Разпореждане по дело №26/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „. Е. Б.-със седалище гр.С. ,подадена Ч. упълномощеното адвокатско съдружие "С.,Д. и п." със С. адрес :гр.С. ,Б."В.Л. №70 .2 А.8 против определение №89/14.01.2010г. на РС-Р. по чгр.д.№509/2008,с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение против Н. Д. Х. ,и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му и връщане на делото на РРС за продължаване на процесуалните действия.

Частната жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заявителя при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем С. акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.След връщане на делото на РС-р. при постановената отмяна с определение на БлОС по вчгр.д.№781/2009г. на първоначалното определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чгр.д.№509/2008 на РРС, първостепенният съд е изпълнил указанията на въззивната инстанция и с определение №4315/15.12.2009г. е продължил срока за представяне от заявителя на справка за адресната регистрация на длъжника в Р. Б..Продълженият срок е изтекъл без да е представена такава справка от страна на заявителя.Предвид процесуалното бездействие на заявителя да установи постоянния адрес на длъжника,РС е обезсилил заповед за изпълнение и е прекратил производството.

Определението е правилно.

Заявителят не е представил доказателства ,че длъжникът ,който е чужденец,има постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната.Съгласно чл.411 ал.2 т.4 ГПК установяването на обстоятелството,че длъжникът-чужденец има обичайно местопребиваване в страната е условие за издаване на исканата заповед.Първоинстанционният съд е приел,че в тежест на заявителя е да установи изпълнението на горното условие,макар че е издал заповед за изпълнение без да са приложени доказателства за обичайното местопребиваване на длъжника в РБ..

Изпълнението на изискването по чл.411 ал.3 ГПК налага установяването на постоянния адрес на длъжника-чужденец на територията на РБългария .С препратката на чл.410 ал.2 ГПК към задължителното съдържание на исковата молба /чл.127 ал.1 ГПК / законодателят е приравнил неточното посочване на адреса на длъжника в заявлението за издаване на заповед с последиците от непосочването на адреса на ответника в исковото производство. По общото правило на чл.38 ГПК когато адресатът на съдебни книжа /в случая заповед за изпълнение/ не е намерен на посочения в заявлението адрес,връчването следва да се извърши по настоящия или по постоянния му адрес.По аналогия с исковия процес ,съгласно чл.47 ал.4 ГПК ,ако длъжникът не е намерен на посочения в заявлението адрес,заявителят в заповедното производство следва да установи със съответната справка има ли адресна регистрация регистрация в България по настоящ или постоянен адрес.Пак по аналогия с исковия процес неизпълнението на това задължение се приравнява по последици на неотстраняване на нередовностите на исковата молба.Тъй като се касае за вече издадена заповед за изпълнение съдът служебно я обезсилва щом заявителят не е доказал изпълнението на условието по чл.411 ал.2 т.3 и 4 ГПК във вр.с чл.47 ал.4 ГПК.

Тъй като в случая заявителят не е изпълнил посочените по-горе изисквания,въпреки продължения срок за представяне на справка за адресната регистрация на длъжника в РБ.,законосъобразно РС-Р. е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил заповедното производство по чгр.д.№№509/2008.

Водим от изложеното ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д ЕЛ И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №89/14.01.2010г. на РС-Р. по чгр.д.№509/2008г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: