№ 87
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000003 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 22 от 07.04.2022 година, постановено по т. дело №
145/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., е осъдена О. Х. да заплати на
„М.и.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
кв. „Б.“, ул. „Л.б." №*, ет.*, сумата от 48 119,88 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор №*** 18.09.2015 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата
до 48 396, 28 лв. Осъдена е О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД сумата от 3962.
42 лв., представляваща удържана без основание неустойка по договор №***
18.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният
1
иск за разликата до 6 689. 25 лв.
Осъдена е „Б.б.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.И.“ №*, да заплати на О. Х. сумата от 48 119. 88 лв.,
дължима по договор за целево финансиране №******/ 27.01.2016 г.,
договор за целево финансиране №******* 27.01.2016 г., договор за целево
финансиране №******/ 27.01.2016 г. и договор за целево финансиране
№******/ 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 09.11.2021 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
предявеният иск за разликата до 48 396. 28 лв.
Осъдена е О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД разноски в размер на
2443. 29 лв.
Осъдена е „Б.б.р.“ ЕАД да заплати на О. Х. разноски в размер на 2490.
84 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Б.б.р.“
ЕАД.
По въззивната жалба първоначално е образувано в.т. дело № 428/2022
година по описа на Апелативен съд – Пловдив. Делото е прекратено с
определение № 405 от 15.11.2022 година след констатация на въззивния съд
за допусната в диспозитива на първоинстанционното решение очевидна
фактическа грешка и е върнато на ОС – Х. за отстраняването й.
След връщане на делото, в производство по чл. 247 от ГПК, е
постановено решение № 86 от 17.11.2022 година по т. дело № 145/2021
година по описа на Окръжен съд – Х.. С него е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 22/07.04.2022
година, като е допълнено, че решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Б.б.р.“ ЕАД на страната на ответника О. – Х. по предявения
срещу нея главен иск от „М.и.“ ЕООД с правно основание чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, срещу което трето лице е предявен обратен иск от О. – Х. с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Решението за поправката на очевидната фактическа грешка не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съобразявайки първоначалното решение и решението по чл. 247 от
ГПК, съдът намира, че предмет на въззивното производство е постановеното
решение по главен осъдителен иск на „М.и.“ ЕООД срещу О. Х. и по
2
обратния иск на О. – Х. срещу „Б.б.р.“ ЕАД в частта досежно дължимостта на
сумата от 48119,88 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2021 година по главния иск и от 09.11.2021 година по
обратния иск.
Извън предмета на въззивното производство е постановеното
осъдително решение по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на удържана без основание неустойка от О. Х. на „М.и.“ ЕООД в
размер на 3962,42 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 25.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата, въпреки че
във въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД се сочи, че решението се обжалва
изцяло. „Б.б.р.“ ЕАД няма правен интерес да обжалва решението по иска по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на удържана без основание неустойка, тъй
като не е конституирана като участник в процеса по този иск и не притежава
процесуално качество, легитимиращо я да обжалва решението по него.
„Б.б.р.“ ЕАД е конституирана като трето лице помагач на ответника О.
– Х. по предявения от „М.и.“ ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договора за изработка в размер на
48396,28 лева ведно със законната лихва и е ответник по предявения от О. Х.
срещу нея обратен иск за това вземане, поради което тя има правен интерес да
обжалва решението само по главния иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД в
осъдителната му част в качеството на трето лице – помагач и по обратния иск
в осъдителната му част в качеството на ответник по обратния иск.
С оглед на това въззивният съд дължи произнасяне по изложените във
въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност, касаещи решението в
посочените части, но не и по тези, касаещи решението по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, постановено без съобразяване с приложимата
нормативна уредба, регламентираща целевото финансиране. Поддържа се, че
в сключените от „Б.б.р.“ ЕАД договори за целево финансиране с
Министерския съвет чрез Областния управител и Кмета на О. като довереник
на сдружението на собствениците, въз основа на заявления на Кмета, не е
определен размер на целевото финансиране и срокове за неговото заплащане.
Съгласно Националната програма това следвало да стане със сключване на
3
анекси към договорите за целево финансиране. Такива липсвали, което
означавало според жалбоподателя, че „Б.б.р.“ ЕАД не е поела ангажимент за
плащане. Причината за несключването на анексите била настъпилата промяна
в нормативната уредба на Националната програма и фактът, че заявленията
за процесните сгради са подадени в „Б.б.р.“ ЕАД през 2016 година.
Процесните четири договора били сключени на 27.01.2016 година и на
29.01.2016 година, а на 04.02.2016 година било прието Постановление № 23
на МС / обн. ДВ бр. 11 от 09.02.2016 година, в сила от 09.02.2016 година / за
изменение и допълнение на Постановление на МС № 18 от 2015 година за
приемане на Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите,
отговорни за реализацията й. Жалбоподателят се позовава на разпоредби на
цитираното ПМС 23/2016 година, според които с влизането му в сила на
09.02.2016 година е преустановено финансирането на сгради със заявления от
2016 година поради това,че не са приключени дейностите по всички сгради
със сключени договори за целево финансиране през 2015 година и поради
липсата на отпуснат допълнителен финансов ресурс по Националната
програма. Във въззивната жалба има и позоваване на писмо с изх. № 99-00-6-
803/20.10.2016 година на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
Във въззивната жалба срещу решението по предявения обратен иск на
О. – Х. срещу „Б.б.р.“ ЕАД са изложени доводи, че при изпълнение на
Националната програма банката стриктно спазва възложения й от
Правителството мандат и утвърдените параметри на Националната програма.
При постановяване на решението не били отчетени настъпилите промени в
Националната програма с влизане в сила на 09.02.2016 година на
Постановление № 23 на МС от 04.02.2016 година, от който момент било
преустановено финансирането на сгради със заявления от 2016 година,
каквито били процесните поради това, че не били приключени дейностите по
сградите със сключени договори за целево финансиране през 2015 година и
поради липса на отпуснат допълнителен финансов ресурс по Националната
програма. По отношение на „Б.б.р.“ ЕАД липсвало установено по основание и
размер изискуемо вземане. С договорите не бил договорен размер на
възнаграждението, дължимо от страна на „Б.б.р.“ ЕАД. Това следвало да
4
стане с анекси, каквито не били подписани между страните в резултат на
промените в нормативната уредба, поради което липсвал ангажимент за
плащане от банката. Б.** нямала право да осигури целево финансиране,
което не било в съответствие с нормативните изисквания и с указанията на
МРРБ, дадени с цитираното по-горе писмо. Необсъждането на посочените
факти и обстоятелства според жалбоподателя било в нарушение на
процесуалните правила от първоинстанционния съд.
По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните
части по предявените главен и обратен иск и отхвърляне на иска на О. – Х.
срещу „Б.б.р.“ ЕАД.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от О. – Х. с
изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваните части. Изложени са доводи,
че с оглед нормативно възложените функции на О. по изпълнение на
Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от
02.02.2015 година, прякото изпълнение на задължението за заплащане по
процесния договор с изпълнителя „М.И.“ ЕООД от страна на О. било
нормативно отречено и правно невъзможно, без предхождащо или
едновременно изпълнение от „Б.**“ ЕАД. Само в правомощията на „Б.**“
ЕАД било да предостави от името на Държавата на О. осигурените от
Държавата средства за целево финансиране, с които да бъде платено на
изпълнителя по договора от 18.09.2015 година „М.и.“ ЕООД. Поддържа се, че
е налице правна и фактическа обвързаност между правата на изпълнителя
„М.и.“ ЕООД спрямо О. Х. и правата на О. спрямо „Б.**“ ЕАД, респ. спрямо
Държавата чрез Областния управител. Процесните четири договора между
сдруженията на собствениците и О. Х. били сключени и въз основа на тях
били възложени дейностите по Фаза 1. Договорите за целевото финансиране
по Националната програма за енергийна ефективност били от 27.01.2016
година и от 29.01.2016 година, но заявленията за сключването им били
изпратени на 29.12.2015 година, поради което съгласно писмо изх. № 03-02-
86/22.03.2016 година на зам.-министъра на регионалното развитие и
благоустройството следвало да се третират по същия начин като тези,
сключени през 2015 година.
Писмен отговор на въззивната жалба на „Б.б.р.“ ЕАД е подаден и от
5
ищеца по главния иск „М.и.“ ЕООД. В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.
Оспорени са доводите, касаещи приложение на нормативната уредба в
отношенията между страните и липсата на основание за плащане след
нейното изменение с ПМС 23 от 04.02.2016 година. Поддържа се, че тези
доводи касаят отношенията между О. и „Б.**“ ЕАД по четирите договора за
целево финансиране, но не и отношенията между О. като възложител и
ищеца „М.и.“ ЕООД като изпълнител по договор №***18.09.2015година за
техническо обследване и обследване на енергийната ефективност на десет
сгради, сред които и процесните четири.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и
събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в
качеството си на трето лице помагач по главния иск по чл. 266 от ЗЗД и
ответник по обратния иск, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.
При подаването на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалвани части.
По същество съдът намира, че решението на ОС – Х. в обжалваните
части е правилно.
Съображенията на съда са следните:
По т. дело № 145/2021 година е предявен с първоначалната искова
молба иск от „М.и.“ ЕООД срещу О. Х. за заплащане на дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор №***18.09.2015 година
за обществена поръчка за извършените от него като изпълнител дейности
по обследване на сгради за установяване на техническите характеристики,
свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 т. 1-5 и ал. 2 от ЗУТ и изготвяне на
технически паспорти, както и обследване за енергийна ефективност и
предписване на необходимите енергоспестяващи мерки, във връзка с
6
изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради. Осъдителният иск касае възнаграждението
за извършените дейности в четири от общо десетте сгради, възложени от О. с
писмо № 04-15-31/205 от 16.12.2016 година, находящи се в град Х., на ул.
„А.“ №*, ул. „А.“ №**-**, бул. „И.“ №**-** и ул. „Ч.с.“ №*,*,*.
Между страните са безспорни обстоятелствата по сключването на
цитирания договор за обществена поръчка №***18.09.2015 година от О. –Х.
като възложител и „М.и.“ ЕООД като изпълнител, реалното изпълнение на
посочените в договора дейности за четирите описани по-горе сгради, общият
размер на дължимото възнаграждение за тях от 48119,88 лева, приемането
на изпълнението от възложителя с протоколи от 26.06.2017 година, както и
обстоятелството, че дължимото възнаграждение не е заплатено от
възложителя на изпълнителя към датата на предявяване на иска и към
настоящия момент. Тези обстоятелства се установяват и с приетите в
първоинстанционното производство писмени доказателства – договор
№***18.09.2015 година, възлагателни писма от 16.12.2016 година на О. – Х.,
протоколите от 26.06.2017 година за установяване на действително
извършените дейности, подлежащи на заплащане.
Видно от клаузите на договора между О. Х. и „М.и.“ ЕООД / чл. 1/,
услугата по обследването на сгради за установяване на техническите им
характеристики съгласно изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1-5 и ал. 2 от ЗУТ,
изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за
енергийна ефективност и предписване на съответните ЕСМ в съответствие с
нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и
сертифициране по реда на ЗЕЕ, е възложена в изпълнение на Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради
/НПЕЕМЖС/, съобразно нормативно уредените задължения на Кмета на О.
. Тази услуга съгласно чл. 1, ал. 2 от договора се отнася до конкретни
одобрени сгради по НПЕЕМЖС, за които има подписан договор между О. Х.
и сдружението на собствениците и договор за целево финансиране между
„Б.**“ ЕАД, О. Х. и Областен управител – Х..
От събраните по делото доказателства се установява, че договорите
между сдруженията на собствениците за процесните четири сгради, посочени
по-горе, за които са одобрени заявления за предоставяне на безвъзмездна
7
финансова помощ от една страна и Кмета на О. – Х. от друга, са сключени
на 29.12.2015 година за сградите на ул. „А.“ №*, ул. „А.“ №**-** и бул. „И.“
№**-**, съответно с рег. номера 94, **,** и ** от 29.12.2015 година в О. –
Х.. Четвъртият договор между сдружението на собствениците за сградата на
ул. „Ч.с.“ №*,*,* и Кмета на О. Х. е с рег. № 101/05.01.2016 година. С тези
договори сдруженията на собствениците на четирите сгради са възложили
на Кмета да ги представлява за упражняване на правата и изпълнение на
задълженията му по Програмата, включително да усвоява суми по договора за
целево финансиране, съгласно чл. 2, ал. 3 от Постановление № 18 на МС от
02.02.2015 година за приемане на Националната програма за енергийна
ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за
определяне на органите, отговорни за реализацията й.
Договорите за целево финансиране между Кмета на О. Х. , Б.б.р. и
Областния управител на Х. са сключени на 27.01.2016 година под №***** за
сградата в град Х., ул. „А.“ №*, №****** за сградата на ул. „А.“ №**-**,
№****** за сградата на бул. „И.“ №**-**. Договорът за целево финансиране
на сградата на ул. „Ч.с.“ №*,*,* е сключен два дни по-късно – на 29.01.2016
година под №******/29.01.2016 година.
Съобразявайки изложените до тук обстоятелства, които са безспорни
между страните и се установяват с представените и неоспорени доказателства
по делото, съдът намира за основателен иска на „М.и.“ ЕООД против О. – Х.
за реално изпълнение на задължението за заплащане на извършената работа
по договора от 18.09.2015 година. Работата по обследване на четирите
сгради в град Х. на посочените по-горе адреси е възложена от О. Х. с
възлагателни писма от 16.12.2016 година, изпълнена е реално от
изпълнителя и е приета от възложителя с четири броя протоколи от
26.06.2017 година за установяване на действително извършени дейности,
подлежащи на заплащане.
По делото липсват каквито и да е доводи и доказателства, въз основа
на които да се приеме недължимост на възнаграждението за възложената,
изпълнена и приета работа, чиято стойност, установена с протоколите, е общо
48 119,88 лева.
Заплащането на извършената работа е уговорено в чл. 3 от сключения
8
между О. – Х. и „М.и.“ ЕООД договор за възлагане на обществена поръчка
за услуга №***18.09.2015 година. В чл. 3, ал. 6 е предвидено, че 35% от
дължимата сума, конкретизирана във възлагателното писмо, се заплащат
авансово в срок до 30 календарни дни след подписване на договор за целево
финансиране и останалите 65% в срок до 30 дни след подписването на
окончателен приемо-предавателен протокол между възложителя и
изпълнителя и надлежно представена фактура. С обсъдените по-горе
доказателства и с представените на стр. 38 и 39 от първоинстанционното дело
четири броя фактури, се установява настъпването на всички необходими
предпоставки, предвидени в договора, при които за О.-Х. в качеството
възложител по договора за обществена поръчка и възлагателните писма, е
възникнало задължението да заплати сумите по договора, посочени като
дължими в приемо-предавателните протоколи от 26.06.2017 година.
Горният извод не се променя от клаузата на чл. 3, ал. 7 от договора от
18.09.2015 година, според която плащанията по договора ще се извършват
изцяло по правилата на Б.** и уговореното в договора за целево финансиране
Приложение 11 към Методическите указания на МРРБ, утвърдени по
Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС
18/02.02.2015 година. В договорите за целево финансиране, представени по
делото, които са в съответствие с образец Приложение 11 към Методическите
указания на МРРБ, липсва клауза, обвързваща плащането по договорите за
изработка, сключени от О. в изпълнение на функциите й по чл. 2, ал. 3 от
ПМС 18/02.02.2015 година, с настъпването на каквито и да било други
условия. На основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС 18/2015 година О. е
натоварена със задължението за извършва разплащания на всички дейности
по обновяване на сградите и дължи заплащане на възнаграждение по
договорите за изработка, по които е възложител. Законовата уредба в ПМС
18/2015 година и тристранните договори за целево финансиране, според
които финансирането на дейностите по Националната програма за енергийна
ефективност е със средства от бюджета, чрез Б.б.р., не освобождава О. от
задължението за плащане по договорите с изпълнителите. Още повече, че
съгласно чл. 6 от договорите за целево финансиране, то се предоставя при
кумулативното наличие на посочени условия, въз основа на искане от Кмета
на О. и попълнени от него декларации, че тези условия са изпълнени, като
съгласно ал. 2 на чл. 6 Б.** не контролира и не носи отговорност за верността
9
и пълнотата на декларираните от Кмета обстоятелства, както и за наредените
от него и извършени плащания.
Сумите за изпълнените дейности по процесния договор от 18.09.2015
година за техническо и енергийно обследване на сградите, са част от тези, за
които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, видно от чл. 2, ал. 1, т.
1 от договорите за целево финансиране и т. 9, първа и втора подточки от
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за
реализацията й - приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Постановление № 18
на МС от 2.02.2015 г.
Доводите във въззивната жалба на Б.б.р. в качеството й на трето лице
– помагач, за незаконосъобразност на решението, с което е уважен иска на
„М.и.“ ЕООД срещу О. – Х. за заплащане на сумата от 48 119,88 лева,
дължима по договора от 18.09.2015 година, са неоснователни.
Постановление № 23 на МС от 04.02.2016 година, влязло в сила на
09.02.2016 година, не преурежда по нов начин отношенията по предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, уредени с ПМС 18/2015 година и
приетата с него Национална програма за енергийна ефективност. С него
само е изменено и допълнено Постановление № 18/2015 година.
Обсъждайки измененията и допълненията, съдът намира, че въз основа
на тях не може да се направи извод за недължимост на плащането по
договора за изработка от О. на „М.и.“ ЕООД, както и по обратния иск от
„Б.**“ ЕАД на О. Х.. Както в първоинстанционното производство, така и във
въззивната жалба Б.** се позовава на посоченото в § 3, т. 3 от ПМС 23/2016
година, че през 2016 г. О. може да разглежда и да одобрява заявления за
кандидатстване на всички допустими сгради по Програмата при спазване на
изискването за отдаване на приоритет по ред, описан в текста на
постановлението, като подписването на договори за целево финансиране ще
се извършва съобразно разполагаемия финансов ресурс. В цитираното ПМС е
посочено също, че О. следва да има предвид, че изпълнението на дейности по
сградите, които ще бъдат одобрени и ще имат подадени искания към Б.** за
сключване на договори за целево финансиране през 2016 г., може да започне
едва през 2017 г., след като са сключени договорите за целево финансиране и
10
след като бъдат приключени дейностите по всички сгради със сключени
договори за целево финансиране през 2015 г. и при наличен финансов ресурс
по Програмата.
От цитираното съдържание на ПМС 23/2016 година, на което се
позовава жалбоподателят „Б.**“ ЕАД, не може да се приеме, че то засяга
процесните договори за четирите сгради в град Х., описани по-горе, респ. че
ограничава отпускането на безвъзмездно финансиране по тях. На първо
място, ПМС 23/2016 година е обнародвано и е влязло в сила на 09.02.2016
година, след като тристранните договорите за целево финансиране вече са
били подписани и след като Държавата чрез Областния управител и „Б.б.р.“
ЕАД като участник в процедурата, на който е възложено да превежда
средствата от държавния бюджет по нарочните сметки на Общините, са
поели задължение за безвъзмездно финансиране на дейностите, свързани с
енергийната ефективност на сградите по отношение на сдруженията на
собствениците, представлявани от Кмета на О.. ПМС 23/2016 година по
никакъв начин не ограничава извършването и разплащането на тези дейности
по предвидения в Националната програма за енергийна ефективност ред.
Ограниченията, на които се позовава „Б.**“ ЕАД, се отнасят до
разглеждането и одобряването от Общините на нови заявления за
кандидатстване по програмата и евентуалното до отлагане във времето на
извършването на дейностите за началото на 2017 година поради наличие на
приоритетни сгради със сключени договори за целево финансиране още през
2015 година и с оглед наличния финансов ресурс. В ПМС 23/2016 година не е
посочено, че няма да бъдат финансирани дейностите по вече сключени
договори за целево финансиране. Освен това видно от съдържанието на ПМС
23/2016 година, въведените с него ограничения касаят разглеждането и
одобряването от Общините на нови заявления по Програмата. В случая от
доказателствата е видно, че заявленията и за четирите процесни сгради са
одобрени от О. Х. още през 2015 година, което изрично е посочено в
сключените между сдруженията на собствениците и О. договори от
29.12.2015 година за три от сградите и на 05.01.2016 година за сградата на ул.
„Ч.с.“ №*-*. Заявлението за тази сграда, видно от съдържанието на договора,
е от 28.12.2015 година, за сградите на ул. „А.“ №* и на бул. „И.“ **-** – от
18.12.2015 година, за сградата на ул. „А.“ **-** – от 21.12.2015 година.
При подадени и одобрени от О. заявления не само преди влизане в
11
сила на ПМС 23/2016 година, но и преди края на 2015 година и с оглед на
обстоятелството, че в ПМС 23/2016 година не се съдържа разпоредба,
забраняваща сключването на договори за целево финансиране или
отпускането на средства по вече сключени такива договори на каквото и да е
основание, не може да се приеме за основателно възражението на „Б.**“ ЕАД,
че не се дължи плащане в конкретния случай поради настъпилите
нормативни промени с ПМС 23/2016 година.
Цитираното от жалбоподателя писмо изх. № 99-00-6-803/20.10.2016
година е изпратено от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството до Изпълнителните директори на Б.б.р. в отговор на
запитване на Б.**, отправено до МРРБ в качеството му на координатор по
изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, касаещо
изпълнението на дейности по сгради, за които Б.** е сключило договори за
целево финансиране, но за които общините са изпратили заявленията си в
началото на месец януари 2016 година. В това писмо е посочено само, че
съгласно ПМС 23/2016 година изпълнението на дейности по сградите, които
ще бъдат одобрени и ще имат подадени искания към Б.** за сключване на
договори за целево финансиране през 2016година, може да започне едва през
2017 година, след като са сключени договори за целево финансиране и след
като бъдат приключени дейностите по всички сгради със сключени договори
за целево финансиране през 2015 година и при наличен финансов ресурс по
Програмата. Това писмо е принципно и само възпроизвежда съдържанието
на ПМС 23/2016 година. Въз основа на него не могат да се правят изводи,
различни от изложени по-горе, свързани с приложимите в отношенията
между страните договори за целево финансиране и нормативна уредба. С
писмото не се създават ограничения и забрани за плащане по вече сключените
договори за целево финансиране преди влизане в сила на ПМС 23/2016
година, а и въвеждането на такива е извън компетентността на МРРБ.
Функциите на МРРБ при изпълнение на Програмата за енергийна
ефективност са уредени в чл. 3 от ПМС 18/2015 година, като сред тях са
координиране на процеса по предоставяне на безвъзмездната финансова
помощ, оказване на методическо ръководство по нефинансовите въпроси на
Програмата, проверки по изпълнението й, поддържане на регистър с данни
за прогнозното и текущо техническо и финансово изпълнение на Програмата
и планиране на средствата за помощта за включване в държавния бюджет и в
12
средносрочната бюджетна прогноза. Изпълнението на тези правомощия на
МРРБ не предполага ограничаване на права, възникнали по сключени
договори за целево финансиране, съобразени с действащата към момента на
сключването им нормативна уредба.
В допълнение следва да се посочи, че относимо към спора между
страните по настоящото дело е по-скоро адресираното до Кметовете на
Общините писмо изх. № 03-02-86/22.03.2016 година / стр. 97-99/, изпратено
от МРРБ, в което е посочено, че всички сгради с подадени заявления през
2015 година, но със сключени договори за целево финансиране през 2016
година, следва да бъдат третирани като тези със сключени договори през 2015
година. Това писмо е в изпълнение на функциите на МРРБ за осъществяване
на методическо ръководство, адресирано е пряко до Кметовете, включително
до Кмета на О. - Х., съобразено е с нормативната уредба, подробно
анализирана по-горе. С оглед на това и доколкото става дума за извършване и
заплащане на дейности по Националната програма въз основа на заявления,
подадени през 2015 година, процесните суми се дължат както от О. на
изпълнителя по договора за обществена поръчка, така и от Б.** на О..
В чл. 1 от сключените договори за целево финансиране действително е
предвидено, че заплащането на дейностите по Програмата се извършва в
размер, при условия и срокове съгласно анекси, неразделна част от договора,
определящи конкретните дейности за сградата, които се подписват от
страните след провеждане на обществени поръчки за съответните дейности и
определяне на цената по съответните фази. Безспорно е, че такива анекси не
са сключени. Единственият довод за недължимост на плащането на исковите
суми, поддържан от Б.**, която дължи превеждане на сумите на О., е
промяната в нормативната уредба. Тази промяна не е основание за отказ за
плащане, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе, респ.
несключването на анексите се дължи на неоснователен отказ на Б.**, поради
което предявеният срещу нея обратен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски дължи
13
жалбоподателят „Б.б.р.“ ЕАД. Претендирани са разноски само от „М.и.“
ЕООД в размер на 555 лева юрисконсултско възнаграждение. Дружеството
има право на разноски в качеството си на ответник по въззивната жалба на
Б.** срещу решението, с което е уважен предявеният от него осъдителен иск
срещу О. Х.. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, когато дружеството е защитавано
от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай, то има право на разноски в
максимален размер, определен съгласно чл. 37 от ЗПП. Чл. 37 от ЗПП
препраща към размерите по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Приложими в случая са ал. 1 и ал. 2 на чл. 25 от НЗПП, съгласно които
максималният размер на възнаграждението е 540 лева. Тази сума следва да
бъде присъдена като разноски на „М.и.“ ЕООД за въззивната инстанция, като
за разликата до 555 лева искането за разноски следва да бъде оставено без
уважение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 07.04.2022 година, постановено
по т. дело № 145/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
-е осъдена О. Х. да заплати на „М.и.“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Б.“, ул. „Л.б." №*, ет.*, сумата от
48 119,88 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор №***
18.09.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.10.2021 г. до окончателното й изплащане;
-е осъдена „Б.б.р.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.И.“ №*, да заплати на О. Х. сумата от 48 119. 88 лв.,
дължима по договор за целево финансиране №*******/ 27.01.2016 г.,
договор за целево финансиране №******* 27.01.2016 г., договор за целево
финансиране №******/ 27.01.2016 г. и договор за целево финансиране
№******/ 29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., до окончателното й изплащане.
14
ОСЪЖДА „Б.б.р.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д.И.“ №*, да заплати на „М.и.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Б.“, ул. „Л.б."
№*, ет.*, разноски за въззивното производство в размер на 540 лева
юрисконсултско възнаграждение, като оставя без уважение искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера над 540 лева до
555 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15