Решение по дело №573/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 457
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20195320100573
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 13.12.2019                   Град  КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На тринадесети ноември                               две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 573 по описа за 2019 година

и за да се П.изнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединените искове по чл.139 от СК във връзка с чл.140, ал.1, т.1 от СК във връзка с чл. 141, т. 2 от СК.

Ищцата - Е.А.А. твърди, че ответниците били нейни дъщери и живеели отделно от нея, на адресите посочени в исковата молба. Сочи, че била пенсионерка и живеела сама. Получавала пенсия в размер на 230.00 лева, която й била недостатъчна с оглед на възрастта и нуждите за издръжката й. С оглед на икономическата обстановка, инфлацията и непрекъснато растящите цени на П.дукти, дрехи и др. от първа необходимост, пенсията й била недостатъчна за издръжката й. Болна била от психическо заболяване, придружено и от няколко други заболявания и се нуждаела от лекарства, както лекуване в лечебни заведения, което също било свързано с парични средства и разходи, с които не разполагала. Отоплявала се  твърдо гориво и на ток, което било свързано също с разходи. Счита издръжка в размер на по 150.00 лева, изплатена й от двете ответници поотделно, т.е. общо от 300.00 лева за достатъчна, за да води един сносен, спокоен живот и да живее старините си спокойно. Твърди, че ответниците работели и могли да й плащат исканата издръжка, като техен родител, който ги е отгледал и издържал, затова за нея възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците - Т.Г.А. и С.Г.А. да плащат на ищцата месечна издръжка от по 150.00 лева от всяка една от тях или общо от 300.00 лева, считано от деня на подаване на исковата молба до настъпването на законно основание за нейното променяне и изменение, ведно със законната лихва за всяка П.срочена вноска. Претендира за направените по делото разноски.

Ответницата - Т.Г.А. намира предявения иск за допустим, предявен от лице, което има правен интерес. Счита обаче иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е нейна майка. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е пенсионерка. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба от ищцата. Твърди, че ищцата може да се издържа от доходите си, както и от притежаваното от нея недвижимо имущество по наследство от техния баща - Г.Т.А., а именно - 4/6 идеални части от апартамент от 122 кв.м. в град К.и гараж от 20.00кв.м, които ползва само и единствено тя. Ищцата получила наследствени дял от апартамент в град С. от своя баща, който продали със сестра й и от които получила парични средства. Нейният баща притежавал суми в банкови сметки, за което тя и сестра й С. направили пълномощно на ищцата и тя получила всички парични средства, останали от него. Изложените от ищцата обстоятелства в исковата молба не отговаряли на действителното положение. Заедно със сестра й С.Г.А., винаги полагали необходимите, адекватни морални и финансови грижи за тяхната майка, съобразно техните възможности. Грижили се за социално-битовите й нужди, за здравословното й състояние, придружавали я на медицински прегледи, съдействали за провеждане на лечението й. През месец февруари тази година, ищцата била настанена с решение на PC К., в Центъра за психично здраве град П., с оглед на установено й през 2019г. психично заболяване. За престоя й там, ищцата не е заплащала никакви средства. Медикаментите, които приемала там се давали от болничното заведение, като тя и сестра й не заплащали суми за лекарствата. До настаняването й в ЦПЗ П., ищцата не е била настанявана в болнично заведение. Медикаментите, които приемала месечно били за артериалното й налягане и за заболяване на щитовидната жлеза, които били на стойност под 30 лева месечно. Други разходи, освен тези за здравето й ищцата нямала. Твърди, че не работела, не притежавала имущество, от което може да се издържа сама. С намалена работоспособност била, поради травматична ампутация на втори и трети пръст на лявата й ръка, което затруднявало намирането й на работа, предвид професията й на електротехник. Поради обстоятелството, че не разполагала със собствени доходи за нея се грижели нейните синове. Здравословното й състояние също не било добро и се налагало месечно да приема медикаменти, за които са й необходими средства в размер на над 100 лева. Сочи, че ни били представени никакви доказателства от ищцата за разходите, които същата имала, свързани с разходите и за издръжката й, който да обусловят претендираната от нея нужда от издръжката, както и размера на същата. Твърди, че получаваната от ищцата месечна пенсия била достатъчна за издръжката й. Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.

Ответницата - С.Г.А.-Н. намира предявения иск за допустим, предявен от лице, което има правен интерес. Счита обаче същия за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е нейна майка, както и, че е пенсионерка. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба от ищцата. Твърди, че ищцата може да се издържа от доходите си, същата притежавала наследствен дял от техния баща от недвижимо имущество - апартамент с площ от 122.00 кв.м. и гараж към него в град К., който ползвала само и единствено тя. След смъртта на техния баща, ищцата получила всички парични средства останали от баща им, за което със сестра й Т. дали пълномощие. Изложените от ищцата обстоятелства в исковата молба не отговаряли на действителното положение. Заедно със сестра й Т., винаги са полагали необходимите, адекватни морални и финансови грижи за тяхната майка, съобразно техните възможности. Грижели се за социално-битовите й нужди, за здравословното й състояние, придружавали я на медицински прегледи, съдействали за провеждане на лечението й. През месец февруари тази година, ищцата била настанена с решение на PC - К., в Центъра за психично здраве град П., с оглед на установено й през 2019г. психично заболяване. За престоя й там, ищцата не е заплащала никакви средства. Медикаментите, които приемала там се давали от болничното заведение, като със сестра й не са заплащали суми за лекарствата. Винаги полагала необходимите грижи за майка им, доколкото имала възможност за това. До настаняването й в ЦПЗ П., ищцата не е била настанявана в болнично заведение. Медикаментите, които приемала месечно били за артериалното й налягане и за заболяване на щитовидната жлеза, които били на стойност под 30 лева месечно. Други разходи, освен тези за здравето й ищцата нямала.

Сочи, че съгласно чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определял според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Възможността за доставяне на издръжка е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката. Твърди, че като задължено лице по смисъла на чл.140, ал.1,т.1 от СК, нямала възможност да поема издръжката на ищцата, тъй като на първо място имала задължение за издръжка към собствените си две деца, които били лица от първи ред по чл.141, ал.1,т.1 от СК. Едната й дъщеря - Г., навършила 18 годни през март 2019г., но същата П.дължавала обучението си в ПГ „Г.В.З.” С., и не можела да се издържа сама, а другата ми дъщеря - Е. е непълнолетна. Обучението на голямата й дъщеря Г. изисквало и допълнителни за това разходи. Същата спечелила обучение в Г. по проект „Еразъм +”, за което следвало да й осигури средства в размер на 250 евро за пребиването й там. За дъщеря й Г. заплатила за униформа сума в размер на 40 лева през юни месец тази година, като при започване на учебната година ще следва да доплати сума, която все още не й е известна. Учебните пособия за дъщеря й Г. били платени всяка година, като учебниците били специализирана литература по програмиране и купуване от книжарница в П. и били в размер на 74.89 лева, а останалата част от тях са учебници втора употреба в размер на около 70 лева, като и заплатили тестове за държавен зрелостен изпит (матура) по български език и литература в размер на 14.00 лева и за втори зрелостен изпит по избор – философия в размер на 35 лева, както и учебник по математика за подготовка за кандидат студентски изпит в размер на 9 лева. За подготовката си по математика дъщеря им Г. от октомври 2018г. до настоящия момент, се налагало да посещава и частни уроци по математика един път седмично, за което плащала сума в размер на 24 лева или общо до момента за девет месеца (включващи четири урока месечно) е заплатила сума в размер на 864.00 лева. За съответната учебна година за дъщеря й Г. се налагали средства в размер на 1106.89 лева (включващи учебници, униформа и уроци). Отделно от това дъщеря й Г. се обучавала специализирани курсове по програмиране и уеб дизайн към частен университет „С.” С., за което е заплатила такса в размер 160 лева. Другата й дъщеря Е.е ученичка в СУ „В.Л.” К.. За нея униформата била в размер 116.00 лева, включващи - две тениски с къс ръкав на обща стойност 32 лева, две тениски с дълъг ръкав - 34 лева, пола -20 лева, риза - 19 лева и вратовръзка - 11 лева, за охрана и застраховка в училище заплаща такса в размер на 30 лева за учебната година. За учебната 2018г./2019г. за учебни тетрадки, атласи и сборник заплатила сума в размер на 40.60 лева. За завършването й на седми клас тази учебна година закупили и учебници, съдържащи тестове за външно оценяване по български език и литература и математика, в размер на 17.80 лева. Предстоящата учебна година 2019г./2020г. учебниците на Е.ще се закупуват от родителите, като към настоящия момент не им били известни цените на същите. През месец юли, дъщеря им Е.участвала в летен лагер, организиран от училището в Гърция, като заплатили такса в размер на 395.00 лева и сто евро за престоя й там. Двете й дъщери били с установена диагноза „вродено плоско стъпало”, което било установено от ортопедична лекарска комисия ДКЦ 7 П. към M3. За лечение на същото се налагало да носят специални ортопедични обувки, които се отпускали от Дирекция „СП” К.срещу протокол на ЛKK. За останалите обувки, които не били ортопедични били необходими в същите да бъдат поставяни ортопедични стелки, които закупували сами два пъти годишно и се налагали средства за това в размер 148.00 лева. Отделно от посоченото за двете й дъщерите се установило от лекар ортодонт, че е необходимо и носенето на брекети, тъй като имали проблеми със зъбите. Към настоящия момент на децата били направени панорамни снимки на зъбите в размер на 80 лева общо за двете деца и предстояло лечение, което изисква сумата от 2000 лева за всяко от децата. Поради специфичното възрастово развитие на дъщерите й се налагало и месечно да закупува медикаменти за лечение на „акне” в размер на 60 лева. Сочи, че самата тя не била в добро здравословно състояние. През 2013г. й било отстранено оперативно уплътнение с неправилна форма в меките тъкани до пета метакарпална кост, което изисквало след това дълъг възстановителен период и лечение. През 2017г. й било установено заболяване, засягащо периферната й нервна система. Това заболяване изисквало ежемесечно приемане на медикаменти, които било в размер на 65 лева. Заболяването й изисквало и ежегодно рехабилитация и лечение в специализирани болници, за което заплащала престоя си там. Нямала възможност да осигурява исканата от ищцата издръжка, тъй като месечните доходи на семейството й, след покриване на всички нужди за отопление, вода, храна, лечение, облекло, телевизия, интернет, телефони, курсове и обучения на децата, учебни пособия и други необходими разходи за едно нормално съществуване били недостатъчни и за нея е невъзможно да отделя средства и издръжката на майка й. Освен разходите и грижите за децата, имала и задължение по погасяване банков кредит по договор от 04.11.2016г. с банка „***” АД, за което заплащала минимална месечна вноска в размер на 50 лева. Не разполагала със собствено жилище, освен получената от баща й наследствена 1/6 идеална част от апартамента в град К., в който ищцата живеела сама. Твърди, че получаваната от ищцата месечна пенсия била достатъчна за издръжката й, тъй като същата получава пенсия, имала права в недвижим имот, имала и доходи от наем на недвижимо имущество, и нямала наличие на извънредни нужди от издръжка. Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от представената Епикриза, издадена на 12.04.2019г. от Център за психично здраве – П. ЕООД, Е.А.А. е постъпила на лечение на 05.03.2019г. и е изписана на 12.04.2019г. Поставената диагноза е налудно разстройство, като са П.ведени консултации и медикаментозно лечение. Във връзка с образувано ЧНД № 35/2019г. по описа на КрлРС, по реда на чл. 157 от ЗЗ (приложено по настоящото дело), болната е настанена за задължително лечение в Център за психично здраве – П. ЕООД за срок от един месец. След изтичане на срока по решението, Е.А.А. останала и продължила лечението си доброволно, за което има подписан Д.. В Епикриза, в размел – „Обективно състояние при изписване“ е посочено, че лицето е изписано спокойно, всестранно ориентирано, с остатъчна налудно-инпретативна с-ка, която не владее поведението й. Формално критична.

Представена е и Епикриза от 06.06.1988г., издадена от Военно болница – П., видно от която на ищцата е П.ведено оперативно лечение за заболяване с диагноза: С.Н.(заболяване на щитовидната жлеза).

Видно от представената декларация за семейно, материално и имотно състояние, ищцата под страх от наказателна отговорност декларира, че е вдовица от 2010г., живее сама, получава доходи от пенсия в размер на 230 лева, притежава апартамент в град К., на улица „И.П.“ № 1, вх. Б, ап. 4, в който живее.

Видно от Разпореждане № 15192096090/01.07.2019г. на НОИ, ТД – П. (издадено след образуване на настоящото дело), ищцата получава пенсия в размер на 252.38 лева.

Представени са приходни квитанции от заплатени данъци по отношение на обитаваното от ищцата жилище, видно от които данък сгради и такса смет за имот с административен адрес - град К., улица „И.П.“ № **, вх. ***, ап. ***, годишно възлиза в размер на 65 лева.

Представена е рецептурна книжка на Е.А.А. установяваща хронични заболявания във връзка, с което се изписват месечно медикаменти, както и фискални бонове, установяващи закупени такива за месец септември на стойност 9.23 лева и за месец октомври 2019г. в размер на 23.43 лева.

Видно от доказателствата ангажирани от ответницата - Т.Г.А., същата притежава 1/6 ид.ч. от жилище и гараж в град К., улица „И.П.“ № **, вх. ***, ап. **, съгласно Удостоверение № **********/13.06.2019г. на Община К., Отдел МДТ.

Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 1146/24.04.2007г. на Т.Г.А. е определена 54.5% намалена работоспособност, поради ампутация на втори и трети пръсти на лявата ръка след понесена травма.

Видно от Епикриза на УМБАЛ – „П.“ ООД град П. от 17.07.2019г., Т.Г.А. е била хоспитализирана за периода от 10.07.2019г. до 13.07.2019г. във връзка с коремно-болков и долно-диспептичен с-м. П.ведено е ендоскопско обследване и биопсия. проведено е терапевтично лечение. Във връзка с това е заплатена такса от 97.40 лева, видно от представените фактури, съдържащи се на л. 89-90 от делото. Закупени са медикаменти, съгласно издадени рецепти на стойност 175.76 лева, представени в копия по делото, ведно с фискални бонове, удостоверяващи стойността им.

Ответницата С.Г.А.-Н.е ангажирала писмени доказателства. Видно от Удостоверение № **********/***, Отдел МДТ, същата притежава 1/6 ид.ч. от жилище и гараж в град К., улица „И.П.“ № **, вх. **, ап. **.

Видно от представените удостоверения за раждане (лист 42 и 43 от делото), същата има две деца – Г. Г.Н., родена на ***г. и Е.Г.Н., родена на ***г. Г. за учебната 2018/2019г. е ученичка в ***-ти клас при ПГ „Г.В.З.“ град С., видно от представено Уверение № 608/24.06.2019г., а Е.за учебната 2018/2019г. е ученичка в ***-ти клас при СУ „В.Л.“ град К., видно от представена Служебна бележка № 746/24.06.2019г. Представените допълнително удостоверения (л. 98-99 от делото) удостоверяват, че за учебната 2019/2020г. Г. е ученичка в ***-ти клас при ПГ „Г.В.З.“ град С., а Е.е ученичка в **-ми клас при СУ „В.Л.“ град К.. От представените сертификати и материали за организирана и П.ведена практика     съдържащи се на л.45-49 от делото се установява, че Г. Г.Н. е завършили чуждоезикова подготовка по немски език и П.фесионална подготовка по Информационни технологии и програмиране.  В периода от 03.07-09.07.2019г.  е участвала в леген лагер в Г. във връзка, както и П.ведена практика в Г. за периода от 23.06.2019г. до 07.07.2019г. Едно от плащанията във връзка с това възлиза в размер на 160 лева. Представени са фискални бонове, удостоверяващи закупени учебници, помагала и дрехи за децата на стойност 354.03 лева. От представената медицинска документация, съдържаща се на л. 51-56 от делото се установява, че децата страдат от заболяване с диагноза „вродено плоско стъпало”, установено от ортопедична лекарска комисия ДКЦ 7 П. към M3, което налага да носят специални ортопедични обувки. Предвид установеното от лекар ортодонт, двете деца е необходимо да носят брекети, тъй като имат П.блеми със зъбите, като цялостното лечение, за всяко от децата възлиза от по 2000 лева.

Представено е копие от Договор за издаване на кредитна карта от *** АД, с кредитен лимит от 3000 лева, по която ищцата е поела финансови задължения.

Видно от представените епикризи, съдържащи се на л. 60-62 от делото, на С.Г.А.-Н.през 2013г. й било отстранено оперативно уплътнение с неправилна форма в меките тъкани до пета метакарпална кост, което изисквало след това дълъг възстановителен период и лечение. През 2017г. й е установено заболяване, засягащо периферната й нервна система. Заболяванията й изисквали ежемесечно приемане на медикаменти и ежегодно рехабилитация и лечение в специализирани болници, за което заплащала за престоя си.  Представени са фактури за лечението на ответницата, както следва: в размер на 60 лева от 28.12.2017г.; в размер на 40.60 лева от 19.07.2018г.; в размер на 17.40 лева от 07.12.2018г.; в размер на 40.60 лева от 29.07.2019г.. За П.ведена рехабилитация в „П.“ ЕАД – В. през април 2018г. е заплатила сумата от 645.00 лева, за което е представена фактура, съдържаща се на л. 66 от делото. Представени са рецепти, удостоверяващи необходимостта от закупуване на медикаменти във връзка с провежданото лечение.

Ответницата представя доказателства за доходи на съпруга си – Г.В.Н., съгласно Удостоверение № 316/01.08.2019г. на С.Б.Б. ЕАД, видно от което за периода месец февруари 2019г. до месец юли 2019г. средното месечно брутно възнаграждение възлиза на 1412.63 лева. От представената Служебна бележка № КСУ-207 от 12.08.2019г. на КСУ – С. се установява, че за периода месец февруари 2019г. до месец юли 2019г. средното месечно брутно възнаграждение на С.Г.А.-Н.възлиза на 1036.50 лева. Представеното Удостоверение № СБ-2019-354/07.08.2019 на К.Б. ЕООД се установява, че за периода месец февруари 2019г. до месец юли 2019г. средното месечно брутно възнаграждение на С.Г.А.-Н.възлиза на 305.70 лева.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетеля, осигурен от ищцата, а именно - Д.П.П.се установява следното: Свидетелят твърди, че с ищцата били бивши колеги и се познавали от 1982г. Понастоящем двете поддържали връзка -често се виждали и чували, понякога ходела в дома й. Ищцата живеела в кооперацията на улица „И.П.“ № ***. Твърди, че дъщерите й не живеели при нея - едната била в град П., а другата живеела в апартамент около „П.“ в град К.. Двете й дъщери работели. В жилището си Е. се отоплявала с твърдо гориво, в тази връзка й направило впечатление, че същата търсела човек, който да й помогне за сваляне на кюнците и почистването им. Обърнала се за помощ и към нея, но за съжаление не могла да откликне. Ищцата използвала ел.уреди за готвене, но готвела малко, защото повече си взимала готова храна. Използвала вода за житейските си нуждите. Твърди, че ищцата сама си плащала всички разходи. Дъщерите й не й помагали. Разказва за случай, когато след смъртта на съпруга й, ищцата се заключила и търсела начин да излезе от апартамента. Обърна се за помощ към нея и тя й намерила ключар, закарала го и разрешила случая. Твърди, че ищцата се обръщала за помощ към нея за всички битови повреди.  Питала я: „Ж., имаш близки хора, защо все към нас се обръщаш?“, а тя отговаряла: „Те не ми вдигат телефона, като им звъня“. Твърди, че ищцата получавала минимална пенсия, защото нямала пълен трудов стаж. Имала заболяване на щитовидната жлеза и се оперирала, а в следствие на това дълго време не започнала работа, защото много й се отразявало на цялото здравословно състояние. Сочи, че си купувала лекарства във връзка със заболяването си, а имала и високо кръвно, за което също взимала лекарство.

 От показанията на свидетеля, осигурен от ответницата - С.Г.А.-Н., а именно - Г. Г.Н., дъщеря на С., племенница на Т. и внучка на ищцата се установява следното: Твърди, че майка й и леля й от скоро не поддържали близки взаимоотношения с баба й, но винаги, когато баба й е имала нужда от помощ те са й помагали. Преди 2018г. баба й е имала П.блем и се наложило да я приемат в болница, тъй като се държала неадекватно. Майка й и леля й направили всичко възможно да не се стига до болница, но въпреки това се наложило лечението. Трябвало да бъде прегледана от лекар. Разказва, че това се случило около Нова година. Баба й отишла у тях притеснена. При въпрос от майка й - какъв е проблема, тя не могла да обясни. Сочи, че присъствала на тази среща и единственото, което разбрала било, че съседите й подписвали подписка, за да я изгонят от апартамента й, искали да я изкарат луда. Майка й веднага се отзовала и се обадила на нейния адвокат, за да предприеме нещо. Хрумнало й и евентуално да я прегледа психиатър, който да удостовери, че е здрава и че нищо й няма. Оказало се, че все пак имало някакъв проблем, но не успели да отидат при нея, тъй като тя се заключила, а те не разполагали с ключ за апартамента и гаража. Баба й не си вдигала телефона. Твърди, че й било проведено лечение, като леля й е ходила всеки ден да я посещава и винаги са имали обратна връзка с майка й (на свидетелката). Баба й не била оставена без надзор и без грижи. Твърди, че баба й си купувала храна, ходела по заведения, виждала я да си пазарува с чантите от автобуса. Твърди, че здравословното състояние на майка й било силно влошено от няколко години. Имала шипове и дискове херния и й се налагало да отделя доста голяма сума пари за лекарства, за санаториуми и два пъти годишно лежала в болница. Отделно тя и сестра й имали нужди. Сложили им брекети, които били наложителни и възлизали на стойност от по 2000 лева за всяка. Двете били с плоскостъпие, да което отделяли около 145 лева на едната за чифт обувки годишно. За училището на нейната сестра учебниците тази година стрували 200 лева плюс допълнително средства за тетрадки. На нея също й се налагала специализирана литература, тъй като учила П.грамиране. Учебниците не им били осигурени. Имали разходи за учебниците, които са от общообразователната –нейните възлизали на над 100 лева. Твърди, че ходела на курсове, била частна ученичка в „С.“ и посещавала частни уроци по математика. Сочи, че баща й работи в „***“ - К.. Леля й не работела и била разведена. Твърди, че към апартамента на баба й имало гараж, който го давала под наем. Известно й е, че баба й притежава наследствен имот в С., който с останалите сънаследници П.дали преди години.

От показанията на свидетеля, осигурен от ответницата - Т.Г.А., а именно - Е.А.М., внук на ищцата, син на Т. и племенник на С. се установява следното: Твърди, че от години били влошени отношенията между баба му, мама му и леля му. Преди време се чул с майка си по телефона и узнал, че баба му била в клиниката в П.. Докато била в клиниката за нея са се грижили съответно медицински персонал, както и майка му я е посещавала. През годините двете дъщери на баба му са й помагали за домакински неща. Към момента майка му нямала възможност за това, защото реално той помагал на своята майка, която не работела, тъй като имала здравословни П.блеми. Издържали я той и неговият брат. На този етап смята, че и леля му не може да осигурява издръжка на баба му, защото имала две деца, съответно едното ще е студент, другото е непълнолетно. Твърди, че баба му П.дала имот в С.около 2002г. В момента баба му живеела сама в апартамента, който имал гараж и таванско помещение. Майка му и леля му нямали ключ за нейното жилище.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 139 от СК във връзка с чл.140, ал.1, т.1 от СК във връз с чл. 141, т. 2 от СК за осъждане на ответниците да заплатят издръжка на свой възходящ - ищцата, която е тяхна майка. Според посочената разпоредба право на издръжка имат нетрудоспособни лица, които не могат да се издържат от имуществото си. В случая ищцата е от кръга лица, които имат право на издръжка. Безспорно обстоятелство по делото е, че ищцата е майка на ответниците, както и че същата е нетрудоспособна - пенсионер. За да бъде уважен искът е необходимо да се установи, че ищцата не може да се издържа от доходите и имуществото си, както и да бъдат преценени възможностите на лицата, които дължат издръжка на основание чл. 141, т. 2 от СК.

Установено е по делото, че ищцата получава месечни доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 252.38 лева, която е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната, понастоящем от 560.00 лева. Съдът отчита влошеното здравословно състояние на ищцата, доколкото в рецептурната книжка са отразени хронични заболявания, напредналата й възраст - навършени 72 години, както и  нуждата от лекарства за П.веждане на лечение и рехабилитация, тъй като освен книжката са представени и рецепти за закупуване на лекарства. С оглед представените писмени доказателства, съдът счита, че определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочения размер е  недостатъчна за задоволяване на нормалните жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги. С оглед това, както и предвид общото здравословно състояние и финансово положение на ищцата, следва да се приеме, че нуждата й от допълнителна издръжка, обуславяща правото й да я търси от своите низходящи, съгласно разпоредбата на  чл.139 от СК във връзка с чл.140, ал.1, т.1 от СК във връз с чл. 141, т. 2 от СК е реална и основателна. Ищцата не е представила доказателства за това дали притежава недвижимо имущество, от което може да реализира доходи, с изключение на апартамента, в който живее. При липсата на доказателства за това, този имот (в който живее) очевидно служи за задоволяване на жилищните й нужди и няма доказателства за наличието на свободна площ, която би могъла да отдаде под наем, за да реализира доход.

Съгласно разпоредбата на чл. 140 от СК, децата са задължени спрямо възходящите си – родители (в случая майка) за издръжка, а ако имат възможност да я предоставят, като задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Възможността за даване на издръжка е свързана с наличие на свободни средства след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката и след изпълнение на задължение за издръжка към лице от по-преден ред, както е посочено в чл. 141 от СК. По делото се установи, че ответницата - С.Г.А.-Н.има задължение за издръжка към двете си деца. Едното дете понастоящем е 18 годишно, но П.дължава обучение си в средно училище, а другото 14 годишно. Същевременно ответницата е работоспособна и представя доказателства за реализиран  месечен доход. Видимо размерът на получаваният месечен доход, предназначен дори за задоволяване на екзинстенц минимума от нейните и на децата нужди, свързани както с обучението им, така и с отглеждането им, е крайно недостатъчен за това, както и да отдели средства за издръжка и на майка си. Отделно от това, С.Г.А.-Н.реализира месечни разходи за лечението си във връзка с поставени й диагнози.

По отношение на ответницата - Т.Г.А. от доказателствата по делото безспорно се установи, че е безработна, освидетелствана е с 54.5% намалена работоспособност, няма доходи е издържана от своите деца.

По делото не са ангажирани доказателства, ответниците да притежават недвижими имоти, от които биха могли да реализират някакви конкретни и реални доходи, с които  да подпомогнат собствената си и на децата си издръжка, както и да участва в такава за майка им. Притежаваната от двете идеална част от апартамент в град К.е съсобствен с ищцата – майка им, в който последната живее самостоятелно и дъщерите й нямат ключ и достъп до него.

Несъмнено с оглед изложеното е, че претендирата от ищцата сума от по 150.00 лева месечно от дъщерите й не е доказано да е във възможностите на ответниците да я заплатят, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Разноски претендира само ответницата - Т.Г.А.. Съобразно резултата от делото, съдът ще осъди ищцата да заплати на ответницата сторените по делото разноски в размер на 300.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.А. *** с ЕГН ********** П.тив Т.Г.А. *** и С.Г.А. ***, иск ответниците да бъдат осъдени да заплащат на ищцата месечна издръжка от по 150.00 лева от всяка една от тях или общо от 300.00 лева, считано от деня на подаване на исковата молба до настъпването на законно основание за нейното П.меняне и изменение, ведно със законната лихва за всяка П.срочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.А.А. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.А. ***, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.