Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 930 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Г. фонд против И.Й.Ц., с която е предявен иск с
правно основание чл.288, ал.12 във връзка с чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Твърди се, че Г. фонд на
основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм., сега чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. (на основаната на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС)
възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Германия в размер на
145 782,02 лв., равностойност на 74 537,16 евро, по щета ГФ № 220096/16.11.2015
г. обезщетение за неимуществени вреди за уврежданията и лечението, получени при
ПТП, настъпило на 31.10.2010 г около 13,05 часа на Федерален път 103, Германия,
на И.С., пострадал като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел
Омега“ с ДКН ********в Грабовхьофе, Германия. Твърди се, че виновна за
катастрофата е ответницата, която управлявайки лек автомобил „Опел Омега“ с ДКН
********по шосе В103, идвайки от Г.в посока З., се отклонява от пътното платно
надясно заобикаляйки пътен знак, един крайпътен стълб и се удря в дърво № 4 на
пътя. Твърди се, че в нарушение на чл.259 от КЗ /отм./, сега 483 от КЗ,
ответницата управлява процесния автомобил без да има за него действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ищецът твърди, че поканил
ответницата да възстанови изплатеното от него, но и до днес лицето не е
погасило задължението.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 145 782,02 лв.,
равностойност на 74 537,16 евро, представляваща възстановеното от Г. фонд на
НББАЗ по щета ГФ № 220096/16.11.2015 г. обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-23.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от
ответницата чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адвокат А.С..
Счита, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди се, че не става ясно как е формиран размера на исковата
претенция. Въвежда възражение за погасителна давност по отношение на вземането
на ищеца.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
процесуален представител оспорва предявените искове. Подробни съображения
излага в писмени бележки представени по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото протокол за
ПТП № 035400/000336/10/10 от 31.10.2010 г., издаден от Полицейска инспекция
Гюстров, се установява, че на 31.10.2010 г. около 13,05 часа на федерален път
103, в посока от гр.Г.в посока към гр.Зармсторф, малко след разклона за гр.Л.,
поради неизяснени причини водачката И.Й.Ц. загубила управлението над лек
автомобил „Опел Омега 2.0“ с рег.№ ********, при което автомобилът се отклонил
от пътното платно надясно заобикаляйки пътен знак, един крайпътен стълб и се
ударил в крайпътно дърво № 4, където лекият автомобил спрял. В следствие от
удара в дървото са били тежко ранени трима пътници, между които и И.С., пътувал
на предна дясна седалка в автомобила. Произшествието е възникнало в светлата
част на денонощието, а пътната настилка е била мокра.
От приетата по делото и неоспорена
от страните комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че при удар в тясна неподвижна
преграда, каквато е дървото, цялата енергия на удара се поема от относително
малка зона на автомобила, която съответства на диаметъра на стъблото на
дървото. Поради това и при относително ниска скорост щетите по автомобила са
сериозни, а вероятността за тежки наранявания на пътниците е много по-висока.
Установява се още, че следствие
на горе описаното произшествие и в пряка причинна връзка от него, И.С. е
получил счупване на горния край на двете бедрени кости, което е довело до
трайно ограничение на движенията на двата долни крайника за около 1,5-2 години.
С писмо от 03.06.2011 г. Дойчес
бюре Грюне карте е поискало от НББАЗ съдействие във връзка с проверка на МПС с
рег.№ ********, участвало в ПТП на 31.10.2010 г. в Германия и установяване на
компетентния застраховател.
С писмо от 27.06.2011 г. до Националното
бюро на Германия, НББАЗ е потвърдило, че регистрационният номер отговаря на OPEL OMEGA и е с обичайно местодомуване в Република България
и е завело щета № GF-11-234 D. Посочено е също така, че
автомобилът изглежда не е бил застрахован към датата на ПТП.
На 29.03.2017 г. при ищеца е заведена под № 08-01-240/11 претенция на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за възстановяване на сумата от 27 592,24 евро, която
НББАЗ е заплатило на Бюро Шмиц ГмбХ Германия, от която: 24 441,28
обезщетение и 47,39 банкови такси.
За сумата от 27 592,24 евро,
от която: 24 441,28 евро-щети и 868,89 евро правни разходи, Бюро Шмиц ГмбХ
е издало междинна фактура № 17-15938 от 31.01.2017 г.
Сумата от 868,89 евро
представлява заплатените разноски от немското бюро в качеството му на ответник по дело номер: 45 О 50/15, за които
е осъден с Решение от 30.12.2016 г., постановено от гражданско отделение 45 към
Областен съд Берлин. Тази сума се установява с приетата по делото сметка /л.43
от делото/, от която се установява, че съдебните разноски по делото са в размер
на 102 285,59 евро /тази сума е посочена и в решението/, от която сума
ответникът е заплатил общо 868,89 евро. Заплащането е извършено на два пъти
съответно на: 09.11.2016 г.-300 евро и на 22.01.2017 г.-568,89 евро. Тази сума
е дължима по фактура № **********/10.03.2017 г. По тази фактура е дължима и
сумата от 2 282,07 евро такса обработка щета. Или сумата от 3781,15 евро,
в левова равностойност 7 395,29 лева е доказана и дължима.
По отношение на възстановената
сума от 24 441,28 евро. От тази сума доказана съобразно ангажираните
писмени доказателства е сума в размер на 3 714,40 евро, съобразно междинна
фактура № 15-14457/15.09.2015 г., от която: 484,49 евро такса и 3 229,91
евро извършено плащане от от немското бюро на фирмена здравна каса и които суми
представляват разходи за лечението на И.С.-операция на получената
субтрохантерна фрактура и последващи операции за отстраняване на поставените
при първата операция пластини и вътрешно фиксиращо устройство, извършени на
12.11.2012 г. в Университетска клиника Росток, откъдето С. е изписан на
16.11.2012 г. Пълната сметка по плащания в отделни позиция е представена и
приета по делото /л.22 и 23 от делото/.
За сумата от 20 726,88 евро,
представляваща разликата над сумата от 3 714,40 евро до възстановената
сума от 24 441,28 евро, ищецът не е ангажирал доказателства и не се
установява за какво е заплатена тази сума от немското бюро и дали е във връзка
с процесното ПТП.
Сумата е платена от ищеца на
НББАЗ на 05.04.2017 г. /л.38 от делото/.
На 18.07.2017 г. във връзка с процесното ПТП е заведена втора по реда претенция с вх.№
08-010240/11 на НББАЗ за възстановяване на сумата
от 15 719,60 евро, която НББАЗ е заплатила на Бюро Шмиц ГмбХ Германия
на 04.07.2017 г.
За сумата от 15 719,60 евро
Бюро Шмиц ГмбХ е издало междинна фактура № 17-16218 от 30.05.2017 г.
От своя страна Бюро Шмиц ГмбХ е
заплатило тази сума на Федерална агенция по заетостта на 23.05.2017 г. /л.60 от
делото/ и сумата представлява предоставени от Федералната агенция по заетостта
на И.С. помощи в периода от 01.01.2011 г.-14.12.2012 г., станали необходими
поради последствията от случилото се ПТП по смисъла на Социалния кодекс, книга
ІІ на обща стойност 15 719,60 евро /л.62 от делото/. Предоставените на И.С.
помощи се установяват и с писмени доказателства на л.86, 90, 92, 94, 96 от
делото.
Платеното на пострадалото лице
обезщетение в размер на 15 719,60 евро, както и банкова такса в размер на
36,44 евро, или общо 15 756,04 евро, в левова равностойност 30 816,14
лв. са платени от ищеца на НББАЗ на 27.07.2017 г. с преводно нареждане за
кредитен превод /л.52 от делото/.
На 13.02.2019 г. във връзка с процесното ПТП е заведена трета по реда претенция с вх.№
08-010240/11 на НББАЗ за възстановяване на сумата
от 10 341,91 евро, която НББАЗ е заплатила на Бюро Шмиц ГмбХ Германия
на 23.10.2018 г.
За сумата от 10 341,91 евро
Бюро Шмиц ГмбХ е издало междинна фактура № 18-17383 от 28.08.2018 г. /л.77 от
делото/.
От своя страна Бюро Шмиц ГмбХ е
заплатило тази сума на Адвокат Й.на 28.09.2018 г. /л.84 от делото/ и сумата
представлява предоставени от Адвокат Й.на немското бюро адвокатски услуги по
процесуално представителство по дело пред Областен съд Берлин номер: 45 О 50/15
/л.70-81 от делото/.
Платените разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 10341,91 евро, съответно 12 410,29 евро с
начислено ДДС, съобразно фактура № **********/04.02.2019 г., както и банкова
такса в размер на 23 евро, или общо 12 433,29 евро, в левова равностойност
24 317,40 лв. са платени от ищеца на НББАЗ на 28.02.2019 г. с преводно
нареждане за кредитен превод за общо сумата от 144 631,10 лева /л.176 от
делото/.
На 21.10.2019 г. във връзка с процесното ПТП е заведена четвърта по реда претенция с вх.№
08-010240/11 на НББАЗ за възстановяване на сумата
от 18 000 евро, която НББАЗ е заплатила на Бюро Шмиц ГмбХ Германия на 02.10.2019
г.
Сумата е заплатена от Бюро Шмиц
ГмбХ на 31.01.2017 г. /л.12 от делото/ и представлява присъдена сума с Решение
от 30.12.2016 г., постановено от гражданско отделение 45 към Областен съд
Берлин по дело номер: 45 О 50/15 и по иска на И.С. срещу Германско бюро „Зелена
карта“, с което решение е определено страните да сключат спогодба със следното
съдържание: ответникът изплаща на ищеца сума от 18 000 евро, от тях
11 000 евро като обезщетение за неимуществени вреди и в полза на ищеца на
Университетска клиника Росток публично-правна институция, сума в размер на
6 441,28 евро. Сумата от
6 441,28 евро е заплатена от немското бюро на Университетската болница на
31.01.2017 г. /л.88 от делото/.
Платеното на пострадалото лице
обезщетение в размер на 18 000 евро, както и банкова такса в размер на 29,42
евро, или общо 18 029,42 евро, в левова равностойност 35 262,47 лв. са
платени от ищеца на НББАЗ на 31.10.2019 г. с преводно нареждане за кредитен
превод за общо сумата от 257 440,94 лева.
Извършените плащания се
установяват и с приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ,
от което е видно, че на 05.04.2017 г. по банкова сметка ***: *** „У.Б.” АД - гр. София с титуляр
НББАЗ е постъпила сума в размер на 55
290,96 лева с наредител на сумата „Г. фонд“ от банкова сметка ***: ***. Основанието
на плащане по платежно нареждане е: „ваш GF-11-234-D, Щ. 220096/2015“.
На 27.07.2017 г. по банкова
сметка ***: *** „У.Б.” АД - гр. София с титуляр НББАЗ е постъпила сума в размер на 30 816,14 лева с
наредител на сумата „Г. фонд“ от банкова сметка ***: ***. Основанието на плащане
по платежно нареждане е: „ваш GF-ll-234-D, Щ. 220096/2015“.
На 28.02.2019 г. по банкова
сметка ***: *** „У.Б.” АД - гр. София с титуляр НББАЗ е постъпила сума в размер на 144 631,10 лева с
наредител на сумата „Г. фонд“ от банкова сметка ***: ***.
Част от полученото плащане в
размер на 144 631,10 лева при НББАЗ включва процесната щета с номер при Г. фонд:
220096/2015 г. и номер при НББАЗ: GF-11-234-D на стойност 24317,40 лева.
На 31.10.2019 г. по банкова сметка
***: *** „У.Б. АД - гр. София с титуляр НББАЗ е постъпила сума в размер на 257 440,94 лева с наредител на сумата „Г. фонд“ от
банкова сметка ***: ***.
Част от полученото плащане в
размер на 257 440,94 лева при НББАЗ включва процесната щета с номер при Г.
фонд: 220096/2015 г. и номер при НББАЗ: GF-11-234-D на стойност 35262,28 лева.
Всички описани по-горе и платени
суми представляват суми, изплатени като обезщетение на и в полза на увреденото
лице И.С., суми, платени за външни услуги във връзка с обработването и
уреждането на щетата, които биха били платени при подобни обстоятелства от
застраховател, установен в държавата, в която е настъпило произшествието и такса
за обработка, начислена по правилата, одобрени от Съвета на Бюрата.
Всички тези суми са дължими съгласно
чл. 5 от Вътрешните разпоредби /"Вътрешни правила на Съвета на
Бюрата"/, съобразно който когато национално бюро уреди щетите от ПТП,
настъпило на територията, на която то е компетентно, изпраща в срок от 1 година
от датата на последното плащане, направено от него в полза на увреденото лице,
на заинтересованото бюро, подписало Многостранното споразумение, на територията
на която обичайно се намира увреждащото незастраховано МПС, искане за реимбурсиране,
в което са посочени горните суми.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за ангажиране на регресната отговорност на
ответницата като делинквент по отношение на Г. фонд за заплатени от него
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от настъпило ПТП.
Безспорно Гаранционният фонд не е
застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата
на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Независимо от това,
правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя,
установен в КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са
сходни с тези на застрахователя на делинквета при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с
настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, независимо от
източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване подлежат елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни увреждания на трето за спора лице И.С..
С Решение на Съда (първи състав)
от 15 юни 2017 година По дело C-587/15 (Lietuvos Respublikos transporto
priemonių draudikų biuras срещу Gintaras Dockevičius и др.) е
прието, че посочените директиви, между които и Директива 2000/26/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската
отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за
изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета и член 47 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат, в конкретния случай, последиците,
произтичащи от практиката на запитващата юрисдикция, според която Lietuvos
Respublikos transporto priemonių draudikų biuras (литовското бюро за
застраховане на моторни превозни средства) за целите на суброгационния иск
трябва да носи доказателствената тежест във връзка със съвкупността от
елементи, установяващи гражданската отговорност на ответниците по главното
производство за произшествието, настъпило на 20 юли 2006 г.
Или с оглед
горното Съдът приема, че искът е подаден от процесуално легитимиран ищец срещу
процесуално легитимиран ответник – водач на МПС без валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към датата на ПТП, осъществило се на 31.10.2010 г. в Германия. За регресния иск
на Г. фонд срещу български гражданин, за възстановяване на платеното от
компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени
вреди от ПТП, причинени от МПС без валидна застраховка "ГО", е
приложим българският закон, действащ към момента на възникване на регресното
право. Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът
на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта
на регресното вземане. Изцяло в този смисъл Решение № 20/02.04.2021 по дело №
2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП
– 31.10.2010 г., правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва
да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането.
За да се уважи така предявения
иск следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. ПТП, настъпило на
територията на държава членка в конкретния случай, 2. Делинквентът – водач на
МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, 3. За управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" 4. Причинна връзка между
събитието и причинените вреди.
Първите три
предпоставки са налице, доколкото с ангажираните доказателства безспорно се
установява, че на 31.10.2010 г. в Германия, лек автомобил с българска
регистрация „Опел Омега“ с ДКН *******, без застраховка „Гражданска
отговорност“, управляван от ответницата-български гражданин, самокатастрофира,
като в пряка причинна връзка от настъпилото произшествие за пътуващия на предна
дясна седалка пътник-И.С. български гражданин настъпват травматични увреди.
Следователно
предявеният иск е основателен.
Основният
спор по делото е за размера на вредите и доказани ли са те.
Съобразно
изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове в общ размер на сумата
от 145 686,97 лв. /в исковата молба грешно е посочен сбора от извършените
четири плащания като 145 782,02 лв./ са основателни до размер на сумата от
105 148,73 лв. По съображения изложени по-горе искът за сумата от
40 538,24 лв. се явява недоказан, предвид непредставянето от ищеца на
разходо-оправдателни документи за тази сума и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Т.е. за разликата над размера от 105 148,73
лева до предявения размер от 145 686,97 лева, не се установява да е
настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице, тъй като по делото
не се установява основанието, на което е извършено плащането на тази разлика,
поради което претенцията за тази разлика в размер на сумата от 40 538,24
лв., като недоказана, следва да се приеме за неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Законна
лихва ищецът претендира от датата на исковата молба и същата му се присъжда.
По
възражението на ответника, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Същото е неоснователно.
По общо
правило на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за регресното
вземане на ищеца започва да тече от момента на неговата изискуемост. Съгласно
Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС, II т.о. регресното
право възниква спрямо застрахования от момента на деликта. Моментът на
плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание.
Тъй като основанието на
предявения регресен иск възниква от фактически състав, който включва изплащане
на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона
право на регрес, затова началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този
иск тече погасителна давност. Съгласно т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за
регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента
на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Изцяло в
този смисъл и Решение №2/02.02.2011 по дело №206/2010 на ВКС, ТК, II т.о.
В конкретния случай първото
плащане извършено от Гаранционния фонд е на 05.04.2017 г., а последното на
31.10.2019 г., т.е. към датата на предявяване на иска-23.01.2020 г. не е
изтекъл петгодишната давност за нито едно от извършените четири плащания.
Следователно искът не е погасен по давност.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса на
ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 11 972,52 лв., от която: 5831,28 лв.-внесена ДТ,
4445,64 лв.-депозит особен представител, 900 лв.-депозит вещи лица, 345,60
лв.-преводи и 450 лв.юрисконсултско възнаграждение определено на основание
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От тази сума ответницата ще
следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 8 641,10 лв., която е съответна на уважената част от иска /105
148,73 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, шести състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Й.Ц., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.288, ал.12 във връзка с чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./ на Г. фонд, *** сумата от общо 105 148,73 лв. /сто и пет хиляди сто
четиридесет и осем и 0,73 лв./ представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № 220096/2015
г. за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.10.2010 г. в
Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата
над присъдената сума от 105 148,73 лв. до пълния претендиран размер от
145 686,97 лв., погрешно вписан в исковата молба като 145 782,02 лв.,
като сбор от извършените четири плащания
/55 290,96 лв., 30 816,14 лв., 24 317,40 лв. и 35 262,47 лв./,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 8 641,10 лв. /осем хиляди
шестстотин четиридесет и един и 0,10 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по сметка IBAN: ***, BIC: ***, „У.Б.“
АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: