Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№418/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Н.на РУО-С.-Р. –гр.С.,бул.“Ц. Ш.“ №…,бл..,ет..,против решение № 157 от 15.03.2019г.
на РС-Сливница, с което е отменена Заповед № РД 10-218/13.04.2018г. на
началника на РУО С.-р.,с която И.И.Н. с ЕГН **********,на длъжност
„директор на СУ“П.Д-р А. З.“-Г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“и ответникът е осъден да
заплати на ищцата 500 лв. съдебни разноски.Релевират
се оплаквания за нарушение на материалния закон,необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпределение на доказателствената тежест.Районният съд неправилно приел,че
ищцата следва да докаже само факта на трудовото правоотношение и
дисциплинарното наказание, а на ответника било вменено задължението да докаже
отрицателен факт-неуведомяването на ищеца за издадената заповед,по повод която
е наложено наказанието.Съгласно разпоредбата на чл.105,ал.4 от ЗПУО във връзка
с чл.19,ал.1 и ал.2 ,т.1 от Наредба№ 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното
развитие на учителите,директорите и другите педагогически специалисти,ищцата
била длъжна да уведоми началника на РУО за заповедта за обявяване на учебен ден
за неучебен,но присъствен.Съдът не уважил доказателствените
искания на ответника да й се представи договора за правна помощ с оглед
възражения за прекомерност на хонорара, а също така допуснал съдебно-техническа
експертиза служебно,без да е правено искане от страните.Съдът не уважил
искането за представяне на заповедната книга с цел проследяване номерацията на
заповедите.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор.В
с.з. оспорва въззивната жалба и иска решението да
бъде потвърдено.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
С искова молба вх.№ 2009/17.05.2018г.
по описа на РС-Костинброд И.И.Н. ***, е предявила иск
за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“,наложено от работодателя й СУ
„П.д-р А. З.“-гр.Г.,представлявано от началника на РУО С. Р. със заповед № РД 10-218/13.04.2018г.
на началника на РУО С.-р.Твърди ,че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована,тъй като в действителност била уведомила РУО С.-р. за това,че 16.02.2018г. е обявен за
неучебен,но присъствен ден по повод честването на патронния празник на
училището.При утвърждаването на Списък-образец № 1 за учебната 2017-2018г. и в
графика за учебното време процесният ден фигурирал
като неучебен.Конкретната заповед за обявяване на деня за неучебен била
постановена въз основа на решение на Педагогическия съвет ,взето с протокол №
13 от 01.02.2018г.Годишният план бил приложен в Националната електронна система
НЕИСПУО и е съгласуван с Н. на РУО С. р.На второ място,не било вярно твърдението ,че на 16.02.2018г.
в училището не присъствали ученици и персонал.На същата дата бил насрочен
мониторинг на изпълнението на дейностите
по национална програма“Оптимизация на училищната мрежа“и ако е идвала комисия
да установи неприсъствие на ученици и персонал, следвало е да състави
констативен протокол и да го предяви на директорката.Към исковата молба е
приложен договор за правната помощ ,в който е отбелязано,че е платен хонорар
500 лв. в брой на адв.Ц. до приключване на делото в
първа инстанция.Представен е трудов договор№ РД125416/23.08.1995г., от който е
видно,че ищцата е директор на училището от 05.08.1995г. за неопределено
време.Приложена е процесната заповед,в която се
твърди,че при извършване на мониторинг на 16.02.2018г. е установено,че в
училището не присъстват ученици,педагогически и ръководен персонал.При изискани
писмени обяснения се разбрало,че със Заповед № РД 20-670 от 07.02.2018г.
директорката обявила 16.02.2018г. за неучебен, но присъствен ден,но не уведомила
за това РУО С. Р.Именно
неуведомяването било дисциплинарно нарушение по чл.187,т.3 от КТ.Към исковата
молба е приложен протокол № 13/08.09.2017г.
и от него е видно ,че по т.3 е приет Списък-Образец № 1 за учебната
2017-2018г.В т.5 на приложения към исковата молба график е отбелязано,че 16.02.2018г. е неучебен, но
присъствен ден по повод честване на патронния празник на училището.От
удостоверение № *********/11.10.2017г. 10.25 ч. е видно,че в посочения момент
от МОН- Национална единна информационна система за предучилищно и училищно
образование. е утвърден Списък Образец 1 за 2017/2018г.учебна година като е
отбелязано,че дадените са подадени на
10.10.2017г. в 8.13 мин от И. Н.,потвърдени с електронен подпис от
главния счетоводител на 10 .10.2017г. в 7.58 ч. и са
съгласувани с ел.подпис от Х. А.,Н. на РУО-С. О. ,на 10.10.2017г.
в 17.24 часа.Всички тези доказателства са приложени към исковата молба и не е
имало нужда съдът да дава указания на ищцата за ангажиране на допълнителни
доказателства, в частност, че е уведомила ответника повторно за същото
обстоятелство,обективирано в самата заповед
за определяне на деня за неучебен но присъствен, постановена в изпълнение на
решението на педагогическия съвет ,което от своя страна е съгласувано с
ответника.Самата ищца не твърди,че е отправила повторно уведомление,поради
което съдът не е бил длъжен да й указва да представи доказателства за него.В
отговора си по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска .Твърди,че уведомяването за
дневния режим нямало отношение към задължението за уведомяване за заповедта за
обявяване учебния ден за неучебен, но присъствен.Ищцата следвало да изпрати
копие от тази заповед на ответника,за да прецени последния дали не са обявени
повече от 3 дни за неучебни.Това твърдение е нелогично, защото от една заповед
не може да се установи дали не са издадени повече от три заповеди.Напротив,
именно в “дневния режим“ на учебната година са изброени всички неучебни дни.В
отговора се поддържа също,че не бил съставен констативен протокол на
16.02.2018г. от представители на МОН,дошли да извършат мониторинг,тъй като не
намерили директора и персонал в училището.Такъв протокол се съставя от
длъжностните лица, извършващи мониторинга, след което се представя на засегнатите
лица.Но липсата на такъв свидетелстващ документ е ирелевантна,тъй
като той е неотносим.Като дисциплинарно нарушение е
посочено само неуведомяването за заповед № РД20-670/05.02.2018г.В отговора се
иска предоставянето на договора за правна помощ,но той е приложен към исковата
молба и ответникът е имал възможност да се запознае с него и да оспори размера
на хонорара.Направено е искане за“ проследяване номерацията „ на заповедта,без
да се уточнява какво значение има за казуса.Тъй като и двете страни не оспорват
наличието на такава заповед,безпредметно е да се проследява номерацията.Това би
било нужно, ако ищцата твърдеше хронологична последователност между издаването
на заповедта и уведомяването за нея, но такова твърдение не е въведено.По
делото не е искана експертиза и с определението по чл.131 ГПК е „допусната“ СТЕ
очевидно вследствие фактическа грешка,но това не се отразило на хода на
делото,нито на разноските.Грешката е констатирана и коригирана в с.з. с
протоколно определение.Искането за събиране на доказателства дали действително
на посочения ден в училището имало ученици и персонал е оставено без уважение
законосъобразно,защото този въпрос е ирелевантен за
спора-наказанието е само за административно нарушение, изразяващо се в
неуведомяване за въпросната заповед, а не за неспазването ѝ.Ответникът е
депозирал молба за намаляване на адвокатския хонорар и е потвърдил това искане
в пледоарията по същество. Съдът се е произнесъл, като е намерил,че минималният
размер от 200 лв. по чл.7, ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. на САК е нисък
предвид фактическата и правна сложност на спора.Настоящият състав приема,че
искането за намаляване на възнаграждението правилно е отхвърлено,тъй като
адвокатът е извършил услугата високо професионално,излагайки казуса ясно и обосновано
и прилагайки всички относими и необходими
доказателства,поради което не се е наложило оставяне на исковата молба без
движение,както често се случва в практиката.Адвокатът се е явил в съдебно
заседание и е представил писмени бележки.Защитата се е оказала ефикасна и
е постигнала целта си.Относно предмета
на делото-от материално правна гледна точка не може да бъде приет за
елементарен или рутинно типизиран.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от
15.03.2019г. по гр.д. № 354/2018г. на РС-Сливница.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.