Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
12.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3977 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 23375/ 2018 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 169 състав, е отхвърлен предявеният от С.М.С. /ЕГН **********/ срещу „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата
3 052.50 лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия
по партида с кл.№ 310190810987 за периода 06.10.2017 г.- 03.01.2018 г., за
която сума е издадена фактура № **********/ 27.03.2018 г. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът С.С. е осъден да
заплати на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сумата
420 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от С.М.С. /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за уважаване на предявения установителен иск, с присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.” АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС отхвърлително решение да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ответника- „Ч.Р.Б.” АД- *** не изразява становище по повод
жалбата на ищеца.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество решението е неправилно и следва
да бъде отменено.
Предявеният
от С.С. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа
енергия е основателен.
Между
страните не е спорно, че през исковия период са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът е бил
купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като потребител на
електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с
Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени
с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът
твърди, че не дължи на ответника сумата 3 052.50 лв., представляваща
начислена служебно въз основа на Констативен протокол от 3.01.2018 г.
коригирана цена на ел. енергия за обект на адрес: с. *******, с клиентски №
310190810987.
Извършената
от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по
адм. дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315
от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ/. Извънсъдебната претенция на
ответното дружество към ищеца- потребител на електрическа енергия, се основава
на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага
извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му
упражняване от ответника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните,
наличието на предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметка и
правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията
си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 3977/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Тъй
като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според
данните в приложената от ответника справка- приложение към процесната фактура
/л.8 от делото на СРС/- за периода от 6.10.2017 г. до 3.01.2018 г./, основният
правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е.
установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО,
и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
В
случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на
електрическа енергия, не ангажира доказателства в горепосочения смисъл. При
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, не е изпълнен. Не се установява да е изпълнено от
снабдителя и задължението по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/ 7.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на
ДКЕВР, не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл.18,
ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като в
нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан
редът, по който следва да стане това.
Поради
изложеното за процесния период от 6.10.2017 г. до 3.01. 2018 г. за доставчика
на електрическа енергия не е съществувало законово основание едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да са изпълнени горе-посочените
нормативни изисквания.
Налага
се извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия, е извършил
едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било налице
законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е възникнало
задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което
прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
Предвид
горното, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено решение за признаване недължимостта на посочената от
ищеца сума от 3 052.50 лв., начислена служебно от ответника без законово
основание.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът /въззиваема страна/ дължи да заплати на ищеца /въззивник/ сумата
762.10 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за държ. такса, адв.
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице/, и сумата 361.05 лв.- разноски за
въззивното производство /за държ. такса и заплатено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 3977/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 11.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 23375/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 169 състав, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от С.М.С. /ЕГН **********/
срещу „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК
*******/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че С.М.С. /ЕГН **********/ не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК
*******/ сумата 3 052.50 лв.,
представляваща служебно начислена въз основа на Констативен протокол № 3020925/
3.01.2018 г. коригирана цена на електрическа енергия за обект на адрес: с.
Боснек, ул.„*****, с клиентски № 310190810987, за периода 6.10.2017 г.-
3.01.2018 г., за която сума е издадена Фактура № **********/ 27.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД- ***
/ЕИК *******/, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на С.М.С. /ЕГН
**********/ от гр. София, кв. Суходол, ул. „*******, сумата 762.10 лв. /седемстотин
шестдесет и два лева и 10 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 361.05 лв. /триста шестдесет и един лева и 05 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 3977/2019г. по описа
на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на мнозинството на състава.
В случая Правилата от 14.10.2013г. са приложими доколкото неточното измерване е
констатирано след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от
Правилата са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация
съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред, поради
което и за периода преди влизането
им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за
потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че неточното
измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата, обаче, отношенията между страните
по договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от тези Правила,
като съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако
се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл.
98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване
на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за
заплащане на електроенергия при установено неточно измерване на същата поради
промяна на схемата на свързване или при негодно средство за измерване на
енергията като специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за
параметри на измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите
правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал
права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от
ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за
се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно
поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е
основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно
отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя.
Този законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД
съобразно която купувачът дължи заплащане на потребеното количество енергия. За
да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел
строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на
потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично
доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да
са направени в присъствие на орган на
власт - представители на МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция
е и изискването по чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във
всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПЕКЕЕ за периода на действие
на тези правила – считано от 16.11.2013г., като периода на едностранната
корекция следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по
гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
118/18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
Чл. 17 и чл. 18 от ОУ предвиждат ред за уведомяване на
потребителя за същото и той е спазен, поради което по делото е установено
валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна корекция на
потреблението на ищеца за процесния период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ.
Съдия:……………………..
(Станимира Иванова)