29.12.2022г. в 08:50ч.
В хода на съдебното
производство по искане на жалбоподателя са разпитани двама свидетели. Според
показанията на св. Н.К.Т. от сектор „Специализирани полицейски сили“ /СПС/, същият
заявява, че е запознат със случая и си спомня за него, но без конкретна дата.
Твърди, че в началото на смяната е получил разпореждане от началник Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР Бургас - комисар Димитров да бъде
установен и проверен лек автомобил „Пежо 206“, черен цвят, като номера не си спомня. Посочва,
че въпросния автомобил е бил установен в кв. „Акации“, ул.“Китка“, като при
тяхното пристигане автомобилът се движел на заден ход, а след около 10м. е
направил обратен завой. Според Т., в този момент той и колегата му са подходили
към автомобила със светлинен сигнал, а когато са го спрели на шофьорското място
е установен мъж с униформа на ГДИН,
който е заявил, че е служител на Затвора Бургас. Свидетелят сочи, че при
проверката му е направило впечатление, че водачът е бил превъзбуден, правил е резки
движения, бил е със зачервени очи и силно разширени зеници на очите. Твърди, че
чрез дежурния на Дирекция на ОД на МВР са поискали съдействие от Пътна полиция
Бургас, за да бъде изпробван водача за употреба
на алкохол и наркотични вещества. Т. разказва, че пристигналите на място колеги
от пътна полиция, са изпробвали водача за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна, а когато
поискали и проба за наркотични и упойващи вещества, водачът отказал да даде такава, като заявил, че употребява успокоителни и иска да
даде единствено кръвна проба. Посочва,
че талон за медицинско изследване е издаден от Пътна полиция.
Свидетелят И.Е.Г.,
младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“, заявява, че си спомня за
случая. Сочи, че по време на смяна е бил
изпратен от ОДЧ да укаже съдействие на сектор СПС за изпробване на водач за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Споделя, че това е станало вечерта,
но не си спомня с точност кога. Г. твърди, че са изпробвали водача за алкохол, като
пробата е била отрицателна, както и че същия е отказал да даде проба за наркотични
вещества, за което му бил издаден талон
за медицинско изследване. Според свидетеля М. *** във времето, което му е било
посочено и е дал кръвна проба в негово присъствие, но не знае резултата от кръвната проба. Г. разказва, че водача е отказал пробата за наркотични вещества, защото е
споделил, че използва лекарства за нерви и иска да даде кръвна
такава.
И двамата свидетеля
заявяват, че лицето, който са спрели, е в залата и посочват именно
жалбоподателя М..
При така установената фактическа
обстановка и при извършена служебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146
от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав, намира жалбата за
допустима, като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк
адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което
в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – главен директор на ГДИН, който на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, вр.
чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на служителите в Главната дирекция и
териториалните й служби, какъвто е жалбоподателя. Същата е издадена в
изискуемата писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за
постановяването й, съобразена е с материалноправните разпоредби на закона, като
при издаването й административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните правила.
Дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на главния директор на ГДИН, с която е назначен и
дисциплинарно-разследващ орган – в случая комисия, в изпълнение на изискването
на чл. 207, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е протекло в
рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ
дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно- наказващ орган, съгласно
чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР. В конкретния случай дисциплинарно - наказващият
орган е уведомен за извършеното нарушение и то е установено от него на
06.12.2022г., когато е запознат с обобщената справка, изготвена от дисциплинарно-разследващата
комисия на 04.11.2022г. в изпълнение на изискването на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на наказанието е издадена на 23.12.2022г., т. е в
предвидения от закона срок. Ето защо са неоснователни изложените в жалбата
доводи, че дисциплинарно- наказващи орган е бил запознат с извършеното
нарушение и със самоличността на нарушителя още на 14.10.2022г.
На младши инспектор М. е
предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл.
205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР, като несъмнено органът е спазил и
императивното задължение на чл.206, ал.1 от ЗМВР и е изпратил покана, като
жалбоподателя не се е възползват от това му право.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона.
Съображенията за това са следните:
С оспорената
заповед административният орган е приел за правилно установено, че „На 09.09.2022г., около 19:45 часа,
управлявайки личния си автомобил марка „Пежо 206“, с регистрационен № СВ 3937
ВР, в гр.Бургас, кв. „Акациите“, по ул.“Китка“ до № 3 в посока ул.“Враня“,
младши инспектор Г.М. е спрян от служители на сектор „Пътна полиция“ Бургас. По
време на проверката, държавният служител е отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000, с фабр.№ ARLB-00221. На младши инспектор М. е издаден талон за изследване № 118949. Изпълнил е
предписанието за явяване в сградата на УМБАЛ – Бургас, където е дал кръвна
проба за химоко-токсилогично лабораторно изследване. При получения резултат от
извършеното изследване на кръвната проба е установено наличие на наркотични вещества
от групата на стимулантите – амфетамин и матамфетамин. На младши инспектор Г.М.
са съставени 2 броя актове за установяване на административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В представените пред ДРО от мл.инспектор Г.М.
писмени обяснения с рег.№ 6656/26.10.2022г. по описа на Затвора Бургас, същият
отрича да е употребявал наркотици.“
Съдът намира за
неоснователни изложените в жалбата доводи за наличие на констатации в
заповедта, които не отговарят на фактическата обстановка. От показанията на разпитания
по делото свидетел Т. се установи, че действително, както посочва и самия
жалбоподател, служители на СПС са го спрели за проверка. Установи се също, че впоследствие
извършваната на Г.М. проверка за установяване употребата на алкохол и
наркотични вещества е извършена именно от служители на сектор „Пътна полиция“ –
Бургас. За установяване на извършеното от държавния служител дисциплинарно
нарушение и за законосъобразността на оспорената заповед, непосочването на
обстоятелство, че първоначално е бил спрян за проверка от служители на СПС е
ирелевантно, доколкото това обстоятелство по никакъв начин нито променя факта
относно отказа на М. да му бъде
извършена проверка за употребата на наркотични вещества с техническо средство
дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000, с фабр.№ ARLB-00221 и установеното впоследствие чрез
химико-токсилогичното лабораторно изследване наличие на такива в неговата кръв,
нито ограничава правото му на защита срещу тези факти.
Неоснователни
са и възраженията в жалбата, че в заповедта не е отразено, респективно не е извършен повторен химичен анализ на кръвната му проба. Нито в
ЗМВР, където е уредено дисциплинарното производство на държавните служители в
МВР, в това число и на тези от ГДИН, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г./, е уредена
възможност дисциплинарно-наказващия орган или служителя,
срещу когото се води дисциплинарното производство, да поиска повторно
извършване на химически анализ. В Наредба № 1 от 19.07.2017г. такава възможност
е уредена за образувано срещу лице административнонаказателно производство или
наказателно такова, а не и за образувано дисциплинарно производства по ЗМВР,
каквото несъмнено е образуваното със заповед №Л-4415/14.10.2022г. на главния
директор на ГДИН производство срещу мл.инспектор Г.М.. В тази връзка, доколкото
съдът е указал на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, а на основание чл.171, ал.2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими
по реда на ГПК, то същият е могъл да поиска повторно извършване на химически
анализ пред настоящата съдебната инстанция чрез назначаване на
съдебно-химическа експертиза. Следва да се посочи, че според чл.26, ал.4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г., пробите кръв за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и контролните проби към тях се съхраняват
за срок не по-малък от 12 месеца. Това обстоятелство изрично е посочено и в протокол
– експертна справка от ВМА (л.70). До приключване на настоящото съдебно
производство този срок не е изтекъл и жалбоподателят е разполагал с
възможността да поиска извършването на повторно химико-токсилогично изследване.
За пълното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.171, ал.2, изр.2 от АПК дава право на съда служебно да назначи експертиза, но доколкото нито в
жалбата, нито в съдебно заседание жалбоподателят е оспорил по някакъв начин
резултата от извършеното лабораторно изследване и не са представени каквито и
да е доказателства, който да поставят под съмнение извършеното химико-токсилогично
изследване на дадената от служителя на ГДИН кръвна проба, съдът не е счете за
необходимо да назначи служебно съдебно-химическа експертиза.
Съдът намира,
че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява
описаната в обобщената справка фактическа обстановка и същата не бе опровергана
в съдебното производство.
Жалбоподателят
е санкциониран за неспазване на етичните правила за поведение на държавния
служител от ГДИН, обективирани в чл. 6, чл.15, чл.17, чл.26 и чл.27, ал.3 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
"Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към
министъра на правосъдието. Прието е, че управлявайки личното си МПС и
изпълнявайки служебните си задължения, след употреба на наркотични вещества от
групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин, е нарушил обществено-
установени етични правила и норми и е уронил престижът на службата, което,
съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано
като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т.
13 и т.16 от ЗМВР, за което се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“.
В настоящата
хипотеза, управлението на МПС от страна на жалбоподателя на 09.09.2022г. под въздействието на наркотични вещества, е
несъмнено и категорично доказано с извършено химико-токсикологичното
лабораторно изследване. Видно от представеното и неоспорено от жалбоподателя
копие на протокол-експертна справка № И-8399/12.10.2022г. (л.69), изготвена от
ВМА – София резултатът от извършеното изследване на кръвната проба на младши
инспектор М. е установил наличие на наркотични вещества от групата на
стимулантите – амфетамин и метамфетамин. Установява се по делото, а и не се
оспорва от служителя, че на 09.09.2022г., преди да бъде спрян за проверка от СПС, съгласно
утвърден месечен график е застъпил наряд за 24 часово дежурство (л.79) и е
излязъл в почивка, т.е на тази дата лицето е упражнявало служебните си
задължения. Между страните не се спори, че в задълженията на жалбоподателя е
включено спазването на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
"Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към
министерството на правосъдието. Последният съдържа правила за поведение на
служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като тези
по чл. 6, чл.15, чл.17, чл.26 и чл.27, ал.3, според които
държавния служител следва да спазва стриктното закона, за да допринесе за гарантирането
на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите в Република
България; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; при
изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е
употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго
упойващо вещество, както и в качеството си на участник в пътното движение
следва да се подчинява на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество.
С поведението си държавният
служител М. е отказал да се подчини на разпореждане на контролния орган свързан
пряко със задълженията му като водач на МПС, не е спазил стриктно закона,
не е дал добър личен пример и не е опазил доброто име на институцията,
която представлява. Несъмнено имайки качеството на държавен служител от ГДИН жалбоподателя
е знаел, че не трябва да употребява наркотични вещества, още повече да
управлява МПС и да изпълнява служебните си задължения под въздействието им. От
значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл.203,
ал.1, т.16 от ЗМВР е установеното наличие на наркотични вещества в организма, а
не какво е тяхното въздействие върху лицето, което ги е употребило. В тази
връзка неоснователни са изложените в писмените бележки доводи, че в случая не е
установено какво е въздействието на установените в кръвната проба вещества
върху жалбоподателя. Законодателят не изисква да бъде изследвано по какъв начин
конкретно наркотично вещество въздейства върху организма на едно лице. Без
значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител е
какво точно деяние санкционира НК - дали
санкционира употребата или въздействието. Съставомерността на деянието по НК е ирелевантно за законосъобразността на
административния акт, предмет на разглеждане в настоящото производство. Дали е
повдигнато обвинение на жалбоподателя за извършено престъпление и дали той ще
бъде наказан за това с влязла в сила присъда е без значение за този спор, тъй
като се касае за различни производства, които се разглеждат по различен ред и
независимо едно от друго.
В Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007
г., е прието че под "престиж на службата" следва да се разбира
авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава
живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да
противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на
основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата
държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения
обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото
доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната
полицейска дейност". Затова се изисква деянието да е "уронващо
престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. В
цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: "е
достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.
Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи."
Ето защо правилно извършеното от жалбоподателя
М. деяние е квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 – „деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и
т.16 – „явяване на работа или изпълнение
на служебните задължения след употреба на наркотични вещества или техни аналози“
от ЗМВР. Член 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР предвижда,
че по своя характер деянията,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители би
могло да уронят престижа на службата – т. е. за съставомерността му не се
изисква непременно да са настъпили такива последици като резултат от
извършеното нарушение. Неспазването на служебната етика и незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие и да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната
дейност на лицата, които я упражняват. Така служителят поражда съмнения и
разколебава увереността в органа, чиято дейност подпомага, че може да му се
довери и да разчита на него. Затова, за да бъде налице тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.16 от ЗМВР
деянието следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване
или загуба на доверие от страна на обществото към ГДИН или към част от неговата
структура, какъвто е конкретния случай. Мястото и времето на извършване на
нарушението са ирелевантни за ангажиране на дисциплинарното наказание на
служител в МВР. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място.
Необходимо е обаче действията да са станали или да е възможно да станат
достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета и
качествата на служителите в МВР. В конкретния случай, деянието не само, че е
станало на публично място, но същото е станало достояние на други служители на
МВР. Безспорно подобно поведение на държавен служител – младши инспектор,
надзирател I-ва степен в Затвора гр.Бургас, I-ва категория, се отразява
негативно върху авторитета на ГДИН и министерство на правосъдието. Това е така,
защото очакванията на обществото към тези служители е те да осъществяват
дейността си спазвайки принципите
посочени в чл. 3 от ЗМВР. Установеното поведение на жалбоподателя –
нарушаване на правилата, определени в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
"Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е
тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и законодателят го е
квалифицирал като дисциплинарно нарушение, което се наказва с най-тежкото
дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само на едната от посочените
разпоредби на Етичния кодекс е достатъчно, за да се приеме, че в случая е
налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина
деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от
Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към министерството на правосъдието, уронващи престижа на
службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на
нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел
предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън
службата, държавният служител е длъжен да има поведение, което пази престижа на
институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в
ГДИН и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за
етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат
съблюдавани, както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън
тях.
Преди да наложи наказанието, ДНО
е обсъдил и обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, независимо че за
извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение се предвижда само едно
дисциплинарно наказание – „уволнение“.
Съдът счита, че
правилно е приложен материалният закон и санкцията на жалбоподателя е наложена
законосъобразно. В случая ДНО е издал оспорената заповед след надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение и правилно е определена
правната му квалификация. Спазена е и целта на закона, доколкото в настоящия
случай се касае за извършено нарушение на основни принципи в държавната служба,
а именно респект към закона, чрез даване на личен пример от страна на
служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя страна предполага и прекратяване
на служебното правоотношение на служителя, съгласно нормата на 226, ал. 1, т. 8
от ЗМВР.
Предвид
изложеното, доколкото оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при напълно
изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя
нарушение, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона, жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и следва да
бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100. 00
лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. ***, ЕГН **********,
против Заповед №Л-5515/23.12.2022г., издадена от Главен директор на ГДИН, с
която
му е наложено дисциплинарно наказание "УВОЛНЕНИЕ" и е прекратено
служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Г.М.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100. 00 лева /сто лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: