О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
Град Пловдив, 11.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ състав, в закрито
заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Милена Несторова-Дичева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1509 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Г.А.П., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Кипарис – 56 – Г.П.“,
срещу заповед № А-1119 от 25.05.2022 г. на кмета на община Асеновград, с която
на Бачковската света обител „Успение Богородично“ е наредено да премахне обект:
„Метална конструкция 3“, поставен в собствения му поземлен имот с кадастрален
идентификатор (КИ) 002974.12.31 по КККР на с. Бачково, с приблизителни размери
на обекта: ширина и дълбочина от 2,50 м/1,10 м, с височина от 2,20 м и
приблизителна квадратура около 2,75 кв.м.
Съдът намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от
оспорването, защото не е адресат на оспорената заповед, поради което тази
заповед не му вменява задължение, нито го засяга неблагоприятно по някакъв
начин. От друга страна, жалбоподателят не представя доказателства за сключен
договор за наем със собственика на имота, върху който се намира метална
конструкция 3 – предмет на оспорената заповед, за да се приеме твърдението му,
че е собственик на процесния обект, разпореден за премахване. Не са такива
доказателства, приложените към жалбата и към молбата от 24.06.2022 г. писмени
доказателства – приемо – предавателен протокол за покупко-продажба на движими
вещи от 21.04.2005 г., договор за покупко-продажба на движими вещи от
14.04.2005 г. , договор от 14.04.1999 г. между Пътно управление Пловдив и ЕТ
„Кипарис – 56“ за ползване на градинка от 200 кв.м и на 1000 кв.м от трасето на
стария републикански път, разрешение за поставяне № 4 от 04.11.2002 г. на
главния архитект на община Асеновград и скица от 15.04.1999 г., – които също не
доказват наличието на правен интерес от оспорването.
Това е така, защото не се доказва, че съществува договор за наем със
собственика Бачковската света обител „Успение Богородично“ на поземлен имот с
КИ 002974.12.31, където е поставен обектът, разпореден за премахване, съответно
договорът от 14.04.1999 г. не може да замести договорът със собственика, който
е задължително условие за поставянето на обекти в чужди поземлени имоти
съгласно чл.56, ал.5 ЗУТ. На второ място, разрешението за поставяне от 2002 г.
предоставя възможност на жалбоподателя да постави 14 броя маси за търговия на
открито, а не метална конструкция №3, какъвто е процесният обект. На трето
място, договорът от 14.04.2005 г. за
покупка на маса/сергия за търговия на открито не е доказателство, че е купена същата
метална конструкция №3, която е разпоредена за премахване, от една страна, а от
друга страна, в качеството на частен писмен документ без нотариална заверка на
подписите и съдържанието този договор не се ползва с материална доказателствена
сила и не представлява годно доказателство за установяване на датата на
неговото сключване и волята на страните. В този смисъл твърдението на
жалбоподателя, че е собственик на процесната метална конструкция № 3 – предмет
на оспорената заповед – е недоказано. Този извод се подкрепя и от факта, че с
представените писмени доказателства не се доказва по категоричен начин, съответствието между разрешените за
поставяне 14 броя маси съгласно
разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения по чл.56 от ЗУТ №
42/4/11/2002 г. (л.32) и тези, които са закупени от жалбоподателя. Това е така,
тъй като закупените маси са 5, а разрешението за поставяне е за 14 и главно
поради факта, че разрешението за поставяне е от 2002 г., а масите са закупени
едва през 2005 г. съгласно представения договор. Наличието на правен интерес от
страна на жалбоподателя следва да се докаже по безспорен начин, а представените
в настоящия случай доказателства не са достатъчни да обосноват категоричен
извод у съда в този смисъл.
Административното производство по издаване на оспорената заповед се е
развило между кмета на община Асеновград и собственика на имота, върху който е
поставен процесният обект, тъй като собственикът на обекта е неизвестен, който
факт не се опроверга от представените от жалбоподателя писмени
доказателства.
Правният интерес (неблагоприятното засягане на правата или законните
интереси на жалбоподателя) от оспорването е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата, за наличието на която съдът следи
служебно. Съответно нейната липса прави жалбата недопустима,
поради което тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно
производство следва да се прекрати.
Затова и на основание
чл.159, т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Г.А.П., ЕГН **********,***, действащ като едноличен
търговец под фирма ЕТ „Кипарис – 56 – Г.П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. *******, срещу заповед № А-1119 от 25.05.2022 г.
на кмета на община Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 1509 по описа на Административен съд Пловдив за 2022
година.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването.
Съдия:/П/