Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 23 януари.……..…………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……….…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 461 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 174 по описа на БРС за 2018 година.

Ищците в производството “Елтон Корпорейшън” ЕООД, с. Долни Богров твърдят, че длъжникът ЕТ "Художник - Бон Марше - Петър Николов", с ЕИК ********* е правоприемник на ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов", с ЕИК *********. През 2013 г. продали и доставили, а ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов", с ЕИК *********, закупил и приел следните стоки:

25 килограма титаниев диоксид Р-206 на обща цена 135 лева без ДДС и 22 килограма парафин вакс 56-58 на обща цена 61.60 лева без ДДС.

За продажбата/доставката на посочените стоки на 14.03.2013 г. ищецът  издал фактура 21374/14.03.2013 г. на стойност 235.92 лева с ДДС. Цената по процесната фактура не била заплатена от ответника, нито до датата на падежа, нито след това. На 18.02.2016 г. наследниците на Николай Г. Николов сключили Споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което Петър Николаев Николов придобил Търговското предприятие на ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов", ведно с всички права, задължения и фактически отношения на едноличния търговец.

Твърди, че понастоящем правоприемникът на ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов" извършва дейност като ЕТ "Художник - Бон Марше - Петър Николов". В резултат на поемането на търговското предприятие на ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов", считано от 18.02.2016 г., всички задължения на едноличния търговец, включително задължението за плащане на сумата по изададената фактура  са преминали от ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов", към ЕТ "Художник - Бон Марше- Петър Николов".

На 15.03.2018 г. ищецът  подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на дължимата сума по процесната фактура, както и за заплащане на съответна мораторна лихва, законна лихва, съдебни разноски и адвокатки хонорар.След като бил уведомен за издадената заповед за изпълнение Петър Николаев Николов, в качеството му на представляващ ЕТ "Художник - Бон Марше - Петър Николов" се свързал с представител на Елтон Корпорейшън ЕООД, като потвърдил, че ЕТ "Художник - Бон Марше- Петър Николов" дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по гр. дело 174/2018 г. по описа на PC Берковица и заявил готовност да плати дължимите суми, но до момента все още не е сторил това.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по отношение на ответника за сумата от 235.92 лева, представляващо цената за доставени от Елтон Корпорейшън ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до пълното изплащане на дълга. Претендира и направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЕТ "Художник - Бон Марше - Петър Николов" взема становище по предявения иск, като оспорва иска по основание и размер. Моли съда с решението си по делото да го отхвърли като неоснователен и да му присъди направените разноски. Твърди, че когато поел търговското предприятие на своя баща Николай Николов не открил в неговите фирмени книжа договор за продажба на стоки с ищцовото дружество. Такъв договор не е представен и с исковата молба. Затова твърди, че между страните по делото няма сключен договор за продажба на стоки. Оспорва  представените фактура и складова разписка, като твърди, че последните не са подписании от баща му. Твърди, че такива материали не СА закупувани от последния. Оспорва и твърдението, че е признал задължението. Оспорва фактът на получаването на стоките, посочен в исковата молба. Освен това открил и касов бон на Елтон Корпорейшън ЕООД за сумата от 268,32 лв, поради което  смята, че баща му Николай Николов е платил в брой с този касов бон и посочените от ищеца материали титаниев диоксид и парафин вакс по 25 кг. . Прави възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като заявлението е депозирано един ден след изтичане на петгодишния давностен период.

 

От доказателствата се установява следната фактическа обстановка :

 

Няма спор между страните в производството, че  ответникът в проиводството е правоприемник на  ЕТ "Художник 2000 - Николай Николов". Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е предявил вземането си в заповедно производство, където по ч.гр.д.174 по описа на РС – Берковица за 2018 година, съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 235.92 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018 година до окончателното й изплащане. Спорен между страните се указа въпроса дали ответникът/неговият праводател е получавал стока на посочената цена и заплатена ли е.

Във връзка с направено оспорване на подписа, положен под представените по делото фактура и стокова разписка е изпълнена съдебно – почеркова експертиза. Изготвено е заключение по назначена основна и допълнителна икономическа експертиза.

Установи се, че между страните е било налице облигационно отношение, възникнало от договор, подчинен на разпоредбите на договор за покупко – продажба. На 14.03.2013 година ответникът закупил от ищеца и получил 25 килограма титаниев диоксид Р-206 на обща цена 135 лева без ДДС и 22 килограма парафин вакс 56-58 на обща цена 61.60 лева без ДДС. За продажбата на посочените стоки ищецът  издал фактура 21374/14.03.2013 г. на стойност 235.92 лева с ДДС и стокова разписка. От изпълнената съдебно – почеркова експертиза се установи, че подписите за приел под двата документа не са изпълнени от Николай Николов, упражняващ дейност като ЕТ, но са изпълнени от неговия син Петър Николов, който понастоящем е приел дейността на ЕТ. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че Николов и друг път е закупувал стоки за предприятието на ЕТ. Установи се също, че процесната фактура е осчетоводена при ответника, начисленият ДДС е отразен в дневника за покупките и е ползван данъчен кредит в размер на 39.32 за месец март 2013 година. В счетоводството на ответника задължението по тази фактура е записано като платено в брой, но липсват каквито и да било документи, въз основа на които е направено това записване. Освен това вещото лице е заключило, че счетоводството на ответника не е водено изрядно и в съответствие с изискванията. В счетоводството на ищеца пък фактурата е отбелязана като неплатена.

 

При така установените факти, съдът намира предявеният иск за основателен.

На първо място не се установи вземането на ищеца да е погасено по давност. Видно от материалите по ч/гр.д.174/2018 година заявлението на ищеца е входирано в съда на 15.03.2018 година, но е изпратено по пощата преди това (л.24 от заповедното производство), т.е. не е налице предвидения пет годишен срок, след който може ответника да се позове на изтекла погасителна давност.

На следващо място безспорно се установи, че стоката, посочена в складовата разписка и съответно фактурирана е получена от ответника. Дали физически я е получил Николай Николов или негов представител е без значение, след като тази стока е заприходена при ЕТ. Без значение в случая е и обстоятелството, че ищецът не можа да представи оригинала на фактурата, за да бъде изследван поставения под нея подпис, а представи само копие. Фактурата само отразява задължението за плащане, не го създава. Налице са и доказателства от счетоводството на ответника, че именно тази фактура е осчетоводена, включена  в дневника по ДДС и ползван данъчен кредит за нея. Задължение на ответника бе да установи, че е заплатил задължението си. За този факт последният не ангажира доказателства. Записването в счетоводството му като «платена» не почива на счетоводни документи. Освен това ответникът се опита да установи с представен от него фискален бон, че е заплатил процесната сума, но се установи, че с този бон (който е и на различна стойност) е заплатено съвсем друго задължение.

При установените по – горе факти и предвид липсата на доказателства ответникът да е извършил дължимото плащане, съдът приема за установено задължението му към ищеца в размер на 235.92 лева. Последната е дължима, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2018 година до окончателното й изплащане. Ищецът има право и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

 

По тези съображения съдът

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „ЕЛТОН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Долни Богров, общ. Столична, ул. 35 № 78, представлявано от Нестор Димитриос Папатанасиу – Управител СРЕЩУ ЕТ „ХУДОЖНИК БОН МАРШЕ – ПЕТЪР НИКОЛОВ” – ГРАД ВЪРШЕЦ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Вършец, ул. България № 7 за сумата 235.92 лева по  фактура 21374/14.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 15.03.2018 година по ч.гр.д. № 174 по описа на БРС за 2018 година.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „ХУДОЖНИК БОН МАРШЕ – ПЕТЪР НИКОЛОВ” – ГРАД ВЪРШЕЦ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Вършец, ул. България № 7 ДА ЗАПЛАТИ „ЕЛТОН КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Долни Богров, общ. Столична, ул. 35 № 78, представлявано от Нестор Димитриос Папатанасиу – Управител сумата от 785.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 230.00 лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.174/2018 година.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.174/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :