Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 33 Година
2020, 11.03 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На двадесет и девети
януари …….…………....….. Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………………
Жана Кметска …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
търговско дело
номер ……… 6 ……… по описа за ……. 2019 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, бул. „Черни връх“
№33е, ет. 4 против М.Х.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено по
отношение на ответната страна, че дължи на ищцовата сумата от 10201.41 лева,
представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 18.10.2018 година до окончателното и плащане;
сумата от 28955.54 лева, представляваща договорна лихва /просрочена лихва за
редовна главница/ за периода от 18.04.2010 година до 26.07.2018 година; сумата
от 2655.65 лева, представляваща наказателна лихва /наказателна лихва върху
просрочена главница; обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода
от 18.04.2010 година до 15.10.2018 година, както и сумата от 2161.54 лева -
такси за периода от 18.04.2018 година до 15.10.2018 година, всички те дължими
по договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD, за които суми ищецът се е
снабдил по частно гражданско дело № 888/2018 година по описа на Районен съд -
Айтос със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Претендират се от ищцовата страна и направените от нея в заповедното, както и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърденията по искова молба са, че на 12.05.2008
година бил подписан заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD
между Алфабанк-клон България КЧТ, чийто правоприемник на дейността бил ищецът като
кредитодател и М.Х.М. като кредитополучател, по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредитен лимит под формата на кредитна карта с
актуален кредитен лимит в размер на 10201.41 лева.
Неразделна част от
договора били общите условия и тарифата на „Алфа Банка - клон България“ за
издаване и ползване на кредитни карти VISA и предоставяне на кредитен лимит.
В приложението-тарифа
към цитираните общи условия били посочени лихвените проценти и такси, които се
заплащали от картодържателя при използване на кредитната карта. Съгласно
посоченото приложение, картодържателят заплащал следните такси: 100 лева -
годишна такса за обслужване на карта VISA gold; 50 лева - годишна такса за
обслужване на допълнителна карта; 2000 лева - такса за експресно издаване на
карта; 5 лева - такса за извлечение /копие, при поискване/; такса за теглене в
брой в България - 3 лева + 1 % върху сумата на транзакцията; такса за теглене в
брой в чужбина - 10 лева + 3 % върху сумата на транзакцията; такса за
превалутиране за транзакции в чужбина, в страни извън регион VISA EUROPE - 2 %;
такса за надвишаване на кредитния лимит - 3 %.
Съгласно приложението
към Общите условия, картодържателят разполагал с дневен лимит за тегления в
брой в лева в размер на 400 лева. Пак, според същото, той заплащал следните
лихви: 16 % годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит при
покупки; 17 % годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит за
тегления в брой.
В съответствие с
постигнатите в чл. 10 от Общите условия договорености, погасяването на
задълженията се извършвало по два начина - изцяло, в определен срок без
начисляване на лихви /с изключение на задължения, възникнали от тегления в
брой/ или на части. Когато задълженията се погасявали на части, картодържателят
следвало да изплати минималната месечна вноска, която в настоящия случай била 3
% от ползваната сума, но не по-малко от десет лева /определена в приложението
към Общите условия/. Годишната база за изчисляване на лихвата била 365/365.
Кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на 10 % върху
неизплатената сума. Минималната погасителна вноска била 3 % от усвоения
кредитен лимит, но не по-малко от 15 лева. Длъжникът разполагал и с гратисен
период от 20 дни.
По силата на чл. 12.1 от
Общите условия при изплащане на задължения на вноски се начислявала лихва от
датата, на която плащанията били осчетоводени. Изключение от това било
отпускането на суми в брой, върху които се начислявала лихва от датата на
транзакцията. Съгласно чл. 12.2 от Общите условия, банката си запазвала правото
едностранно да променя приложимите лихвени проценти по договора.
Картодържателят получавал уведомление за всяка промяна на съответния лихвен
процент чрез месечните извлечения, като промяната влизала в сила от датата на
издаване на извлечението.
В чл. 12.3. от Общите
условия било предвидено банката да олихвява задълженията на картодържателя
ежедневно, но да начислява дължимата лихва и добавя като задължение веднъж
месечно на посочената по-горе база за начисляване на лихви 365/365.
Разпоредбата на чл.
12.4. от Общите условия давала право на банката да капитализира начислените
редовни лихви чрез прибавянето им към сумата на използвания кредитен лимит в
съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, за което с
подписването на заявлението- договор и Общите условия картодържателят бил дал
своето изрично съгласие.
В чл. 13 от Общите
условия били посочени начините за погасяване на задълженията. Картодържателят
можел да изплати задължението си в срок до датата на издължаване изцяло без
начисляване на лихви или на части, в който случай се начислявала лихва. Когато
задължението се изплащало на части, картодържателят следвало да погасява
най-малко минималната погасителна вноска, всички задължения, за които бил в
забава, както и всяка сума, с която бил превишил кредитния лимит. Установения в
чл. 13.2 от Общите условия ред за погасяване на задълженията бил лихва, такси и
комисионни, сумите по транзакциите. Възникналите по-рано задължения се
погасявали преди възникналите по-късно. В чл. 13.3 от Общите условия било
посочено, че при неплащане на минималната погасителна вноска или част от нея се
приемало, че кредитополучателят бил в забава, считано от датата на падежа. Във
всички такива случаи картодържателят дължал обезщетение за извършеното
просрочие в размера, посочен в приложението към Общите условия.
Съгласно чл. 13.4 от Общите
условия, ако в дадения от банката срок картодържателят не бил погасил всички
свои изискуеми задължения, банката имала право да блокира картата, да обяви
всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати
едностранно договорните си отношения с картодържателя, както и да предприеме
действия по принудителното им събиране по предвидения в закона ред.
В чл. 14 от Общите
условия били регламентирани случаите на неизправност на картодържателя. Такива
били забавяне плащането на три поредни минимални погасителни вноски или части
от тях; неспазването на която и да било клауза от договора; предоставянето на
неточна декларация или информация във връзка с издаването на картата;
налагането на обща възбрана и/или започната процедура по принудително
изпълнение за вземания, чието удовлетворяване значително ще намали имотното
състояние на картодържателя и способността му да обслужва предоставения кредит;
влошаване на кредитоспособността, състоятелността и/или правоспособността за
договаряне на картодържателя, както и в случай на лишаване от свобода; ползване
на кредита за незаконосъобразни цели и по начин, различен от уговореното в
договора. Във всеки един от тези посочени случаи банката имала право да спре
предоставянето на суми от кредита, да обяви целия ползван кредитен лимит за
предсрочно изискуем и да пристъпи към събирането му по реда, предвиден в Общите
условия и действащото законодателство.
Кредитополучателят не
бил заплащал на банката дължимите минимални месечни вноски по кредита,
съобразно тяхното посочване в извлечението от счетоводните книги. Поради това
банката-картоиздател обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, за което била уведомила ответника с покана-уведомление,
връчена му чрез частен съдебен изпълнител лично на 26.07.2018 година.
С оглед всичко така
изложено, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с чл.
417 от ГПК, с което упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да се снабди
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и образува въз основа
на последния изпълнително дело. Въз основа на същото и в рамките на
образуваното пред Айтоския районен съд заповедно производство по гражданско
дело № 888/2018 година по описа на този съд, на 22.10.2018 година на ищеца бил
издаден изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение с № 480
от същата дата. На 13.11.2018 година била издадена допълнителна заповед за
изпълнение за сумата от 1000 лева - адвокатски хонорар поради допусната от съда
техническа грешка в първата заповед за изпълнение. Въз основа на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20108000400788/2018 година по описа на ЧСИ с рег. № 800 в регистъра към
Камарата на ЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд. След образуване на
изпълнителното дело на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение,
който след получаването и подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Поради
това съдът указал на ищеца да предяви установителен иск в едномесечен срок от
получаването на съобщението за доказване на вземането си.
С оглед разпоредбата на
чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея на ответната по делото страна, като и е указал, че в двуседмичен срок може
да подаде писмен отговор и упражни предоставените и с тази правна норма права.
Съобщението, заедно с преписите от посочените книжа е било редовно връчено на
ответника на 05.03.2019 година лично. Същият е депозирал писмено становище по
делото на 05.04.2019 година, т. е. извън рамките на предоставения му
двуседмичен срок, поради което и действието по подаване на отговор не следва да
бъде взето предвид. Поради това именно съдът в определението си по чл. 374 от ГПК не е докладвал изтъкнатите доводи и направени възражения, с които е
обоснована неоснователността на предявените против него искове или същият
следва да понесе последиците от неподаването на отговор, за което е бил
надлежно уведомен със съобщението, получено от него лично.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на
направеното възражение за недопустимост на предявените искови претенции:
Преди всичко трябва да
се посочи, че правото на ответника да навежда правни доводи относно основателността на
иска и обстоятелствата, на които се основава се запазва, независимо от
пропускане на срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК. последната, както и разпоредбата на чл. 133 от ГПК
въвеждат строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба
процесуални действия на ответника относно разширяване предмета на делото
/предявяване от ответника на насрещен иск и инцидентен установителен иск /,
относно отклонения във връзка със страните /привличане от ответника на трето
лице-помагач/, както и относно несвоевременно въвеждане чрез възражение на
релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях, а не на
възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу
наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава
спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в
исковата молба, респективно в доклада по чл. 374 от ГПК
и които са извън хипотезите в чл. 147 от ГПК /така и в решение № 228 от 20.12.2010 година
по търг. дело № 530/2010 година, решение № 67 от 06.07.2010 година на ВКС, І т.о. по търг. дело № 898/2009 година, решение
№ 111/08.10.2010 година на ВКС, І т.о. по търг. дело № 1068 /2009 година,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Възражението за
недопустимост е по съществото си правно възражение, но неговото установяване като основателност,
включително и в конкретния случай следва да стане с писмени доказателства,
чието приемане и позоваването на които не е допустимо при съобразяване на вече
изложеното по-горе. Независимо от това, обаче и само за пълнота на изложението
трябва да се посочи, че същото е неоснователно, а предявените искови претенции,
по повод на които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 415,
ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК са допустими, поради което и не съществува
пречка да бъдат разгледани по същество, като са налице изискуемите от закона
процесуални предпоставки за това. Ответната страна е обосновала същото с
наличието на предпоставките на нормата на чл. 299 от ГПК. Съгласно сочената
норма, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен
в случаите, изрично предвидени в закона. Недопустимостта на по-късно предявения
иск предполага идентичност на страните и предмета по двете дела и липса на
последващи факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението.
Това е така, защото решението влиза в сила само между страните и
правоприемниците им, придобили права след предявяване на иска, за предявеното
искане и на предявеното основание. С влизането му в сила се преклудират
фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред въззивна
инстанция. В конкретния случай страните по настоящото и тези по гражданско дело
№ 407/2016 година по описа на Айтоския районен съд действително са еднакви.
Само това, обаче не е достатъчно за основателността на отвода за пресъдено
нещо. Необходимо е, както бе посочено по-горе, да е налице тъждественост, пълно
покриване между правото, предмет на силата на пресъдено нещо и правото, предмет
на последващото дело или в случая това е настоящото, както с оглед белезите,
които индивидуализират това право /правопораждащ факт, съдържание и субекти/,
така и с оглед на времето, за което се претендира, че правото, предмет на
второто дело съществува или не съществува. Безспорно е, че такова тъждество в
случая не се наблюдава. Заявеното с исковата молба право, чиято защита се търси
по делото е обосновано с факти, настъпили след приключване на устните прения
пред въззивния съд по предходния процес, воден между същите страни, т.е. с нови
факти, което именно обстоятелство обуславя и допустимостта на претенциите /в
този смисъл и решение №161 от 08.02.2016 година по търговско дело №1153/2014
година на ВКС, ІІ т.о./.
Установява се от
доказателствения материал, че на 08.05.2008 година ответникът е депозирал и
подписал заявление-договор за издаване на кредитна карта, като в тази връзка
между него и ищцовото дружество като правоприемник на „Алфа банка - клон
България“ е бил сключен договор за издаване и ползване на кредитни карти Visa и
предоставяне на кредитен лимит. В чл. 1.2 от Общите условия към този договор е
записано, че самият той е съвкупността от три документа, а именно: самите тях,
заявлението-договор и Приложение към Общите условия на банката за издаване и
ползване на на кредитни карти Visa или предоставяне на кредитен лимит, наричано
за краткост Приложение или Тарифа. В чл. 9.1 от същите е записано, че за
извършване на транзакции банката определя размера на банковия кредит /наричан още
кредитен лимит/, който предоставя на картодържателя и чийто първоначален размер
е уговорен в заявлението-договор за издаване на кредитна карта. Според чл. 9.2,
транзакциите не трябва да надвишават кредитния лимит, определен от банката.
Последната има право да го промени, вземайки предвид действителните финансови
възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на същите
тези условия, както и общо риска, който се поема. Всяка промяна се известява на
картодържателя чрез месечните извлечения; в случай на такова промяна се счита,
че последният я е приел, ако не е изпратил писмено уведомление до банката за
неприемане на новия кредитен лимит в 30-дневен срок от датата на съставяне на
месечното извлечение. При увеличение на кредитния лимит за съгласие се счита и
ползването на суми от картодържателя над размера на предходния лимит. Според
разпоредбата на чл. 11.1, банката изпраща всеки месец до картодържателя по
начина, уговорен в заявлението-договор с обикновена поща и/или при изрично
съгласие на картодържателя чрез електронна поща месечно извлечение, което отразява
всички транзакции с картата, както и всички други сделки на картодържателя,
извършени за времето от издаване на предходното месечно извлечение и
по-специално всички сделки, за които е използвана картата за суми, изплатени от
банката на търговски обекти за сметка на картодържателя, теления в брой, такси,
разходи и други задължения; всички плащания от картодържателя; датите, на които
тези сделки са били извършени; размера на задължението, изчислен към датата на
съставяне на месечното извлечение; размера на минималната погасителна вноска,
както тя е определена в чл. 13; дата на издължаване /плащане/ на минималната
погасителна вноска /падеж/. Чрез месечните извлечения банката съобщава на
картодържателя и промени в лихвите и таксите, начислявани по транзакциите с
картата или във връзка с издаването и ползването на картата, съгласно
разглежданите Условия. Уговорено е при изплащане на задължението на части да се
начислява лихва от датата, на която транзакциите с картата са осчетоводени, с
изключение на тегленията на пари в брой, при които лихвата се начислява от
датата, на която сумата е била изтеглена, съгласно чл. 6.5 и 7.3. Приложимият
лихвен процент се посочва в месечните извлечения, като действащия такъв в
момента на подписване на Условията се посочва в Приложението към тях. Банката,
според чл. 12.2, си запазва правото едностранно да променя приложимите лихвени
проценти по договора. Картодържателят получава уведомление за всяка промяна на
съответния лихвен процент чрез месечните извлечения, като промяната влиза в
сила от датата на издаване на извлечението. Банката олихвява задължението на
картодържателя ежедневно, но начислява дължимата лихва и добавя като задължение
веднъж месечно, като базата на начисляване е 365/365. Банката има право да
капитализира начислените редовни лихви чрез прибавянето им към сумата на
използвания кредитен лимит в съответствие с разпоредбите на действащото
законодателство, за което с подписването на заявлението-договор и Общите условия
картодържателят дава своето изрично съгласие. За предоставянето и управлението
на кредита, както и за другите услуги, свързани с ползването на картата е
уговорено в чл. 15.1 заплащането на банката на възнаграждение, включително, но
не само лихва, посочено в Приложението към Общите условия, като конкретните
суми се посочват в месечното извлечение. Банката има право да промени размера
на таксите и другите възнаграждения, както и да въвежда нови при условията на
промяна на Общите условия, като за тези промени картодържателят ще бъде
уведомен чрез месечните извлечения или по друг подходящ начин. Същите влизат в
сила от датата на издаване на месечното извлечение, освен ако не е посочено
друго в него или в известието, изпратено до картодържателя. В чл. 14 са регламентирани
случаите на неизправност на картодържателя. Същите са при забава плащането на
три поредни минимални месечни вноски или части от тях; неспазването от негова
страна на която и да било клауза от договора; представянето на банката на
неточна декларация или информация във връзка с издаването на картата; налагане
на обща възбрана върху имуществото му и/или започнала процедура по принудително
изпълнение за вземания, чието удовлетворение значително ще намали имотното му
състояние и способността му да обслужва предоставения кредит; влошаване на
кредитоспособността, състоятелността и/или правоспособността за договаряне от
негова страна, както и в случай на лишаване от свобода; използване на кредита
за незаконосъобразни цели или по начин, различен от уговореното в договора. Във
всички тези случаи банката има право да спре предоставянето на суми от кредита,
като ограничи размера му до фактически ползваната сума към датата на налагане
на ограничението; да обяви целия ползван кредитен лимит за предсрочно изискуем
и да пристъпи към събирането му по реда, предвиден в Общите условия и
действащото законодателство. При тях същата изпраща съответно писмено
уведомление до картодържателя.
При съобразяване на съдържанието на конкретния договор,
поетите с него права и задължения съдът намира, че същият има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, като страните по него са
целели да подчинят правоотношението си на правилата на ЗПК /отм./. По-специално
същият носи характеристиките на договор за потребителски кредит, свързан с използването на
кредитна карта. В случая е напълно спазено правилото на ЗПК /отм./ за страните по
договора за потребителски кредит и по-точно, че това са потребителят и
кредиторът, а потребител е всяко физическо лице, което действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. За това свидетелстват и поетите от
страните по процесния договор задължения, включително, но не само за заплащане
на възнаградителна лихва и такси във връзка с него. Въз основа на всичко така
казано се налага извода, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание съответства на договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон.
С оглед на това именно на първо място следва да бъде
установено дали е налице валиден обвързващ страните договор, като преценката за
това следва да бъде направена в съответствие с нормите на приложимия ЗПК /отм./,
при действието на който е сключен и процесния през 2008 година. Съобразно разпоредбата на чл. 14 от същия, когато не са спазени изискванията на
чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл.
10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за императивна материалноправна норма, поради което съдът е длъжен
да я приложи дори, ако нейното нарушение не е въведено като възражение от
ответната страна, тъй като ограниченията в обсега на дейността му се отнасят
само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение
при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложението на императивен материален закон, установен в обществен
интерес.
Съдът намира процесния договор недействителен на първо
място поради нарушаване изискванията на чл. 10, т .1 и т. 3 от приложимия и цитиран по-горе закон.
Съгласно първата от тези разпоредби, договорът за потребителски кредит, свързан
с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за горната
граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне.
Задължителен негов реквизит е също така, по силата на втората норма,
посочването на годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими
към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да
бъдат променяни. В процесния договор такава регламентация липсва - Общите
условия към същия препращат към Приложението - Тарифа към тях, в която има
фиксиран и записан единствено и само дневния лимит за тегления в брой, лева, но
липсва посочена и на двете места горната граница на кредита; липсват и правила,
по които същата може да бъде определена. В Приложението към Общите
условия-Тарифа има посочване единствено и само на ГПР по двата вида кредитни
карти и начина, по който е изчислен, но не и останалите упоменати в цитираната
правна норма задължителни реквизити. Освен това, необходимо е да се отбележи,
че съобразно оформянето на последното не би могло по какъвто и да е начин да се
заключи коя е точната дата, за която се отнасят направените изчисления и съответно
важат финансовите условия след като същото не носи подпис, няма също така
посочена и вписана дата, а самите Общи условия за всяка от страните по договора
са подписани на различни дати. Този начин на оформяне на разглеждания документ
не позволява дори да се заключи по несъмнен начин, че картодържателят изобщо е
бил запознат с неговото съдържание. Това налага извода, че безспорно
изискванията, поставени от законодателя по начина, коментиран и разгледан
по-горе не са спазени.
При извод за недействителност на договора приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм./ - когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита или
в случая договорна и наказателна лихва и такси. Тази сума - чистата стойност на
кредита, обаче не може да бъде присъдена в настоящето производство, доколкото
би се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен иска. Съгласно
трайно установената и задължителна съдебна практика, предметът на заповедното
производство и на иска по чл. 422 от ГПК следва да е идентичен. В процесният
случай със заявлението по чл. 417 от ГПК дължимостта на процесните суми се
претендира на основание обявена предсрочна изискуемост на кредита, а не на
основание чл. 14 от ЗПК /отм./ като дадено по недействителен договор за
потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта. В издадената
заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 от ГПК са взети предвид и разгледани
именно посоченото в заявлението основание за дължимост на вземането и
по-специално неплащането на определен брой месечни вноски и произтичащата от
това предсрочна изискуемост на заявените вземания /в този смисъл и решение №
412 от 31.10.2016 година по търг. дело № 547/2015 година по описа на Бургаския
окръжен съд, недопуснато до касация с определение № 84 от 8.02.2018 година на
ВКС по търг. дело № 1691/2017 г., I т.
о./.
По така изложените доводи и съображения съдът намира
предявените искови претенции за неоснователни, поради което и като такива
същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, на ищцовата страна не следва да
бъдат присъждани суми за направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна има право на разноски, в съответствие с нормата на чл. 78, ал.
3 от ГПК, но по делото липсват ангажирани доказателства същата да е направила
такива, а приложимата норма на процесуалния закон изисква тяхното реално
извършване, за да могат те да бъдат възложени в тежест на другата страна.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес град София, бул. „Черни връх“ №33е, ет. 4 против М.Х.М.,
ЕГН **********,*** за приемане за установено по отношение на ответната страна,
че дължи на ищцовата сумата от 10201.41 лева, представляваща непогасена
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
- 18.10.2018 година до окончателното и плащане; сумата от 28955.54 лева,
представляваща договорна лихва /просрочена лихва за редовна главница/ за
периода от 18.04.2010 година до 26.07.2018 година; сумата от 2655.65 лева,
представляваща наказателна лихва /наказателна лихва върху просрочена главница;
обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 18.04.2010 година
до 15.10.2018 година, както и сумата от 2161.54 лева - такси за периода от
18.04.2018 година до 15.10.2018 година, всички те дължими по договор за
издаване на кредитна карта VISA GOLD, за които суми ищецът се е снабдил по
частно гражданско дело № 888/2018 година по описа на Районен съд - Айтос със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: