Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/19.07.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 9061 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Г. фонд *** срещу
разпореждане, обективирано в съобщение изх.№ 21875/14.06.2019г., постановено по
изп.дело № 20198500400474 на ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ и район на действие СГС, с което е
отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя по
подаденото от длъжника възражение срещу определените разноски от ЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендираното
по изп.дело адвокатско възнаграждение в размер на 368,71лв. е прекомерно, че не
е съобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с ТР № 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, с липсата на правна и
фактическа сложност на делото, както и че извършеното до момента изпълнително
действие за събиране на претендирата сума от пълномощника на взискателя, е подаването
на молба за образуване на изп.дело. Излага се, че седалището и банковите сметки
на Гаранционния фонд са публични и общоизвестни, като спрямо него не се налага
осъществяването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията.
Твърди се, че задължението по изп.лист е платено в срока за доброволно
изпълнение, а не е в резултат на осъществени изпълнителни способи след този
срок. Прави се искане за отмяна на разпореждането на ЧСИ от 24.04.2019г. за
отказ за намаляване на размера на адвокатския хонорар на взискателя, както и за
определяне на адвокатско възнаграждение в размер само на 200лв. – за образуване
на изп.дело, вкл. за намаляване на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е
постъпило възражение от взискателя по изп.дело – Н.Н.Д., подадено чрез
пълномощника му – адв. Ж.В.Т., като жалбата се оспорва.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № №
20198500400474 на ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано на 11.06.2019г. по
молба на Н.Н.Д., подадена чрез пълномощника му – адв. Ж.В.Т., и въз основа на
изп.лист от 07.06.2019г., издаден по решение № 3117/26.04.2019г. по гр.дело №
5948/2018г. по описа на СГС, I-2 състав, за заплащане на сумата от 1534,68лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на ЧСИ изпращане на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/,
като му е предоставил права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На длъжника е връчена ПДИ на 11.06.2019г., с която е
уведомен за размера на дълга, както и за разноските по изпълнението:
неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер от 1534,68лв.,
неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 368,71лв.,
неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 48лв., както и дължима сума по т.26 в
размер на 206,73лв.
Между страните по делото липсва спор, че дължимата
сума по изп.дело е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а от
приложените доказателства по изп.дело не се установява пълномощникът на взискателя да е извършвал други действия по
процесуално представителство във връзка с принудително събиране на вземанията.
С възражение вх.№ 8204/13.06.2019г. длъжникът е
поискал да се намалят разноските по изпълнението в частта им за адвокатско
възнаграждение и пропорционално да бъде намален размера на сумата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Възражението е оставено без уважение с разпореждане, обективирано
в съобщение изх.№ 21875/14.06.2019г., постановено по изп.дело № 20198500400474
на ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ и район на действие СГС.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, намира, че обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно, поради следното:
От приложените по делото
доказателства се установи, че по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019г.,
сключен между адв. Ж.В.Т. и взискателя по изп.дело – Н.Н.Д., е договорено
адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.3
от ЗАдв. По делото липсва спор, че в хода на изпълнителното производство взиескателят
е бил представляван от посочения по-горе адвокат.
Безспорно е между страните, че
длъжникът в изпълнителното производство е платил задължението си в срока за
доброволно изпълнение, поради което и съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, при
съобразяване и на невисоката правна и фактическа сложност на делото, поради
което и намира са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е
налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането на ПДИ, както
и не са извършвани други действия от пълномощника на взискателя, свързани с
принудителното изпълнение за събиране на вземането по издадения изп.лист, тъй
като в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е платена от длъжника.
Като съобрази изложеното, както и
обстоятелството, че седалището и банковите сметки на Гаранционния фонд са
публични и общоизвестни, като спрямо него не се налага осъществяването на
каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията, след като
съобрази и фактически извършените действия, посредством които е осигурено
събиране на вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 368,72лв. следва да бъде отменено,
вкл. в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 193,28лв.
до 206,73лв., изчислена по реда на чл.26 б.»в» от ТТРЗЧСИ, при съобразяване
размера на адвокатското възнаграждение.
Доколкото настоящото производство
е такова, по което се обжалват присъдени разноски, като съобрази и установената
съдебна практика, съдът намира, че независимо от основателността на частната
жалба, разноски в полза на частния жалбоподател не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпореждане, обективирано в съобщение изх.№
21875/14.06.2019г., постановено по изп.дело № 20198500400474 на ЧСИ А.Б.с рег.№
850 на КЧСИ и район на действие СГС, с което е
отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв.
до 368,71лв., както и в частта, относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
за разликата над 193,28лв. до 206,73лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.