Решение по дело №2323/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 07.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

при секретаря Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2323 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, депозирана от И.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. адв. П.Х. ***, с адрес на кантората: гр. Петрич, ул. „Пере Тошев“ № 6, ет. 1, против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.

В исковата молба се твърди, че в периода 15.11.2016 г. – 15.11.2019 г. ищецът полагал нощен труд като „старши полицай“ (младши инспектор), водач на служебно куче – Група за охрана на държавната граница ГПУ – Олтоманци към Главна дирекция „Гранична полиция“ – София.

Относим към статута му на държавен служител, Законът за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) регламентирал дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение в т.ч. основно и допълнителни такива, продължителността на работното време, изчисляването му, полагането на извънреден труд и заплащането на последния и др. (чл. 176 от ЗМВР).

В процесния период липсвала законова уредба за служителите на МВР досежно преизчисляване на часовете положен нощен труд, поради което субсидиарно приложение намирали правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на основание на която преобразуването на часовете нощен труд в дневен ставало с коефициент 1.143.

В периода 15.11.2016 г. – 15.11.2019 г. общо положеният от ищеца нощен труд възлизал на 1800 часа, които преизчислени с коефициент 1.143, възлизали на 2057 часа. Това от своя страна се равнявало на 257 часа извънреден труд, който работодателят не бил заплатил на ищеца. Така, на осн. чл. 187, ал.6 от ЗМВР дължимата от ответника сума за целия период възлизала на 2169,08 лева. Дължала се и лихва за забава от настъпване изискуемостта на вземането като най-ранното вземане за заплащане на извънреден труд за процесния период било станало изискуемо на 01.01.2017 г. Изпадането на ответника в забава не било обусловено от изпращане на покана.

Така, положеният от ищеца нощен труд по тримесечия през процесния период бил, както следва:

1. За периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 75 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 85,73 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 10,73 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 90,56 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.01.2017 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.01.2017г. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 13,00 лева.

2. За периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.04.2017 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.04.2017г. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 35,00 лева.

3. За периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.07.2017 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.07.2017г. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 33,00 лева.

4. За периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.10.2017 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.10.2017г. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 30,00 лева.

5. За периода от 01.010.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.01.2018 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.01.2018. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 25,00 лева.

6. За периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.04.2018 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.04.2018. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 21,00 лева.

7. За периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.04.2018 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.07.2018. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 17,00 лева.

8. За периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.10.2018 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.10.2018. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 11,00 лева.

9. За периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.01.2019 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.01.2019. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 7,00 лева.

10. За периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.04.2019 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.04.2019. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 4,00 лева.

11. За периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.07.2019 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.07.2019. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 3,00 лева.

12. За периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 150 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 171,45 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 21,45 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 181,04 лв, което задължение е станало изискуемо на 01.10.2019 г. и за което му се дължи законна лихва за периода от 01.10.2019. до датата на завеждане на настоящата искова молба в съда – 15.11.2019 г. в размер на 1,00 лева.

13. За периода от 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г. в размер на 75 часа, които при преизчисляването им към дневен труд възлизат на 85,72 часа дневен труд, т.е. налице е извънреден труд от 10,72 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 87,08 лв, което задължение е станало изискуемо с подаване на исковата молба или на 01.12.2019 г.

Ето защо се поддържа искане, след допуснато изменение на претенията по размер в съдебно заседание от 29.06.2022г., да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на И.Д.З., ЕГН: **********, адрес: *** сума в общ размер на 1683,73 лв., от които:

1492,83 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 216 часа за целия процесен период – 15.11.2016 – 15.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, разпределена по отчетни 3-месечни периоди, както следва:

ü за периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – сумата от 84,14 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 14 часа;

ü за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. – сумата от 112,16 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 16 часа;

ü за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2016 г. – сумата от 96,16 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 16 часа;

ü за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – сумата от 120,54 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 21 часа;

ü за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – сумата от 117,80 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 19 часа;

ü за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – сумата от 18,76 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 15 часа;

ü за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – сумата от 151,58 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 22 часа;

ü за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. – сумата от 92,40 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 14 часа;

ü за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. – сумата от 98,67 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 13 часа;

ü за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. – сумата от 158,46 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 19 часа;

ü за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. – сумата от 123,42 лв, дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 17 часа;

ü за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. – сумата от 152,46 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 21 часа;

ü за периода от 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г. – сумата от 65,34 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 9 часа;

190,90 лева (сто и деветдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сбора от дължимата лихва за забава върху дължимите и незаплатени от работодателя – ответник суми явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.11.2016 г. – 15.11.2019 г., получен в резултата на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 от момента, когато сумите са станали изискуеми, начиная от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г. (датата на предявяване на настоящата искова молба в съда), в зависимост от настъпване на изискуемостта по все един от отчетните 3 - месечни периоди, както следва:

ü за периода от 15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. лихва за забава в размер на 23,80 лева;

ü за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. лихва за забава в размер на 29,09 лева;

ü за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. лихва за забава в размер на 22,35 лева;

ü за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. лихва за забава в размер на 24,94 лева;

ü за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. лихва за забава в размер на 21,37 лева;

ü за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. лихва за забава в размер на 18,76 лева;

ü за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. лихва за забава в размер на 19,87 лева;

ü за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. лихва за забава в размер на 9,76 лева;

ü за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. лихва за забава в размер на 7,89 лева;

ü за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. лихва за забава в размер на 8,76 лева;

ü за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. лихва за забава в размер на 3,67 лева;

ü за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. лихва за забава в размер на 0,64 лева;

- ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба в съда ( 15.11.2019 г.) до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор.

Оспорва исковата претенция, както по основание, така и по размер.

Приложимата към нощния труд на ищеца уредба се изчерпвала с чл.187, ал.1 от ЗМВР както и с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, като НСОРЗ като подзаконов нормативен акт по приложението на КТ, не била приложима към процесния случай.

Неправилно преизчисляването на положения труд се извършвало с посочения в исковата молба коефициент, доколкото не било отчетено обстоятелството, че за служителите на МВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд не презюмирало положен извънреден труд, доколкото служителят следвало да отработи часове над тримесечната норма при сумарното изчисляване на работното време. В този смисъл била и цитираната в отговора съдебна практика.

Ето защо се поддържа искане на бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

Претендират се и направените в производството разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, респ. оспорва от ответната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ Старши полицай - Младши инспектор – Водач на служебно куче – Група за охрана на държавната граница ГПУ – Олтоманци при РГ „Гранична полиция“ - Драгоман – и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.

Безспорно е също, че за исковите периоди е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време.

Приобщени по делото са платежни бележки за месечните възнаграждения на ищеца от м. ноември 2016 г. до м. декември 2019 г.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в размер на исковите такива след допуснатото изменение.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се анализират подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, сезираният съд е приел, че исковата претенция е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД

По главната претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР:

С уредбата в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) законодателят е приел, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.) като са добавени две нови изречения, според които нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6, 00 ч.

В същото време нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в действащата до 09.07.2020 г. редакция) предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните две изречения.

С измененията в ЗМВР (ДВ, бр. 60/2020 г.) е въведена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Новата алинея е приложима за част от процесния период, а именно – за част от месец юли 2020 г.

В ал. 10 (предишна ал. 9) на чл. 187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По делегация на посочените разпоредба, относими към процесния период, са издадени:

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до 10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи;

Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за краткост Наредба 2).

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, респективно на чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.

Междувременно, по повод отправено преюдициално запитване е постановено Решение на СЕС от 24.02.2022 г по дело С-262/20, в което е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.

В случая, както вече бе посочено, в българското законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, но положеният такъв следва да бъде компенсиран.

В тази насока са и мотивите на Решението на СЕС (т. 76 и т. 77 от същото), според които след като нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква, т. е. съотношението между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ.

Същевременно е неясно защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 отпада в Наредбата и в Наредба 2, а считано от 10.07.2020 г. такова преизчисляване отново е въведено в ЗМВР.

Ето защо следва да се приеме, че не съществува обективен и разумен критерий защо за определен период липсва механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на вторичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.

И тъй като за периода 01.09.2017 г. – 09.07.2020 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 3), за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88.

Според чл. 8 от Наредба 3 (преди изменението ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл. 9, ал. 2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент напр. от Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г.о.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим.

При тези правни съображения и с оглед приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 приема като крайна стойност дължима за ищцата сума за процесния период от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. сумата от 1492,83 лв. Ето защо искът следва да бъде уважен така, както е предявен след изменението.

По акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава:

Основателността на главните претенции обуславя основателност и акцесорните такива, доколкото не се твърди, че исковите суми са заплатени и понастоящем, макар и да са били изискуеми. При липсата на други данни по делото следва да се приеме, че изискуемостта е настъпила на първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи плащането. Заради това главните суми се дължат ведно с лихвата за забава в размер на общ 190,90 лв.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът, които се изчерпват с изплатено адвокатско възнаграждение от 720 лева (спр. л. 37 и 133 от делото), като възражения по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК не са заявени.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно ал. 4 - и при прекратяване на делото. Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен (в резултат на изменение чрез намаление на размера) отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод - аргумент от чл.78 ал.2 ГПК.

В случая ответникът е бил представляван от юрисконсулт. До съдебното заседание, в което допуснато изменението на претенциите по размер няма данни да е направил разноски, в т.ч. за вещо лице. Но дори да беше сторил такива, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството във всички инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 т.1 от ГПК и чл.359 от КТ. На същото основание, при отхвърляне на иска не дължи направените от работодателя разходи в размер на държавната такса и разноски (за вещи лица, свидетели и др.), с изключение на разноските, които страната е направила, ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Това правило се прилага и при прекратяване на производството в хипотезите на оттегляне или отказ от предявения иск. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите, посочени в Наредба за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е този случай), възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от 300 лв. В случая сума от 200 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото. С оглед частичното оттегляне на исковите претениции, на ответника се следва сума в размер на 57,86 лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.

Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради липса на искане в т.см.

Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, поради което и при образуване на делото такава не е събрана, предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Кюстендил държавна върху уважената част от исковите претенции в размер на общо 109,71 лева (59,71 лв. по иска за главница и 50,00 лв. по иска за лихва, изчислени по правилото на чл. 1 от ТДТССГПК – 4% върху уважения размер на претенциите за главница и лихва).

В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 195,00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.З., ЕГН: **********, адрес: *** сума в общ размер на 1683,73 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), от които: