Определение по дело №460/2024 на Административен съд - Хасково

на именното повикване в 11:30 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „Н. Клима 2014“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв. Д., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Директор на ТД на НАП - Варна, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от ст.юриск.Х., с представено по делото пълномощно.

СВИДЕТЕЛЯТ З. Т. С., редовно призована, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Ж. Д., редовно призована, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. М., редовно призован, се явява лично.

 

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

ЮРК. Х. – Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

ДОКЛАДВА се, че с писмо от 03.02.2025 г. по делото са постъпили доказателства за връчване на Разпореждане с изх. №[рег. номер]-035-0326862/26.09.2024 г., всички заверени копия.

ДОКЛАДВА се, че в срок е постъпило заключение по назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

ДОКЛАДВА се, че по делото е постъпило в срок и заключение по назначената по съдебно-икономическа (счетоводна) експертиза.

 

АДВ. Д. – Да се приемат постъпилите с писмо от 03.02.2025 г. писмени доказателства.

ЮРК. Х. – Да се приемат като доказателства по делото.

 

По доказателствата СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от пълномощника на ответника в съдебно заседание на 12.11.2024 г. документи, заверени копия /л. 92 – л. 172/.

ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите с молба от 03.02.2025 г. доказателства за връчване на Разпореждане с изх. №[рег. номер]-035-0326862/26.09.2024 г., заверени копия /л. 245-253/.

 

АДВ. Д. – Нямам други искания към момента. Предлагам първо да изслушаме вещите лица, доколкото същите са ангажирани.

ЮРК. Х. – Нямам искания на този етап и нямам възражения.

 

Пристъпи се към снемане на самоличността и разпит на вещото лице В. М. М..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. М. М. - снета самоличност. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. - Представил съм заключение по делото, което поддържам.

АДВ. Д. – Нямам въпроси по експертизата.

ЮРК. Х. – Твърдите, че лицето е неграмотно съгласно документи в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел? Това е в т. 1 от заключението. Съгласно представените документи защо твърдите това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Точно на основа на представените документи, които са от Търговския регистър. Те са от представените по делото копия на документи. Фрагменти от тези, в които се установява, че лицето е неграмотно са показани в приложението към протокола на фигури от 17 до 23.

ЮРК. Х. – Въз основа на какво Вие решихте, че лицето е неграмотно? Само въз основа на тези отпечатъци ли?

АДВ. Д. – П. С., възразявам. Вещото лице един път е отговорило на този въпрос в самата експертиза и втори път отговори пред Вас, че въз основа на документите, които е прегледал и е представил, е стигнал до това заключение.

ЮРК. Х. – Уважаема госпожо Съдия, няма никаква процесуална пречка да се установяват и да се доуточняват изводите, които са направени в съответната експертиза. Мисля, че това е наше процесуално право и също така е важно за изясняване на фактическата страна по делото.

СЪДЪТ допуска поставения от пълномощника на ответника въпрос.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Там, където има поставени пръстови отпечатъци в тези документи, има записано, че е положен пръстов отпечатък от десен палец поради неграмотност на лицето, в единия документ. В някои няма такъв текст, че е неграмотен, но има поставен пак пръстов отпечатък. Някои документи са с нотариална заверка, където нотариусът е записал - поради неграмотност Н. С. С. да запише саморъчно трите си имена и да се подпише, след като прочетох на глас текста на учредителния акт и той го одобри, положи отпечатък от палеца на пръста си.

ЮРК. Х. – С една дума Вие опосредено, посредством тези нотариални удостоверявания приемате, че лицето е неграмотно. Така ли да разбираме? Опосредено, посредством тези нотариални удостоверявания, на тях само стъпвате. Друг някакъв материал, от който Вие да изведете извод, че лицето е неграмотно, няма, така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. - Не е представен такъв материал.

ЮРК. Х. – Защо пренебрегвате доказателствения материал, който е представен, това са всички договори за прехвърляне на дялове от предприятие, както и спесимен, където ясно се вижда, че лицето се е подписало? Там не го коментирате. Защо давате кредит на нотариалните удостоверявания, които са направени впоследствие, в един по-късен момент, а не кредитирате нотариалните удостоверявания, които са направени от 05.03.2014 г.? Имате фигури в приложението, които ще посоча – фиг. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – На тези фигури са посочени графични изображения, които са положени за подписи на лицето.

ЮРК. Х. – От къде ги взимате?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – От документите в Търговския регистър. Всички документи, които съм обследвал, са описани в таблица 1 на протокола.

ЮРК. Х. – Но тях не ги коментирате, въпреки че част от тях също са нотариално удостоверени?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Всички документи, които са описани в тази таблица 1 съм ги изучил.

ЮРК. Х. – В. В. обосновавате извод въз основа на документите с нотариалните удостоверявания, че лицето е неграмотно. Вие не можете пряко да ни кажете, така ли да разбираме, че лицето е неграмотно?

АДВ. Д. – П. С., моля да се преформулира въпросът, тъй като същият навежда и отговора.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Това нещо мога да го установя само ако лицето е тук и да му снема автографен лист.

ЮРК. Х. – Т.е. не можете категорично да отговорите на този въпрос. Така ли да разбираме?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – По документите, които съм изследвал, давам такова заключение.

ЮРК. Х. – По т. 2, понеже казвате, че Н. С. С. не притежава подпис според представения сравнителен материал. Възможно ли е едно лице да се подписва по различни начини?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Възможно е.

ЮРК. Х. – Тогава защо така категорично Вие посочвате, че не притежава подпис?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. - Защото подписът трябва задължително да притежава две свойства – индивидуалност и относителна устойчивост. При тези графични изображения, които са положени в изследваните документи, няма такива, които да се отличават с индивидуалност и относителна устойчивост. Движенията са хаотични, няма никаква устойчивост нито в началото, нито в края на тези графични изображения, така че те не са подписи.

ЮРК. Х. – Какво имате предвид под израза „не притежава подпис“? Означава ли, че лицето не може да се подпише или просто няма устойчив подпис? Моля да уточним това.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. – Това, което полага лицето, е показано от фигура 3 до фигура 13. Това не са подписи, понеже нямат свойствата на подписи.

ЮРК. Х. – Нямам повече въпроси.

АДВ. Д. – Да се приеме експертизата.

ЮРК. Х. – Да се приеме заключението на вещото лице. Доколко същото следва да бъде кредитирано, ще разискваме по същество.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза.

УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице от сумата в размер на 400.00 лв. на сумата в размер на 780.00 лв., като разликата в размер на 380.00 лв. да се заплати от жалбоподателя в 7-дневен срок от днешното съдебно заседание по сметката на Административен съд – Хасково, в който срок следва да бъдат представени по делото доказателства за това.

Вещото лице се освободи от съдебната зала.

 

Пристъпи се към снемане на самоличността и разпит на вещото лице Е. Ж. Д..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Ж. Д. - снета самоличност Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. - Представила съм заключение, което поддържам. Преди разпита искам да кажа, че извърших проверка в дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Хасково. Програмният продукт, с който работят, не дава данни към определена дата, задълженията към определена дата с лихвите. От архива, който е пристигнал от Добрич, установих, че има наличие на една справка за задълженията, които са актуални към 23.02.2024 г. От там успях да взема главниците и за всеки един процесен период, който се искаше към определена дата, аз съм изчислила лихвите така, както е зададен въпросът. Искам да представя справката по делото, за да я има, защото по делото има от по-късна дата, от септември, а това е единствената справка, която е налична преди да се извърши разпределението.

АДВ. Д. – Имам само два въпроса. На първо място, справката, която казахте е според масивите на НАП за задълженията?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. – Да, и това е точно към въпрос 5, който изисква да се отговори към тази дата 23 февруари.

АДВ. Д. – Бихте ли обяснили на какво се дължи разликата в отговора Ви на въпрос 3 за остатъчната сума 64935.34 лв. и в отговора на въпрос 5 сумата [рег. номер].90 лв., които въпроси са почти идентични?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. - Те са идентични, но във въпрос 3 са възникнали преди 01.01.2014 г., задълженията съм ги взела преди 2023 г. – тази, които са 2012 г. и 2013 г., а във въпрос 5 са всички задължения и от 2013, и от 2014 г.

АДВ. Д. – Т.е. тази сума реално са разликата в данъчните задължения на 2013 г. и 2014 г., така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. - Пети въпрос - за всички задължения, а трети въпрос обхваща само тези, които са възникнали преди 01.01.2014 г. За това има разлика.

АДВ. Д. – Нямам повече въпроси към вещото лице.

ЮРК. Х. – Нямам въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ (въпрос) – По отношение на начина на изчисление на главницата по въпрос 7 бихте ли ми казали как е извършено? Главницата по въпрос 7 е определена [рег. номер] лв., а по останалите въпроси 132603 лв. Тази разлика от къде идва?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. - Да се върнем към основното заключение, където съм ги посочила по периоди и по видове. Главницата основно съм я взела по тази справка. Главницата по въпрос 7 [рег. номер] лв. и по въпрос 3 е 55000 лв. Това ли имате предвид?

СЪДЪТ (въпрос) – Имам предвид, че по въпросите, в които коментираме сумата от 55 000 лв., която е заплатил жалбоподателят, по въпроси 4, 5, 6 и 7 има разлика.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. – Има разлика, защото там са и 2014 г.

СЪДЪТ (въпрос) – Тогава излиза по-малък размер на последния въпрос. На 4, 5 и 6 въпрос пише 132603.64 лв., а по въпрос 7 пише 119101.83 лв. Това във връзка със съразмерното заплащане на сумата от 55000 лв.?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. – По въпрос 7 главницата е около 73000 лв., а по въпрос 4 [рег. номер] лв., вероятно някаква фактическа грешка има.

СЪДЪТ (въпрос) – Установихте ли, съобразно доказателствата по делото, кога е заплатена тази сума от 55000 лв. - преди влизане в сила на решението, с което се приема, че задълженията от 2013 г. трябва да бъдат погасени по давност или след това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. - Всички документи бяха от 26.02.2024 г. и отразяват тази справка към 23-ти.

АДВ. Д. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

ЮРК. Х. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА заключението по допуснатата съдебно-икономическа (счетоводна) експертиза.

УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице от сумата в размер на 500.00 лв. на сумата в размер на 1350.00 лв., като разликата в размер на 850.00 лв. да се заплати от жалбоподателя в 7-дневен срок от днешното съдебно заседание по сметката на Административен съд – Хасково, в който срок следва да бъдат представени по делото доказателства за това.

Вещото лице се освободи от съдебната зала.

 

АДВ. Д. – Нямам доказателствени искания на този етап от производството.

ЮРК. Х. – Нямам доказателствени искания на този етап от производството. Поддържам становището си за прекратяване на производството по делото и се аргументирам с това, че всичко, което е заплатено от страна на жалбоподателя, е извършено доброволно, нищо че е в рамките на принудителното изпълнение. Това не са суми, които са събрани следствие реализиране на изпълнителен способ по чл. 215 от ДОПК, а съгласно чл. 118 от ЗЗД доброволно заплатени суми за задължения, които са дължими, дори да са погасени по давност те не се възстановяват. Липсва какъвто и да е правен интерес от страна на жалбоподателя от воденето на настоящото съдебно производство.

АДВ. Д. – Относно становището на колежката, ние сме дали подробно становище в писмен вид, касаещо нашият материален интерес, който го потвърждавам. Следва да се отбележи, че способът за доброволно погасяване на недължими задължения, на първо място, не се извършва по този ред, на второ място, се извършва с изрично волеизявление и по друга сметка.

ЮРК. Х. – Уважаема госпожо Съдия, това не са недължими задължения, а това са задължения, установени с ревизионен акт и съответно доказани с официални документи, между които и извлечение от данъчно-осигурителна сметка и редица документи, които са издадени от публичен изпълнител. Това са си дължими задължения. Ако въпросът е за недължимост на задълженията, то тогава би следвало по друг начин и друг би бил актът, който следва да бъде обжалван. В случая се обжалва единствено и само решение на териториален директор на НАП – Варна, с което е частично отменено разпореждане на публичен изпълнител и в останалата част също е потвърдено, като става въпрос изцяло за давност, т.е. тук спорът е за давност. Но след като този въпрос вече е решен, т.е. тези задължения са погасени и то посредством доброволно заплащане, то в такъв случай защо изобщо се води спорът за тази давност? Този спор отпада към днешна дата. Това е въпрос вече и по същество и аз моля да пристъпим към разпит на свидетеля.

АДВ. Д. – Възразявам срещу разпита на свидетеля, тъй като свидетелят още от самото начало стоеше на скамейката зад нас. Свидетелят присъстваше на изслушването на вещите лица и по-скоро на вещото лице, касаещо подписите на бившия управител, които свидетелят сам е събрал, и вече има насоки как и какво да говори. Свидетелят вече няма как да се изкаже обективно.

ЮРК. Х. – Искам само да посоча, че вещото лице говореше по това, което е заключил въз основа на представените писмени документи, а свидетелят ще удостоверява нещо съвсем различно. Той ще удостоверява връчването и подписването. Няма да говорим за това дали подписът съответно е бил положен върху документите от 05.03.2014 г. от Н. С. С., а ще говорим конкретно за връчването на въпросното постановление за налагане на обезпечителни мерки.

АДВ. Д. реплика – Именно защото вещото лице е констатирало, че тези подписи са на лице, което той счита, а вече е приета експертизата, е неграмотно, а може и да не са негови подписи, но все пак са положени пред свидетеля, считам точно за това, че не следва да бъде разпитван този свидетел.

ЮРК. Х. дуплика – Възражението е неоснователно и аз вече изказах съображения. Лицето е публичен изпълнител, който е връчил въпросното постановление, и ще посочи на кого е връчил и кой се е подписал. Свидетелят трябваше да бъде изведен преди разпита на вещото лице.

СЪДЪТ приема възражението на жалбоподателя, поради което не следва да се пристъпва към разпит на свидетеля и същият се освобождава от съдебната зала.

 

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

До НАП, ТД-Варна, офис Добрич, по изп. дело № **********/2014 г., е подадено на 12.01.2024 г. от „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД искане за погасяване поради настъпила давност на всички задължения на дружеството, възникнали преди 01.01.2014 г., както и начислените към тях лихви.

С Разпореждане с изх. № [рег. номер]-035-0011478/26.01.2024 г. за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, е разгледал задълженията на дружеството, като на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 168, т. 3 от ДОПК частично е прекратил производството по изп. дело № **********/2014 г., в частта за вземания по изпълнителни титули в общ размер [рег. номер],62 лв., описано в табличен вид в разпореждането, касаещи периоди през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

С Решение № 41/15.02.2024 г., издадено от Директора на ТД на НАП - Варна, се оставя без разглеждане жалба с вх. № 1337/01.02.2024 г., подадена от „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД, срещу цитираното по-горе Разпореждане и се прекратява образуваното въз основа на нея производство. Със същото решение се отменя мълчаливият отказ на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, да се произнесе по обективирано в молба с вх. № 413/12.01.2024 г. искане за прилагане института на погасителната давност досежно възникналите през 2013 г. публични задължения на „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД и се връща преписката на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, за предприемане на действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, и за постановяване на изричен писмен акт по обективирано в молба с вх. № 413/12.01.2024 г. искане за прилагане института на погасителната давност досежно възникналите през 2013 г. публични задължения на „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД. Няма данни цитираното Решение да е оспорено, като върху същото е направено отбелязване за влизането му в сила на 24.02.2024 г.

До НАП, ТД-Варна, офис Добрич, по изп. дело № **********/2014 г., е подадено от „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД искане от 22.02.2024 г., с което се моли на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК да бъдат отписани задълженията на дружеството, за които към 22.02.2024 г. е изтекла абсолютната давност съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК и се моли изпълнителното дело да бъде прекратено съобразно погасените по давност задължения. Поискано е също да бъде преизчислен размерът на задълженията на дружеството, като бъдат уведомени за актуалния размер на задълженията по изпълнителното дело.

До НАП, ТД-Варна, офис Добрич, по изп. дело № **********/2014г., е подадено искане от 23.02.2024 г., с което от страна на дружеството се представя банково бордеро за внесени 20 на сто от размера на вземанията и е поето задължение да се внасят 20 на сто всеки месец. С искането се моли на основание чл. 222а от ДОПК да се разпореди спиране на принудителното изпълнение. Посочено е, че се прилага банково бордеро за сумата от 55 000 лв.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0065033/26.02.2024 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, на основание чл. 219, във връзка с чл. 240 ДОПК се разпорежда разпределение на плащането в размер на 55000,00 лв., постъпило на 23.02.2024 г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу дружеството по сметката за принудително изпълнение на НАП, както е описано в табличен вид. Видно от първата таблица, сума в общ размер на 368,34 лв. е разпределена за погасяване на разноски /за командировки и за оценка/ по сметка на ТД на НАП. От втората таблица е видно, че сума в общ размер от 54631,66 лв. е разпределена за погасяване на публични вземания, касаещи периоди през 2012 г. и 2013 г.

С Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001641/26.02.2024 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, във връзка с подадена молба/възражение от 23.02.2024 г. е разгледал задълженията на дружеството, като на основание чл. 226, ал. 1 ДОПК се разпорежда, че по изп. дело № **********/2014 г. не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на вземания, подробно описани в табличен вид в 71 точки, в общ размер 246005,85 лв.

Разпореждането е получено на 11.03.2024 г. и е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Варна с жалба от 15.03.2024 г., с която е поискано същото да се отмени и да се върне изпълнителното дело с указания за отписване като погасени по давност на всички задължения, възникнали преди 01.01.2014 г. Твърди се, че не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1 от ПЗР на ЗМДВИП.

С Решение № 93/29.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Варна се отменя Разпореждане с изх. №[рег. номер]-137-0001641/26.02.2024г. на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, в частта, в която е отказано да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания, установени с Ревизионен акт № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 г., представляващи публични задължения за ДДС /главници и лихви към 26.02.2024 г./ за периоди м. 02.2013 г., м. 06.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г. и м. 11.2013 г., в общ размер на 92060,69 лв., връща се преписката на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -Варна, сектор ОСПВ Добрич за предприемане на действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и се оставя без уважение жалбата в останалата ѝ част.

В тази връзка е посочено, че от приложените към преписката доказателства се установявало, че с Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0065033/26.02.2024 г. за разпределение на доброволно платената сума в размер на 55000,00 лв. част от посочените в разпореждането с изх. № [рег. номер]-137-0001641/26.02.2024 г. задължения са погасени поради плащане, а именно - задължения в размер на 54 631,66 лв. Отбелязано е също, че от приложена към преписката справка за задълженията на жалбоподателя се установявало, че на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК служебно са отписани поради изтичане на абсолютната давност на 28.02.2024 г. публични вземания, представляващи част от посочените в разпореждането с изх. № [рег. номер]-137-0001641/26.02.2024 г. задължения, а именно - задължения в размер на 13512,32 лв.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0326862/26.09.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис – Хасково, влязло в сила, предвид доказателства, удостоверяващи обстоятелства за прекратяване на производство по събиране на публични задължения по изп. дело № **********/2014 г., се разпорежда прекратянате производството по принудително изпълнение на публични вземания по цитираното изпълнително дело поради погасяване на задълженията ведно с разноските в пълен размер на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка с чл. 168, т. 1, чл. 173, ал. 2, чл. 104/чл. 106 ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 5 ДОПК, които са описани в Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0322888/26.09.2024 г. относно разпределение на плащане на сумата в размер на 117 000 лева, постъпило на 25.09.2024 г. Не е налице спор, че е извършено пълно заплащане на дължимите от жалбоподателя суми.

Административен съд – Хасково, въз основа на така установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е недопустима.

Г. Д. и седма от ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение“ урежда обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП, съответно - на неговото решение по съдебен ред, като липсват изрично разписани правомощия на съда в производствата, от вида на настоящото. Разписано е единствено в кои случаи решението на директора на ТД на НАП подлежи на обжалване пред съда, в какъв срок се подава жалбата, както и че постановеното от съда решение не подлежи на обжалване. Предвид това и по аргумент от § 2 ДР на ДОПК приложение намират разпоредбите на АПК, конкретно на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК.

1. След образуване на производството по настоящото дело е настъпил нов факт с правно значение – Разпореждането за прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № [рег. номер]-035-0326862/26.09.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, офис - Хасково, с което е постигнат целеният от жалбоподателя „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД резултат – производството по принудително изпълнение по изп. дело № **********/2014 г. е прекратено изцяло по отношение на всички публични вземания, като е уточнено, че задълженията ведно с разноските са погасени в пълен размер.

Защитата на длъжника срещу изпълнението е постигната с прекратяването на производството по принудително изпълнение на публичните вземания с разпореждането на публичния изпълнител. Същата по предмет защита се търси и с оспорването пред решаващия орган по отношение на онези вземания, за които жалбоподателят всъщност твърди, че са погасени по давност. Прекратяването на изпълнението действа занапред, като е без значение дали е разпоредено от органа по изпълнението или от решаващия орган, поради което липсва предмет на търсената чрез прекратяване на изпълнението защита, както и правен интерес от нея. Не съществува и правен интерес от обжалването на акта на решаващия орган, тъй като позитивният съдебен акт би бил за отмяна на решението на директора на ТД на НАП и връщане на преписката на публичния изпълнител, съответно - за прекратяване на изпълнителното производство, което вече е прекратено.

Предвид това настоящият съдебен състав намира, че след депозиране на жалбата и образуване на настоящото производство, съобразявайки прекратяване изцяло на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № **********/2014 г., е отпаднал правния интерес на жалбоподателя от оспорване на Решение № 93/29.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Утвърдено е в съдебната практика, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по време на образуваното пред него производство, поради което и отпадането му винаги е основание за прекратяване на съдебното производство и оставяне на жалбата без разглеждане.

2. Що се отнася до възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, съдът приема, че безспорно позоваването на това обстоятелство е средство за защита на длъжника. Давността е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. Давността не се прилага служебно. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително, т.е. след изтичането определен в закона период от време се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Самото публично вземане обаче не се погасява.

Този извод се следва от разпоредбата на чл. 174 ДОПК, съгласно която „не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173“. От тълкуването й се следва извод, че въпреки изтичането на давността публичните вземания остават дължими и могат да бъдат заплатени доброволно. Именно и това се е случило по конкретния казус – жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 55 000 лева на дата 23.02.2024 г. преди влизане в сила на Решение № 41/15.02.2024 г., издадено от Директора на ТД на НАП Варна, а към настоящия момент и изцяло сумата, представляваща всички задължения по образуваното спрямо него изпълнително дело, вкл. разноски.

3. Отделно от това, следва да следва да се отбележи, че въпреки опита си в уточненията към жалбата да се мотивира наличието на правен интерес от обжалване на Решение № 93/29.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Варна в цялост, такъв не бе доказан. Изрично е посочено в оспореното решение, че е налице доброволно плащане на сумата в размер на 55 000 лева, която сума се разпределя съгласно правилата на чл. 169 и чл. 219 ДОПК. Ако жалбоподателят е искал сумата да бъде разпределена само по непогасени по давност задължения, е следвало да заплати същата след влизането в сила на Решение № 41/15.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Варна и да заяви пред съответния компетентен орган кое от своите задължения погасява, тъй като ако не го стори, те се погасяват съразмерно. Следва да се отбележи и, че плащането й е направено на основание чл. 222а ДОПК относно спирането на принудителното изпълнение, а не – пряко по изпълнение на задълженията по образуваното изпълнително дело. В този смисъл и решението в частта, с която се отменя оспореното разпореждане в частта, в която е отказано да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания, установени с цитирания Ревизионен акт от 09.01.2015 г., представляващи публични задължения за ДДС /главници и лихви към 26.02.2024 г./ за периоди м. 02.2013 г., м. 06.2013 г., м. 08.2013 г., м. 09.2013 г. и м. 11.2013 г., в общ размер на 92060,69 лв. и се връща преписката на публичен изпълнител в отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, сектор ОСПВ Добрич, за предприемане на действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, не подлежи на оспорване пред съд, тъй като е благоприятно за адресата на акта.

4. Що се отнася до тази част на Решение № 93/29.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с която жалбата на дружеството се оставя без уважение, безспорно е налице правен интерес за оспорването й. За отхвърляне на жалбата на дружеството решаващият орган е изследвал приложимостта на чл. 171, ал. 2 ДОПК и е приел, че абсолютният давностен срок не е изтекъл, т.е. задълженията не са погасени по давност. Въпреки това дружеството е извършило плащане на дължимата сума, която не е била погасена поради доброволно плащане и отписана служебно поради изтекла давност, което всъщност довело до прекратяване на принудителното производство по гореизложените съображения.

5. За пълнота, извършването на плащане води до погасяване на вземането по чл. 168, т. 1 ДОПК, което изключва и правният интерес на жалбоподателя да иска погасяване на същото това задължение по някой от другите, предвидени в разпоредбата на чл. 168 от ДОПК способи - в случая поради изтекла давност /чл. 168, т. 3 от ДОПК/. Действията на лицето по погасяване на задълженията е пречка същите и впоследствие да се отпишат като погасени по давност на основание чл. 173 ДОПК, тъй като ефектът на погасяване на задължението е постигнат и липсва предмет, по отношение на който да бъде приложен институтът на давността.

В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 от ДОПК, която урежда правомощията на решаващия орган в производствата по обжалване действията на публичния изпълнител. Съгласно същата „решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски“. В случая плащането е станало след постановяване на решението от решаващия орган, но от тълкуването на самата норма се следва и изводът за това какви са правомощията на съда при произнасяне по жалбата. На още по-силно основание този извод се следва и от чл. 268, ал. 1 от ДОПК, съгласно която решението на решаващия орган по чл. 267, ал. 2, т. 1 от ДОПК не подлежи на обжалване пред съд.

Извод: по гореизложените съображения на основание § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане изцяло, а образуваното съдебно производство – прекратено.

В горния смисъл са Определения на ВАС по адм. дело № 13831/2019 г., по адм. дело № 545/2023 г., по адм. дело № 3051/2016 г., по адм. дело № 8603/2023 г., по адм. дело № 12921/2019 г.

С оглед изхода от спора, на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП и по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК и чл. 2, ал. 2 ЗНАП в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 93/29.03.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна.

ОСЪЖДА „Н. КЛИМА 2014“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище – [населено място], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от днес пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Хасково.

 

Заседанието приключи в 12:17 часа.

Протоколът се изготви на 15.04.2025 година.