№ 303
гр. Горна Оряховица, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100374 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.26 oт ЗЗД.
Ищцата С. П. П.(чрез адв.М. В.М. от АК-Пловдив) твърди в исковата си молба, че е страна
по Договор№**** за потребителски кредит тип „кредитна линия А1 бърз кредит“, подписан с
„Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. Съгласно Договора, ищцата трябвало да върне сумата по кредита
която се явява сумата 559.92лв., при сума на получаване 500.00лв. при ГПР(не е посочен размер),
годишен лихвен процент - 40.00%, при срок на кредита от 2 месеца. Във връзка с договора за
кредит С. П. П. сключва с „Кредит Гаранция“ЕООД, Договор за възлагане на поръчителство от
07.09.2021г., като ищцата трябвало да заплати на „Кредит Гаранция“ЕООД, сумата 163.56лв.,
платими разсрочено на вноски(всяка по 27.26лв.), като общото задължение по договора за кредит и
по допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство е в размер
на 723.48лв. Счита, че Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г. бил нищожен на
основание - чл.26 ал.1 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9,
т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби - чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сумата, която се
претендирала чрез него - 163.56лв. не била включена в ГПР и се заплащала директно не на
поръчителя, а на кредитодателя, като представлявала 1/3 от размера на отпуснатия кредит –
500.00лв. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност. Съгласно чл.21
1
ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза с която се уговаря сключването на договор за поръчителство, както
и самият договор за поръчителство били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Договор
за възлагане на поръчителство бил в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива - съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити(преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя) Така се заобикалял чл.33 ал.1 от ЗПК. С уговорената сума по договор за
поръчителство в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали
вреди. Наред с това в договора за кредит, ГПР в % не бил посочен, а чрез включването на
възнаграждението предвидено по договора за поръчителство в размер на 163.56лв., действителният
ГПР би бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Съгласно чл.19 ал.1
от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи
/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този
процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.
Също така, предвидената сума в договор за поръчителство в размер на 163.56лв. бил скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в ГЛП и в ГПР
съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Така се заобикалял чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване
на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д ал.1, ал.2 т.1 от ЗЗП. Посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 §.1 от Директива
2005/29/ЕС). Това от своя страна означавало, че клаузата за общия размер на сумата, която
следвало да плати потребителят, била неравноправна по смисъла на чл.4 §.1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора за поръчителство в неговата цялост. Съществувало
и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в българското законодателство §13а т.9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на
2
поръчителство. Предявен е иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор
за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г., сключен между „Кредит Гаранция”ЕООД и С. П.
П. за заплащане на сумата 163.56лв., представляваща възнаграждение за поръчителство(платима
на вноски – всяка по 27.26лв.), на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от
ЗЗП. Претендират се направените по делото разноски.
Oтветникът „Кредит Гаранция”ЕООД(чрез адв.Преслав Св.П. от САК) счита предявения
иск от една страна за недопустим, а също и за неоснователен. Предявеният иск бил недопустим,
тъй като липсва правен интерес от установяване нищожността на Договора за възлагане на
поръчителство – същият бил акцесорен спрямо договора за кредит, съответно при прекратяване на
главния договор води до прекратяването и на акцесорния договор. От приложеното удостоверение
било видно, че договорът за кредит бил прекратен на 07.03.2022г., като процесният договор бил
прекратен на същата дата. Фактът, че с процесния договор ответникът поемал
задължение(солидарно с ищцата) за обезпечаване на задължения на ищцата по договор за кредит,
обуславят и пълната липса на правен интерес от предявяването на настоящия иск. В тази връзка
следвало да се отбележи и обстоятелството, че по силата на процесния договор ищцата е
възложила на ответника да му предостави гаранционна услуга по смисъла на чл.2 ал.2 т.7 от ЗКр.И
срещу уговореното в договора възнаграждение. Ответникът е предоставил услугата и
впоследствие, след като необходимостта от услугата за ищца е отпаднала, последната оспорва
договора, въз основа на който е предоставена тази услуга. Предявеният иск бил недопустим
предвид насочването му към ненадлежна страна. В исковата молба се посочват аргументи за
нищожност на главния договор - договорът за кредит, но липсвали аргументи за претендираната
нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Ответникът не бил страна по договора за
потребителски кредит и не бил пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия.
Процесуалната легитимация(принадлежността на правото на иск) била положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на
предявения иск. Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД ввр. чл.11 т.9, т.10 от ЗКП и чл.19 ал.4 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, съгласно чл.1 т.1 и
сл. от ЗПК, последният установявал изискванията към договора за потребителски кредит и
изначално уговарял материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит. Видно
било, че процесният договор имал характера на обезпечителна сделка по главния договор, както и
че правната уредба на взаимоотношенията се уговарят по реда на чл.143 и сл. от ЗЗД, както и
възникналите от теорията и практиката правила за договора за услуга. С Договор за поръчителство
от 13.09.2021г. между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД(кредитодател) и „Кредит
Гаранция“ЕООД(поръчител), поръчителят се задължил да отговаря спрямо кредитодателя за
изпълнението на задълженията на С. П. П., които били поети по Договор№*********/07.09.2021г.
за потребителски кредит тип „кредитна линия А1 бърз кредит“, подписан между „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и С. П. П.(кредитополучател). Счита за абсолютно неоснователни изложените въз
основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за възлагане на поръчителство, в т.ч. и извън
предмета на настоящото производство били въпросите дали кредиторът е изчислил правилно ГПР,
дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл.11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.19 относно ГПР и
чл.21 и чл.22 относно нищожността, както и разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО. Счита за
неоснователни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 предл.III от
ЗЗД – изложените съображения за нееквивалентост на насрещните престации по договореното
съглашение, както и че са злепоставени интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора са абсолютно неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите
правоотношения между страните. Сключеният договор за кредит имал характера на рамков
договор, по който могат да се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит(в т.ч.
ищцата можела да усвоява многократно суми до 500.00лв.). По този начин при натрупването на
разходи по главница и договорна лихви по различните усвоявания, разходите за поръчителя могат
да нараснат значително над уговорената в процесния договор възнаграждение в размер на
163.56лв. Било възможно задълженията на ищцата да възлизат много над уговореното
3
възнаграждение за поръчителство, като поръчителят нямало как да предвиди колко ще бъдат
евентуалните разходи, които кредиторът би изискал да заплати, в случай че длъжникът прекратял
плащанията по договора за кредит. Ищцата не била заплатила нито една вноска по сключения
договор за кредит, предвид което ответникът е подканен от кредитора да изпълни просрочените
задължения и дружеството заплатило 6бр. падежирали вноски по кредита(всяка по 93.32лв.) или
общо 559.92лв. Моли съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноските по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно ГПК, приема за
установено следното:
Между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД(кредитодател) и С. П. П.(кредитополучател) е сключен
Договор№*********/07.09.2021г. за потребителски кредит тип „кредитна линия А1 бърз кредит“.
Предоставен е кредитен лимит от 500.00лв., като минималната сума, която може да бъде усвоена е
100.00лв. Съгласно Договора, ищцата трябвало да върне сумата по кредита която се явява сумата
559.92лв., при сума на получаване 500.00лв. при ГПР(не е посочен размер), годишен лихвен
процент - 40.00%, при срок на кредита от 2 месеца. С погасителен план(неразделна част от
основния договор) от същата дата страните се съгласили усвоената сума от 559.92лв. лева да бъде
върната на 6 месечни вноски по 93.32лв., дължими на: 07.10.2021г., 07.11.2021г.,07.12.2021г.,
07.01.2022г., 07.02.2022г. и 07.03.2022г.
Съгласно уговореното в чл.1 ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически
лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в
размер на 1500.00лв., одобрено от кредитодателя дружество поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрено от „Кеш кредит Мобайл“ЕАД банка, съгласно списък с
одобрени от кредитодателя банки. За да изпълни така описаната уговорка, С. П. П. сключва с
„Кредит Гаранция“ЕООД, Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г., като ищцата
трябвало да заплати на "Кредит Гаранция" ЕООД, сумата от 163.56лв., платими разсрочено на
вноски, всяка от която в размер на 27.26лв., като общото задължение по договора за кредит и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство е в размер на
723.48лв. По силата на този договор кредитополучателят се е задължил да заплаща
възнаграждение на части съгласно погасителния план към договора за кредит, платимо по сметка
на кредитодателя ответник. Действието на договора за поръчителство е отложено и обвързано от
изтичането на предоставения 5-дневен срок в чл.1 ал.2 от договора за кредит, в който заемателят
може да предостави лично обезпечение поръчителство от двете физически лица с доход 1500.00лв.
или банкова гаранция – чл.1 ал.2 от договора за възлагане на поръчителство.
Oтветникът „Кредит Гаранция“ЕООД беше задължен по реда на чл.183 от ГПК да
представи документи, на които именно ответната страна се е позовала в отговора на исковата
молба - Договор за поръчителство от 13.09.2021г. между „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД(кредитодател) и „Кредит Гаранция“ЕООД(поръчител) и удостоверение от
01.04.2022г. за актуален дълг. Възможността за съда да приеме за установени неизгодни за
страната факти и в тази насока да направи определени доказателствени изводи в случаите, при
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателствени средства, не се
разглежда противоречиво в практиката на съдилищата. Правото на съда да приложи последиците
от възпрепятстване на доказването е в рамките на неговата правораздавателна власт и винаги е в
зависимост от конкретните обстоятелства по делото, които се преценяват при разрешаване на
4
материалноправния спор по същество. Поради това, съдът намира, че ответната страна е създала
пречки за събиране на доказателства, поради което, на основание чл.161 от ГПК, приема за
недоказано: -сключването на Договор за поръчителство от 13.09.2021г. между „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД(кредитодател) и „Кредит Гаранция“ЕООД(поръчител); -погасяването на всички
задължения по Договор№*********/07.09.2021г. за потребителски кредит тип „кредитна линия А1
бърз кредит“, както и че същият е прекратен на 07.03.2022г.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните
правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението. Материалноправната
легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като
недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като
абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в
исковата молба.
Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или
сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на
сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като действителна. Искът за
установяване на нищожност на договор е установителен по своя характер и предпоставка за
неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. Правният интерес в случая
произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при съмнения за действителността
на който, правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да
внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че
между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен
иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на
последиците на този вид начална недействителност. В случаите, когато е сезиран с нарочен
установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от
основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. При предявен
установителен иск с правна квалификация чл.26 от ЗЗД с изрично посочени в исковата молба
основания за недействителност силата на присъдено нещо обхваща порочността, респективно
липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания, а именно: -
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД; на чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Между „Кредит Гаранция“ЕООД и ищцата П. е сключен Договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който ответното дружество е поело задължение да отговаря
солидарно с ищцата за всички задължения и за срока на договора за кредит, срещу
възнаграждение. Следва да се отбележи, че договорът за поръчителство е съглашение между
кредитор и поръчител, а длъжникът се явява трето за това правоотношение лице, чиято воля не е
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му
възникване – чл.138 от ЗЗД. Такъв договор за поръчителство е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде
обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. В този смисъл следва и логичният извод, че след като процесният Договор за
възлагане на поръчителство от 07.09.2021г.. не се подчинява на разпоредбите на чл.138 и сл. от
ЗЗД, то същият не е договор за поръчителство. Въпреки това липсата на задължение,
5
произтичащо от Договор№*********/07.09.2021г. за потребителски кредит тип „кредитна линия
А1 бърз кредит“, прави Договор за възлагане на поръчителство от 25.06.2021г. без предмет, поради
акцесорния му характер. А това от своя страна води до неговата нищожност с оглед разпоредбата
на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Освен като прогласяване за нищожен Договорът за възлагане на поръчителство от
07.09.2021г., поради липса на предмет, същият е нищожен и на още две основания: чл.26 ал.1 от
ЗЗД ввр. чл.19 ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона и по чл.26 ал.1 предл.II от ЗЗД -
накърняване на добрите нрави.
Макар формално договорът за поръчителство да е сключен с друго лице, а именно
дружеството „Кредит Гаранция“ЕООД, съдът намира, тълкувайки уговорките в договора за
поръчителство, че възнаграждението на поръчителя всъщност представлява допълнително
възнаграждение на кредитодателя. За този извод се съди от изричната уговорка възнаграждението
да се плаща по сметка на посредника кредитодател, както и включването му в погасителния план,
наред с вноската за главница и лихва. Също така обстоятелството, че договорът за поръчителство е
сключен на същата дата, на която и договорът за кредит, без да се изчаква изтичането на 5-дневния
срок, в който кредитополучателят би могъл да предостави друг вид обезпечение, а именно
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, води до извод, че единствената цел
на кредитодателя с тази уговорка е била да добави допълнително възнаграждение по договора за
кредит, което обаче не е включено в годишния процент на разходите/ГПР/. Необяснимо е, че
плащането на премиите по договора за поръчителство се извършва в полза на заемодателя, а не на
поръчителя.
Данните по делото не оставят съмнение, че става дума за уговорка между двете юридически
лица(дори и при непредставяне на договора за поръчителство между кредитодателя и поръчителя-
ответник), която по същество заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, въвеждащ
ограничение на ГПР(изрично не е посочен), което ограничение се отнася вкл. и за необезпечени
кредити - съдържащата се в договорите с кредитодателя лихва и други разходи(чл.7 ал.1 от
договора за кредит) са в размер под това ограничение, а разликата в повече се заплаща на трето
лице под формата на възнаграждение за поръчителство. Непредставянето на така изискуемото
обезпечение, обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин на
практика води до скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните
вноски, то се явява добавка към лихвата и представлява сигурна печалба за заемодателя/предвид
уговорката за заплащане на премиите в негова полза, а не в полза на поръчителя/. Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума,
дължима от потребителя“. Като задължение за кредитополучателката се явява и възнаграждението
за поръчителство, което е „допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо, че
задължението за кредитополучателката може и да не възникне, ако успее да представи
обезпечението по чл.1 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на
ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19 ал.1 от ЗПК.
Това допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, е с
цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 от ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.19 ал.4 от
ЗПК, поради заобикаляне на закона и ограничението на ГПР.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на
чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона/Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. - ОСТК ВКС/,
затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
6
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности,
които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти.
Сключеният между „Кредит Гаранция“ЕООД и С. П. П. Договор за възлагане на
поръчителство от 07.09.2021г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД. Докато кредиторът по договора за кредит има интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение, то длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което
сключването на сделка между него и третото лице-поръчител е лишена от правно основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат
да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Договарянето, че кредитополучателката ще заплати възнаграждение на поръчителя
вместо на кредитора се сочи, че противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл.143 т.19 от ЗПК. В случая престациите са явно
нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжник и поръчител, длъжникът
не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още
по-драстично. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да
се направи справка в съответната база данни – чл.16 от ЗПК. Клаузата за осигуряване на
поръчителство(чл.1 ал.2 от договор за кредит) и заплащане на възнаграждение, която „обуславя“ и
последващото сключване на Договор за възлагане на поръчителство(единствено възможен вариант
за кредитополучателката да получи кредит), като прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с
което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство
от 07.09.2021г., сключен между „Кредит Гаранция“ЕООД и С. П. П. е нищожен.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Иначе
казано, цитираната разпоредба указва обстоятелствата, от които съдът следва да извлече извод за
породено основание за отговорност за разноски, а именно - обоснована от правна гледна точка
предявена претенция пред съда. Съответно, ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл.78 ал.3 от ГПК. С оглед
изхода на спора и доколкото упълномощеният от ищцата адвокат в производството, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е оказал безплатна адвокатска помощ, като съгласно чл.38 ал.2 от ЗА следва
да му бъде определено възнаграждение за предявения иск, съобразно с уважената част от него.
Имайки предвид естеството на иска и разпоредбите от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300.00лв. Настоящият
състав намира, че на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати: -
на ищцата сумата 50.00лв., представляваща направените по делото разноски(заплатена ДТ по чл.1
7
от Тарифата за ДТССГПК); -на упълномощения от ищцата адвокат сумата 300.00лв.,
представляваща направените по делото разноски(адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск от страна на С. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: с.К. ул.**** Общ.С. против „Кредит Гаранция”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София ул.“Манастирска“№41 вх.Б ет.I ап.2, представлявано Управител Л. ИВ. Б.,
че Договор за възлагане на поръчителство от 07.09.2021г. е нищожен, поради липса на предмет,
поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.“Манастирска“№41 вх.Б ет.I ап.2, представлявано Управител Л. ИВ. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.**** Общ.С.,
сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№374/2022г. на
ГОРС.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.“Манастирска“№41 вх.Б ет.I ап.2, представлявано Управител Л. ИВ. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М.В. М. от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив бул.“Пещерско
шосе“№81 ет.III aп.Б, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща разноски(адвокатско
възнаграждение) по гр.дело№374/2022г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8