Р
Е
Ш
Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 20.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 20.12.2019година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №5616 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Е.Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***, И.В.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, двамата чрез пълномощника адв. *** ***, съдебен адрес:***, офис
против О.Д.М. -***, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината ***, в
която се твърди следното: ищците са законни наследници на починалите техни
наследодатели ***, б.ж. на ***, поч. на 22.06.2010г, и неговия единствен син ***,***,
поч. на 16.07.2016г. Наследодателят *** и неговият баща ***, род. през 1910г. и
починал в средата на 80-те години, са били собственици на дворно място в
регулационните граници на ***, ***, с административен адрес ***, което са
застроили с жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Изключването на
имота от регулационните граници на ***, извършено със сега действащия
регулационен план от 1972г., по никакъв начин не променило владението и
ползването му за жилищни нужди от страна на ***. През 1993г. въз основа на
одобрен архитектурен проект на името на *** е било издадено разрешение за
строеж /реконструкция и надстрояване на втори етаж на жилищната сграда/ под №
12/16.07.1993г.
След завършването на разрешената
реконструкция, през м. януари 1994г. двамата собственици са сключили спогодба
по образуваното делбено гр.дело № 83/1994г. по описа на РС-гр.Плевен. Чрез тази
спогодба наследодателят на ищците *** е придобил в своя изключителна
собственост процесния недвижим имот, описан като ДВОРНО място, находящо се в
землището на ***, О.Д.М. извън регулационния план на града, с площ 2500 кв.м,
съставляващо съгласно спогодбата „парцел“ /т.е. поземлен имот/ №***, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда, кухня и стопански постройки. За
уравнение на дела си съсобственикът *** е получил грижи по гледането и
издръжката си до края на своя живот. Получилият в реален дял имота *** към
момента на сключване на спогодбата е бил със семейно положение - разведен.
Описаните в протокола за съдебна
спогодба постройки са налични върху терена и понастоящем. Дворът е заграден с
поддържани плътни огради от зидария и ковано желязо, а от изток граничи с
местен път. Имотът е владян и своен от семейство *** безпрепятствено и без
претенции на други лица от придобиването му до настоящия момент. Същият е
ползван за жилищни нужди, а прилежащият терен — като двор и градина за
отглеждане на плодове и зеленчуци. В имота през 2010г. е починал /след баща си/
наследодателят ***. След неговата смърт имотът е владян и поддържан прекия му
наследник *** и двамата ищци — негови съпруга и син. *** е починал на
16.07.2016г., като след смъртта му грижите и поддръжката на имота са поети от
двамата ищци.
Наследодателите и самите ищци никога
не са сключвали прехвърлителни сделки с имота, нито са предоставяли по какъвто
и да е начин права за ползването му на арендатори, наематели, на общината и
въобще на трети лица. Имотът никога не е бил включван в ТКЗС или в друга
кооперативна или държавна селскостопанска структура. Независимо от факта, че
имотът е изключен от регулацията и е със статут на земеделска земя, същият е
деклариран в О.Д.М. като жилищен и за него ежегодно е заплащан данък върху
недвижимите имоти по реда на ЗМДТ.
Фактът, че наследодателите и самите
ищци никога не са губили владението върху имота и разполагат с вписан съдебен
документ, удостоверяващ правото им на собственост, е причина да не са били
заявявани след 1991г. процедури за възстановяване на собствеността по реда на
чл. 10 сл. ЗСПЗЗ. След смъртта на прекия им наследодател *** през 2016г.
поддръжката на имота вече се е превърнала в затруднение на семейството, поради
което ищците са взели решение за сключване на разпоредителна сделка. При
набавяне на необходимите за това документи обаче същите са узнали, че в
ответната *** на осн.чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ има съставен Акт за частна общинска
собственост №***/***. за процесния поземлен имот. Подробностите за актуването
като общинска собственост са установени, след като на доверителите ми е
предоставена скица № ***., издадена от ***, отразяваща имотните граници и
наличното застрояване. На тази скица има изрично отбелязване от длъжностно лице
за съставения общински акт за собственост и за идентичността на имота на
доверителите ми с този, описан в АЧОС № ***/2009г. Съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на ***,одобрени със заповед № ***. на изп. директор на
АГКК, предметът на делото е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, с
площ 2444 кв.м, находящ се в местността „***” в землището на ***, вид територия
— земеделска, категория - 7, начин на трайно ползване - нива, стар
идентификатор ***, при съседи на имота - поземлени имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***, *** и ***.
От ответната община е поискано да се
извърши проверка по случая с последващо деактуване на имота от актовите книги
за общинска собственост по реда на чл. 64, ал.1 ЗОС, която претенция обаче не е
била уважена. Отказът на кмета на общината да деактува имота на доверителите ми
препятства техните намерения да се разпоредят с него и безспорно засяга правата
им като собственици. Това мотивира правния им интерес да бъде предявена
настоящата искова молба, като съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което на основание чл.124, ал.1 ГПК да признае за установено по отношение на О.Д.М.
че двамата ищци са собственици чрез съдебна делба и наследяване по закон на
поземлен имот № *** с площ 2444 кв.м, находящ се в землището на ***, ***,
Плевенска област, в местността „***“, понастоящем извън обхвата на действащия
ПУП-ПР на *** /т.е. извън регулационните граници на населеното място/, нанесен
в одобрените КККР на *** като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по одобрените
КККР на ***, с площ 2444 кв.м, вид територия - земеделска, категория — 7, начин
на трайно ползване - нива, стар идентификатор ***, при съседи на имота -
поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с
построените в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, КУХНЯ и ДВЕ СТОПАНСКИ
ПОСТРОЙКИ и с всички други трайно прикрепени подобрения в този имот.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от О.Д.М. Булстат *********, с адрес: ***, представлявана от
Кмета на Общината - ***, чрез адв.В.Д.,***, със съдебен адрес ***, ***, с който
искът се оспорва и се твърди следното : процесният имот представлява земеделска
земя - нива, с площ от 2,444дка, седма категория, в местността „***“,
представляващ ПИ с идентификатор *** по одобрения КККР на ***, одобрени със
Заповед №***. на Изпълнителния директор на АГКК. Съставеният АЧОС №***., вписан
в Служба по вписванията при ПРС с вх.№*** от 30.08.2019г., акт №***, том 24,
дело №***/2019г., е съставен на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. Стар номер на
имота - №*** по плана за земеразделяне на землището на ***. За процесния имот
има съставен и предходен акт АЧОС №***/***., който акт е вписан в Служба по
вписванията при ПРС с вх.№*** от 20.12.2011г.,. акт №14, том 58, дело №***/2011г.
АЧОС е съставен на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, заповед №***/24.11.2008г.
по чл.45-в(7) от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
За придобиване по давност на
процесния имот е необходимо на първо място да бъде установено владение върху
имота. Владението има два елемента: обективен елемент - упражняване на
фактическа власт и субективен елемент -
намерението за своене на вещта. Владенйето следва да е непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя. Второ място от фактическия
състав на придобиване на имот по давностно владение е изтичане на определен от
закона срок. Считам, че не са налице и предпоставките за признаване на изтекла
придобивна давност, в полза на ищците, относно описания по-горе имот, съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС.
Имотът никога не е заявяван за
възстановяване от Общинска служба по земеделие - ***, от наследодателя на
ищците.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим, а по същество - основателен и доказан.
От приетите доказателства по делото се установява
фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на
исковата молба. Ищците са наследници на ***, чийто наследодател е ***. От
доказателствата по приложеното гр. дело 83/94 г. на ПлРС е видно, че И.Б. е син
на ***. Имотът, описан в исковата молба, понастоящем е със статут на земеделска
земя, като по кадастрална карта и кадастрални регистри съобразно приложена
скица е с идентификатор №*** и номер по предходен план ***. Имотът е идентичен
с имота, предмет на спора – приета е
като доказателство по делото скица №*** г., в която е посочено, че имот №*** в ***
е собственост на ***, със забележка за идентичност на имот №*** с поземлен имот
№*** по картата на възстановената собственост. За имот №*** в кв. 132 има издадени строителни
книжа, с които се разрешава на ***, издаването на скици, издадени са строителни
разрешения и имотът по разписен лист е записан на ***. На основание одобрена
съдебна спогодба по гр.д.№ 84/1994год. по описа на ПлРС, имотът е възложен в
дял на ***, като във всички книжа преди промяна статута на имота, се води с №***
съобразно действащия регулационен план от 1972 г. Впоследствие имотът е
изключен от регулация и за него са издадени два акта за общинска собственост от
2011 г. и 2019 г. от страна на ответника. Праводателят на ищците *** е придобил
имота на годно правно основание – по силата на утвърдена от съда съдебна
спогодба. От показанията на разпитаните свидетели С.Б.,*** и Т.Б. се
установява, че процесният имот е владян спокойно, безпрепятствано от семейство ***
в много дълъг период от време, повече от 10 г. Владян е от ***, от И.Б., от ***,
като никой от тях не е напускал имота, не е преставал да го владее и никой не
им е пречел да го своят; заплащани са данъци за същия.
Предявената е искова
претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесния имот, който владеят по силата на наследяване
по закон, съдебна делба и давностно владение. Актовете за
общинска собственост , нямат конститутивно действие, т.к. само декларират
права. Решенията на ПК по чл.27 от
ППЗСПЗЗ, съгласно Тълкувателно решение №1/1997г. на ВКС имат конститутивно действие и
не се ползват с материална доказателствена сила, поради което са допустими
всякакви законови средства за установяване
придобиване на правота на собственост на оригинерно правно основание.
Ищците са собственици на процесния имот,
като са го владели чрез наследодателя си и
лично преди повече от 55 години.
Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на
този закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот
никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищците, респ. от техния
наследодател, то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, съответно е
нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се
извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му
касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при
одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални
граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации,
без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на
земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищците,
респ. наследодателят им да е бил, и е
владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по
отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в
този закон. Действително, процесният имот е включен в списъка на земи, общинска
собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, определени с Протоколно решение №
1/15.10.2008 г. на Комисията по чл.19 ал. 2 от ЗСПЗЗ. В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници(което не е установено по делото) земята, останала след възстановяване
правата на собствениците става общинска собственост. Това приложно поле обхваща
само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ
/Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008г. - ВКС; Решение №
798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. – ВКС/. Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. При предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот
страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата
на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били
налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост.
Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че
процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното
правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар
и земеделски, никога не е бил включван в
блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като
такъв. Ответникът по делото не доказва
процесния имот да е попадал в приложното
поле на чл.10 ЗСПЗЗ. От събраните доказателства, не се установява наличието на
предпоставките по чл.45 от ППЗСПЗЗ, при наличието на които е допустимо и
законосъобразно, останалите след възстановяването на собствеността върху
земеделските земи (по реда на ЗСПЗЗ) имоти да станат общинска собственост, след
изтичането на посочения в чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ 10- годишен срок. От страна на О.Д.М.
не е проведено успешно пълно и главно доказаване на задължителните предпоставки
и изпълнението на сложния фактически състав на чл.45 от ППЗСПЗЗ, за да може
успешно ответникът да противопостави на ищеца възникнало за него на оригинерно правно
основание, право на собственост върху процесния имот. По делото не се
установява, нито че процесният имот е имал някога статут на земеделска земя,
нито че е бил отнеман от бившите му собственици, нито да е бил включван в ТКЗС,
ДЗС или друга такава организации. Не са налице и хипотезите на чл.10ал.1-14 от
ЗСПЗЗ, поради което за ответната О.Д.М. няма основание да актува процесния имот
като общинска собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими
разпоредбите на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. В
приложното поле на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ попадат само тези земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и поради тази причина са останали
след възстановяването правото на собственост, т.е. само тези земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях други
земеделски организации, както и земеделските земи, които са били отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10,ал. 1-14 от ЗСПЗЗ. В случай, че
имотът не подлежи на възстановяване по
специалния ред на ЗСПЗЗ, то изводът е, че и общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката
на ВКС, установена с решения с № 427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр. о.
постановено по гр. д. 3255/2008 г., както и решение №21/04.02.2011 г. по гр. д.
№ 1327/2009г. на ВКС, ІІ гр. д. Цитираните решения представляват и задължителна
за съдилищата практика, като постановени по чл.290 от ГПК.
Изложеното дава основание на съда да приеме иска за основателен и доказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените разноски по делото, които възлизат на сумата в общ размер 998,10лв. Представен е списък на разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на О.Д.М. ***, че Е.Б.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** и И.В.Б., ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на основание съдебна делба, наследяване по закон и
придобивна давност на поземлен имот № *** с площ 2444 кв.м, находящ се в
землището на ***, ***, Плевенска област, в местността „***“, понастоящем извън
обхвата на действащия ПУП-ПР на ***, нанесен в одобрените КККР на *** като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по одобрените КККР на ***, с площ 2444 кв.м,
вид територия - земеделска, категория — 7, начин на трайно ползване — нива,
стар идентификатор ***, при съседи на имота — поземлени имоти с идентификатори ***,
***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в този имот ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, КУХНЯ и ДВЕ СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ и с всички други трайно
прикрепени подобрения в този имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, О.Д.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** и И.В.Б., ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото разноски в общ размер 998,10лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: