РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110204758 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. Н. И. ЕГН ********** против Електронен фиш серия К №
5917192, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182,
ал.4 от ЗДП. В жалбата си въззивникът е посочил, че обжалва и друг
електронен фиш, но във връзка с това обжалване във ВРС е образувано друго
АНД - № 4757/2022год.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, сочи, че
автомобилът е собственост на сина му, чието настойничество е поверено на
майка му и се управлява от нея. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Л., в които същата изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя
искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 07.05.2022год. в 15:34ч., по път първи клас – 9 от гр.Варна в посока
гр.Бургас, до кръстовището за с. Рудник, при въведено ограничение на
скоростта извън населено място от 60км/час с пътен знак В-26, АТСС (ARH
CAM S1 – 120) заснело движение на МПС – лек автомобил с рег. № 423М750
със скорост 79км. час. За това нарушение бил издаден ЕФ Серия К №
5917192, в който като собственик на автомобила бил посочен въззивника В.
Н. И., посочено било също така че нарушението било извършено в условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4570808 и било
квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. ЕФ бил връчен на
въззивника на 23.09.2022год., който на същата дата подал в СДВР отдел
„Пътна полиция“ жалба срещу него.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справка от АИС
АНД отразяваща датата на връчване на ЕФ на въззивника; снимка на
нарушението, протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-
10945/09.05.2022год.; данни за първоначална регистрация и собственост на
МПС с рег.№ 423М750; справка за лице АИС „Български документи за
самоличност“ протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021г. ЕФ Серия К
№ 4570808 и справка от АИС АНД отразяваща датата на влизане в сила на
този ЕФ; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от страна
на АНО и съответно приети от съда писмо с рег. № 819000-58641/29.12.2022
г. от старши инспектор Д.Г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с
приложени оригинал на справка АИС АНД на МВР за ЕФ серия „К“ №
5917192, с отразена дата на връчване 23.09.2022 г. /1 лист/; оригинал на ЕФ
серия „К“ № 4570808 /1 лист/; оригинал на справка от АИС АНД на МВР за
ЕФ серия „К“ № 4570808, с отразена дата на влизане в сила 04.08.2021 г.
/1лист/, оригинал на справка за собственост от АИС КАТ – Регистрация на
ППС и собствениците им /1 лист/ и оригинал на справка от АИС БДС на МВР
/1 лист/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното доказателства, както
писмени, така и ВДС, които са последователни, взаимно обвързани,
непротиворечиви и се кредитират от съда изцяло с доверие. Анализирани
поотделно и в съвкупност събраните доказателства не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ел.фиш относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към датата
на нарушението (ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), при
2
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе. Използван е утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец на документа, а същият съдържа всички изискуеми от закона
данни.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014год. по т.д. № 1/2013год. на ВАС
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, със
съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от
ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението
вписана в ЕФ - ДВ, бр. 101 от 2016г.) при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В §.65 от ДР на ЗДП е дадена
легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и системи като
видно от нормата това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.
3
ДВ, бр.36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализа на всички посочените нормативни разпоредби налага извода,
че към дата на нарушението отразена в ЕФ - 15.02.2017год. нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово
определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията залегнали в цитираното по-горе Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. В контекста на
горното настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДП може
да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не споделя
противното становище изложено в жалбата.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата
контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминало първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В
горната насока са приложените към АНП Протокол от проверка № 67-СГ-
ИСИС/10.11.2021год. на преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, валидно
до 07.09.2027г..
От друга страна видно от събраните по делото доказателства
нарушението е установено посредством мобилна система временно
разположена на участък от пътя, установяваща нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, при
спазване на нарочната процедура предвидена в Наредба № 8121з-532 -
4
разположението на АТСС е документира със снимков материал – чл. 10, ал.3
от Наредбата, налице е и изискуемия от наредбата протокол.
От събраните по делото писмени доказателства и ВДС безспорно се
установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП. Тази норма сочи,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то това се сигнализира с пътен
знак.В случая от доказателствата по преписката се установява, че на
посочения в ел.фиш пътен участък е имало въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч със съответния пътен знак. В този смисъл за водача на
МПС е било налице задължение да не се превишава тази скорост, което не е
било изпълнено. Видно от приобщената по делото снимка измерената с
техническо средство скорост е била 82км/ч. като в ЕФ като установена
скорост на движение е посочена 79км/ч., след приспадане на допустимата
грешка.
Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДП
безспорно е допуснато.
Въпреки горното обаче съдът намира, че ЕФ се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен доколкото
авторството на описаното в ЕФ нарушение не е доказано.
Съгласно нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП за нарушение установено с
техническо средство се издава ЕФ на собственика на когото е регистрирано
МПС-то.
Съгласно ал. 5 на същия член от ЗДП електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая по делото е безспорно установено че въззивникът НЕ Е
СОБСТВЕНИК, на автомобила с който е било извършено нарушението. Такъв
е Е.В.И., като по делото липсват данни още по-малко пък доказателства за
подадена по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДП декларация от собственика на
автомобила, че именно въззивникът е управлявал МПС-то. Следва да бъде
посочено още, че такива доказателства въззиваемата страна е била задължена
да представи още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане
като такива не са били представени.
Безспорно от приобщените по делото справки от АИС „Български
5
документи за самоличност“ се установява, че собственика на МПС-то е дете
на 9години, а към датата на установяване на нарушението на 7 години, което
очевидно няма как да управлява МПС. Горното обаче не влече априори
съставянето на ЕФ на името на някой от неговите родители както е подходено
в случая (съставен е ЕФ на бащата), защото закона не позволява това. ЕФ на
родителя би могъл да бъде съставен само в случай, че той е бил вписан като
ползвател на МПС-то. Такива данни обаче по делото липсват, а както бе
посочено по-горе в мотивите съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДП ЕФ на лице
различно от собственика (ползвателя) може да бъде съставен само при
наличие на подадена от собственика (ползвателя) писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението. Следва да се отбележи, че наличието на
декларация в тези случаи не е предвидено самоцелно от законодателя, а е
обвързано и от наказателната отговорност която се носи за подаване на
декларация с невярно съдържание. От друга страна опростената процедура за
ангажиране на адм.наказателна отговорност посредством издаване на ЕФ е
пряко обвързана от оборимата презумпция залегнала в нормата на чл. 188,
ал.1 от ЗДП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, е автор на нарушението извършено с автомобила му.
Точно за това и в чл. 189, ал.4 от ЗДП е предвидено в ЕФ да се посочи
собственика на когото е регистрирано превозното средство, а в ал.5 от същия
член законодателят е дал възможност на последния с декларация и под страх
от наказателна отговорност да декларира управлението на автомобила от
друго лице, което да понесе санкцията.
Следва да бъде посочено още и това, че при ангажиране на
адм.наказателна отговорност с ЕФ единственото лице, което може да посочи
друг като нарушител (друго лице което е управлявало автомобила с който е
извършено нарушението) е собственика или вписания ползвател. Последното
съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед изложеното в писмените
бележки на процес. представител на въззиваемата страна, че друго лице не
било посочено. В случая въззивникът изобщо не е разполагал със законова
възможност по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДП да подава каквато и да било
декларация, да сочи друго лице като водач на автомобила и прочие. Отделен е
въпроса на какъв принцип в случая е прието, че автомобилът е управляван от
бащата, а не от майката на детето (собственик на МПС-то) например и то при
безспорни данни за местоживеенето на тримата съдържащи се в преписката,
сочещи че детето живее с майка си в гр.Несебър, а въззивника живее на
другия край на страна, в гр.София, както и на такива сочещи, че именно
майката е подала документи за регистрация на автомобила в съответната
служба в гр.Бургас и е получила регистрационния талон.
По мнението на настоящия съдебен състав в случаи като настоящия,
когато собственика на МПС-то е малолетно лице и липсва вписан ползвател
на автомобила, ЕФ изобщо не би могъл да бъде издаден, а следва
адм.наказателната отговорност да бъде ангажирана по общите правила
предвидени в ЗАНН, чрез съставяне на АУАН и НП.
6
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, тъй като с него е
ангажирана отговорността на въззивника, за който не е доказано да е
извършил нарушението.
По разноските.
Разноски претендират само от въззиваемата страна, но с оглед изхода на
делото (ЕФ подлежи на отмяна) такива не и се дължат
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5917192, с който на В. Н. И.
ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
ЗДП, на основание чл.182, ал.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7