Р Е Ш Е Н И Е
№ ..260027.......... 15.04.2021г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На петнадесети март
две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1.Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар: Станислава Стойчева
Прокурор :
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Светлин Стефанов ВНЧХД № 70 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 341 от НПК.
С
присъда № 260010/19.11.2021г.
постановена по НЧХД № 173/2020г. Великопреславският районен
съд признал подсъдимия В.В.Я. ЕГН **********, за
виновен в това, че на 16.04.2020г., край гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
в района на Озонаторната станция, причинил на К. ***
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота — причиняване на разкъсноконтузна
рана на долната устна в близост до левия устен ъгъл, оток и охлузване в
областта на брадичката вляво, лекостепенно мозъчно
сътресение, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК и чл.54 от НК, го
осъдил на „Пробация“ със следните пробационни
мерки:
-
На основание чл.42а, ал.2, т.5 във вр. чл.43, ал.1 от НК и чл. 42а, ал.3, т.2 от НК –
„поправителен труд“ чрез удръжки върху възнаграждението му в размер на десет на
сто в полза на държавата, с продължителност 3/три/ месеца, която следва да се изпълнява по местоработата
му — понастоящем „***” ЕООД гр. Велики Преслав, обл.
Шумен;
-
На основание чл.42а, ал.4 във вр.
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК и чл.42а, ал.3, т.1, и чл.426, ал.1 от НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 6 /шест/ месеца,
с периодичност на явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него лице 2/два / пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ 2/два/ пъти седмично с продължителност 6/шест/ месеца.
На
основание чл.45, ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД осъдил
подсъдимия Я. да зплати на К.Х.Х.,
сума в размер на 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлил
гражданския иск, предявен от К.Х.Х., в останалата му
част над 750,00 лв., до пълния предявен размер от 3000,00 лв., като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл.189, ал.3 във вр. чл.190, ал.2 от НПК,
осъдил подсъдимия Я. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд — Велики Преслав, сумата 50.00лв.
/петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и 5,00 лв. /пет лева/, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд — Велики Преслав — държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист за така присъдената държавна такса.
На
основание чл.189, ал.3 във вр. чл.190, ал.2 от НПК, осъдил
подсъдимия да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд — Велики Преслав, сумата 70,00лв.
/седемдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител сума в размер на 732,00 лв. /седемстотин
тридесет и два лева/, представляваща направените от последния разноски по
делото, както и 05,00 лв. /пет лева/, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд — Велики Преслав — държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на частния тъжител разноски.
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК, се разпоредил в вещественото доказателство по
делото.
Недоволен от така постановената
присъда частния тъжител Х. я обжалва по
предвидения в закона срок и форма чрез своя повереник
адв. С.С. от ШАК. В жалбата
се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
несъответен на целите по чл.36, ал.1 от НК. Счита, че не е отчетено
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Атакува присъдата и в
гражданската и част, като намира присъденото обезщетение също за несъответно на
причинените неимуществени вреди. Моли за изменение на присъдата, като се постанови
решение, с което наказанието да бъде увеличено.
В съдебно заседание, жалбоподателят Х., редовно призован, не
се явява. За него се явява адв. С. от ШАК, редовно
упълномощен. Защитникът поддържа жалбата и доразвива доводите изложени в нея.
Сочи, че неправилно районният съд не отчел наличието на предходно осъждане,
както и образувани понастоящем други съдебни производства срещу същото лице. Подробно
се спира и на предявения граждански иск. Намира, че обезщетението следва да
бъде увеличено. Прави искане и присъждане на разноските направени за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Подсъдимият В.Я., редовно призован, се явява лично и с адв.Д. от ШАК, редовно упълномощен. Защита намира жалбата за неоснователна. Акцентира
на събрани в хода на съдебното производство доказателства, които сочат на
съпричастност и даването на мотив на Я. за саморазправа от страна на
гражданският ищец, изразяващи се в изричането на думи и нанасяне на удари
спрямо подсъдимия. Изрично посочва и факта за проявена от страна на подсъдимия
инициативност за споразумение между страните, като към такова ги е приканил и първоинстанционния съд. Вижда в отказа мотив за получаване
на обезщетение в по-голям размер. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Я. изразява съгласие с изложеното от неговия
защитник. Посочва, че ударите с гражданският ищец са били взаимни и той се е
оттеглил, за да прекрати инцидента. В последната си дума изразява съжаление за
случилото се, като го обяснява с голяма ревност, която е правокирала
гнева му.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди
изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313
- 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с
чл. 334 т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Частният тъжител К.Х. и подсъдимият В.Я. ***, като се намирали в много добри приятелски отношения. В същата компания бил и св.П.П.. Около една година преди описваните събития Я. и св.Д.А.имали интимна връзка, след което се разделили, но подсъдимият продължавал да изпитва чувство на обич към момичето. Същият многократно разговарял с частния тъжител за отношенията си с А., като по време на тези разговори, Х. уверявал приятеля си, че между него и момичето съществуват само приятелски отношения. На 15.04.2020г. вечерта, подсъдимият бил уведомен, че между А.и Х. съществува интимна връзка, като в резултат на това, същият започнал да изпитва силно чувство на гняв. На следващия ден - 16.04.2020г., около 14,30 - 15,30 часа Х., П. и А.се придвижили с управлявания от частния тъжител лек автомобил марка „****“ с per. № ****до района на Озонаторната станция край гр. Велики Преслав. Мястото било предпочитано от младежите в гр. В. Преслав за събирания, като най-често го посещавали с автомобили, в които разговаряли и играели с телефоните си. След като пристигнали, паркирали автомобила, като Х. се намирал на шофьорското място, А.— на предно дясно място, а П. на задната седалка. Тримата младежи останали в колата в продължение на около 30-40 минути, като разговаряли и ползвали мобилните си устройства. Св. П. и подсъдимия си разменили текстови съобщения, като по този начин последният разбрал местонахождението на частния тъжител. Веднага след това, той повикал св.Г.Б.и двамата се отправили с управлявания от последната лек автомобил марка „**** към Озонаторната станция. При пристигането им на посоченото място, П. спряла автомобила зад този, в който се намирали тримата младежи. Я. излязъл от превозното средство, отишъл до лекия автомобил марка „Фолксваген“, отворил предната лява врата и отправяйки думи към седящия на шофьорското място Х. „Ти за голям любовчия ли се мислиш“ му нанесъл 2-3 удара с юмрук в областта на главата, както и един удар с крак. Веднага след това, от автомобила излезли частния тъжител и св.П., като първият от тях започнал да се защитава, също посягайки да нанася удари на подсъдимия, а вторият предприел действия за преустановяване на физическия сблъсък. Двамата спорещи младежи се намирали един срещу друг, като си разменяли думи, вкл. и обидни, както и удари, като подсъдимият се опитвал да удари противника си най-вече с ритници. Всичко продължило около минута, като по-голямата част от случилото се било заснето от св. П. с помощта на телефона й. След преустановяване на физическия контакт с частния тъжител, Я. влязъл в автомобила, управляван от свидетелката и двамата напуснали мястото. Х. почистил лицето си с мокри кърпички, тъй като в областта на брадата имало кръв, след което тримата младежи останали на мястото около 30 минути. Свидетелите прекарали цялото това време в автомобила, а частният тъжител на няколко пъти отивал настрани, за да разговаря по телефона. След това, тримата младежи се прибрали в града, като моторното превозно средство било управлявано от Х.. Пристигайки пред дома на последния, разказал на родителите си за случилото се и всички отишли до сградата на РУ-В.Преслав, където сведения дал единствено пострадалия. След това, майката на последния го превозила до „МБАЛ — Шумен“ АД гр. Шумен, където му била оказана медицинска помощ. Частният тъжител бил настанен и пребивавал в болничното заведение в продължение на два дни.
Според назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 169/31.08.2020 г., на 16.04.2020 г. частният тъжител получил следните травматични увреждания: разкъсноконтузна рана на долната устна в близост до левия устен ъгъл; оток и охлузване в областта на брадичката вляво; лекостепенно мозъчно сътресение.. Вещото лице сочи, че единствения възможен механизъм на получаване на установените увреждания е действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене. Морфологичните особености на уврежданията към момента на постъпване в болницата позволяват да бъдат получени в соченото от него време. В резултат на причинените травматични увреждания, на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка ВПРС приел за установена въз основа следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Х. Х., Д. А., П.П. и Г. П., депозирани по време на съдебното следствие, от приетото заключение на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, предявеното на страните веществено доказателство, както и приложения но делото писмен доказателствен материал - СМУ № 75/23.04.2020 г., изд. от съдебен лекар при ,,МБАЛ-Търговище”АД, амбулаторен лист № 122/28.04.2020 г., изд. от Д-Р Х., епикриза № 5505/18.04.2020 г., изд. от „МБАЛ-Шумен“ АД и от материалите по приложената преписка № 1993/2020 г. на ШРП, ТО — В, Преслав.
В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка е съдържанието на предявеното на страните веществено доказателство — флаш-памет, черна, с надпис „Арасег“, чрез възпроизвеждането на съдържащия се в нея видеозапис се установява категорично последователността на действията на подсъдимия по време на извършване на деянието. Освен това записът дава възможност да се възприеме нанасянето на удари с ръце и крака от подсъдимия на пострадалия, излизането на последния от превозното средство, последваща размяна на удари и напускане на местопроизшествието от Я..
Така изложена фактическата обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Същата почива на вярна преценка на доказателствения материал и не е оспорена от страните по делото.
На базата на анализ и обективна оценка на доказателствените източници и след тяхното съпоставяне съдът е достигнал и до правилни изводи относно авторството на деянието, като приел, че подсъдимият В.Я. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извод, който също не е оспорен от страните.
По същество доводите на процесуалния представител на тъжителя и граждански ищец са по отношение на осъдителната част, както в наказателната, така и в гражданската. Касателно наказателната част на присъдата се изразява становище, че определеното по вид и размер наказание неправилно са отчетени както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, което от свое страна е довело и до неправилна преценка на съда, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Доводът е неоснователен и не намира опора в събрания доказателствен материал.
При определяне на размера на наказанието правилно са отчетени всички обстоятелства, както отегчаващите така и смекчаващите такива. Оценката им е изключително обективна. Съдът е проявил и достатъчно професионална и житейска прецизност в оценъчната си дейност и резонно е достигнал до извода, че така определеното и наложено наказание като вид, и размер ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, а така също, ще допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост. Според настоящата инстанция то максимално отговаря на принципите на справедливост и е съответно на извършеното деяние.
Настоящата инстанция споделя напълно изводите
на районния съд и относно гражданският иск. Правилно
и законосъобразно е приел, че от деянието
по чл.130, ал.1 от
НК на подс. Я. по отношение
на гражданския ищец са му причинени неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост.
Правилно и законосъобразно
е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до
пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански
иск според ШОС е съответен на доказаните
страдания, като се има предвид
характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено и причинените
страдания.
Направено е искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя и граждански ищец за присъждане на
разноски, направени за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие № 00000920323 от
03.12.2020г. с предмет правна защита по настоящото въззивно
производство. Искането е основателно. Съгласно разпоредбата
въпросната сума следва да се възложи на подсъдимия,
ако той бъде
признат за виновен. Направените от тъжителят и граждански ищец Х. разноски за адвокатско възнаграждение
възлизат на 500.00 /
петстотин/ лева, за които разноски
подс. Я. ще следва да
бъде осъден.
Ето защо и като съобрази, че във
въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния
съд фактическа обстановка и като не констатира наличието
на съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния
закон ШОС приема, че присъдата на ВПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва
да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260010/19.11.2020г. постановена по НЧХД №
173/2020г. на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА подсъдимият В.В.Я. ЕГН ********** да заплати на частния тъжител К.Х.Х. ЕГН ********** сума в размер на 500.00 / петстотин /
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК
на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.