Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…………...2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1600 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба вх. № 32630/21.11.2017 г., подадена от „Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, против „Тих труд"
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове
от за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 27 050,00
лева представляваща обезщетение вместо изпълнение в размер на стойността на
получени стоки по Договор за консигнация от 18.11.2013 г.; сумата 54 100,00 лева представляваща неустойка
на основание чл. 16 от същия договор и сумата 8 258,19 лева законова лихва
върху сумата от 27 050,00 лв. за периода от 18.11.2014 г. до 18.11.2017 г.
Ищецът твърди, че на 18.11.2013 г. между
него и ответното дружество бил сключен договор за консигнация със срок
на действие една година, по силата на който „Г.“ ЕООД предало в склад
на „Тих труд" ЕООД, гр. Варна, описаната в приложение № 1 към договора
стока представляваща детско, дамско и мъжко облекло на стойност 30 050,00
лева. Като
гаранция по договора ищецът получил от ответника сумата от 3 000,00 лева.
Консигнаторът (ответното дружество) се задължило да продаде предадената стока
от свое име, но за сметка на консигнанта, като отчита извършените всеки месец
продажби в срок до 15-то число на следващия месец, а в срок от 10 дни от
изтичане на срока на договора да върне непродадената стока и да предаде
натрупаните суми. Тъй като ответникът не отчел изпълнението на договора ищецът
му изпратил покана да издължи сумата 27 050,00 лева. Поканата била
получена от управителя на ответното дружество, но изпълнение или отговор не
последвали. Ищецът заявява, че вече няма интерес от връщане на стоката, поради
което претендира обезщетение вместо изпълнение в размер на цената
на получените стоки равняваща се на 27 050,00 лева, обезщетение за забава
върху тази сума в размер на законната лихва за периода 18.11.2014 г. до
18.11.2017 г. равняваща се на 8 258,19 лева, както и неустойка за
неизпълнение съгласно чл. 16 от договора, в размер на стойността на
неотчетената стока и непредадената сума равняваща се на 54 100,00 лева.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът в подаден в
срок писмен отговор заявява, че оспорва исковете по основание и размер.
Възразява, че между него и ищеца не са възникнали търговски отношения по силата
на представения с исковата молба договор за консигнация, както и че между
страните не са възникнали трайни търговски отношения. Заявява, че договорът не
е отразен в счетоводните му книги. Не оспорва факта, че е превел на ищеца
сумата от 3 000,00 лева, но твърди, че сумата не е преведена на основание
договора, представен от ищеца, който не съдържа задължение за плащане на такава
гаранция, поради което е недължимо платена. Позовава се на констатации от
извършена в ответното дружество ведомствена ревизия. Възразява, че стоката,
описана в Приложение № 1 не е получена от ответника, както и, че описът в
посоченото приложение няма характер на приемо-предавателен протокол. Не
оспорва, че е получил покана от ищеца, но на същата не е отговорил по
изложените съображения. Сочи, че е уведомил управителя на ищцовото дружество за
липсата на договорни отношения и получена стока на основание договора за
консигнация. Възразява, че ако евентуално се установи, че ответникът е получил
стоката и тя не е продадена, то по силата на договора той дължи единствено
нейното връщане, но не и заплащане на стойността и́. Прави възражение за
прекомерност на уговорената неустойка и за нищожност на неустоечната клауза. По
отношение на иска за законна лихва възразява, че същият е неоснователен поради
липса на главен дълг, както и поради липса на яснота относно начина на
определяне на периода и базата за начисляване на лихвата.
В подадено в срока за допълнителна
искова молба становище ищецът поддържа предявените искове и оспорва изложените
от ответника в отговора на исковата молба възражения и твърдения като
неоснователни. Представя стокова разписка като доказателство за получаване на
стоките от ответника.
В своевременно депозиран
допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията, изложени в отговора като
излага допълнителни аргументи. Прави искане за задължаване на ищеца да
представи в оригинал всички документи, на които основава иска си. Оспорва
автентичността на стоковата разписка за получаване на стоките, представена с
допълнителната искова молба.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си. В предоставен от съда срок ищецът е представил писмена защита.
Предявените искове са с
правно основание чл. 79,
ал.1, предл 2-ро, чл. 92, ал. 1, чл. 86 ЗЗД. Ищецът
носи тежестта да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните на твърдяното договорно основание и получаването от ответника на
описаните в приложение № 1 към договора стоки, както и размерът на всяка една
от исковите претенции. Ответникът, при доказано получаване на стоките, носи
тежестта да докаже, че е върнал същите на ищеца или му е заплатил тяхната
стойност.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото договор за
консигнация от 18.11.2013 г. ищецът, в качеството си на консигнант е възложил
на ответника в качеството на консигнатор да продава от свое име, но за сметка
на консигнанта стоката, описана в Приложение №1 към договора, срещу
възнаграждение в размер на 5 % от стойността на продадената стока. Страните са
уговорили предаването на стоката да се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, който има обвързваща сила за страните относно вида и количеството на
получена стока и наличието на недостатъци. Уговорено е консигнаторът всеки
месец до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени
продажбите, да се отчита за извършените продажби и да предава натрупаните от
продажбите суми по банков път по посочена банкова сметка (***. 8). Договорът е
сключен за срок от 12 месеца , считано от датата на подписването му. Страните
са договорили в срок до десет дни след изтичане срока на действие на договора
или след прекратяването му консигнаторът да се отчете за извършените продажби,
да предаде натрупаните от продажбите суми и да върне непродадената стока.
В раздела за неустойки е уговорено ако
консигнаторът не се отчете в срока по чл. 8 и не предаде получената при
продажбите сума, да дължи законна лихва за забава, върху неотчетената в срок
сума. Уговорено е също, че ако при изтичане срока на действие на договора или
при прекратяването му консигнаторът не се отчете и не предаде останалата стока,
той дължи неустойка в двойния размер на стойността на неотчетената стока и
непредадената сума (чл. 16). Към договора е приложен подписан отстраните опис
на стоките по договора за консигнация, в който са посочени вида, количеството и
стойността на стоките, която е посочена в общ размер 30 050,00 лева – Приложение
1. Приета е като доказателство и стокова разписка за получените
стоково-материални ценности № 17 от 18.11.2013 г. – индигирано копие (л. 89), в
която са описани стоки, идентични по вид, количество и стойност с тези, описани
в Приложение № 1. Посочено е, че стоките са предадени от Г. М. и са приети от
В. П., положени са подписи на лицата, посочени са № на превозно средство, № и
дата на товарителница, и че плащането е договорено в договор за консигнация. Автентичността
на изброените по-горе документи не е оспорена от страните.
От извършена от съда
служебна справка в търговския регистър е видно, че посочените в договора
представители на страните са вписаните в регистъра управители на дружествата ищец
и ответник към датата на подписването му – съответно Г. Х. М. и В.Р.П.. Този
факт не се оспорва.
За доказване на фактите и
обстоятелствата касаещи начина на транспортиране и предаване на процесните
стоки от ищеца на ответника са изслушани и свидетелски показания на В.Р.П. при
режим на призоваване и А. В. Б. при режим на водене от ищеца.
От показанията на
свидетеля В.П., който е бил управител на дружеството ответник към момента на
сключване на договора до 2014 г., се установява, че през 2013 г. „Тих труд“
ЕООД е имало взаимоотношения с благоевградската фирма „Г.“ ЕООД, и към края на
същата 2013 г. от тази фирма е получена на консигнация стока – детски и дамски
облекла, които да се продава в магазина на ответното дружество. Свидетелят описва
подробно обстоятелствата при които се е стигнало до сключване на договора за
консигнация. Излага, че договорът бил подписан от другата страна и получен
заедно със стоката. Свидетелят разписал договора като управител на „Тих труд“
след като стоката била приета и след като се уверил, че отговаря на описа.
Стоката била докарана с бус, разтоварена, броена, описана и приета от комисия,
в която са влизали счетоводителката, отговорник и работник на ответното
дружество. Повечето от изделията били в кашони, имало и един или два щендера,
на които били сложени по-скъпите дамски неща. Била направена стокова разписка,
опис на стоката и цени. Стоката била приета в склад, който се намирал на първия
етаж в сградата, където е шивашкият цех, на територията на завод „Тих труд“ в
гр. Варна. Тази стока била продавана в магазин на дружеството, който също бил
на територията на „Тих труд“ и в магазин, който открили на Централния пазар.
Продадена била част от стоката. Свидетелят сочи, че на „Г.“ бил преведен по
фактура еднократно 10% депозит. Според свидетеля продажбите в двата магазина се
отчитали с касови апарати. Свидетелят не дава сведения за количеството
продадена стока, но сочи, че други суми не са изпращани. Били водени
съответните приходно-разходни протоколи. Свидетелят изрично потвърждава, че е
подписал предявените му в съдебното заседание от съда приложени на листи 9, 10,
11 и 89 от делото Договор за консигнация от 18.11.2013 г., Опис на стоките по
Договора за консигнация – Приложение 1 и Стокова разписка № 17 от 18.11.2013 г.
От показанията на
свидетеля А. Б., които съдът кредитира като обективни, се установява, че същият
е бил в продължение на 8-9 години наемател на помещения на територията на „Тих
труд“ ЕООД на ул. „Петко Стайнов“ № 1 в гр. Варна. Свидетелят заявява, че
познавал и управителката на „Г.“ ЕООД и през лятото на 2013 г. когато научил за
договор между тях и „Тих труд“ ЕООД, предложил съдействие. През есента на 2013
г. посрещнал на Аспаруховия мост бял микробус със стока на „Г.“ ЕООД, съпроводил
го до цеха на „Тих труд“, предоставил работник да помогне при разтоварването на
стоката, присъствал на оформянето на документите при директора П.. Изнася данни
за броене на стоката от служители на „Тих труд“, сочи, че били кашони всеки от
които надписан за бройки, количества, повечето с детски дрехи, имало и дамски
облекла. Дрехите били прибрани в склада на „Тих труд“. Сочи, че дрехите се
продавали в магазина пред „Тих труд“ и знаел, че на големия пазар също има
магазин. Тези дрехи до миналата година, до края на лятото били там със
сигурност, виждало се като отварят там и правят ревизии и чул от един от
пазачите, че миналата година са правили ревизия на дрехите и са ги броили.
За установяване на счетоводното
отразяване на процесния договор между страните, по делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е оспорено от ищеца. Съдът
намира заключението за компетентно и обективно. Видно от заключението представения
с исковата молба договор за консигнация от 18.11.2013 не е отразен надлежно в
счетоводните книги. При ответното дружество е налице несъответствие в крайните
салда по оборотните ведомости и отразените суми по статии на балансите за
периода от 01.01.2013 до 31.12.2015 г.; не е издадена и осчетоводена фактура
съгласно чл. 127 от ЗДДС при фактическото предаване на стоката. В
счетоводството на ищеца „Г." ЕООД предаването на стоките, предмет на
договора за консигнация също не е отразено. Експертизата не е могла да установи
също отразяване в счетоводството на ищеца и на ответника заплащането на сумата
от 3 000.00 лева и на какво основание е извършен преводът. В счетоводството на
ответника не са налице счетоводни записвания във връзка с изпълнение на
процесния договор, в т.ч. извършени от ответника продажби на стоки, предмет на
договора. В съдебно заседание вещото лице сочи, че представената от „Г.“ ЕООД
аналитична отчетност не съответства на синтетичната и на баланса, който е
представен в Търговския регистър. Счетоводните документи, които са представени,
не съответстват на годишния финансов отчет. По представените оборотни ведомости
салдата не са равнени, самите оборотни ведомости не са съставени в съответствие
с изискванията на счетоводството.
Правни изводи:
Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира, че между ищеца и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключен
на 18.11.2013 г. договор за продажба на консигнация на детско и дамско облекло.
Независимо
от обстоятелството, че сключеният между страните договор не е надлежно отразен
в търговските книги на страните по делото, съдът въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства приема за безспорно установено постигнатото
съгласие по съществените елементи на правоотношението, както и фактическото
предаване на стоките, изброени в
Опис на
стоките по Договора за консигнация – Приложение 1 и Стокова разписка № 17 от
18.11.2013 г. Страните изрично са посочили и тяхната стойност, като са се
съгласили, че същата подлежи на изплащане при извършване на продажби от
ответното дружество след приспадане на комисионно възнаграждение в размер на 5
процента. В договора за консигнация не е уговорено да се плати гаранция от
ответника, но плащането на 19.11.2013 г. по банков път на сумата от
3 000,00 лева не е оспорено от ответника, дори изрично се признава в отговора
на исковата молба и в приложения доклад (л. 51) с посочено основание на превода
– договор за консигнация от 18.11.2013 г. Констатациите от извършената в ответното
дружество ведомствена ревизия не са основание да се приеме, че между страните
не е възникнала договорна връзка, тъкмо обратното – ответникът признава факти,
които са индиция за сключване на процесния договор и липса на отчетност по него.
Възражението, че стоката, описана в Приложение № 1, не е получена от ответника,
както и, че описът в посоченото приложение няма характер на приемо-предавателен
протокол се опровергава както от свидетелските показания, така и от нарочно
съставения за целта и неоспорен от ответника частен удостоверителен документ – Стокова
разписка № 17 от 18.11.2013 г.
Договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор,
уреден в чл. 348 и сл. от ТЗ, съответно на договора за поръчка, уреден в чл.
280 и сл. от ЗЗД. Основната характеристика на договора за консигнация, като вид
комисионен договор, е че има за предмет
продажба на стока на трети лица, която е собственост на консигнанта до
продажбата й. Консигнаторът (лицето, което е овластено да извършва сделките за
сметка на консигнанта) продава стоката на третите лица от свое име, но за
сметка на консигнанта (доверителя, лицето, което възлага продажбата на
стоката). След предаването на стоката, по договор за консигнация, за доверителя
не възниква правото да получи плащане на цената, а само правото да иска сметка
за онова, което комисионерът е получил от продажбата на стоката, а ако не е
продадена – да иска нейното връщане.
Правото да се иска връщане на стоката може да се упражни с иск за
реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случая, обаче, с
уточняващата поправена искова молба вх. № 3811/05.02.2018 г. ищецът изрично е заявил,
че претендира обезщетение вместо изпълнение. Така уточненият петитум
съответства на фактическите твърдения на ищеца, че ответното дружество не е
отчело каквито и да било продажби на предадените му стоки, но ищецът нямал
интерес от връщането на стоката, което определя и правната квалификация на иска
като такъв по чл. 79,
ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД. Ищецът е предал стоки на обща стойност 30 050,00
лева и след приспадане на получената при сключване на договора гаранция в
размер на 10 % претендира обезщетение в размер на остатъка от стойността на
неотчетените и невърнати стоки – 27 050,00 лева, както и неустойка и лихва
за забава.
Предвидената в чл. 79, ал.1, предл 2-ро от ЗЗД възможност за
кредитора да иска обезщетение вместо изпълнение е алтернативна на предвидената
в предл. 1 възможност да се иска реално изпълнение. Изборът принадлежи на
кредитора. Съгласно втората алинея на чл. 79 от ЗЗД длъжникът може да се защити
като предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако
кредиторът има още интерес от изпълнението. Такова предложение длъжникът не е
направил. В този смисъл възражението на ответника, че дължи единствено връщане
на получените стоки, но не и заплащане на стойността им, е неоснователно.
Страните изрично са уговорили в чл. 16 от договора, че ако след
изтичане на срока на договора консигнаторът в срок до десет дни не се отчете и
не предаде останалата стока, той дължи неустойка в двойния размер на
неотчетената стока и непредадената сума.
Уговорката за неустойка установява предварително размера на
вредите, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, без да
е необходимо те да се доказват. В случая неустойката е уговорена като
компенсаторно обезщетение и следва да удовлетвори накърнения интерес на
кредитора от пълното неизпълнение на договора като обезщети в цялост
претърпените от него вреди. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД,
кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
С предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл 2-ро от ЗЗД, не се претендират вреди, надхвърлящи размера на уговорената в чл. 16 от
договора неустойка. Ищецът изобщо не твърди, че е претърпял вреди в по-голям
размер от двойния размер на стойността на неотчетената стока. Следователно,
претенцията за обезщетение вместо изпълнение се поглъща от претенцията за
неустойка. Ищецът няма право да получи едновременно компенсаторно обезщетение
вместо изпълнение в размер на стойността на невърнатите стоки и компенсаторно
обезщетение за същото неизпълнение под формата на неустойка, която е уговорена
в двоен размер от тази стойност.
При това положение най-напред следва да се разгледа искът за
неустойка в размер на 54 100,00 лева.
Предпоставките за възникване на задължението за заплащане на
неустойка от консигнатора са установени по несъмнен начин – срокът на договора
е 12 месеца (чл. 13) и е изтекъл на 18.11.2014 г. Консигнаторът не се е отчел в
уговорения десетдневен срок от изтичане на срока на договора или в по-късен
момент, и не е върнал останалата стока. Тези факти не се оспорват от ответника.
Възражението за прекомерност на уговорената неустойка следва да се
отхвърли на основание чл. 309 от ТЗ, съгласно който не може да се намалява
поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. Договорът за продажба на консигнация е абсолютна търговска сделка на
основание чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, а страните са търговци на осн. чл. 1, ал.
2, т. 1 от ТЗ.
Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се
отрече независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за
намаляване на неустойката поради прекомерност. Договарянето в нарушение на
добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено
допустимото следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази
налице ли е огромен номинален размер на неустойката, превишава ли тя
многократно действителните вреди на кредитора или нарастването й е неудържимо
(Решение № 16 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2008 г., II т. о., ТК).
В случая е уговорена неустойка в двойния размер на стойността на
неотчетените стоки. Съдът намира, че тази уговорка не противоречи на присъщите
за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Консигнаторът
не е собственик на получените стоки. Той е длъжен да ги пази и да извърши
продажба на същите като полага грижата на добрия търговец (чл. 350 от ТЗ).
Задължението на консигнатора да даде сметка на консигнанта произтича както от
сключения между страните договор, така и от закона (чл. 355 от ТЗ). Обезщетение
в двойния размер на извършената престация не се приема за прекомерно от закона,
когато едната страна е дала нещо в очакване да получи насрещна престация в
по-късен момент (арг. от чл. 334 от ТЗ, вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД). Обезпечителният
и санкционният характер на неустойката имат и превантивни функции, които се
постигат вкл. посредством уговорения размер. Нещо повече, видно от чл. 11, изр.
2-ро от процесния договор за консигнация, страните, в отклонение от правилото
на чл. 350, ал. 2 от ТЗ, са уговорили цялата изгода от продажбата на
предадените стоки, в случай, че за същите се получи цена по-голяма от
посочената в договора, да бъде за консигнатора, който не е длъжен да отчита
разликата пред консигнанта. Ето защо, съдът намира, че в процесния случай
уговорената между страните неустойка не противоречи на добрите нрави и
съглашението е действително.
При това положение искът за заплащане на компенсаторна неустойка в
размер на 54 100,00 лева с правно осн. чл. 92 от ЗЗД е основателен и ще
бъде уважен, а искът с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД ще се
отхвърли като неоснователен, тъй като от ищеца не се твърди, че е претърпял
вреди надвишаващи размера на неустойката.
Искът за заплащане на законна лихва върху претендираното
обезщетение от 27 050,00 лв. за периода от 18.11.2014 г. до 18.11.2017 г.
има акцесорен характер по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2-ро
от ЗЗД. Неоснователността на иска за главница води до извод за неоснователност
и на иска за акцесорната претенция за лихва, поради което последната също ще се
отхвърли.
Отговорност
за разноски.
С оглед изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК страните
имат право на съдебно-деловодни разноски в съразмерно на уважената, съответно
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък с разноски в размер на 4 045,33
лева в т.ч. 3 612,33 лева държавни такси и 433,00 лева депозити за вещо
лице и свидетел, с представени доказателства за извършването им, от които ще му
бъде присъдена сума в размер на 2447,83 лева.
Не е представено доказателство за довнасяне на
сумата от 70,00 лева за изплащане в пълен размер на определеното възнаграждение
на вещото лице, за която ищецът ще следва да бъде осъден по реда на чл. 77 от ГПК
Ответникът не е представил списък по чл. 80 от ГПК
и доказателства за извършването на разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Тих труд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата
54 100,00 (петдесет и четири хиляди
и сто) лева, представляваща неустойка дължима на основание чл. 16 от Договор
за консигнация, сключен между страните на 18.11.2013
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2,
ап. 6, срещу „Тих труд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 27 050,00
лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение в размер на стойността
на получени стоки по Договор за консигнация от 18.11.2013 г., на основание чл. 79, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, и сумата 8 258,19 лева –
законна лихва за забава върху сумата от 27 050,00 лева за периода от
18.11.2014 г. до 18.11.2017 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Тих труд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, сумата 2447,83 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Благоевград
2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 70,00 (седемдесет) лева за
възнаграждение на вещо лице по приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: