РЕШЕНИЕ
№ 2581
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330105505 по описа за 2021 година
ск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът **** - гр. **** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 103, 58 лева – главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2019 г. –
22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № **********, отнасяща се за обект за
потребление в гр. ***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2021
г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр.
състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение – включително и тези в заповедното производство.
Ответникът СТ. ИВ. АНГ. от гр. ***, чрез *** **. Д.П., оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмения отговор на исковата
молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр.
1
състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 103, 58 лева
– главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода
23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № **********, отнасяща
се за обект за потребление в гр. ***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца
са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и особено представената Справка от
09.11.2021 г. от третото неучастващо по делото лице Дирекция „Местни данъци и такси“
към Община ***, се установява, че ответникът не е бил собственик или наемател на
недвижимия имот, в който е била доставяна електрическата енергия и следователно не
дължи стойността на тази електрическа енергия, съдът намира, че това само по себе си е
достатъчно основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
На особения представител на ответника Д.П. следва да бъде издаден РКО за осъщественото
особено представителство в размер на 300 лева..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
против СТ. ИВ. АНГ., ЕГН: **********, со последен известен постоянен и настоящ адрес:
гр. ***, представляван от ****** Д. Л. П., със служебен адрес: ***, иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 103, 58 лева –
главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода
23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. по партида на длъжника, с клиентски № **********, отнасяща
се за обект за потребление в***, ИТН: ***; сумата 13, 16 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
902/31.01.2021 г., издадена по частно гр. дело № 1572/2021 г. по описа на ПРС - ХV гр.
състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав частно гр.
дело № 1572/2021 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА *** на ответника – ** Д. Л. П. РКО за внесения от ищеца депозит
за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА
300 лева
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3