Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 25.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8** по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М.А.Д. срещу „Е.Б.Е.” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 842,49 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 01.05.2017 г. до 01.02.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Л.л. „Р.” № **, вх. В, ет. 2, ап. 5, с клиентски № ********** и ИТН: 1653823.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответното дружество, за обект на потребление, находящ се в гр. Л, ул. „Р.” № **, вх. В, ет. 2, ап. 5. Поддържа, че бил уведомен от ответното дружество, че при извършена проверка на СТИ, отчитащо доставената ел. енергия до горепосочения обект, било установено, че електромерът е повреден. Вследствие на това било извършено преизчисление на доставената ел. енергия за периода 01.05.2017 г. – 01.02.2019 г., като била начислена сумата в общ размер на 842,49 лв. Възразява, че не било налице от негова страна виновно поведение, което да препятства правилното отчитане на ел. енергия. Посочено е, че действително през м. февруари 2019 г. бил присъствал на проверка, като в протокола било посочено, че няма следи от нерегламентирана намеса. След отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. не ставало ясно на какво основание била извършена корекцията на сметката за ел. енергия. Също така не могъл да установи от коя дата било налице неточно измерване, както и как е начислено допълнителното количество ел. енергия. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в която излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че корекцията на сметката била извършена на основание ОУ на ЕВН ЕС и ЕВН ЕР. Твърди се, че в резултат на извършена проверка на средството за търговско измерване на ищеца в Български институт по метрология било установено, че била променена тарифната таблица по часови зони. Тъй като в паметта на електромера били запаметени количествата ел. енергия, използвани от клиента, били издадени дебитни известия към фактурите за исковия период. Видно от приложената справка за отчетените, но нефактурирани количества ел. енергия за периода 01.05.2017 г. – 01.02.2019 г. ищецът бил потребил 4780 kWh на стойност 842,49 лв. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия. От представените към исковата молба и отговора фактури и дебитни известия се изяснява, че ответникът е коригирал двадесет и две от издадените от него фактури, като е начислил за периода от 01.05.2017 г. до 01.02.2019 г. допълнително ел. енергия в размер на 4780 kWh на обща стойност 842,49 лв.

Според констативен протокол за техническа проверка № 406210/01.02.2019 г., съставен от представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищеца ел. енергия на адрес на потребление: гр. Л, ул. „Р.” № **В, бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 490374, за предаване за експертиза. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология – Регионален отдел Пловдив, където бил изготвен констативен протокол № 39/07.02.2019 г., съгласно който била променена тарифната таблица по часови зони, като от 9 ч. до 15 ч. електромерът отчитал на дневна тарифа Т2, а след 15 ч. – не отчитал енергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2. При сравняване на стойностите на тарифите за активна електроенергия се констатирала разлика от 9636,9 kWh между сумарната и първа и втора тарифи. Посочено е, че електромерът бил отчел с 9636,9 kWh по-малко от реално консумираната ел. енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено, се изяснява, че е възможно на база техническите характеристики на електромера да се изчисли реалното количество ел. енергия, използвана от ищеца. Посочено е, че реалните количества електрическа енергия, потребена от ищеца, съответстват на количествата ел. енергия, отразени в издадените от ответника дебитни известия. Експертът е установил още, че метрологичните и технически характеристики на електромера не съответстват на изискванията, вследствие на променената параметризация на СТИ. Според вещото лице не било възможно да бъде установен началният момент на неточното измерване на СТИ и не било известно от кога датира то. В съдебно заседание въз основа на представена от ответника извадка от паметта на електромера вещото лице е посочило, че началният момент на промяната на тарифната таблица е 01.05.2017 г. Като съобрази изложеното от вещото лице, както и факта, че заключението е извършено на база избрани от ответника  извлечения от паметта на електромера, съдът не би могъл да приеме, че с категоричност е установен периодът на неточното измерване. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че посочените извадки представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и за да е обективно експертното заключение, ответникът е следвало да осигури на вещото лице достъп до средството за търговско измерване, за да може той да проследи как е функционирало от момента на поставянето му до извършената подмяна. Друг е въпросът, че за съда е невъзможно да установи дали тези разпечатки са от паметта на процесния или друг електромер. Поради всичко изложено, съдът не би могъл да приеме, че е доказан по безспорен начин периодът на погрешно измерване.

Съдът даде вяра и на заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се изяснява, че цените, с които са остойностени дебитните известия, отговарят на действащите през процесния период цени на електроенергия и са съобразени с цените и решенията на КЕВР.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

С оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

В процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване – 01.02.2019 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са били изцяло отменени. Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на разпоредбите на чл. **, чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. Като се вземе предвид, че към момента на проверката на процесното СТИ липсват правила, които да регулират обществените отношения, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага, съдът счита, че промяната в сметката на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия не би могла да бъде извършена на основание ПИКЕЕ. Въпреки че към момента са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), след като не им е придадено с изрична разпоредба обратно действие, същите не биха могли да намерят приложение в настоящата хипотеза.

Предвид липсата на правила, които да регулират преизчислението на количеството ел. енергия, съдът намира, че по аналогия в настоящата хипотеза следва да се приложи практиката, застъпена в Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно което през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Съдът, като съобрази гореизложеното и събраните по делото доказателства, намира, че ответникът при негова доказателствена тежест не установи нито периода на грешното измерване, нито неправомерно въздействие от страна на ищеца. С оглед изтъкнатите по-горе съображения, че изводите на вещото лице във връзка с началния момент на погрешното измерване се основават на подбрани от ответника извадки от паметта на електромера, без да му е осигурен достъп до същия, съдът счита, че въз основа на ангажираните доказателства не може да установи с категоричност началният момент на неточното измерване. Поради това сама по себе си установената при проверката неточност в измерването на ел. енергия не поражда автоматично право за ответника да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период, доколкото той не доказва виновни действия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Тук е мястото да се отбележи, че тъй като съгласно направените от вещото лице разяснения в съдебно заседание електромерът е изпращал информация за състоянието си до централата на ответника на всеки 15 минути, при полагане на дължимата грижа служителите на дружеството са могли да констатират грешката своевременно. Поради това с оглед основния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, следва изводът, че ответното дружество не би могло да претендира стойността на неизмерената ел. енергия, което е могло да бъде предотвратено, ако електромерът е бил подменен веднага след постъпване на сигнал в системата му, а не близо две години след това. Предвид горното и за да се избегне натрупването на голяма сума за плащане, разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда да се приемат правила за измерване на количеството ел. енергия, които защитават правата на потребителите и определят максимален период, за който е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия. С оглед всичко изложено, съдът счита, че извършеното от ответника преизчисление на сметката на ищеца се явява незаконосъобразно, доколкото е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения в издадените дебитни известия период. По тези съображения искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен.

С  оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в общ размер на сумата от 350 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: 123526**0, със седалище и адрес на управление:***, че М.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, не му дължи сумата от 842,49 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 01.05.2017 г. до 01.02.2019 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Л, ул. „Р.” № **, вх. В, ет. 2, ап. 5, с клиентски № ********** и ИТН: 1653823.

 ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: 123526**0, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 350 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: