РЕШЕНИЕ
№
57
гр.
Враца, 22.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.01.2023г. /двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАД № 659 по описа на АдмС – Враца за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с
чл.111, ал.7 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на ГД
„Изпълнение на наказанията“, депозирана чрез ю.к. Г.Х. против РЕШЕНИЕ
№277/26.07.2022г.
постановено по адм. дело
№427/2021г. на АдмС- Враца, в частта с която ГДИН София е
осъдена да заплати на Г.В.П. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 17.02.2020г. до
23.06.2021г., вследствие на неизпълнение на гаранциите с него да не бъдат
настанявани изрично посочени в Решение
по дело 2 Аusl А53|18 на Върховен областен
съд Франкфурт на Майн в Затвора Белене, както и 143 лв. деловодни разноски.
С касационната
жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано и се иска неговата отмяна по съображения
изложени в жалбата.
В с.з. касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
редовно призован, представител не се явява.
Ответникът – Г.В.П., редовно
призован, не явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено
в сила. Налице е задължение по ЗИНЗС - Раздел III и IV на Глава VIII от закона
предвиждат предприемането на действия, в случаи на психологическа несъвместимост,
конфликти или други важни обстоятелства, които налагат вземането на мерки за
преместване или осигуряване на други мерки по чл.60 от закона спрямо лишените
от свобода. Намира, че е налице конкретно задължение по силата на закона, от
което е следвало да бъдат предприети действия от страна на администрацията и
правилно съдът е приел, че е налице такова бездействие. С оглед разпоредбата на
чл.284 от ЗИНЗС вредите, които се претендират се предполагат по силата на
закона.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, намира, че
касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 277/26.07.2022 г., постановено
по адм. дело № 427/2021г. по описа на Административен
съд – Враца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да
заплати на Г.В.П. *** сумата от 2000 /две хиляди/лв., представляващи обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 17.02.2020г. до 23.06.2021г., вследствие неизпълнение на гаранциите с него да не бъдат
настанявани лица, изрично посочени в Решение по дело 2 Аusl А53|18 на Върховен областен съд Франкфурт на Майн в
Затвора Белене, както и 143 /сто четиридесет и три/ лв. деловодни разноски. В
останалата част до пълния му размер от 15 000лв., както и в частта за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в
Затвора София в периода 22.09.2018г. до 21.10.2019г. искът е отхвърлен.
За да постанови този
резултат съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства,
че са налице
кумулативно предвидените предпоставки, за да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, за което е
изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел, че незаконосъобразното
бездействие на служителите на касатора е в пряка причинна връзка с изпитваното
от ответника чувство за страх и незащитеност, нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС
и с настъпването на неимуществените вреди в тази връзка се предполага до
доказване на противното съобразно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. При издаване на заповедта за
преместване на ответника от Затвора София в Затвора Белене, администрацията на
касатора не е положила необходимите усилия, за да установи дали там се намират
лица, с които П. не следва да бъде настаняван, т.е. налице е бездействие от
тяхна страна.
Правилен е извода на
първоинстанционния съд, че претенцията на л/св Г.П. следва да бъде уважена, но
с оглед времето, през което са търпени негативните последици – около 11 месеца
настаняване с л/св П. и около 5 месеца
настаняване с л/св М., който е проявявал нескрито агресивно поведение
спрямо ищеца, както и че не е настъпило
трайно увреждане на физическото и психическото му състояние, че за
обезщетяването на вредите следва да бъде
присъдена сумата от 2000/ две хиляди/ лв., като в останалата част до пълния й
размер от 15 000лв. претенцията следва да се отхвърли.
Приел е, че искът следва да се отхвърли и в частта, в която се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
по време на престоя в Затвора София в
периода 22.09.2018г. до 21.10.2019г., тъй като не са събрани доказателства
относно задължение на ответника да не настанява в един и същи затвор ищеца и
л/св В.К. На първо място, това лице не фигурира в писмото с гаранции №ДП-20/2014 от 18.04.2018г. на Софийска
градска прокуратура, в Европейската заповед за арест и в решението по дело 2 Аusl А53|18
на Върховен областен съд Франкфурт на Майн. От мотивите на заповедта за
преместване от Затвора София в Затвора Белене е видно, че това е станало поради
нетърпимост в отношенията на ищеца
и лишените от свобода от девета група, в
която група л/св В.К. никога не е бил.
Настоящият съдебен
състав, намира така постановеното решение
за правилно и изцяло съобразено с материалния закон. Не са налице касационни
основания за неговата отмяна. Съдът е анализирал събраните в хода на
производството доказателства, извел е правилни правни изводи и е постановил
обоснован съдебен акт. Правилно съдът изхождайки от конкретно събраните в хода
на делото доказателства е приел, че претенцията
относно претърпени неимуществени вреди вследствие породеното чувство на страх и незащитеност
поради нарушаване на гаранциите, дадени от българските власти при
екстрадирането на ищеца от Германия с настаняването на П. в един и същи затвор заедно
с М. и П., за които няма спор, че са били подсъдими и осъдени заедно с него в
едно наказателно производство като организирана група /употребеният в решението
на съда на Франкфурт на Майн термин
„членове на бандата“/, е основателна и доказана. При издаване на заповедта за
преместване на ищеца от Затвора София в Затвора Белене, администрацията на
ответника не е положила необходимите
усилия, за да установи дали там се
намират лица, с които П. не следва да бъде настаняван, т.е. налице е
бездействие от тяхна страна, тъй като преди да издаде акта си, органът е следвало да провери всички
факти и обстоятелства. По същият начин е следвало да процедира и при издаването
на заповедите за преместване на П. и М. Поради бездействието му незаконосъобразно
П. е бил с П. и М. в едно пенитенциарно заведение в един и същи период, с л/св
П. в периода 17.02.2020г. до 31.01.2021г., с л/св М. в периода 10.02.2021г. до
23.06.2021г. След издаване на заповедите за настаняване на посочените по-горе
лица, администрацията на ответника също е бездействала, тъй като не е
установено неправилното настаняване по служебен път, а е следвало
лицето да отправи жалба и едва след това
да бъде издадена заповед за преместване.
При извършената
служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените
съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора. От страна на
ответника не са претендирани разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК касационен състав на
Административен съд – Враца,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 277/26.07.2022
г., постановено по исково адм. дело № 427/2021 г. по описа на Административен съд – Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.