Мотиви
към присъда по НОХД N 5251 /2010г. по описа на ПРС,
19 н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.Г.Г. - роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, средно
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН ********** и същият е предаден на
съд, за това, че на 04.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след като се представил за длъжностно
лице – Началник на митница в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Г.Л.М. с ЕГН: ********** и с това
му е причинил имотна вреда – пари в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/- чл.211 пр.3
вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК
По
искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде
наложено наказание, определено при условията на чл. 58 а ал.1 вр. чл. 54 от НК,
като се предложи на същия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер
на 9 години, което съобразно закона да се намали с една трета, което Г. да
изтърпи реално при първоначален строг режим.
Подсъдимият в съдебно
заседание, призна вината си и декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава
каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли
съда да му наложи по-ниско наказание.
Адв. В., защитник на подс. Г. моли съда да му наложи
минималното наказание, определено за този вид престъпление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, средно
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********
Свидетелят Д. ... работел като охрана
към ... – в гр.Пловдив, който се намирал на адрес : бул. .... Сутринта на 04.05.2010г. същият бил на работа и при него
отишъл подсъдимият, като се представил за „шеф” на митницата и поискал да се
срещне с ректора на учебното заведение. Поради тази причина св. ... провел
разговор със зам.ректора на колежа, след което го допуснал вътре в сградата. Подс.
Г. се насочил към кабинета № ... където се намирал свидетелят ... – изпълняващ
длъжността помощник – ректор в горепосоченото училище. Подс. Г. се представил
пред ... като „шефа на митница гр.Пловдив”. Срещата продължила не повече от
15минути, като през това време подс. Г. обяснявал как иска синът му да учи в
тяхното учебно заведение, бил се явил на предварителен изпит, но не го
издържал. ... подробно му обяснил механизма и начина за приемане на студенти,
както и образователните програми. По средата на разговора подсъдимият споменал,
че има възможност като шеф на митницата
да уреди „евтини” стоки от всякакъв вид и поискал среща с ректора на института.
Поради тази причина свидетелят ... провел разговор с ректора по мобилния си
телефон, след което предоставил апарата по време на разговора на подсъдимия.
Последния се представил отново като „шеф на митницата” и си уговорил час за
среща.
След този разговор подсъдимият напуснал учебното заведение и се насочил към
офис и помещение за изработване на мебели на адрес в гр.Пловдив, ул. ... в
гр.Пловдив, ползвани от фирма ... ЕООД, с управител свидетелят .... На
04.05.2010г. последния бил на работа и към 11,00ч. се срещнал с подс. Г., който
му се представил за „шеф на митницата” и изразил желание да стане техен клиент,
като искал горепосочената фирма да му изработи външен бар - плот за басейн.
След проведен в тази връзка разговор между двамата, било постигнато устно
споразумение относно възлагането на такава експресна поръчка на стойност около
60 000лв. Подсъдимият Г. изразил желание да бъде откаран с автомобила на
св. ... – марка „Мицубиши лансер” с ДК № ... до фирма за капково напояване,
намираща се в гр.Пловдив бул..., и в последствие и до .... Свидетелят ... се
съгласил като по време на пътуването подсъдимият на няколко пъти му предложил
да му продаде телевизори, автомобили и др. неща на изгодни цени, които той
можел да му уреди в качеството си на Началник на митницата. След като му отказал,
... паркирал лекият автомобил от страни на паркинга на сградата на .... Подсъдимият
и свидетелят ... се насочили към сградата като вътре в нея били посрещнати
отново от охранителя .... Подсъдимият Г. посочил, че има уговорена среща с
Ректора на учебното заведение и именно поради тази причина бил допуснат в
сградата, заедно със свидетеля .... Двамата били посрещнати от свидетелката ...,
която работела като секретар в учебното заведение, а нейното работно място било
в предверието на кабинета на ректора. Тя ги въвела при свидетеля – Г.М., ректор
на ... гр.Пловдив и който според уговорената среща очаквал да се срещне с
Началника на митницата. Влизайки в кабинета,
подсъдимият вдигнал ръце театрално и казал: ”М., идвам при теб по един въпрос,
макар че отдавна не сме се виждали”. Протегнал ръка за поздрав и се
самонастанил на стол срещу свидетеля.
Първоначално подсъдимият започнал разговор относно неговия син и приема му
в учебното заведение, като на по-късен етап се обърнал с молба към св. ... да
напусне кабинета и да ги остави „насаме”. След като останали двамата с ректора,
подсъдимият му обяснил, че като „шеф на митницата” има възможност да му продаде
компютри, хладилници и фризери „Аристон”, както и други стоки на по-ниски цени,
но това трябвало да стане възможно най-бързо, защото предстояла ревизия в
митницата към 13,30ч. и поради тази причина заплащането и осъществяването на
сделката следвало да стане преди този час. Свидетелят М. повикал чрез своята
секретарка свидетелят А., който бил на длъжност – мениджър „проекти и
строителство” в института. След като влязъл в кабинета подсъдимият се запознал
с последния и отново повторил своето предложение, като обяснил, че като шеф на
митница Пловдив има възможност да предостави компютри и други вещи на по ниски
цени, но заплащането трябва да стане в кратък срок. Подсъдимият Г. посочил че
може да им продаде 4 бр. преносими компютри, 2 бр. стационарни компютри АВМ,
един фризер ”АРИСТОН”, плазма „СОНИ”- 51 инча и лек автомобил марка „Фолксваген голф”
4 – червена на цвят. За така описаните вещи била определена цена в размер на 10
000лв. Подсъдимият записал личните данни на ректора и данните на колежа, като
пояснил, че са му необходими за изготвянето на фактурата. След като постигнали
съгласие относно сделката, Г. поискал да му бъде предоставена така договорената
сума в размер на 10000лв. Свидетелят извадил от чекмедже на бюрото си пари в размер
на 10000лв. и започнал да ги брои. Точно в този момент в кабинета влязла
свидетелката .... Тя видяла как ректора брои банкноти от по 100лв. и напуснала
кабинета. След като преброил парите в размер на 10 000лв. от банкноти по сто
лева, свидетелят М. ги поставил в хартиен плик и ги предал на представилия се
за „шеф на митницата” – подс. Г.. След
приключването на разговора тримата напуснали кабинета и се насочили към
паркинга. Там подсъдимият уредил среща на свидетелят ... към 14,00ч. в Митница
гр.Пловдив и последния си тръгнал. На паркинга ректора се качил в служебния си
автомобил, а подсъдимият и свидетелят А. се качили в автомобил, собственост на
братовчед на последния. С него се насочили към офис, който трябвало да открият
по указания от подсъдимия. Първоначално спрели да заредят автомобила на
бензиностанция, след което се насочили към ул. „Добри Войников”. Именно, там подсъдимият
Г. слязъл от автомобила, като помолил св. А. да го изчака, за да оформи
документите и да го върне обратно. Свидетелят А. останал да чака в лекия
автомобил и след като в рамките на 45 минути подсъдимият не се върнал, той
провел разговор по мобилен апарат със
свидетеля М.. Изчакал още 20минути и отново се свързал с ректора, като му
обяснил къде се намира. На място при
него пристигнал свидетелят М. и двамата заедно изчакали още 15минути, след
което се върнали в сградата на колежа. Към 14,00ч. свидетелят ... отишъл в ...,
за да се срещне с „шефа” и да получи капаро за поръчката, така, както се били
уговорили с подсъдимия. На място обаче установил, че такова лице няма и
разбрал, че са го измамили.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и
самопризнанията му, направени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите Г.М.,
Д.А., ..., ..., Д. ..., ..., ..., ..., дадени в досъдебното производство, които
подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда,
предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – свидетелство
за съдимост, характеристична справка за подсъдимия, протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за разпознаване и изземване на следи
от миризми, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за
доброволно предаване.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията
на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от всички останали
писмени доказателства. Това е така, защото същите са непротиворечиви, логични и
последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната
дейност на подсъдимия.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подс. Г.,
което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211 пр.3 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК
за това, че на
04.05.2010г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, след като се представил за длъжностно лице – Началник
на митница в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Г.Л.М. с ЕГН: ********** и с това му е причинил имотна
вреда – пари в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/.
От обективна страна подсъдимият
на инкриминираната дата в гр. Пловдив е възбудил и поддържал у св. М.
заблуждение – че има възможност да му продаде изгодни компютри, телевизори и
др. В действителност подсъдимият много добре знаел, че няма такава възможност,
но въпреки това съзнателно и
преднамерено създал у М. обратната представа, като освен това се представил и
за длъжностно лице – Началник на Митница Пловдив. Именно така представената
пред М. лъжлива версия мотивирала същият да предаде сумата от 10 000лв. на
подсъдимия, който с убедителното си поведение и стройно и арогантно изградена
фалшива самоличност, предизвикал у него
доверие, въпреки, че не били познати.
Горният
извод следва както от последвалото укриване и дезинтересиране на подс. Г., така
и от обективните факти, че същият не е Началник на Митница Пловдив и е нямал
каквото и да е намерение да продаде на свидетеля М. обещаните вещи. Напротив – деянието същият извършил
единствено и само с намерението да се облагодетелства от създадените и
поддържани грешни представи у М..
Деянието,
осъществено от Г. е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б”А” и „Б” от НК, след като е била осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, което се
извежда от предишните му многобройни осъждания.
Гореизложеното
се прие от съда, след анализ и преценка на обсъдените и кредитирани свидетелски
показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по делото.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Това се установява, както от деятелността на същия, така и от направените
самопризнания, които се подкрепят от всички свидетелски показания и други
доказателства по делото.
При индивидуализиране на наказанието за пр. по чл.211
пр.3 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия самопризнания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
лошите характеристични данни на подсъдимия, предишните му осъждания, които не
се отразяват на правната квалификация на деянието и го определят като лице с
изключително завишена степен на обществена опасност, както и се взе предвид
високата степен на обществена опасност на настоящето деяние. Това е така,
защото се характеризира със стройна предварителна престъпна подготовка и
замисъл, а и същото е осъществено в съвсем кратък период след поредното от
многобройните осъждания на Г., който факт посочва, че те не са изиграли каквато
и да е превантивна и превъзпитателна функция върху него. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК му определи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ.
Тъй като в настоящия казус – производството е проведено и
е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл.
370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58 А
ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на
подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ ГОДИНИ.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на Г., Съдът отчете приложеното
свидетелството за съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан
преди инкриминираното деяние с влезли в сила присъди на лишаване от свобода,
чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, които именно
обосновават квалификацията по чл. 29,ал.1 б.А и Б от НК на извършеното от него
престъпление. Изложеното мотивира Съда да приеме, че в конкретния казус е
налице хипотезата на 61т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, поради което и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед изхода на делото веществените доказателства – 1
бр. СД, приложен по делото, съдът постанови да се унищожи като вещ без стойност.
Причините
за извършване на престъплението е желанието за лично облагодетелстване и
неспазването на установения в страната правов ред.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ВП/